Лариса Йон
Безгранично удоволствие (8)

Седем

Ейдолон не можеше да се отърве от усещането, че Тейла се съгласи прекалено лесно, когато предложи да я изпрати до дома й. От нея не миришеше на лъжа, но това не означаваше нищо — все пак обонянието му подхождаше повече за разпознаване на аромата на възбудата.

А възбудата излизаше от Тейла на едва доловими вълни особено когато тя се разгорещеше от ненавистта си към Ейд. Или беше под него.

Добре дошла в моя свят, Унищожителке!

Желанието препълваше Ейдолон всеки път, когато хвърлеше поглед към жената, която седеше на седалката до него. Тя би го привлякла при всички случаи, но наближаващия с’генезис добавяше острота на усещанията, заради което пулсираше дясната страна на лицето му под кожата; там, където трябваше да се появи новия знак, когато Изменението завършеше. Знак, говорещ на демоническия свят, че той се беше превърнал в ходеща опасност за всяка женска и заплаха за всеки мъж.

Изменението настъпваше прекалено бързо. Ейдолон се надяваше, че експерименталното лечение, замислено от него, ще задържи най-лошите прояви на този процес или поне ще направи трансформацията по-малко опасна и болезнена. А ако извадеше късмет, щеше да открие наречената си половинка и щеше да разкара от главата си тези преживявания. Но шансовете на Ейдолон да намери половинката си бяха прекалено малко, защото той прекарваше цялото си време в болницата, вместо да я търси.

Не, че не се опита. Но тези, които искаха да прекарат живота си със Семинус, бяха прекалено малко, знаейки, че само смъртта беше изход от подобен съюз. А Ейдолон смяташе всички последствия от с’генезиса си за детски глупости в сравнение с вечността в обятията на жените, които бяха готови за такъв съюз. Така че той всъщност нямаше кой знае какъв избор. Времето го притискаше и Ейдолон нямаше представа дали лечението щеше да отложи временно трансформацията, за да му даде възможност да си потърси достойна съпруга. Трябваше да се действа бързо. И желателно веднага след като закараше Тейла до дома й.

— Интересно — произнесе тя и измести поглед от пътуващата пред тях полицейска кола. — Защо ти уби вампирката, а не я закара в болницата?

Яростта отново избухна в него и се наложи да направи три дълбоки вдишвания, за да не си го изкара на Тейла.

— На практика бяха изрязали цялата й кръвоносна система. Аз не бих могъл да помогна на Нанси. — Ейдолон разтри гърдите си сякаш в опит да отнеме болката, която ставаше все по-силна с всяка поредна загуба на приятел.

Тей прехапа устна, като е това накара искрите от гняв в очите на Ейд да се сменят с пламък от друг вид.

— Не разбирам. Вампирите и без това са мъртви. Живи мъртви. Е, или както там ги наричат. Защо им е необходима кръвоносна система?

Ейдолон изобщо не искаше да говори за Нанси, но беседата го отвличаше от невеселите му размишления. И от преживяването.

— Трансформацията от човек във вампир изменя вътрешните механизми на организма. Когато сърцето престане да тупти, функцията му се поема от стомаха. Нови артерии и вени разпределят кръвта на жертвата по тялото на вампира. Без тези вени, той ще умре. Разбира се, този процес е много по-бавен, отколкото ако гърдите на нещастника бъдат пронизани с кол.

— Защо му е на някого да го прави? — поинтересува се Тей и на Ейдолон му се стори, че любопитството й беше искрено. И — проклятие! — той започваше да вярва, че тя не знаеше нищо за тези престъпления.

— Кръвоносната система на вампирите е добре оценена на черния пазар. Тя се използва за заклинания, ритуали и всякакви други неща.

Освен това убиецът се беше наслаждавал на страданията на Нанси, защото, след като са изрязали нужните органи — той или тя — са можели просто да я убият, а не да я оставят да умира в мъчения.

— Значи, тя обвини в случилото се Егида? Точно това ли ти прошепна Нанси, преди да…

— Да.

Тейла поклати глава.

— Не сме ние. Не е Егида. Ние защитаваме хората от злото, а не им даваме в ръцете ново оръжие като търгуваме с органи.

След като Ейдолон не отговори, тя го погледна толкова изпитателно, че той беше дяволски близко до това да се почувства неудобно. А това не се беше случвало никога преди.

— Какво? — рязко запита той.

— Как я нарече? Ами, ти знаеш, преди да…

— Лирша. — Ейд стисна още по-силно волана. — Може да се преведе като „любима“, но това не е съвсем точно.

След малка пауза Тей попита:

— Любовница ли ти беше?

— Не, не моя. На Шейд.

Но Нанси работеше в ЦПБ още от самото й откриване и изпълнителната медсестра винаги му бе харесвала. Сестрата на Шейд — Скалк някога беше казала, че аурата на Нанси е много ярка и много по-цветна от тази на болшинството вампири, което не удиви никого; Ейдолон никога не я беше виждал в лошо настроение.

Тей се обгърна с ръце, сякаш изведнъж й стана прежалено хладно, и опря рамо в стъклото.

— Завий тук и можеш да паркираш на някое от свободните места.

Ейд с отвращение огледа околността. Нямаше представа какво да очаква от местообитанието на Унищожителката, но определено не очакваше да попадне в гето. Дори априлското слънце не можеше да освети покритите с графити стени на полуразрушени сгради.

— Не си струва да оставяш колата си без надзор за по-дълго от половин минута. Иначе, докато се върнеш, ще е окрадена и разглобена за части.

— Всичко ще е наред. — Той паркира между ван за пренос на мебели и ръждясал пикап, в който се виждаше дупка от куршум.

На излизане от колата, Тейла изгледа БМВ-то, а после и Ейд. Хелбой поклати глава.

— Повярвай ми! Хората, преминаващи наблизо, дори няма да обърнат внимание на автомобила сякаш той изобщо не е тук. — Не, машината нямаше да стане невидима в прекия смисъл на думата, но заклинанието за Предпазване, което вървеше към автомобилите за демони, щеше да направи така, че хората да не обръщат никакво внимание на БМВ-то. Щяха да го видят естествено, но нямаше да му обърнат внимание.

— Ти си знаеш. Проблемът си е твой. Оставих ключовете си в щабквартирата, така че се надявам резервният да си е на мястото.

И тя го поведе към зданието, което дори паяците щяха да се притеснят да нарекат свой дом. Тей взе ключовете и двамата се изкачиха до втория етаж по паянтови стълби. Отвори вратата и изруга.

— Мики!

Ейдолон влезе в стаята и дори не се потруди да скрие шока си. Беше истинска кочина. Не мръсна, защото Тейла явно периодически чистеше, а мизерна. Таванът, изпъстрен с петна от плесен и такива от многократно текла вода, беше с някаква странна форма — такава, която сякаш всеки миг щеше да се срути. Сивата боя се лющеше на парчета от стената и приличаше на мъртва кожа, а в балатума на пода имаше дупки с размер на мъжки крак.

Наоколо бяха разпръснати парченца дунапрен от разкъсана възглавница; една от няколко го, разпилени върху оранжевия диван в стил от седемдесетте.

— Какво е станало тук?

— Мики. Моят пор.

— Ти си имаш домашна невестулка? — Упоменатият любимец се измъкна от дупката във възглавницата.

— Това е пор. — Тей се отправи към кухнята, макар че това помещение можеше да се нарече така само със силно въображение. Хладилникът, направен по-вероятно от ръждясало желязо, сякаш беше на умиране. А ако древната печка работеше, той щеше да продаде един от братята си в робство на Нитулите. И сигурно нямаше да бъде зле това да е Рейт.

Какво пък, може би Егида не беше свързана с търговията с демонически органи. Иначе би плащала на воините си повече.

— Сигурно е огладнял — замислено каза Тейла докато пълнеше с храна кутийката от маргарин за пора, който Ейдолон все още оприличаваше на невестулка. — Колко време прекарах в болницата?

— Три дни.

— Бедничкият ми! — занарежда тя с успокояващ глас, който на Ейд произведе обратното впечатление. Когато Тей се наведе, за да постави кутийката на пода, той не успя да откъсне очи от дупето й, плътно обтегнало болничния панталон. Сякаш в самозабрава, Ейд направи три крачки към нея. Начинът, по който тя галеше невестулката — о, да! — точно лака би могла да докосва и него…

Проклятие! Той рязко спря, усетил, че е прекалено възбуден, а да се намира в такова състояние близо до жена не беше най-добрата мисъл. Особено с жена като Тейла.

Порът яростно се нахвърли върху храната, докато пръските от устата му летяха в различни посоки. Тей се изправи и с усмивка се обърна към него. Ейдолон веднага си представи вкуса на устните й.

Трябваше да изчезва оттук.

Тейла извади портокал от пакета, който лежеше върху печката и който тя явно използваше за плот, а след това отвори първия от двата шкафа и извади пакетче маршмелоу.

— Три дни, а сякаш са минали три години. — Тей започна да яде от бонбоните, докато го наблюдаваше. Погледът й не изразяваше нищо и на Ейдолон му слана много интересно какви бяха мислите, които бродеха в красивата й глава.

Той знаеше какво се случва в неговата собствена и беше наясно, че Тейла би го убила за това.

— Слушай, трябва да тръгвам. Ако нещо ти потрябва…

— Например?

Например, ако ти потрябва помощ, когато демоническата ти ДНК вземе връх и започнат да ти растат рога или да се покриваш с кожа.

— Ами, с раната ти. Трябва да се свалят конците.

— Аз сама ще се оправя с тях.

— Искам да проследя хода на лечението ти. — Той извади от джоба си визитка и я сложи на поставката на телевизора, играеща роля на бюро. — Това е телефонът на болницата. Преди да набереш номера, произнеси думите, изписани на гърба.

— Комуникационна система на подземния свят?

— Нещо такова.

— Ти винаги ли така обгрижваш пациентите си, или аз съм особена?

— И едното, и другото.

При други обстоятелства на Ейд би му било все едно дали човекът ще оживее, или не. Но той беше заинтересуван от демоническата трансформация в тялото й, както и от това, че тя бе една от Пазителките на Егида, което правеше нещата невъзможни да я пусне просто току-така. А и не трябваше да забравя, че кръвта му закипяваше дори само след поглед към нея. Богове, изглеждаше толкова крехка, но при това толкова жилава и подвижна, също като демон Трила. Макар че Ейд знаеше от собствен опит колко мека и гъвкава ставаше Тейла в ръцете му. Знаеше как движеше бедрата си срещу неговите. Как дългите й крака го обвиваха, за да го притиснат още по-силно.

А ароматът й… проклятие! От нейния измамно съблазнителен аромат Ейд направи полудяваше; по същия начин, но който цианидът миришеше на бадеми.

Той изгаряше. Желаеше я до болка. И трябваше незабавно да се вземе в ръце. Трябваше да намери своята половинка, преди да е станало прекалено късно, а всяка секунда, прекарана с Тейла, беше чиста загуба на време.

— Трябва да тръгвам — повтори той, но не помръдна от мястото си, видял, че тя тръгва към него.

Без да отмества очи, той гледаше към кървавите бразди, които все още личаха върху нежната кожа на скулата й. Неговата собствена кожа се напрегна така, сякаш му стана с размер по-малка.

— Благодаря ти, че ми спаси живота. — Тя спря на крачка от него. Достатъчно близо, за да може Ейд да долови в дъха й аромата на маршмелоу. — Но това не променя нищо.

— Това променя всичко, Тейла — тихо отговори Ейдолон и посегна към нея. Притисна два пръста към гърлото й, опитвайки се да убеди себе си, че го прави с медицинска цел — искаше да провери дали няма признаци на прогресираща отпадналост, температура или някаква проява на мутиращата ДНК. Ейд беше съгласен с всякаква лъжа само и само за да не си признае, че го прави, защото получаваше невероятно удоволствие от контакта.

— Ненавиждам когато ме докосваш — прошепна Тей, но начинът, по който сърцето й туптеше неистово под пръстите му, издаваше чувствата й.

Той си пое дълбоко дъх, за да усети аромата й, подобно на мъжко псе от Ада, който преследваше разгонена кучка. Прокара палец по ключицата й. Крехка. Слаба. Ейд можеше да счупи тази кост само е едно леко движение на ръката си.

Или да прокара език по гладката й кожа. Толкова силно я желаеше, че това желание граничеше с безумие. Тялото му приятно се напрягаше при мисълта за нещо толкова забранено и опасно, каквото беше връзката с убиец от Егида. Желанието практически беше неуправляемо и пред вътрешния му поглед започнаха да проблясват картини на това как я вземаше отново и отново.

Притиска я към стената… в душа… завързана и безпомощна, разпъната подобно на жертва върху олтар…

Ейдолон се втренчи в очите й. Температурата на тялото му рязко се повиши. От мислите пред очите му падна кървава пелена и най-накрая той започна да действа въз основа на чист инстинкт.

Облиза се. Тей се досети какво се канеше да направи Ейдолон и от учудване разтвори устни; той веднага се възползва и ги покри със своите. За секунда тя замря, но после… да-а-а… обгърна с ръка кръста му и се потопи в целувката.

Започнал страстно да изучава устата й с езика си, Ейд усети лепнещата сладост на бонбоните. Тези тъмни дълбини го мамеха и той искаше да се наслаждава на тази целувка дни наред. Само че тялото му искаше повече и Ейдолон беше убеден, че може да намери по-добро приложение на езика си.

Зарови едната си ръка в гъстата коса на Тейла, без да й даде възможност да се измъкне, а с другата я обхвана за дупето и я притисна към възбудения си член.

Тялото й едва забележимо се стегна и това послужи като единственото предупреждение за надвисналата опасност.

С крайчеца на очите си Ейд забеляза проблясъка на среброто и веднага към гърлото му се притисна нещо остро. Той изсъска, изви китката на Тейла и изтръгна ножа.

— Кучи… — Без да довърши думите си, тя се изтръгна от обятията му. Рефлексите й бяха наред, както и бързината; Тей го показа, като се хвърли към вратата. Ейд скочи след нея и я отблъсна, когато тя вече беше хванала дръжката и така двамата полетяха в спалнята. На нея не й провървя с приземяването — половината й тяло се озова на леглото, притиснато отгоре от неговото.

— Напомни ми следващия път да не те спасявам. Не ми харесва как плащаш за оказаните услуги — изръмжа той.

— Нямам нужда от спасение. — Тей го удари по челюстта толкова силно, че зъбите му изтракаха. — И само за твое сведение, не смятах да те убивам.

С премерено движение Ейдолон хвана китките й в едната си ръка и ги притисна над главата й, като застави тялото й да се извие към неговото. И разбира се, членът му се наля с кръв. Можеше да стовари всичко върху с’генезиса или върху природата на инкуба… Всъщност върху какво го и да е, защото самата мисъл, че точно Тейла действаше на репродуктивната му система като дефибрилатор, беше изключително неприемлива за него.

— Не ли? Защото ти обичаш точно такива предварителни ласки? — Ейд държеше ножа пред лицето й и макар очите й да станаха огромни, тя изглеждаше по-скоро заинтересувана, отколкото уплашена, когато той наведе острието върху яката на болничната риза. — Защото аз не съм против, това е в демоническата ми природа.

— Аз много добре зная, че си демон — изръмжа му в отговор Тейла. Можеше и да повярва, че тя беше наистина толкова ядосана, колкото изглеждаше, ако не се извиваше под него така, че се опитваше да почувства еректиралата му плът.

— За какво ти беше ножът, малка убийце? — Той прокара тъпата страна на острието по кожата под яката й, като остави бледа следа. И това го възбуди много силно; почти толкова, колкото и фактът, че ако тя искаше да го убие — ако наистина го искаше — можеше да го направи. Всичките му съмнения бяха изчезнали по време на сблъсъка с Найтлишите.

— Смятах да разрежа дрехите ти.

— Не ставаш за лъжкиня — и той вкара острието под плата.

С едва забележимо движение разряза ризата й до гърдите. Тей задържа дъха си, но не започна да протестира. Ейд не притежаваше дара на Шейд и не можеше да усети как точно организмът й реагираше на това, но видя как дишането й се учести, зениците й се разшириха, а кожата й порозовя. Усети как отчаяно заблъска пулсът й в китките пол пръстите му и дочу гръмкото туптене на сърнето. Тейла можеше да отрича колкото си искаше, че това я възбужда, но тялото й не искаше да крие истината.

Захапал дръжката на ножа със зъби, Ейдолон издърпа Тейла на леглото — обикновено, двойно легло е метална рамка — и я притисна с тялото си, улавяйки като в капан краката й между своите.

— Копеле!

Тя се дръпна, успя да освободи едната си ръка от захвата му, след което му залепи плесница. Но той знаеше силата й, затова шамарът изглеждаше неубедителен. Адреналинът в кръвта му забушува; тънката граница между секса и насилието се разми. Тей извика, когато той я обърна по корем и седна върху бедрата й. Притисна я с една ръка между лопатките, а с другата взе ножа от устата си.

— Какво става, Тейла? — Разряза ризата й по гърба. — Искаш да ми кажеш, че не го желаеш ли?

— Ненавиждам те — изръмжа тя във възглавницата.

Ейдолон потри бедрата си о дупето й с кръгови движения.

— Това вече го изяснихме.

Тя се дръпна и той я притисна по-силно към матрака.

— Успокой се, Унищожителке, че сама ще се нанижеш на ножа. — Разбира се, той можеше да я излекува, но това щеше напълно да убие сексуалната им нагласа.

— Да ти го начукам!

— Аха, точно с това смятам да се заема.

Ейд леко се измести и пъхна ножа под колана на болничните панталони. Прохладният метал се плъзна по разгорещената кожа на Тей и тя със стон се изви. Звукът отекна точно във възбудения му член и той яростно се нахвърли върху остатъка от панталона й. Този път Тейла не се дръпна нито веднъж и най-накрая се озова под него в цялата си възхитителна голота.

Ейдолон пусна ножа, разтвори краката й, застана между тях на колене и започна да я гали по дупето.

— Не мога да правя секс с теб — прошепна тя.

— Вече го правихме.

— Но аз не мога…

— Ще направя така, че да успееш. — Наведе се напред и я целуна по врата. — Ти ще свършиш, Тейла. Направо умирам да чуя как крещиш от страст.

Отговорът й беше заглушен от възглавницата. Тя започна да се извива, по Ейд положи ръка върху нежната й плът и тя притихна.

— Мокра си. Боже, колко си мокра! — Пръстът му се плъзна във влажната й дълбина и започна да се движи в бавен ритъм.

Но в начина, по който заставяше дробовете си да се свиват и отпускат, за да продължи да диша, нямаше нищо спокойно. И то само поради факта че се движеше в нея.

Хвана с два пръста клитора й и започна да го гали, като редуваше нежните си докосвания с леко притискане. От движенията на големия му пръст върху чувствителната й кожа Тей се извиваше и притискаше към него и когато той ги вкара в нея, докато продължаваше да ласкае клитора й, тя изкрещя.

— Няма да се получи — мрънкаше Тейла, но безсилна да спре, продължаваше да движи бедрата си срещу ръката му.

Вълната от страст и желанието да я обладае увлече Ейдолон. Той затрепери, прокара зъби по гръбнака на Тейла и изрече:

— Но пък е толкова приятно, нали?

— Да — тя толкова силно стисна възглавницата, че кокалчетата на пръстите й побеляха. — О, да…

— Усещам аромата на желанието ти.

Този аромат го подлудяваше; караше го да изпитва нужда да я опита на вкус, да я погълне. Тялото му се нуждаеше от освобождение. Болеше го от желание да обладае жената, която трябваше да ненавижда, а вместо това изгаряше от страст.

Без да е в състояние да чака дори секунда повече, Ейд обърна Тейла по гръб. В дълбините на очите й блесна удивление и на него за кратък миг му се стори, че тя ще започне да се съпротивлява. Наведе се и целуна гръдта й. Тейла затрепери и стисна юмруци, но когато устните му обвиха зърното й, се отпусна с тих стон.

Ейдолон ласкаеше гърдите й, стисна ги, за да отдели внимание и на двете, след което започна да ги облизва и смуче, докато Тей не се заизвива и не зарови пръсти в косите му.

Точно това не му достигаше в болницата, когато бързаше да я вземе колкото се може по-скоро — бавно нарастващото напрежение. Разбиващо се на горещи вълни. Приятният вкус на кожата й с отсенки на цитруса, който усещаше в момента, прокарвайки езика си от гърдите до корема й.

Ейд заобиколи с език пъпа й и усети как мускулите й се свиха под дланта му. Пръстите на Тейла ласкаеха главата му и изпращаха тръпки по гръбнака му, докато спазмите от удоволствието се разбиваха като вълни в топките му.

Придвижи се още по-надолу. Нежните къдрици на лоното й погъделичкаха страната му. Ейд разтвори краката й още по-широко и тя напълно се откри пред пето. Той леко се отдръпна, докато се наслаждаваше на гледката пред очите си — набъбналата й плът го очакваше, само и единствено него.

— Това… Аз не… — Гей пресрещна погледа му и дишането му едва не спря от примесени те страх и желание, светещи в дълбините на зелените й очи. — Аз…

— Ш-ш-ш… Успокой се, Унищожителке! — С едно дълго и бавно движение Ейд прокара език между гънките й. Вкусът на Тейла беше сладък и солен. Меден и пикантен. Като забранен плод.

Гърленият й стон пришпори желанието му. Той започна да я целува по-страстно, като засмукваше клитора й с устни и го галеше с върха на езика си. Бедрата на Тей се извиха нагоре и тя зашепна нещо неразбираемо, когато той нахлу в нея с език.

— Това не е правилно — въздъхна тя и се притисна към устните му. Заби пръсти в косата му и го задържа там, където самият Ейд беше готов да прекара цяла вечност. Но горещината на страстта под кожата му се превърна във вулкан и той се уплаши, че ще стане на въглен, ако не се потопеше точно сега в жарките й и влажни дълбини.

— Моля те…

Моля те, направи така, че да свърша.

Тей не го произнесе на глас, но Ейд се досети за какво го молеше. И макар че много му се искаше Тей да свърши върху устните му, той се отмести и дръпна ризата си, като скъса копчетата. От нетърпение не свали дънките си, а просто свали ципа и нахлу в Тейла с едно рязко движение.

Тя се притисна към него, обви кръста му с крака и започна да го направлява с такава сила и страст, че Ейд дори се изненада от напора. Той беше правил секс с много жени; имаше такива, който правеха секс просто като вид спорт, но Тейла… тя го разтърси до дълбините на душата му. Движеше се така, сякаш искаше да докаже нещо… Внезапно се извъртя и се озова отгоре, стиснала го с бедрата си в желязна хватка.

Тейла усещате, че в основата на врата, сърцето й тупти в същия ритъм, с който мускулите на влагалището й стискаха члена на Ейдолон. Той беше готов да се излее в нея всеки един момент и толкова силно движеше бедрата си, че коленете на Тей се повдигаха от матрака. Плъзнал ръка надолу, той разтвори нежните гънки и започна да ласкае клитора й с пръста си.

— Свършвай! — въздъхна той с рязък глас сякаш тя трябваше да се подчини на командата му.

— Аз искам. Боже, искам… — Гей се задвижи по-бързо, плъзгайки се надолу-нагоре по члена му с такава сила, че шляпащите звуци на поразително мократа и плът почти заглушаваха обърканото гласче в главата на Ейд, което настояваше той да намери приложение на ножа.

И да се пореже.

Да пролее няколко капки кръв, тъй необходима за укрепването на връзката между тях. Ако тя беше неговата…

В името на всичко нечестиво за какво си мислеше? По дяволите, този с’генезиса трябваше да върви с предупредителен етикет.

— Не мога… — Отчаяният вик на Тейла го върна от Ада на земята. По скулата й се плъзгаше сълза и — майка му стара! — той не можеше да го понесе. Тя се тресеше от необходимостта от освобождение и толкова беше стиснала устни, че те бяха побледнели.

— Моля те!

Ейд обхвана с ръце бедрата й и я задържа неподвижна.

— Докосни се. Доведи се сама до оргазъм.

Тен отпусна ръка и отметнала назад глава, започна да гали клитора си. Гърдите й — натежали и порозовели от възбуда, блестяха от потта и потрепваха в такт с движенията й. Само от гледката, как тя се движеше върху него и как се ласкаеше сама, Ейд едва не загуби контрол. Наложи му се да захапе устната си до кръв, за да не свърши.

— Няма да стане! Няма да стане! — Тей отчаяно замята глава и косата й като воал покри лицето й. — Проклятие!

Тя беше загадка. Прекрасна, необуздана загадка. Силна и опасна, по същевременно много уязвима там, където той най-малко очакваше и изобщо не можеше да разбере.

— Ще те накарам! — закле се Ейдолон. Обърна и двамата и толкова бързо излезе от нея, че тя дори не разбра. После обхвана с ръка члена си и започна да се гали с резки движения, като си представяше, че Тей го стискаше в ръката си. Семипусите не можеха да получат оргазъм от мастурбация; той настъпваше само ако те се намираха в тялото на жената, но Ейд искаше да приближи този миг, за да може Тейла да довърши започнатото. Влагата й идеално беше смазала члена му и само с няколко фрикции той достигна до гънката граница между Ада и Рая.

— Разтвори се с една ръка въздъхна той, — а с другата ме докосни.

Тейла се подчини. В мига, в който пръстите й се обвиха около члена му, оргазмът на Ейдолон го погълна. Краката му трепереха, докато той се движеше в ръката й и пусна струя горещо семе върху корема, потрепващата й плът и набъбналия, пулсиращ клитор.

О! — от устните на Тейла се отронваха тихи хлипове. Тя отметна глава и задвижи бедрата си срещу него.

По дяволите, тя беше великолепна! Косите й се бяха разпилели по възглавницата като огнен водопад, кожата й беше покрита с капчици пот, а мускулите й потръпваха. Ейдолон се опитваше да се удържи на разстояние; дишането му все още беше накъсано, но той с възхищение наблюдаваше как Тейла се приближава към оргазма си. Вече нямаше нужда да си помага с ръце. Неговата сперма сама по себе си беше много силен стимулатор.

— Ето така — прошепна той. — Отдай се на удоволствието.

Тей повдигна очи към него, сякаш едва сега си спомни за присъствието му. И изведнъж изхлипа, погледът й стана безумен, а въздухът беше прорязан от отчаян вик. Стените на квартирата явно бяха тънки, защото някой от съседите затропа по парното, изкрещявайки мнението си за сексуалните пристрастия на Тейла. На Ейд страшно му се прииска да се озове до този глупак и го стисне за гърлото.

Още един спазъм сгърчи тялото на Тейла. Какво ставаше, по дяволите? Нито една жена не можеше да противостои на този афродизиак… освен ако тя не беше имунизирана срещу него по наследство от страна на баща си. Макар че за такава вероятност Ейд никога не беше чувал.

Нещо не беше наред. Нещо изобщо не беше наред.

Никога през живота си не е била толкова зле. Тейла се извиваше и стискаше бедра. Тялото й наподобяваше на бомба, готова да се взриви всяка минута, но сънят някак си не можеше да стигне до фитила. Сякаш я бяха облизвали, осмуквали и галели, довеждайки я до границата на оргазма и я бяха оставяли в това състояние дотогава, докато наслаждението не се беше превърнало в мъчение.

— Моля те, спри това!

Тя се извиваше върху леглото и се унижаваше да моли, докато не почувства прохладна и влажна тъкан между бедрата си — Ейдолон избърсваше семето си.

— Прости ми, Тейла… Боже, толкова съжалявам. — Той седеше на колене до нея и нежната му грижа беше най-интимното нещо, което някога й се беше налагало да изпитва. — Не разбирам — измърмори Ейдолон, — не трябваше да става така.

„Изобщо не трябваше да се случва дори“ — искаше да добави Тейла, но не й бяха останали сили.

Когато възбудата й спадна, тя остана да лежи, трепереща, без да има сила да помръдне. Пулсиращата й плът беше чувствителна до болка и все още гореща, но поне вълната на страстта се бе успокоила. Никога досега Тейла не е била толкова близо до оргазъм. Каквото и да беше направил Хелбой с нея, когато излезе и я изпръска…

О, Боже!

— Ти! — Тя толкова рязко се изправи, че почувства леко главозамайване. — Семинус… ти си инкуб, нали?

Ейд здраво стисна зъби, но по очите му нямаше как да не се досети за какво си мислеше той.

— Да. Рядък вид.

Това обясняваше необичайната й тяга към него. Инкубите бяха безпринципни създания, използващи секса за своя изгода. Те вземаха цялата жизнена енергия на жертвата, други крадяха душите, а трети се размножаваха…

Стомахът й се сви.

— Какво направи с мен? Храни се от силата ми? Кълна се, че ако съм забременяла от теб…

— Не се притеснявай. Докато с’генезисът не завърши, аз съм безплоден. След това ще представлявам заплаха само за самките на другите демони.

— На другите Семинуси ли?

— Женски при Семинусите не съществуват — поясни Ейд и пусна ненужната вече кърпа на пода до леглото.

Тей си помисли да не забрави да я изхвърли. Или да я изгори.

— Целта ни е да забременим женските на другите видове. Нашето потомство винаги е от мъжки пол и само чистокръвни Семинуси, макар кръвната линия на майката да оставя отпечатък върху тяхната индивидуалност.

Тейла се прикри с чаршафа, защото под внимателния му поглед започна да се чувства като някакъв научен експеримент. И освен това — трепереше.

— Например?

Ейдолон присви рамене.

— Шейд може да се разтвори в мрака. Рейт се движи с невероятна скорост и за да живее му е нужна кръв. Аз страдам от изострено чувство на справедливост, с което не могат да се похвалят моите братя.

— Защо не оплождате хора? — Тей не можеше да повярва, че толкова просто задава въпросите си сякаш двамата седяха в бар на по чаша бира и фъстъци за мезе. От друга страна, колкото повече узнаеше, толкова по-добре щеше да може да се сражава с тях.

— От такава връзка се раждат кембиони. Безплодни мелези. Необходими са ни други демони, за да не изчезне нашият вид.

— А другите демони… Те не са ли против това да ви помагат?

Матракът се наклони под теглото на Ейдолон, когато той легна до нея. Неуместно близо сякаш бяха любовници. Истински любовници, а не най-неудачната двойка в историята по чукане. Вълк и заек. Хищник и плячка.

Тя въздъхна, осъзнала, че го е недооценила. Той също беше хищник.

— Дори много против. Затова, когато завърши с’генезисът, ние придобиваме способност да се превръщаме в самец от всеки вид.

— Значи, вие сте паразити, които с лъжа завличат жените в леглото?

— Вярно е на думи. Жените нямат ни най-малка представа кой ги чука.

— А какво става, когато се появи Семинус-младши и всички видят, че детето изобщо не прилича на майка си? — Въпросите й нямаха нищо общо с работата. Тейла ги задаваше от чисто любопитство. Дори намираше за забавен факта, че демоните можеха да нравят на глупаци не само хората, но и себеподобните си.

— Обикновено децата на Семинусите ги изхвърлят, убиват или изяждат още в първите часове от живота им. — Тя можеше да се закълне, че върху лицето му се изписа съжаление, но това изражение изчезна напълно, когато той добави: — До пълнолетие доживяват едва десет процента.

Тей потръпна.

— Гадост! Значи затова толкова много от братята ти са загинали?

— Това е основната причина.

— А какво се е случило с онзи, който е преживял с’генезиса?

— Той нямаше шанса да умре по естествени причини — например от ръцете на разгневените мъже на съблазнените самки. Роуг беше убит от Пазителите на Егида.

Шибания! Трябваше да се сети.

— Аз… хм…

— Няма нужда — тихо я прекъсна Ейд. — Не казвай, че съжаляваш, защото това няма да е истина.

Тейла не беше сигурна, че имаше намерение да предложи съчувствие, но се зарадва, че той я прекъсна. Ако Ейдолон беше казал нещо утешително, когато тя му разказваше за майка си, то тя сигурно щеше да се взриви. Така че най-доброто, което можеше да направи за момента, бе да смени темата.

— Брат ти каза, че не сте израснали заедно… Как тогава се е получило, че ти знаеш точното число на роднините си?

— Ние се чувстваме един друг. Усещаме раждането на всеки, поддържаме връзка през пелия си живот и винаги знаем, когато някой от нас умре. — Той отмести поглед. — Всяка смърт оставя зееща рана.

Тя съвсем точно знаеше какво означава това. Смъртта на майка й беше издълбала дълбока рана в душата й, която смъртта на Джанет отново отвори. Тей беше срещала приемни деца, пребити до смърт от родителите си; бездомници, умрели от предозиране; Пазители, разкъсани на части, но никога не си беше позволявала да изпитва съжаление към тях. До Джанет. Сега Тейла приветстваше болката и специално поддържаше това усещане. Макар че с Джанет не бяха близки приятели, тя беше умряла по нейна вина.

— Ти срещал ли си някога баща си? Истинския си баща?

— Убили са го, когато съм бил на две години, почти веднага след раждането на Рейт. — Тя не попита как е станало от опасение, че може да е замесена Егида, но Ейдолон сякаш разбра за хода на мислите й. — Вампири. Отмъстили му за това, което той сторил с майката на Рейт.

Този път й се прииска да узнае подробности, но се разсея върху броенето…

Ейд беше казал, че е имал повече от четиридесет братя, като при това двайсет се бяха родили преди него… Значи, ако баща им е загинал, когато той е бил на две години, то се получаваше, че за този кратък срок беше направил останалите двайсет.

— Еха, изглежда вашият вид се отличава с удивителна плодовитост.

Ейдолон сложи ръце под главата си и впи поглед в тавана.

— Така си е. Затова, веднага след като с’генезисът завърши, ние сме завладени от потребността да оплодотворим колкото се може повече самки, освен ако не намерим половинката си. — Гласът му се промени и стана по-тих. И нещо подсказваше на Тей, че той не беше много радостен от тези промени. — Това е всичко, за което сме способни да мислим. И въпреки това, нашият вид гасне.

— Ще бъде много печално, ако това се случи.

Той присви очи и я изгледа с толкова внимателен поглед, че дишането й се затрудни.

— Внимателно, малка убийце! Съдбата може да те изчука, когато най-малко го очакваш.

Той седна, свали крака от леглото и започна да закопчава дънките си. Мускулите на гърба и ръцете му красиво се движеха и тя все още се наслаждаваше на вида им, когато пъхна ръка под възглавницата и хвана любимата си метална тръба. Всъщност тя притежаваше цяла раница, пълна с различни видове оръжия, но нямаше нищо по-хубаво от това, да държиш истинско парче желязо в ръката си.

Ейдолон беше прекрасен до ужас. Което много усложняваше задачата на Тейла.

Тя стовари парчето тръба по тила му. Дочу се леко хрущене и Ейд падна на пода като торба с пясък.

— Изглежда днес съдбата е решила да изчука теб, Хелбой. — Погледна надолу, чувствайки съжаление, но бързо отмахна глупавите си сантименти като ги приписа на посткоитално задоволство. — И дори още не е започнала.

 

 

Джем нахлу в дома на родителите си в Горен Уест Сайт с надеждата, че позвъняването е било номер. Но разбитата ваза, счупените призови орхидеи на майка й и кръвта по пода на гостната говореха за обратното.

— Кучи син — прошепна Джем, без да се обръща конкретно към някого, макар че основно се ядосваше на себе си.

Само ако беше възприела заплахите сериозно. Ако не беше вдигнала първия път, когато негодникът й позвъни с предложение да изрязва органи за него. Ако не му беше отказала, когато й позвъни отново преди три дни. Ако…

Вече нямаше значение. Вредата беше нанесена.

Но ако нямаше значение, защо онзи телефонен разговор, с двуседмична давност, отново и отново се въртеше в главата й?

— И така, Джем, какво ще кажеш?

Тя хвърли поглед на родителите си, заети с гостите в задния двор. Те бяха устроили ежегодното есенно барбекю за персонала на болницата, в която работеха. Като Сензор-демони, нейните родители бяха тер’тасео — демони, живеещи и работещи сред хората и това не беше лошо, макар че съществуването в тази реалност не беше безболезнено. На всеки шест месеца им се налагаше да се връщат в Шеул, където преминаваха през мъчителен двуседмичен ритуал на регенерация.

— Аз обмислих предложението ви — отвърна Джем понижила глас — и отговорът ми е отрицателен. Няма да ви стигнат парите, за да се съглася да върша тази работа.

— Настоятелно те моля да размислиш.

— За нищо на света!

— Никога не казвай никога, докторке! — В слушалката се разнесе безумен смях. Копелето затвори, а Джем така и остана да стои; гадеше й се и я тресеше.

— Джемела, скъпа, не изглеждаш добре.

Изненадана от майка си, тя подскочи и се обърна.

— Всичко е наред, незначителни проблеми в работа.

— Изглежда, че не са толкова незначителни. — Майка й, чисто човешко име беше Айлин, протегна към нея чаша „Маргарита“. — Изглежда, че на теб ти е нужно повече, отколкото на мен.

Джем изпи напитката наведнъж, макар че рядко посягаше към алкохола. В състояние на опиянение тя рискуваше защитното заклинание, татуирано върху кожата й, за да контролира нейната демоническа половина, да отслаби въздействието си.

В онзи ден тя се ограничи само с една чаша. Но днес, докато обикаляше къщата на родителите си с надеждата, че те просто се бяха скрили в някоя от стаите — макар кръвта в хола да свидетелстваше за обратното — обмисляше варианта да извърши набег в бара на баща си и да изпие всичко, което гореше. Дори точно сега искаше да пусне на воля своя вътрешен демон.

Джем остави за най-накрая старата си стая, в която родителите й не бяха променили нищо, откакто тя ги беше напуснала преди пет години, за да постъпи в медицинския колеж — цели две години по-рано от връстниците си и благодарение на майка си и баща си, които я насърчаваха през цялото време. Те винаги си бяха мечтали, че тя ще се върне вкъщи, след като получеше дипломата си, и ще живее при тях до омъжването си, както правеха повечето от наследниците на Сензор-демоните. Но Джем не беше Сензор и макар че обичаше семейството си, което я беше осиновило, вместо да я убие още като дете, имаше нужда от лично пространство, за да опознае повече себе си и възможностите си.

И изобщо не искаше родителите й да решават вместо нея чия съпруга да стане.

Стаята на Джем, издържана в черни, тъмночервени и сини цветове, просто побъркваше майка й, което беше и целта. Тя винаги е била бунтарка и навярно за тези двайсет и четири години родителите й неведнъж бяха съжалявали, че са я осиновили. Но въпреки всичко, тя никога не се беше съмнявала в любовта им. Майка й всяка вечер я прегръщаше преди сън, а баща й я вземаше на разходка със себе си всяка трета неделя от месеца. Наясно, че й предстои да живее сред хората, двамата бяха направили всичко възможно, за да бъде детството й най-обикновено; включително посещенията в църквата, нощувките при приятелки, екскурзиите. Докато успяваше да не мисли за здраво заключеното подземие, Джем почти вярваше, че всички те са обикновени хора.

Джем не очакваше да намери нещо ново, но все пак претърси стаята си. Както и очакваше, не намери нищо. Нищичко. Вампирите наистина бяха заловили родителите й, шибани гадни копелета. Тя се насочи към вратата и застина, когато се изравни с шкафа.

Не!

Трябваше да го направи! Прекалено дълго го избягваше.

Сърцето й затуптя забързано, когато отвори чекмеджето и започна да опипва с ръка. Пръстите й докоснаха тънкия край на фотоалбума, прикрепен с лепенка към горната част на шкафа. Джем го отлепи и едва не го изпусна — толкова силно трепереха пръстите й.

Тя почти не го беше отваряла. Албумът тежеше повече, отколкото очакваше, пълен с измамни спомени — такива, които биха могли да се случат, но никога не се бяха случили.

Боже, май ставаше за кралица на драмата!

Изпитвайки отвращение към себе си, Джем отвори албума и започна да разглежда фотографиите. На всички имаше хора, които дори не подозираха, че ги снимат.

От голямо разстояние.

Тейла Манкузо и нейната майка, сега вече покойница.