Лариса Йон
Безгранично удоволствие (22)

Двайсет и едно

След двучасова беседа с Джем в гостната на Ейдолон, Тей реши, че нейната новопоявила се сестра изобщо не й харесва. И това не беше, защото Джем бе израснала в дом, ходила в частно училище и живееща нормален на вид живот, макар и възпитана от демони. Мнението й не се повлия дори от обстоятелството, че Джем изглеждаше умна и образована; нали беше постъпила в колеж дори две години по-рано от връстниците си? Тейла, от своя страна, беше изключена от училище и дипломата си за средно образование беше получила благодарение на Кайнан, който настояваше всеки Пазител да притежава, макар и базово ниво знания.

Не, Тей ненавиждаше Джем, защото тя постоянно казваше нашата майка, макар че изобщо не я познаваше. Тя можеше да нарече така всеки, само не и Тереза.

— Струва ми се, че витаеш някъде — каза Джем, когато Тей се опита да свали от рафта един от медицинските трактати на Ейд и започна да го прелиства. Не можеше да прочете нищо, но картинките, макар и отвратителни, бяха занимателни.

— Може просто да ти е дошло в повече, каква щастливка си се оказала.

— Да, имала съм късмет. Трябвало е да ме убият. Така постъпват демоните, към който вид принадлежат родителите ми. Те чувстват бременни, които носят демони, и или правят така, че детето да не появи на бял свят, или убиват новороденото веднага след раждането му, ако не му намерят приемно семейство. Но родителите ми са били бездетни, така че аз съм се появила съвсем навреме.

— И ти това ли правиш в болницата? Вървиш по техните стъпки?

Джем прехвърли крак през подлакътника на дивана и под надигналата се къса пола се показа татуировката на бедрото й във вид на роза на дълго стебло, от чиито бодли капеше кръв. Тей преброи три капки по дължина на целия крак, като последната се скриваше под горната част на високата бота. И дори не се замисли дали Джем нямаше и други татуировки, или пиърсинг, освен шестте дупки в ухото и пробитите вежди и език.

— Аз работя основно с хора. Но се опитвам да прихвана всички странни случаи… инфекции след ухапване от демони, болести и рани, получени по необичаен начин — неща от този вид. Нищо страшно, ако пропусна нещо. Всичко необикновено човешките лекари причисляват към нови, неизвестни заболявания или аномалии. Смъртните притежават невероятен талант да намират обяснение на всичко, за което не искат да знаят истината.

Това Тейла го разбираше. Майка й неведнъж се беше опитала да разкаже за страданията си, причинени й от демони. Описваше и Разкъсвача на Души, но Тей не й повярва; предпочиташе да живее с мисълта, че майка й имаше психично разстройство заради пристрастяването си към наркотиците. Защото това повече приличаше на истина, отколкото самата истина. По дяволите, тя дори стана свидетелка на смъртта й от ръцете на демона. А Тейла така и не беше разбрала, че в действителност Разкъсвачът на Души беше измъчвал майка й в продължение на години.

Джем се плъзна по облегалката и се настани по-удобно. Дори прекалено удобно. Явно вече е била тук, в квартирата на Ейдолон.

— Спала ли си с него? — попита Тейла и стисна книгата толкова силно, че върху кориците сигурно бяха останали вдлъбнатини от пръстите й. Но по-добре така, отколкото да се поддаде на порива си и да удари Джем с фолианта при неправилен отговор.

— С кого? С Ейд ли? Не. — В очите на сестра й проблесна искрица. — Но ти си спала. Усетих аромата му върху теб.

Боже! Какво, всички демони ли имаха толкова развито обоняние?

— Той ми помага да разбера някои неща — каза Тейла, след което се замисли защо изобщо беше сметнала за нужно да обяснява отношенията си с Ейд.

— Аха, така си помислих и аз.

— Ти ревнуваш, сестричке.

— Ревнувам? Не. Ако искам, бих могла да го получа. — Самоувереността, с която го каза Джем, накара Тейла да настръхне. — Той отчаяно се опитва да си намери половинка преди с’генезисът да го е погълнал.

— Половинка? Аз говорех само за секс.

— Добре, ако това наистина е така. Защото инкубите стават само за секс. — Джем пусна крака на пода и сложи лакти върху голите си колене. — Ще ти дам съвет, сестричке. Не си струва да се увличаш по него. Той или ще премине през Изменението и ще те захвърли, или ще намери тази, която е предназначена за него и ще те обрече на пожизнена вярност. Във всеки случай ти ще останеш единствено да гледаш на всичко това отстрани.

— Звучи така, сякаш говориш от личен опит.

— И то повече, отколкото бих искала. — Във въздуха надвисна напрежение. А не това си представяше Тейла при възсъединяването на семейството. — Слушай, помисли си само за интегрирането на демоническата ДНК. Както виждаш, аз изобщо не съм чудовище. Нашият баща…

— Не го наричай така — прекъсна я Тейла.

— Но това е истина.

И внезапно, като удар по главата, я озари прозрението.

— Ти го познаваш. Боже мили, ти го познаваш!

Джем й хвърли студен поглед.

— Срещнах се с него.

— Срещнала си се? И как? На чаша чай и бисквити? Той е измъчвал майка ни, Джем! Много години. Изнасилвал я е Бог знае колко пъти, а след това пред очите ми я разкъса на парчета. И ти си се виждала с него?

Тейла сигурно се беше развикала, защото вратата се отвори и в рамката й застана Ейдолон, стиснал ръце в юмруци. Върху лицето му беше застинала тревога.

— Всичко тук наред ли е?

Без да му обръща внимание, Джем се приближи до Тейла.

— Онова, което той е направил, е ужасно. Но такава е същността му. Ние правим всичко, за което сме програмирани…

Думите й се разтвориха във водовъртежа на безсмислеността. От гърлото на Тей се изтръгна вопъл. Тя се нахвърли върху сестра си и протегна ръце към врата й. Ейдолон бързо я хвана за кръста и я дръпна назад.

— Как можеш да го защитаваш?! — крещеше Тейла, докато се бореше със силните му ръце. Не, два чифта силни ръце й пречеха да се добере до Джем — оказа се, че Шейд също помагаше на брат си.

— По-добре да си вървиш — каза Ейд и Джем кимна.

— Тей, ако искаш да разбереш коя си, трябва да погледнеш към този, който е взел участие във формирането на твоето ДНК. Само така можеш да узнаеш каква ще станеш.

Нещо мрачно и тъмно забълбука във вените на Тейла; мерзко черно зло, което заплашваше да погълне цялата й човечност.

— О, аз зная кой е способствал за създаването на ДНК-то ми. И не искам да имам нищо общо с него. И с теб също. Аз никога, никога няма да позволя да ми интегрират този боклук. Върви. В. Ада.

— Извинявай — прошепна Джем към сестра си, а след това погледна към Ейдолон. — Аз… Аз трябва да вървя. Толкова съжалявам…

Тей престана да се съпротивлява и Ейд отслаби захвата си. После съвсем отпусна ръце, но само за да я прегърне и притисне още по-силно към тялото си. Благодарна за малкия остров на сигурност сред морето от кошмари, в което се блъскаше, тя се отпусна в обятията му и се замисли: колко ли й оставаше, докато силите я напуснеха и тя потънеше напълно?

 

 

Дори Джем да беше наполовина демон Трила нямаше да може да избяга по-бързо от квартирата на Ейдолон. Тя наистина се прецака. Сякаш й беше малко, че родителите й имаха неприятности, а сега и това.

— Глупачка — мърмореше си тя, докато тропаше с токовете си по тротоара в търсене на такси. Беше израснала сред хората, затова избягваше порталите на Хароугейт и предпочиташе обичайните средства за придвижване. — Идиотка!

Отначало започна да притиска Ейдолон, което си беше чиста детинщина и не си струваше. Всъщност нямаше значение, защото тя ревнуваше. Не отношенията на Тейла с инкуба — е, може би съвсем малко — и не това, че не можеше да получи мъжа, който вероятно беше замесен в похищението на родителите й, а това, че Тей знаеше коя беше майка им.

Джем беше лишена от това. Тя наблюдаваше Тереза отдалеч, фотографираше я. Веднъж дори набра смелост и я заговори на една автобусна спирка. Джем беше на петнайсет, облечена като пънкарка и напълно ужасена. Гласът на Тереза, толкова тих и мелодичен, с лек южняшки акцент, обгръщащ като сладък сироп, изобщо не приличаше на резкия и дълбок глас на приемните й родители.

Да, Джем ги обичаше и винаги щеше да им бъде признателна за това, че я бяха спасили и й бяха дали шанс за нормален живот. Но в дълбините на душата си я възмущаваше факта, че Тей имаше изключителните права да се счита за дъщеря на Тереза.

Да, много мило! А като се вземеше под внимание и факта, че Джем никога не се е нуждаела от нищо, докато Тей… Тей беше страдала.

Едва след като Джем порасна достатъчно, за да се разхожда сама, тя проследи Тейла от училище и я съпроводи до една ръждясала каравана, в която живееше сестра й заедно с още три приемни деца. Когато Джем я видя на следващия ден, Тей беше облечена по същия начин.

Тя толкова често сменяше местожителството си — ту приемни семейства, ту улицата — че Джем я изгуби от поглед. Следващия път, когато видя сестра си, беше, когато Тереза приключи с наркотиците и си върна опеката над дъщерята. Тогава у Тей се появи истински дом. Разбира се, квартирката, в която живееха двете, беше същинска дупка, но майка и дъщеря бяха щастливи. Примерно, за около две години. До онази нощ.

Тогава всички медии бяха изпъстрени с ужасни подробности, снимки от местопрестъплението и разни истории за това как някакъв сериен убиец беше разкъсал Тереза на части. Дъщеря й, Тейла, беше изчезнала. В края на краищата Тей беше намерена, но тя не каза нищо. Отново я изпратиха в приемно семейство и тъкмо когато Джем успя да я намери, Тейла беше издирвана за убийството на приемния й баща. След това, тя се беше включила в Егида…

Долу-горе по това време Джем беше навестена от Разкъсвача на Души.

Тя разбра на мига, че тази твар беше баща й. Той се беше промъкнал посред нощ в стаята й, като мотивите му за това оставаха извън границата на нейното разбиране. Той възнамеряваше да й направи дете! На нея, неговата плът и кръв!

Джем цял живот се беше опитвала да сдържа демона си. Беше го постигнала с желязна дисциплина и заклинателните татуировки. Но в онази нощ, за пръв път в живота си, тя му позволи да се измъкне на свобода и употреби всички хитрости, за да убие собствения си баща.

Затова от първа ръка знаеше какво беше това: „Ние правим всичко, за което сме програмирани“. Защото без значение дали й харесваше, или не, благодарение на татенцето си, тя беше създадена, за да измъчва и убива.

Всеки ден беше битка между двете половини на същността й. И всяко утро Джем си задаваше въпроса дали точно днес нямаше да проиграе човешката й същност.

 

 

Ейдолон ходеше насам-натам из кухнята, докато Тей си вземаше душ, а Шейд се опитваше да приготви някаква вечеря. Рейт се беше изтегнал на дивана в гостната и играеше „Екс Бокс“, докато Мики се беше свил на топка под мишницата му. Беше нужен половин час и три порции уиски, за да може Тейла да се успокои. След адреналиновия взрив тя се беше превърнала в ходещо желе и сега всичко, което й беше необходимо, беше душ, легло и храна. И нямаше значение в какъв ред.

А междувременно на Ейдолон много му се искаше да настигне Джем и да я обеси на най-близкото дърво. Тя беше техният коз в опита им да уговорят Тей за интеграция на нейната ДНК. Сега всичко отиде на кино.

— Искаш ли бира? — попита Шейд, докато му слагаше чинията с макарони.

— Не.

— Ти си знаеш. — Шейд извади от хладилника бутилка „Харп“. — Ама че нощ. И досега не мога да повярвам, че Пейдж е участвала в търговията с органи. А Джем? Сестра на Унищожителката! Старче, още тръпна от гледката. Може би ще успеем да ги уговорим на още един женски бой…

Ейдолон се усмихна.

— Същия си като Рейт.

— Я стига! Признай, че той е прав. — Шейд отвори бутилката. — Искам да кажа близначки, биещи се в хлъзгавата кал… Това възбужда.

Може би, но Ейдолон нямаше нужда от две жени. Той искаше само една.

Шейд продължаваше да дудне нещо за близначки, разказвайки за собствените си победи на този фронт. Ейдолон го посъветва да се възползва от калкулатор за по-точни сметки и взе чинията, за да я отнесе на Тейла. Съжали, че не му бяха останали портокали. Сега тягата й към цитрусовите плодове беше ясна — Разкъсваните на Души първоначално живееха в тропиците и се нуждаеха от Витамин С, за да оцелеят.

На половината път към спалнята сърцето му обърка ритъма си. От гостната се носеше сладко пикантния аромат на възбудата на Тейла.

Рейт!

Ейдолон се хвърли към коридора, удари рамото си в рамката на вратата и разсипа половината паста на пода. И дори не забеляза. Всичко, което виждаше, беше собственият му гняв, който оцветяваше в червено разкрилата се картина пред очите му.

Тей стоеше в средата на стаята; халатът й беше завързан едва-едва и повече откриваше, отколкото скриваше. Рейт беше оставил дяволската си игра на пауза и я наблюдаваше. Очите му светеха. Не със златистия цвят на възбудата или гнева, а в златистосиньо — възползваше се от хипнотичния си дар.

И говореше:

— Виждаш ли как ще бъде с мен? Сигурен съм, че Ейд не е правил това с теб. И няма да го направи. Това не е много цивилизовано.

Негодникът отново се беше промъкнал в мислите й и сега проектираше в главата й кой знае какви картини.

Гневът на демона, на чиято територия бяха проникнали без разрешение, забушува в Ейдолон.

— Върви по дяволите, братко — процеди той. — Ти не се чукаш със смъртни и Пазители от Егида.

— Тя не е нито едното, нито другото. Вече не е — усмихна се Рейт и проблесна със зъби. — Всичко е честно.

Тъмнината обгърна Ейд. Той захвърли чинията с паста на пода и се спусна към брат си. Издърпа го, блъсна го в стената и го стисна за гърлото. В трезво състояние Рейт можеше да му даде да се разбере, но в момента на Ейд не му пукаше.

— Тя е моя!

Рейт притвори очи. Дори и да не можеше да диша заради хватката на брат си, не го показваше по никакъв начин.

— Погледни я, Ейд. Тя е готова. Ще се съгласи да се забавлява и с двама ни.

Картината на това как по време на секс Рейт забиваше зъбите си във врата на Тейла се вряза в мозъка му и отрови мислите му.

— Не я закачай — изръмжа Ейд. — Никога не я закачай или ще позволя на вампирите…

— Хелбой?

И двамата се обърнаха към Тейла, която стоеше забравена и галеше краищата на халата, разтворен на гърдите. Поривът на желанието, излизащ от нея, беше толкова силен, че на Ейдолон му се стори, че тя направо го хвана за члена.

— Това никога по-рано не се е случвало. Тя трябваше да каже моето име — измърмори Рейт. — И… какво казваше там за вампирите?

Игнорирал въпроса, Ейдолон го пусна и се приближи към Тейла. Тя веднага се хвърли върху врата му, вкопчи се в тялото му с ръце и крака и започна се търка в него. Възнамеряваше да го получи точно тук и точно сега.

Тази мисъл го така възбуди, че той едва не забрави за Рейт, който ги гледаше. Затова се хвърли към спалнята. В момента, в който затръшна вратата, дънките му бяха разкопчани, а на половината път до леглото беше нахлул във влажната й, копринена и гореща дълбина.

— О, Боже… Ейдолон… Боже! — Тя покриваше лицето му с целувки, като не спираше да движи бедрата си срещу неговите. — Бях тръгнала за раницата. Видях брат ти… и внезапно пред мен беше само…

— Рейт. — Мамка му! Ейд рязко спря до леглото. Сърцето му се вледени, макар че продължаваше да се движи в нея.

— Не — прошепна Тейла. — Ти. Рейт се появи за секунди, но това беше толкова неправилно, че аз се концентрирах и на негово място се появи ти.

Гърдите на Ейдолон така се присвиха, сякаш го стиснаха гигантски клещи. В него изрева първобитният инстинкт, толкова непознат и в същото време удивително приятен. Не беше от значение, че страстта на Тей беше в резултат на демоническото въздействие на брат му върху съзнанието й. Не беше от значение, че тя самата не знаеше какво иска от него. Всичко, което имаше значение, беше желанието му да я вземе. И да се обвърже с нея. Да я направи своя.

— Моя! — изръмжа той във врата й. — Ти си моя!

— Да… о, да. — Гласът й трепереше от неизказани обещания; казваше му, че тя му принадлежи, че всичките тези години, запълнени с необвързващ секс със съвършено неинтересуващи го жени са свършили и че той няма нужда да се страхува, че ще се превърне в обезумяло чудовище; казваше, че и двамата ще престанат да бъдат самотни.

Взривът от емоции задейства верижна реакция в тялото му. Огън пробяга от върха на пръстите на дясната му ръка нагоре по татуираните фигури. През потта, избила по цялото му тяло, те загоряха с червена светлина.

Ейдолон се обърна и прикова Тейла към стената. Той отново и отново нахлуваше в нея, съвършено вглъбен в това как влажната му плът се плъзгаше в нейната. Удоволствието го прониза, но това беше малко. Той беше длъжен да я обладае; да я получи цялата, без остатък.

Тласъците на телата им в стената се връщаха с вибрация в стаята, която се придвижваше право към топките му. От устните му излизаха думи, които никога не беше чувал и чието значение не знаеше, защото отдавна беше престанал да действа съзнателно. Нещо първобитно и диво го караше да проявява истинската си природа.

Той се наведе, отвори чекмеджето на нощното шкафче и започна да опипва в него, търсейки нещо.

Тейла хлипаше, извиваше се и се впиваше в него с такава сила, че той едва не нарани гърба си в опит да се отдръпне малко назад. Въздухът около тях се сгъсти. Любовната магия, която ги беше обвила в пашкула на техния личен свят, пулсираше. Ейдолон прокара скалпела по гърдите си. Не чувстваше болка и не беше в състояние да спре. Пусна инструмента, обхвана главата на Тейла и я притегли към гърдите си; там, където от тънкия прорез потече кръв.

Тя замря нерешително и повдигна към него потъмнелите си от страст очи.

— Давай — прошепна той. — Опитай ме! Пусни ме в себе си.

Без да го изпуска от очи, което само по себе си беше дяволски еротично, Тейла докосна с езика си капчицата кръв.

О, Господи! Електрическите заряди пронизваха тялото му, разпространявайки се от езика й по цялата му нервна система. Ейд му прималяваше от екстаза, тялото му пулсираше от сила и жажда. От гърдите му се изтръгна стон, когато Тей притисна устни към раната и започна да смуче. Ейдолон отметна глава назад и изрева.

Оргазмът го погълна със силата на огнено торнадо, помитащо всичко по пътя си. Тей също извика, получила освобождение. Тя се блъскаше в тялото на Ейд, мускулите на влагалището й стискаха члена му, изцеждайки от него всичко до последната капка.

Няколко мига и двамата стояха, опитвайки се да възстановят дишането си. Наложи се Ейдолон да събере крака, за да не се строполи на пода заедно с нея. Мускулите им трепереха от пренапрежение, а вътрешностите им се бяха превърнали в желе. Реалността постепенно си пробиваше път в замъгленото му съзнание и в момента, в който разбра какво беше направил, Тейла изкрещя.

Ужасната конвулсия я разтърси с такава сила, че и двамата отхвръкнаха от стената.

— Боли — едва успя да изрече тя.

— Лирша, о, Богове, какво направих? — Леден ужас скова мислите му, когато пусна Тей върху леглото. Прилегна до нея, сложил едната си ръка върху бедрото й, докато с другата галеше косата й. Тя се извиваше, ту хващайки се за корема, ту опитвайки се да съдере собствената си кожа. — Шейд? — Проклятие! Ейд загърна двата края на халата й и го завърза. — Мамка му, Шейд! Идвай бързо!

Вратата с трясък се разтвори и във въздуха се разхвърчаха късчета дърво — Шейд не си беше направил труда да използва дръжката. Рейт стоеше зад него. И двамата моментално оцениха ситуацията.

— Нейната ДНК… — Шейд внезапно спря и подуши въздуха. — О, проклятие! Старче, кажи ми, че не си го направил!

По лицето на Тейла се стичаха сълзи и попиваха във възглавницата. Очите й бяха здраво затворени, а болката я беше накарала да се свие на кълбо върху копринената завивка на леглото.

— Направих го!

Рейт погледна иззад рамото на Шейд.

— Направил е какво?

— Започнал е процеса на обвързването — обясни Шейд.

Рейт подсвирна.

— Аз знаех, че си изпаднал в отчаяние заради настъпващия е генезис, но не подозирах, че чак толкова. Ти какво, изгубил си шибания си разсъдък ли?

Шейд протегна ръка към Тейла, но веднага я отдръпна, чул ръмженето на Ейдолон.

— Ейд, трябва да погледна какво става вътре в нея.

— Зная — озъби се брат му. Той изобщо не искаше някой — особено братята му — да докосват жената, с която беше избрал да се обвърже.

Много внимателно, Шейд я хвана за глезена.

— Ти знаеш, че нашата кръв е като отрова за смъртните, нали?

Да, знаеше, но в онзи момент не помисли за това. Беше прекалено обхванат от възбуда и действаше по гол инстинкт. Аргументът, че Тей бе наполовина демон, беше прекалено слаб. Затова Ейд просто продължи да я гали по страната и тихичко да разговаря с нея; така, както тя правеше миналата нощ, когато той се върна от визитата си при вампирите.

— Всичко ще бъде наред — шепнеше той, докато изпращаше целителна топлина в тялото й, решил, че с това няма да навреди. Но истината беше, че Тей продължаваше да стене, а понякога и да крещи. Тя не спираше да мърда и мести краката си, докато Шейд не ги хвана и не притисна двата й глезена към леглото.

— Не съм сигурен какво точно става — каза той. — Мисля, че това е реакция на отровата и последствията от химическото изменение на състава на кръвта заради обвързването.

Проклятие! Ейдолон се чувстваше напълно безпомощен.

— Дръж се, Тейла! — Той обхвана с ръце талията й и я притисна към себе си така, сякаш ако не я държеше здраво до себе си, тя можеше да умре. — Дяволите да го вземат, дръж се! Не позволявай на демона да стане причина за смъртта ти. Толкова дълго си се борила с това.

Рейт изрече поредната саркастична глупост, но Ейдолон не искаше да изпуска Тей от ръцете си дори за пет секунди, достатъчни, за да размаже главата на брат си в стената. Щеше да се разбере с него по-късно. Точно сега…

— Хелбой? — звукът на прегракналия й глас звучеше като музика за ушите му. — Какво става?

— Ш-ш-ш… Ще те измъкнем — и той хвърли към Шейд умолителен поглед. — Дай й успокоително!

— Не мога. Поне дотогава, докато… — Брат му прекъсна думите си и кимна към лявата ръка на Тейла. — Ето, получи се.

Ейдолон повдигна ръкава й почти до рамото и едва не падна върху нея от облекчение, видял нещо прекрасно — неясно копие на неговата собствена татуировка, обвита около ръката й, която временно показваше, че Тейла му принадлежи. Тя тихо започна да се успокоява. Напрежението напусна тялото й, тя се отпусна и се притисна към него.

Озова се там, където беше мястото й.

— Някой да донесе вода — каза Ейд, без да откъсва поглед от любимата си. Силата й будеше възхищение и предизвикваше уважение. В нея имаше огън, който понякога толкова не му достигаше, искрата, която да разтопи студеното му спокойствие. Ейд отметна косата от лицето й, използвайки го като поредния предлог, за да я докосне. — Как се чувстваш?

— По-добре — изхриптя тя и се приповдигна на лакът. — Това заради ДНК-то ли е? Започна ли? Умирам ли?

— Не, нищо подобно. — Ейд й подаде чашата, донесена от Шейд. — Момчета, започвайте приготовленията за утре вечер. Аз ще ви се обадя сутринта. — Когато братята му си тръгнаха, той я хвана за ръката. После внимателно я повдигна, за да може Тейла да види татуировката.

Ръката й трепереше, когато тя остави чашата на нощното шкафче и смъкна ръкава си надолу, за да види татуировката изцяло — от рамото до върха на пръстите си.

— Но… това е твоята. Какво си направил?

— Започнах процеса на обвързването ни. Той все още не е завършен — бързо добави Ейд. О, Богове, до нея се чувстваше като младок по време на първата си трансформация. — Бъди моя. — Да, много деликатно.

— Ейдолон…

— Не си длъжна да отговаряш веднага. Имаш пет дни, докато фигурите изчезнат. — След като това станеше, нямаше да могат завършат ритуала, но… дотогава имаше вероятност с’генезисът да е настъпил и на Ейдолон щеше да му бъде все едно.

— Но ти каза, че вие не се обвързвате със смъртни, защото децата се раждат мелези.

— Ние можем да се обвързваме с мелези, защото в резултат на тези съюзи се получават истинските Семинуси.

Тейла мълча известно време.

— Значи ето защо се поряза. — Тя рязко седна и бледото й лице побеля още повече. — О… Аз пих от кръвта ти. Защо го направих? И защо държиш скалпел в нощното си шкафче? — Тей присви очи. — Болшинството мъжете държат там презервативите си.

Ейдолон сподави усмивката си.

— На мен те не са ми нужни, защото аз не мога да оплодя никого. — Макар че имаше смътен спомен как искаше да я запълни със семето си, когато се беше превърнал в Разкъсвача на Души. Така че може би това вече се беше променило. При мисълта, че точно сега Тейла можеше да е забременяла от него, Ейдолон усети, че празнотата в душата му, която го измъчваше през целия му живот, изчезна. Трябваше да помоли Шейд да провери дали тя не беше бременна…

— Та, какво за скалпела?

Гореща вълна обля лицето му и сега сигурно той беше толкова червен, колкото тя — бледа.

— Аз… — Призна си, се чувстваше като пълен идиот. — Исках да бъда готов, ако внезапно срещна половинката си.

— Кажи ми, всички Семинуси ли са така сантиментални?

Сега вече Ейд не успя да се сдържи и се усмихна.

— Съмнявам се.

— Все пак май изобщо не мога да разбера демоните. — Тей затвори очи и дълбоко въздъхна. — Рейт каза нещо. Джем също. За това, че отчаяно ти трябва половинка, за да спреш с’генезиса.

— Ще говорим за това по-късно. Ти си почини. — Ейдолон искаше да я покрие със завивката, но тя го хвана за китката и го спря.

— Разкажи ми.

О, проклятие! Той изруга и се втренчи в тавана.

— Да свържеш живота си със своята половинка е единственият начин да избегнеш най-лошите последствия от с’генезиса. Семинусът получава възможност да опложда и да се преобразява, но безумната потребност да забремени всички женски наоколо изчезва.

— И ти си го искал? Дори твоят брат каза „отчаяно“…

— Да, но…

— Аз какво съм за теб? Последната надежда?

— Не, Тейла. — Той легна зад нея на леглото и придърпа гърба й към гърдите си. — Това не е така.

Последва дълго мълчание, след което Тей тихо каза:

— Колко си близо до точката на невъзврата?

Той я пристисна, обърна я с лице към себе си и се впи в устните й. Те бяха меки, топли и солени от сълзите. За кратък миг тя се притисна към него и му се откри.

Но не му позволи да я омае, а прошепна точно в устните му:

— Колко си близо?

— Много — призна Ейд и погали плоския й корем, където вече съществуваше вероятност да расте неговото дете. — Когато се преобразя следващия път, може да няма път назад. На вид ще остана същия, но няма да мога да се контролирам.

Тей го отблъсна.

— И след това ти ми казваш, че обвързването ти с мен няма нищо общо с факта, че си на границата на прераждането?

Той искаше да й отговори, но не можа. Никак не беше уверен, че ако се бяха срещнали преди една година, Тей щеше да успее толкова силно да разпали кръвта му.

— Мълчанието ти е красноречив отговор — изрече тя и се претърколи към противоположната половина на леглото. — И аз казвам „не“! Аз няма да бъда ничий последен шанс.

Мамка му стара! Да, по-лошо — нямаше накъде.

— Чуй ме само за минута, става ли?

— Казах вече — не!

Той седна и се протегна към ръката й, но Тейла се отдръпна.

— Проклятие, Тейла, не ми пука за инстинктите ми. Аз те желая.

— О, това е мечта, а не предложение на ръката и сърцето ти — озъби се тя и завърза халата си. — И извинявай, че не търча с всички сили да се договарям за празнична маса и церемония в църквата. О, я почакай! Ти сигурно и в църквата не можеш да влезеш.

— Със сигурност трябва да поработя над това, как да се изразявам…

— Ти трябва да намериш някого, който наистина няма нищо против да подпира стената в три сутринта. Може аз да нямам нищо друго, освен името си и дори да няма къде да отида, но това не означава, че ти си длъжен да ме вземеш, за да не изгубиш навиците си на лекар — и тя му хвърли злобен поглед. Гневът на Тей пронизваше гърдите му сякаш с кинжал — там, където той искаше да я притисне. — Как смееш да ме залъгваш, за да ме получиш? Аз не съм ти нужна. Ти дори не ме познаваш.

— Аз не съжалявам. Наистина те желая и зная всичко, което има значение.

— Ти не знаеш нищо за мен. Нищичко. Защо трябва да ти вярвам, че не ме смяташ за заплаха? Аз съм убийцата от Егида. Камикадзето, помниш ли?

— Сбърках, Тейла. Братята ми също.

Тя поклати глава.

— Виждаш ли, точно ти правиш грешка. Аз съм убийца. Искаш ли да ти го докажа? Да ти докажа, че нищо не знаеш за мен? — Когато гласът й затрепери, тя рязко си пое въздух. — Давай да си спомним твоя брат Роуг…

— Не казвай нищо. — Той въпросително погледна в очите й и видя там неудобната истина. — Дори. Не. Го. Казвай.

Но тя продължи, наведена напред.

— Аз бях там. В „Бримстоун“. Бях там и убивах всичко, което се движеше. Когато Джагър подпали клуба, не ми пукаше за виковете на демоните, затворени вътре.

О, проклятие! Роуг!

— Може това да не си била ти… — Отчаянието в гласа му звучеше жалко и Ейдолон се ненавиждаше за това.

— А може да съм била и аз. Не си спомням за демон, приличаш на теб, но…

— Той може да се е преобразил.

Ейдолон усещаше как светът около него се руши и как някой сякаш разпори гърдите му. Боже, колко го болеше сърцето!

Жената, с която искаше да се обвърже, беше убила брат му. Или поне беше приложила ръка към смъртта му.

— Виждаш ли, Хелбой? Разбираш ли защо не можем да бъдем заедно? Сега, когато ти е ясно коя съм, ще можеш ли да живееш с това? Ще мога ли аз да живея с теб?

Но Ейдолон вече не слушаше.

— Ти си убила моя брат?

Той рязко скочи от леглото, усещайки как гневът закипява в тялото му, комбиниран с нещо още по-ужасно — приближаващото се Изменение.

Изскочи с рев от стаята, от дома си… по-далеч от Тейла. Докато не беше направил нещо, за което после щеше да съжалява. Защото той беше бесен, обиден и… да, оставаше му съвсем малко време.