Лариса Йон
Безгранично удоволствие (28)

Двайсет и седем

Три месеца по-късно…

Колкото и да беше странно, демоническата същност на Тейла не й попречи да продължи работата си в Егида. Разбира се, никой, освен Кайнан не знаеше, че тя беше наполовина демон. Опитите за убийството й също приключиха. Сега задачата й в Нюйоркската организация на Егида се свеждаше до това да научи пазителите да виждат разликата между опасните и безобидните демони. И засега всичко вървеше нормално.

Кайнан се отнасяше към нея с предпазливост, но нейната помощ му беше необходима, за да се оправи с онова, което бяха забъркали Лори и Джагър. И колкото по-надълбоко се ровеше, толкова повече се отдалечаваше от всички.

Той намери банковата сметка, където двойката беше крила парите, получени от залавянето на демоните. Беше разпитал и Блик, който си призна, че Джагър беше говорил с него и още няколко други Пазители под претекст, че било необходимо да участват в свръхсекретна мисия. Всички били абсолютно убедени, че заповедите идват от шапката на Егида — Сиджил… включително и смъртната присъда на Тейла.

Оттогава Кайнан имаше само едно желание — а според Тейла по-скоро натрапчива идея — да намери онези, които стояха зад похищенията и търговията с органи; онези, които бяха съблазнили Лори и му я бяха отнели. Само че без успех — Пазителите на Егида вече не участваха в залавянето на демони и търговията на черния пазар замря. Никакви подозрителни рани или трупове. Да, работата на черния пазар беше нарушена, но нито Тейла, нито Ейдолон вярваха, че всичко беше приключило.

Търсене на демонически органи винаги щеше да има, което означаваше, че такива винаги щяха да се продават.

Освен това съществуваше и Рейт. След зоопарка, той беше изчезнал за два месеца, а когато се върна, се държеше така сякаш не се беше случило нищо. И за всички си остана тайна кой би могъл да се представя за него и защо?

Брат му все още продължаваше да превишава месечната си квота на убийствата на смъртни, макар че Ейдолон започна да обръща внимание на Съвета на вампирите да вземат под внимание кои се оказваха жертвите — всички бяха смъртни мъже, гангстери и убийци от цял свят. Изглежда, Рейт обичаше предизвикателствата, а на Тейла се наложи още три пъти да гледа как Ейдолон се гърчи от болка на пода в дома им. И ако някой от враговете на Рейт в най-близко време не го довършеше, то тя се изкушаваше собственоръчно да го направи.

Тей все още не беше опитвала да се преобрази в демоническата си форма — нито веднъж за трите месеца, откакто Шейд беше направил сливането и беше вплел защитните татуировки на врата, китките и глезените й. Но тъй като Рейт сам си търсеше белята, тя можеше да му покаже какво означаваше да бъдеш измъчван от Разкъсвач на Души.

Със сигурност щеше да се опита да се измени с помощта на Джем, но засега все още се наслаждаваше на нараснала си сила, зрение и слух, които след интегрирането се бяха обострили още повече.

Преимуществата от обвързването с Ейдолон се оказаха още по-приятни. Тя го усещаше с всяка своя клетка — това беше успокояващо и едновременно сгряващо присъствие. Всяка емоция и всяко усещане се усилваше, когато двамата бяха заедно. Дори възбуждането им ставаше едновременно. Сексът и преди обвързването беше страхотен, но сега стана…

Неудържим.

Горещ.

Невероятен.

Тейла чу как се отвори външната врата и колкото до възбудата… Затича се от кухнята към коридора. Би било добре, ако Ейд се прибираше в лекарските си дрехи, както го помоли.

Погледна в хола и възкликна от изненада. Да, той беше дошъл с лекарските си дрехи, но беше довел със себе си и Джем, чиито очи се закръглиха при вида на Тейла само в една болнична риза.

— Ъ-ъ-ъ… твоята сестра беше пред вратата…

Лицето на Джем стана също толкова червено, колкото дупето на демон Сора.

— Ще намина по-късно. Можете да продължите да си играете на доктори. — Тя се намръщи. — Нямам нужда емоционална травма за цял живот.

И тя се измъкна навън. Тейла се разсмя. Двете с Джем се бяха сближили много през тези три месеца; особено след като сестра й започна да работи в ЦПБ вместо Юрий. Джем изглеждаше доволна, но Тей знаеше, че тя беше влюбена до уши в Кайнан, който сега и към двете се отнасяше доста подозрително и предпазливо.

Ейдолон се усмихна.

— А аз се чудех защо ме помоли да се върна от болницата в работно облекло.

Тейла направи сериозна гримаса.

— Ами… Аз не исках да идвам в болницата, но се налага да ти покажа нещо.

Усмивката на Ейдолон мигновено изчезна от лицето му.

— Какво?

— Изглежда, че имам още една татуировка. — Тя се обърна и повдигна ризата си.

— Моят кадуцей — прошепна той и леко обходи с пръсти, контурите на рисунъка точно над дупето й. — Ти имаш татуировка с моя кадуцей?

Тей игриво го погледна през рамо.

— Кожата ми все още е чувствителна, докторе… Може би ще я целунете, за да не боли толкова?

В очите на Ейд припламна закачлив пламък. Той наведе глава и започна да шепне на ухото й неприлични предложения, докато Тей не започна да се задъхва от желание.

— О, докторе! — прошепна тя. — Нима вие наистина искате да направя това за вас?

Ейд я взе на ръце и я понесе към спалнята.

— О, да! Смятай това за малка предплата за лечението.

— О-о-о, ама тази сметка е направо огромна…

— Аха — съгласи се той и потърка върха на носа си във врата й. — Ще са нужни поне шестстотин години, докато не изплатиш всичко. Готова ли си?

О, да! Беше готова. Без всякакви съмнения. И съдейки по всичко, той също.