Лариса Йон
Безгранично удоволствие (3)

Две

Съвсем наблизо някой правеше секс. И Ейдолон го усещаше. Чувстваше го. Това беше талашът на неговия вид — всеки демон Семинус на разстояние около 25 метра би го усетил. Той вървеше, а ароматът на възбудата се усилваше все повече и повече, като заставяше лялото му да се присвива от напрежение, а плътта му — да пулсира. В болницата все някой правеше секс по всяко време и този някой обикновено беше Рейт, но този път Ейдолон усещаше само аромата на жена.

Обикновено такава възбуда действаше като сигнален маяк за инкубите, но Ейдолон винаги успяваше да се пребори с желанието си да открие жената и да се възползва от нея. Във всеки случай това му се отдаваше до неотдавна. Но преди няколко месеца беше неговият стотен рожден ден и Изменението му започна. Съпротивата му се превръщаше в нещо все по-тежко и по-болезнено. Ето и сега, в този момент, членът му беше точно такъв — напрегнат и болезнен.

Проклятие! Беше най-добре Рейт или Шейд да намерят тази жена и да удовлетворял фантазиите й, преди те да отвлекат или съблазнят него.

Ейдолон стремително крачеше по слабо осветения коридор и кимаше към персонала, с който се разминаваше. Когато стигна до стаята на Унищожителката на демони, ароматът на възбудата стана почти непоносим. Дочул ниския и протяжен стон, Ейдолон едва се сдържа, за да не застене сам.

Изруга и премина между двата демона, охраняващи стаята, въоръжени със сънотворно, което бе достатъчно да приспи дори демон Гаргангюа, и влезе вътре.

Тейла лежеше върху болничното легло, стиснала юмруци, докато гърдите й тежко се повдигаха. Дишането на Ейдолон едва не спря, когато тя възклика и приповдигна бедра сякаш приемайки в тялото си въображаем любовник.

А неговият брат стоеше до леглото в краката й и се усмихваше доволно. Трябваше да се сети!

— Разкарай се от главата й, Рейт!

— Ти просто завиждаш, защото не притежаваш такава дарба.

Ейдолон си пое дълбоко дъх и се помоли на два Бога за търпение, за по-сигурно. Поради променливото настроение на брат си, с него невинаги можеше да се говори лесно, по ако това негово настроение се преплетеше с някой от инстинктите му — секс, жестокост или жажда за кръв — то това „нелесно“ се превръщаше в „невъзможно“.

— Рейт…

— Охлади се, големи братко! Тя убива демони. Искам да проверя как се отнася към секса с такива като нас — и той изкосо го погледна. — Например към секс с теб. Аз съм по-придирчив към партньорките си, затова се наложи да й подхвърля твоя образ.

Ейдолон едва не се разсмя. Думите „Рейт“ и „придирчив“ бяха взаимно изключващи се. Шейд и Ейдолон предпочитаха секса с човекоподобни партньорки, макар че неговите собствени предпочитания щяха скоро да се променят. Докато Рейт, с изключение на хората и вампирите, беше готов да чука всичко живо. Макар че последното не беше толкова задължително.

Тейла замята глава и Ейдолон внезапно си представи как тя щеше да направи абсолютно същото, когато той навлезете в нея; щеше да зарови пръсти в червените й коси и щеше да я чука, докато тя не свършеше… Докато не започнеше да го моли да спре, а после щеше да я застави да свърши отново просто за да й покаже, че може. Членът му потрепна и Ейдолон стисна зъби. Такъв ход на мисли можеше да го отведе направо в Ада.

— Достатъчно — изръмжа той съвсем наясно, че брат му щеше да усети аромата на възбудата му, ако това не спреше. — Шевовете й ще се отворят.

Аргументът му не беше много основателен. Беше изминал цял ден откакто я беше зашил, като добавка към изцеряващото му докосване. Другите специалисти я бяха изкъпали във възстановяваща вода, бяха й дали да пие лечебни отвари и й бяха направили амулети. Така че тя щеше да се изправи на крака веднага след като действието на сънотворното приключеше. Което му напомни, че трябва веднага да приготви ремъците. Заклинанието на „Убежището“ нямаше да позволи на Тейла да нарани някого, но тя можеше лесно да нанесе щети на болницата.

— Знаеш ли, мислех, че с Изменението малко ще се отпуснеш. Но ти се държиш така, сякаш са ти напъхали кол в задника. — Рейт избута с лакът Ейдолон и се насочи към вратата. Но след малко спря и разбиращо се усмихна. — А може би не. Ейд, братле, миришеш като девственик в бордей, който не може да реши коя курва да оправи и той направи гримаса. — Фу! Братче, тя е шибана Бъфи! По-скоро бих оправил труп с едномесечна давност.

— Рискът си е твой.

Рейт изсумтя.

— Затова пък няма да се наложи после да се прегръщаме. — Той се протегна към дръжката на вратата, но пак спря. — О, звъня Джемела. Иска да се свържеш с нея. Върви им на някои.

— Това не е онова, за което си мислиш.

Джем беше демоница и работеше в човешка болница, но регулярно му звънеше. И то основно за да сподели сведения за демоническата активност, която се случваше в болницата. Ейд се опиваше да я уговори да работи за него, но тя смяташе за свой дълг да върви по стъпките на родителите си, като използваше уменията си за недопускане на раждането на хибриди, заради които у човешките лекари биха могли да възникнат неуместни въпроси.

— Ти си знаеш. Макар че си струва да го направиш. Тя е горещо парче.

Рейт излезе от стаята, без да бърза, а Ейдолон се обърна към Унищожителката на демони. Макар че брат му си беше тръгнал, Тейла все още се извиваше върху леглото. Чаршафите се бяха смъкнали, а болничната нощница се беше вдигнала до талията й и откриваше черните, копринени бикини. Не му трябваше да се докосва до нея, за да знае, че са влажни. Ароматът й; нейният сексуален аромат беше толкова гъст, че беше въпрос само на време кога ще замае главата му.

— Дявол да те вземе. Рейт! — прошепна той и се приближи до леглото.

Обективност и професионализъм!

Аха, защото ерекцията, опънала плата на панталона му… о, да, това беше дяволски професионално.

Ейдолон се опита да успокои пулса си. Повдигна още по-нагоре нощницата й и методично огледа най-сериозните рани. Изглеждаха добре. Почти бяха зараснали. Беше се наложило да зашие само една от тях, така че движенията на Тейла не я бяха отворили отново.

— Да — прошепна тя и хвана ръката му, когато той положи длан върху гърдите й. Жаждата й го шибна с поток от картини — преплетени ръце и крака, потна кожа, и о, Боже, помогни! — вълната от желание се понесе по репродуктивната му система.

Успокой се, Ейд!

Той се опита с другата си ръка да махне пръстите й, но желязната й хватка само се усили. Тейла придърпа ръката му към гърдите си. Стегнатата й плът, изгарящо гореща, се озова под дланта му. Нито един термометър не би понесъл такава температура. Зърното й настръхна при докосването му и членът му се втвърди в отговор. Дори ако беше от камък, нямаше как да бъде по-твърд.

Ейдолон бавно си пое дъх и се опита да се успокои. Майка му принадлежеше към Юдициусите — демони, известни с безстрастната си логика. Тази логика му се отдаваше трудно, но Ейдолон я беше довел до съвършенство за изминалите години. Първо — докато растеше, а после — докато служеше като всички Юдициуси като Носител на Справедливостта.

Но всичките тези години просто изчезнаха, когато погледна към Тейла. Дори насън, от всяка нейна пора се излъчваше съблазнителна, смъртоносна сила. Тя можеше да обвие крака около него и той би се молил тя да го стисне и да му причини болка. Идиот! На братята му се харесваха подобни жени, като тази Унищожителка на демони, но вкусовете на Ейдолон винаги са били по-изтънчени.

— Тейла? — Той се опита да пребори желанието си и да издърпа ръка. Тя убиваше такива като него. Тя беше палач. — Унищожителке? Събуди се!

Тейла поклати глава и сляпо се протегна по посока на гласа му. Ейдолон стисна лицето й в ръцете си, удържа я неподвижна и повдигна клепачите й с палци. Зениците й бяха с еднакъв размер, реагираха на светлината, но жената сякаш изобщо не го виждаше.

По дяволите, тя имаше красиви очи! Зелени, заобиколени със златисти петна и толкова изразителни, че Ейд се запита дали тя изобщо успяваше да скрие мислите си от някого. Бледи лунички обсипваха меката й и нежна кожа. Високите скули правеха лицето й да изглежда издължено, въпреки тъмното петно от вече преминаващата синина. Ейдолон насочи поглед към устните й — леко подпухнали и разтворени, когато тя отчаяно стенеше.

Искаше му се да завладее тази уста. Искаше да почувства как тези устни се обвиват около члена му.

Човешката медицина изискваше етика. Тук, в ЦПБ, ако той, или някой друг лекар се чукаше с всеки пациент, който влезете през тези врати, това нямаше ни най-малко да обезпокои някого.

Моралният кодекс не беше негова грижа. Лекарите не спяха с пациентите си не защото това беше „неправилно“, а защото положението на болницата беше на кантар. Демоните не бяха от най-доверчивите същества. Много от тях не вярваха и дори презираха онези, които бяха облечени с власт. А скалпелите на лекарите можеха да убиват. Ако бяха тръгнали слухове, че докторите насилват пациентите си, много по-малко демони щяха да влизат през вратите на неговата болница.

Затова, почти целият персонал беше решил да държи лапите, зъбите и ноктите си при себе си. Е, разбира се, имаше изключения.

Проклятие! Той самият нямаше нищо против да направи изключение с правилната жена. Но убийцата от Егида нямаше как да стане „правилна“ колкото и да спореше с това пулсиращият му член.

— Док?

Тейла гледаше право в него. В очите й светеше странна смес от решителност и похот — толкова силна, че се наложи Ейдолон рязко да си поеме дъх. Тя повдигна ръка, зарови пръсти в косата на тила му и притегли главата му надолу с такава сила, че Ейд едва успя да се подпре с ръце от двете страни на нейната глава, преди устните им да се срещнат. Езикът на Тейла се плъзна в устата му, сплете се с неговия и Ейдолон заръмжа, опитвайки вкуса й. Силен и дързък, като аромата на желанието й, но в него се усещаше и нежност; сякаш дълбоко под цялата тази напористост се криеше заровена невинност.

Заровена най-вероятно под труповете на подобните нему, убити от нея.

Сякаш студена тръпка премина през гърдите му и той се отдръпна. Самоконтролът му се държеше на косъм. Най-много от всичко Ейдолон се страхуваше да не изгуби самообладание, когато започнеше Изменението. И явно заради с’генезиса, той беше готов да се възкачи на врага си като разгонен самец.

Но когато ръката й погали члена му, на звяра вътре в него му стана все едно коя е тя или с какво се занимава. В края на краищата той беше демон-Семипус, принадлежащ към вида на инкубите, живеещи заради секса и съществуващи, за да лъжат и мамят с всички средства, след като с’генезисът им завършеше. Сигурно сега не беше моментът да се бори със собствената си природа, а навярно точно тя беше удачното оръжие срещу неговия враг.

Пръстите на Тейла го стиснаха през панталоните на болничната униформа и мамка му, но на Ейдолон му омръзна да анализира реакциите на собственото си тяло, емоциите и инстинктите си. Беше време да започне да чувства.

Затова се изви към докосванията й и цялото му тяло потръпна от желание.

— Моля те — прошепна тя в устните му, — моля те. Докосни ме.

Ейдолон застена, сложи ръка върху бедрото й и я повдигна така, че ерекцията му се притисна до другото й бедро.

Дотук беше с професионализма!

Тейла никога не беше сънувала подобен сън. А това вероятно беше сън, защото, ако бодърстваше, никога нямаше да бъде толкова възбудена. Освен това изобщо не се надяваше, че ще успее да го направи с доктора. И особено с толкова съблазнителен като този, който я целуваше и галеше бедрото й толкова изкусно, че някои жени биха могли да свършат доста пъти само от това.

Тя разтвори колене и обви крака около кръста му. Това движение го накара да изгуби равновесие и той, с едно изпъшкване, постави коляно на леглото, за да не падне върху нея.

— По дяволите! — Доктор Сладък се откъсна от устните й. — Тейла, будна ли си?

— Млъкни и действай — прошепна тя и го придърпа за колана на панталона.

Той изсъска, защото тя отново го стисна за члена. О, да! Тейла прецени на пипане дебелината и дължината му и за миг се замисли дали нямаше да я заболи при навлизането му. След това си спомни, че всъщност това е само сън. А насън никога не болеше.

— Тейла — прошепна той във врага й — ти си ранена. Трябва да бъдем вни…

Тя стисна плътта му. Докторът прекъсна думите си и отново простена. После бавно погали с длан копринения връх, потърка с ръка и отново го стисна между пръстите си. Дрезгавото, накъсано дишане на лекаря гъделичкаше кожата на врата й, докато го галеше, но когато Тейла улови с върха на пръста си капката, събрала се на връхчето на члена му, нещо вътре в него се скъса. Стената, която го сдържаше, се срути и изведнъж се оказа, че ръцете му са навсякъде, докато устните му измъчваха скулата, брадичката, гърлото й…

Остър глад, сякаш не се беше хранила от години, се зароди в кръвта й, докато ръцете му я галеха. Пръстите му леко се плъзгаха по места, чието докосване би могло да предизвика болка, но спомените й се рееха някъде далеч на края на съзнанието й и изчезнаха напълно, когато езикът му започна да описва влажни кръгове върху врата й.

Ръцете му се изместиха по-надолу, плъзнаха се по бедрата й и се насочиха към местенцето между краката й. Той започна бавно, без да бърза, да гали нежната плът между тях. Тя се изви и се притисна към ръката му. Изпитваше необходимост да почувства докосването му на точно определено място, но той не се подчиняваше и нарочно продължаваше с това мъчение. Изострено. Възхитително.

Тейла искаше да види очите му, но докторът притисна носа си към врата й, спусна се към ключицата и леко захапа кожата. Заровила пръсти в тъмните му коси, тя притисна главата му към себе си, наслаждавайки се на докосванията му и на това как мъжът се опиваше от плътта й. Пък макар и само насън.

Може би тук, в света на фантазията, тя най-накрая щеше да намери удоволствието, което винаги й се изплъзваше по време на секс в реалността. Тук нейното минало не означаваше нищо. Тук страховете й нямаха почва.

Насън бяха от значение само изкусните докосвания на мъжа и когато пръстите му започнаха да обхождат всички падини и издатини на набъбналата й плът през бикините, тя с радост посрещна горещия трепет на възбудата, обхванала цялото и тяло.

Да… о, да…

Тейла отметна тава и разтвори по-широко крака. Пръстите на мъжа се промъкнаха под копринената материя и тя затрепери, когато той нарисува кръг около входа на тялото и; един път, втори… Влажността само усилваше възбудата й от този еротичен масаж. Беше хубаво, толкова хубаво, че тя едва не падна от леглото, когато докторът вкара пръста си в нея. Той го плъзна дълбоко в тялото й и бавно го извади обратно, след което отново го вкара пръстът му й даряваше такова наслаждение, което нито един мъж не можеше да й достави с пениса си.

— Толкова си влажна. От дрезгавия му глас по тялото й отново премина нещо, подобно на електрически разряд. — От теб се носи аромат на желание.

О, Боже, тя го желаеше!

— Сега! — Тейла повдигна бедрата си в безсрамна покана. — Моля те.

От звука на разкъсания плат сърцето на Тейла се забърза в очакване. Той се премести, насочил члена си между краката й. Леглото се разтресе и с усещанията на Тейла се случи абсолютно същото, когато докторът се отърка в нея — върхът му се плъзна по нежните й гънки. Всяко плавно, влажно движение докосваше болезнения й клитор под нужния ъгъл.

Тя изхлипа, но докторът пое звука с устните си и се тласна навътре. Жадното й лоно се сви около нахлулия му член; той я запълваше така, че на Тейла започна да й се струва, че още малко и ще се превърне в треперещо кълбо от похот. Никога не беше изпитвала нищо по-чудесно от това.

Отчаяно опитвайки се да достигне до оргазъм, тя здраво го стисна с крака за кръста и заби пети в дупето му. Докторът изръмжа в отговор, подпря се на лакът до главата й и бързо се задвижи в нея. Тейла пъхна ръце под халата му и започна да гали раменете, силните мускули на гърба му, стегнатите половинки на дупето му, които се напрягаха под пръстите й.

— Силно. Още.

Той най-накрая успя да се откъсне от нея.

— Силно? — От мощния и рязък тласък леглото се премести. — Кажи ми колко силно.

Нямаше възможност да отговори, след като той повдигна бедрата й и нахлу в нея още по-рязко, подливайки масло в огъня, бушуващ в кръвта й.

— Така — едва успя да изговори тя, докато дишаше тежко. — Точно така.

Мъжът отметна глава и макар че очите му бяха затворени, а зъбите оголени, върху лицето му се беше появило изражение на първобитен екстаз. Прекалено погълнат от това зрелище, Тейла едва усети, че нещо я докосна по врата. Медальон. Той се беше изплъзнал изпод отворената риза и сега сребърната висулка, обвита от змии, дразнеше кожата й с прохладна, остра ласка.

Изведнъж мъжът се изправи, без да излиза от нея и тя стисна крака около кръста му, когато той я понесе през стаята. Гърбът й се вряза в стената и медицинското оборудване издрънча от силата на неговия напор.

Този доктор явно отлично обслужваше лежащо болните.

Той се търкаше в нея, понякога напълно излязъл, преди отново да я изпълни с резки, силни и дълбоки движения. Наслаждението пронизваше Тейла, потрисайки я със своята сила. Пръстите му се бяха впили в двете половинки на дупето й и я притискаха към него, а той я захапа за рамото, за да я задържи.

Това беше най-еротичното преживяване в живота й.

Горещината обхвана долната част на корема й, докато докторът нахлуваше в нея, и ако това не беше сън, Тейла никога нямаше да повярва, че нечий член можеше да пулсира така.

Напрежението нарастваше, завързвайки всичко вътре в нея на възел. Никой мъж не беше успял да я накара да се чувства толкова добре.

Хвана го за косата и го накара да повдигне глава, за да я погледне. Дъхът й спря. В очите му тлееше страст, неприкрит глад и нещо заплашително, но дишането и се накъса заради цвета им. Преди те бяха кафяви, с дълбокия цвят на черно кафе.

А сега бяха златисти. Хипнотизиращи. Порочни. Двайсет и четири каратов чист секс.

О, този сън й харесваше! В него, нейният любовник просто олицетворяваше секс; от вълшебния си член до хипнотичния поглед, умелите устни, пръсти и дори аромат, наподобяващ на тъмен шоколад и който сякаш специално привличаше жените.

— Свършвай! — изръмжа той. — Обязди ме! Ороси ме е влагата си!

Той завъртя бедра, нахлу дълбоко и тя извика, озовала се толкова близо до оргазма, че по тялото й пробяга тръпка. Почти, почти… да! О, да, тя почти го направи.

Той потръпна. От вика му в ушите й зазвъня, а наслаждението стана още по-остро. Горещото му семе ороси чувствителната й плът отвътре и на нея започна да й се струва, че я галят милиони малки пръсти, които я караха да трепери и да се задъхва.

Но все пак, не свърши.

А трябваше. Сън ли беше, или не, но този мъж направи с нея нещо, срещу което не трябваше да устои пито една жена.

Докторът продължаваше да се движи. Мускулите му потръпваха, а бронзовата му кожа блестеше от пот. Татуировката на дясната му ръка сякаш се беше превърнала в живо същество, ядосано от факта, че тя не можа да получи онова, което искаше.

— Можеш да спреш. — На Тейла й се искаше да завие от неудовлетвореност.

Трябваше да обмисли трезво нещата, защото сега цялото тяло я болеше като чуждо и беше толкова напрегнато, че й се искаше да удари някого, само и само за да получи поне малко облекчение.

— Ти не свърши — каза той и отново влезе в нея със замах.

— Аз никога не свършвам.

— С мен няма как да не свършиш. — Докторът удвои усилията си. — Сигурно това се дължи на раните ти…

— Аз не свърших. Осъзнай го и прибери егото си обратно в панталоните.

Мамка му! Дори насън всички мъже пръскаха слюнки, когато работата опреше в мъжкото им достойнство. Насън… Потокът на мислите й прекъсна и Тейла най-накрая осъзна какво каза мъжът.

Раните? Тя промуши ръка между телата им и докосна чувствителното място в областта на ребрата си. Какво се беше случило?

— Док? — Той не отговори. Беше потънал прекалено дълбоко в нея и това заплашваше да я доведе до онова ужасно състояние на границата между оргазма и разочарованието. — Стига! Моля! Какво се е случило с мен?

Той я погледна с тъмните си очи. Какво беше станало със златистите? И със съня?

Круентус.

Отговорът му я върна към реалността и този път, когато тя си пое дъх, беше дяволски болезнено. Пред очите й прибягнаха картини. Канализацията. Кръв. Болка. Джипът. Не! О, не! Беше истина!

Сърцето й болезнено заблъска в наболяващите я гърди и тя обходи с поглед полутъмната стая и медицинското оборудване. Странните знаци по стените. Не, не знаци. Надписи. Езикът й беше непознат. Странни, древни на вид предмети украсяваха стъклените лавици на затворените шкафове. А какво беше това на стената… череп!

Къде беше?

Лоното й се сви около все още твърдия член вътре в нея. И кой беше този мъж, който току-що я беше изпукал толкова задоволяващо?

Въздухът опари гърлото й, когато Тейла се опита да вдиша, за да проясни малко главата си. Докторът изглежда беше осъзнал, че тя всеки момент щеше да получи пристъп на паника, защото излезе от тялото й и внимателно я постави на пода. Босите й крака стъпиха на студената повърхност. Що за болница беше това — с каменни подове? Болничната й нощница се смъкна надолу и прикри тялото й.

— Къде съм? — изхриптя тя.

— Ти си в болница. — Докторът от нейния сън, този, който току-що й беше сложил най-приятната инжекция в живота й, я доведе до леглото, като здраво я държеше за лакътя. Тя вървеше и неоспоримото доказателство за онова, което се беше случило, се стичаше надолу по бедрата й. Незнайно защо, кожата й тръпнеше и Тейла искаше да я почеше. — Ти си се сблъскала с демон Круентус и си била ранена.

Тя издърпа ръката си.

— Ти откъде знаеш за демоните? Що за болница е това? И кой си ти!

— Седни. Ще ти обясня всичко.

— О, не! Не трябва да ми говориш с такъв тон. — Тя се отдръпна назад, когато той пристъпи към нея в опит да я накара да се приближи към леглото. Надвисна върху й и закри червеникавата светлина на лампата. — Не се приближавай!

— Тейла, трябва да ме изслушаш. — Гласът му стана мрачен и дълбок и раздразни нервните й окончания.

Врата се отвори и в стаята влезе някой… не, нещо в болничен халат.

— Докторе — каза нещото и проблесна с уста, пълна с остри зъби, — трябвате ни в реанимацията.

Демон! По кожата й изби студена пот.

Що за място е това, по дяволите?

Тя се обърна към Ейдолон и видя, че очите му са станали същите както в съня й. Само че този път това не беше сън. Стаята бясно се завъртя и тя изведнъж осъзна.

— Ти — прошепна тя. — Ти също си демон.

Незабелязано, той се беше оказал много близо до нея и в ръката й се заби игла. И изведнъж Тейла разбра, че нито може да помръдне, нито да извика. А беше обкръжена от чудовища, които я завързваха за леглото.

Единствено викът в главата й не спираше.