Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Демоника (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Pleasure Unbound, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,6 (× 14 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2018)
Корекция и форматиране
Epsilon (2022)

Издание:

Автор: Лариса Йон

Заглавие: Безгранично удоволствие

Преводач: Тони Цонева-Савова

Издание: първо

Издател: Еклиптик ЕООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2015

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: Алианс Принт

Излязла от печат: 01.12.2015

Редактор: Кирил Манев

Коректор: Васил Койнарев

ISBN: 978-619-200-014-1

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/7869

История

  1. — Добавяне

Двайсет и пет

Тейла изпусна Лори, но намери Ейдолон.

Сиг, Уорън и Блик кръжаха около него, държейки оръжията си в готовност. Блик накуцваше, от носа на Уорън течеше кръв, но Ейд също беше получил наранявания. Дълбоки прорези разсичаха гърба и ръцете му, а оголените му зъби бяха червени от кръвта на враговете му.

Ама че копелета!

Ейдолон каза нещо, но Тей не го чу. Мачетето и „утринната звезда“ от ръцете му със звън паднаха на земята. Какво беше намислил?

Мъжете отстъпиха. Върху мрачните им лица беше застинало недоверие, но след като Ейдолон дори не помръдна, те започнаха да се смеят и да си подхвърлят реплики, докато отново се приближаваха до него. Подигравките им пронизваха Тейла подобно кинжали — това бяха същите думи, които тя с такава лекота захвърляше в лицето му. Затова се затича към тях. В този момент Уорън се завъртя и ритна с крак Ейдолон в гърба. Той падна на колене.

— Не! — изкрещя Тей и четиримата мъже се обърнаха към нея. — Бий се, Ейдолон! Забрави за молбата ми!

Но той остана на земята, принасяйки се в жертва.

— Махай се! Изчезвай оттук!

Боже мили, ама той какво?

Да не би да беше полудял?

— Това е мое решение. — Гласът му трепереше от нещо зловещо и необяснимо, а спираловидните фигури по лицето му засветиха и започнаха да се придвижват под кожата. — По-добре те, отколкото ти!

Тейла почувства студена тръпка и застина на място. Пазителите също спряха — явно любопитството им заглуши бойните инстинкти.

— Аз няма да те принуждавам да ме убиеш, лирша.

— Колко мило, мамка му! — каза Уорън. — Сега можем да убием и двамата.

О, Боже! Не трябваше да го казва. Върху лицето на Ейдолон се изписа едва сдържаната ярост. Въздухът около него сякаш започна да проблясва и пулсира от изригващата от тялото му заплаха.

— Само я докосни и си мъртвец!

Ейдолон мълниеносно се изправи на крака. Очите му светеха с червен пламък и осветяваха нощта. В същата секунда Блик отлетя назад, блъсна се с гръб в оградата, след което рухна на земята и остана да лежи неподвижно.

Тей също се включи в битката. Тя удари Сиг с юмрук в лицето и го довърши с още един удар в корема. Болката от удара с кинжал в рамото я накара да извика и да се олюлее. Веднага след това тя дочу такъв нечовешки рев, че тъпанчетата й едва не се спукаха.

Ейдолон се беше превърнал в рогато чудовище, каквото тя не беше виждала никога. Разкъсани дрехи висяха от фигура, която беше два пъти по-висока и два пъти по-широка. Звярът стисна Уорън с огромните си зъби и го вдигна над земята. Сиг се хвърли към него. Блик скочи на крака, хвърли се към Тей и я удари е всичка сила с юмрук в корема. Нощта беше прорязана от викове и хриптящи звуци, след което Блик полетя във въздуха. Ейд го държеше в зъбите си така, както малко преди зова Уорън, който сега лежеше на земята в кървава купчина. Тей с радост би изживяла живота си, без да има нужда да става свидетел на подобно зрелище. Сиг лежеше в някаква неестествена поза до ствола на близкия дъб.

— Хелбой! — внимателна изрече тя. Чудовището се обърна към нея — ама че вид имаше! — на дебелите си мускулести крака. — Остави човека. Той не е опасен.

Демонът повдигна глава и подуши. Очите му се спряха на прореза на рамото й. Заплашително ръмжене се изтръгна от гърдите му и челюстите му стиснаха по-здраво. Блик закрещя.

— Аз съм добре. — Тей се придвижи към него. Тя много внимателно протегна ръка и положи длан върху мощния бицепс. — Моля те! Пусни го!

Много неохотно чудовището разтвори челюсти и Блик падна на земята. Ейдолон обгърна Тейла и горещото му дихание опари кожата на врата й. Зад гърба му Блик помръдна, но не се реши да направи нещо глупаво.

— Слава Богу, Ейдолон! Толкова се радвам, че не си пострадал. — Тя започна да го гали по силния гръб със спокойни, умиротворяващи движения. Беше зашеметена до дълбините на душата си, че успокояваше чудовище; демон, който по-рано би убила с най-голямо удоволствие. Тя обичаше това чудовище. Нямаше значение кой беше той, коя беше тя и какво бяха извършили в миналото.

Слабостта на Ейдолон — това си ти. И ти би могла да станеш неговата сила. Прозвучаха в главата й думите на Джем. Той те обича.

Да, той беше готов да умре, за да не й причини болка. А това доказваше, че той наистина я обичаше. Сълзите замъглиха очите й, докато тръпките разтърсваха тялото й.

— Моля те, Хелбой! — прошепна тя. — Върни се при мен.

Когато се преобразя следващия път, връщане назад може и да няма.

Усети под пръстите си как кожата на Ейд става по-мека, а тялото му приема предишните си очертания.

— Тейла…

Тя почувства как той обхвана дупето й с ръце и го притисна към прекалено възбудения си член. Ейдолон се беше върнал, но очите му все още светеха с червен цвят, а пулсиращата и извиваща се татуировка върху лицето му си оставаше. Той дръпна тениската й с една ръка, но тя не започна да се съпротивлява, запомнила горчивия урок с Разкъсвача на Души от миналия път. Беше й останал един последен шанс, за да го спаси. Както и себе си.

— Ейд, тук е опасно! Нужно ни е уединение.

Той тихо заръмжа и я повлече към най-близката сграда. Тейла я оприличи на ветеринарната клиника. Вратата беше заключена, но Ейд я разби с един мощен удар и двете крила се врязаха в стената. Постройката още не беше спряла да вибрира от нахлуването им, а Ейдолон вече я беше сложил да седне върху дългата маса. После се притисна между бедрата й и нейните крака сякаш сами се обвиха около кръста му.

— Желая те! — изрече той с неподлежащ на съмнение тон. Тялото й отвърна с плъзналата в него топлина, а лоното й се навлажни като по команда.

— Да, няма как да не се забележи. — Тя се вкопчи в остатъците на тениската му и го притисна към себе си.

— Точно така, Тейла. — Той толкова бързаше да свали панталоните й, че ги скъса. — Покажи ми какво искаш.

А тя искаше него. На всяка цена.

Гласът й трепереше, когато изтърси:

— Обвържи се с мен!

Той се дръпна назад и едва не се измъкна от прегръдката й.

— Да се обвържа? Не! — Червените му очи светеха в тъмнината. На Тей й се стори, че видя проблесналите в тях златни искрици, но те моментално угаснаха и до нея се донесе само хрипливото: — Да те изчукам? Да!

Проклятие! Той я предупреждаваше, че ако отлага прекалено много, съществуваше вероятност да стане прекалено късно. Отчаянието я обгърна. Не, тя не можеше да допусне да го загуби.

Спомни си какво беше прочела за Семинусите и брачните им обреди. Тей доразкъса тениската си, напипа ножницата на глезена си и извади сгенга. Преди Ейд да успее да разбере какво става, тя разразя сутиена си и прокара острието по гърдите си. Болката я обзе, усилена от горещината на желанието и любовта.

— Опитай ме!

Той отмести поглед към гърдите й и задиша тежко. Тейла зарови пръсти в косите му и придърпа главата му към гърдите си. Но горещото му дишане едва беше опарило кожата й, когато той извърна глава и се олюля. Положи длан върху прореза и познатата вибрация премина през тялото й. Раната се затвори. Всичките й наранявания, получени тази нощ, започнаха да зарастват, преди Тей да успее да се отдръпне.

— Моля те, Ейдолон — прошепна тя. — През целия си живот си искал точно това. Жена. Деца. Да бъдеш лекар. Вземи ме! Направи ме своя!

Той заръмжа, но когато повдигна очи, те светеха с цвета на разтопеното злато.

— Ти… сигурна ли си? — едва можа да изрече той. — Не мога… дълго да се… сдържа…

— Сигурна съм! — Тя събу маратонките си, привлече го към себе си и отново обви крака около него. — Побързай!

Но вместо да побърза, Ейдолон я целуна. Нежно и бавно, сякаш цялото време на света беше тяхно. След което си спомни за изтичащите секунди, издърпа Тей от масата и смъкна панталона й. Докато тя прекрачваше през дрехите си, Ейд вече лежеше по гръб върху масата. С едната си ръка се държеше за ръба й толкова силно, че кокалчетата на пръстите му бяха побелели, а с другата — изваждаше от дънките си възбудения си член.

— Качвай се! — Дрезгавият му глас беше напрегнат и думите едва се разбираха. Тей беше наясно, че всяка секунда беше ценна. — Трябва да го направиш по собствена воля. Ти трябва ти да задействаш процеса така, както аз го направих тогава в спалнята.

Докато тя се качваше върху него, очакването караше корема й ниско долу да се присвива. Тей застана на колене и надвисна над потръпващия му член. Ейдолон свиваше и отпускаше юмруци така, сякаш едва се удържаше да не я сграбчи. С едно бързо движение тя седна върху него и го пое целия, до основата. Той извика и потръпна. Върху лицето му беше застинало изражение, което можеше да бъде както екстаз, така и дълбоко отчаяние.

Борейки се да остане неподвижен, той прехапа устните си толкова силно, че върху тях се появи кръв.

— По-бързо, лирша, по-бързо — проскърца той. — Китката ти. Дай ми да пия.

Тя беше оставила стенга и другите си оръжия на пода, когато се качи върху масата. По дяволите! А знаеше, че трябва да има оръжие под ръка. Вината беше на Ейдолон — той я караше да забрави за всичко от любов и желание; до него, цялата й омраза и бойни навици оставаха на заден план.

Тейла го погледна и видя, че той не отместваше очи от нея. В тях отново започваше да проблясва червен пламък и тя осъзна, че бяха достигнали критичната точка. Дръпна кадуцея от врата му и заби миниатюрния кинжал в дясната си китка. Беше болезнено. Медальонът беше тъп, но се получи. Тейла веднага притисна раната към устните му. Ейдолон обхвана с татуираната си ръка нейната лява и сплете пръсти с нейните. Получи се така, че от неговото до нейното рамо кожата им стана като едно цяло произведение на изкуството. Свързването уста към китка, ръка към ръка и лоно към лоно създаде затворена верига, по която преминаваха електрически разряди, които караха Тейла да вика от нагнетяването на страстта.

Тя го яздеше, без ритъм или закономерност на движенията. Тялото й сякаш действаше само. Всяко нервно окончание си имаше свой собствен живот. Главата й се въртеше, а Ейдолон се извиваше под нея. Мисълта, че беше изгубила контрол над ситуацията проблесна някъде в края на съзнанието й, но това не я уплаши. Никога през живота си не беше изпитвала нещо толкова значимо и правилно. Сякаш падаше от високо, но знаеше, че Ейдолон ще я хване със сигурност.

Усещанията галеха тялото й, преминаваха по кожата и по вените й, а когато Ейд засмука по-силно китката й сякаш дръпна някаква невидима струна, опъната между китката и лоното й. Тя изхлипа от удоволствие и усети как той започна да пие все по-жадно и по-жадно, докато плътта й започна да се присвива при всяка глътка.

— Усещам те в себе си, Тейла… О, Богове, обичам те! — Пръстите му се впиха по-силно в бедрото й. — О… по дяволите! — Той отметна глава и извика. И толкова силно изви бедрата си към нея, че тя едва не падна от масата. Татуировките им горяха с червен огън, а когато Ейд свърши в Тейла, оргазмът, сякаш в нескончаеми вълни, продължаваше да разтърсва тялото й.

Горещината опари кожата и дробовете й и кръвта сякаш засъска във вените й, когато тя се отпусна без сили върху него.

— Не мърдай — изхриптя той и лека вибрация погъделичка китката й — Ейдолон лекуваше раната й.

— Това ли беше всичко? — попита тя.

— Да. Усещаш ли?

— Да.

С кожата, с тялото, е душата си. Тя почти чуваше мислите му и усещаше чувствата му.

Умиротворение.

Знаеше, защото сама изпитваше същото.

Но двамата не се наслаждаваха дълго на спокойствието си. До тях се прокрадваха раздиращите нощта звуци на борба и викове на болка. Тей дори не успя да разгледа по-добре отпечаталия се върху ръката й рисунък, който все още проблясваше в тъмното. Двамата бързо се облякоха и забързаха към вратата. Ейд спря за момент и сложи ръка върху рамото й.

— Ти никога не си била моят последен шанс за нормален живот.

Тей едва не се задуши от нахлулите чувства. Тя повдигна ръка и го погали по скулата, където не беше останала никаква следа от татуировката. Но все пак върху Хелбой се беше появил нов рисунък — два преплетени кръга обвиваха врата му.

— Зная. И макар че това няма да промени нищо, съжалявам, че се получи така с Роуг.

— Ш-ш-ш — почти измърка той и сложи ръката си върху нейната. Този жест беше пълен с толкова нежност и любов, че сърцето на Тей едва не спря. — Сега само бъдещето има значение. А благодарение на теб, сега вече го имам. Благодарение на теб, аз най-накрая намерих мястото си.

Ейд я притегли в прегръдките си и притисна устни към нейните в настоятелна целувка и Тей едва не забрави къде се намираха. Обятията на Ейдолон — топла завивка от грижа и безопасност — бяха превзели сърцето й. Тя най-накрая разбра какво означава да се чувстваш обичана и желана.

— Трябва да тръгваме — прошепна той в устните й и Тей кимна.

С неохота се насочиха към главния вход на зоопарка, където се надяваха да се срещнат с Джем и нейните родители. Но вместо тях, откриха Лори, която беше обвила ръце около себе си и стоеше под арката с вид на изгубено дете. Забелязала двойката, тя пребледня и Тейла видя как жената, някога неин лидер и наставник, отстъпи към изоставения магазин за сувенири.

— Оставете ме — промърмори тя. — Вие не разбирате…

Тейла изсумтя.

— Права си. Наистина не мога да разбера как можа да мамиш и лъжеш Ки.

В очите на Лори проблесна срам.

— Не исках да му причиня болка… — Тя премигна изненадано, сякаш едва сега беше разгледала Ейдолон по-добре. — Ти… ти толкова приличаш на Рейт.

Ейдолон я закова с тежък поглед към стената.

— Откъде познаваш Рейт?

Лори сякаш не го чу.

— Ти също ли си Старейшина?

— Старейшина? — повтори Тейла. — Ти имаш предвид всемогъщите Старейшини на Егида? Членовете на Сиджил? Мислиш, че Рейт е един от тях?

— Той заповяда да организирам отряд за залавяне на демони. Инструкциите идваха направо от Сиджил. Всичко трябваше да остане в тайна… — Червени петна от засъхнала кръв покриваха бледата й кожа. — Защо ти разказвам всичко това? — Тя се обърна към Ейдолон. — Тя е демон. Предателка. Проникнала е с лъжа в Егида. — Лори отново погледна към Тейла. — Знаеш, че ще те убият заради това, нали?

Въздухът видимо заискри от напрежение около Ейдолон.

— Какво те кара да мислиш, че Рейт е Старейшина?

Лори раздразнено въздъхна.

— Той сам ми го каза.

Ейдолон и Тейла се спогледаха и тя разбра, че и двамата си мислеха за едно и също — Рейт може да се е възползвал от дара си, за да накара Лори да повярва във всичко, което иска.

— А има ли други причини? — попита Тейла.

— Не смей да разговаряш с мен, демоническа кучко.

— Както кажеш — озъби й се Тей. — На мен това ми е достатъчно. Ейдолон, в болницата има ли нещо, наподобяващо на еликсир на истината?

— Има дори нещо по-добро — изръмжа той. Но не успя да довърши, защото от храстите се появи Рейт — изглежда, придвижването по пътеката му се беше сторило прекалено лесно.

— Рейт — прошепна Лори. — Слава Богу! — И тя се хвърли към него, като преди това прониза Тейла с изпепеляващ поглед. — Те, изглежда, не разбират. И някой е освободил всички демони. Ти наясно ли си, че Тейла също е демон?

Рейт недоумяващо я гледаше.

— За какво дърдориш, смъртна?

Устните на Лори се извиха в благоговейна усмивка. Тя протегна ръце към него, но той изсъска и отскочи назад. Намръщена, Лори отново опита. Рейт отново се отдръпна.

— Разреши й да те докосне — каза Ейдолон.

— Какво? Не, по дяволите!

— Рейт! Направи го!

Той изруга цветисто, но се подчини и застина като камък, позволявайки на Лори да се притисне към гърдите му. Тя изглеждаше така сякаш се намираше под въздействието на наркотици; толкова забавени и плавни бяха движенията й.

Което беше много странно.

— Той ли е? — тихо попита Ейдолон и — ах! — благодарение на връзката им, Тей усети страха му, който като с нож прониза и нея. Той беше ужасен от факта, че брат му можеше да се окаже замесен в търговията с демонски органи на черния пазар. — Той ли поиска подкрепата ти за залавянето на демоните?

Лори потърка скула в гърдите на Рейт. После прокара ръце нагоре-надолу по тялото му, като с това го накара да се напрегне още повече.

— Докосни ме както преди… — Създаваше се впечатление, че Лори беше опиянена. Тей подозираше, че тя се намира под влиянието на магията на инкубите, която кръжеше във въздуха. А Тейла знаеше колко силна беше тя.

— Ейд… — прошепна Рейт. В гласа му се усещаше молба.

— Дръж се, братле. Още минута. Лори, това той ли е?

Боже, Тей се надяваше на отрицателен отговор. Ако братът на Ейдолон беше замесен във всичко това…

— Боже мили! Един любовник не ти ли е достатъчен? — Зад гърба на Ейд се появи Кай — целият в прорези и кръв. Той наблюдаваше ужасен Лори и Рейт, но в очите му гореше жажда за кръв. Можеше само да се гадае какво се беше случило с Джагър. Кай явно беше загубил способността си да мисли рационално и беше оставил да го управлява само голата ярост. Той се хвърли към Рейт, но Ейдолон успя да го спре — хвана го с една ръка през кръста, а другата обви около гърлото му.

Двамата паднаха на земята. Кайнан бълваше ругатни, докато Ейдолон се опитваше с всички сили да го удържи и да не му позволи да се изправи.

— Трябва да разберем какво знае тя! — няколко пъти повтори той и най-накрая Кайнан престана да буйства. Ноздрите му все още гневно потрепваха, но зъбите му бяха оголени, сякаш гореше от нетърпение да откъсне с тях парче от Ейд.

Тейла дишаше тежко, докато наблюдаваше схватката им, но когато се обърна към Лори и Рейт… извика. Зъбите на Рейт се бяха впили в шията на Лори и тя омекна в ръцете му. С една ръка я прегръщаше през кръста, а с другата — разкопчаваше дънките й.

— Хм… Това ли беше замислил?

Ейдолон рязко премести поглед върху двойката и изруга.

— Рейт! По дяволите! — Той отслаби захвата си върху гърлото на Кайнан и го погледна в очите. — Ще ти разреша да се изправиш. Но не ме карай да съжалявам, че не те убих.

— Кайнан, трябва да му вярваш — допълни Тейла.

Агресията беше изпълнила въздуха и странно, но Тейла можеше да я усети дори с кожата си; сякаш яростта на двамата мъже беше повишила температурата… Недостатъчно силно, за да се отбележи от термометъра, но достатъчно, за да разгорещи кръвта й. А това… възбуждаше. Тейла нямаше търпение да се усамоти с Ейдолон и да разбере какви други преимущества носеше със себе си обвързването.

Единственият отговор на Кай беше изръмжаването и едва забележимото поклащане на главата. Но и това беше достатъчно. Ейдолон се изправи и след като се убеди, че Кайнан няма намерение да го напада, се насочи към брат си.

— Пусни смъртната, Рейт!

Рейт погледна към горящия златен пламък в очите на Ейдолон, но когато той го приближи още повече, брат му също отстъпи назад, увличайки и Лори след себе си; като диво животно, което пазеше плячката си от съперници.

— Рейт — каза тихо Ейдолон. — Успокой се! Пусни смъртната жена!

Това сработи. Очите на Рейт се разшириха, той се откъсна от гърлото й и се олюля назад. Ейдолон успя да поеме Лори, преди тя да падне на земята.

Когато опря гръб на вратата, Рейт дишаше тежко. Кайнан се втурна напред. Ейд му предаде Лори и после се насочи към брат си. Тейла беше нащрек, докато пред нея се разиграваше непонятната драма между хора и демони, защото в нощта все още се чуваха викове и необичайни звуци.

Кайнан сложи Лори на земята до едно дърво, при това много по-нежно, отколкото можеше да се очаква при така стеклите се обстоятелства. Той каза нещо и Тей се отдалечи, за да не ги чува. Освен това искаше да разбере какво става с Рейт.

— Всичко е наред, братле — говореше Ейдолон. — Всички е наред. Ти не я нарани.

Не я нарани ли? Нещо не беше наред. Рейт беше готов да я убие, без да се колебае, но не е искал да навреди на Лори?

Рейт трепереше и се олюляваше напред-назад, докато върху лицето му беше застинало изражение на изненада и ужас.

Тей дочу странни звуци и се обърна с изваден кинжал. Кайнан също скочи на крака със стенг в ръка. Както в добрите стари времена, те синхронно се насочиха към шума. Когато Тей видя бягащия по пътеката срещу тях демон, въздъхна с облекчение. Кайнан обаче се приготви за атака.

— Не! — Тейла хвана ръката му. — Пусни го!

— Какво? — Кай я погледна като полудяла. — Боже, в теб не е останало нищо човешко, нали?

— Всъщност мисля, че сега съм дори много по-човечна, отколкото бях преди — отвърна тя. Да бе, каква ирония! Обвързала се с демон, самата тя наполовина демон, Тей можеше да почувства нещо много повече, освен просто една сляпа ненавист… — Този демон няма да обиди никого. Той не е зъл. Освен това е вегетарианец. Те са нещо като символи на Хелоуин…

— Дори и да си права, демоните са зло…

Боже, тя говореше същото на Ейдолон!

— Трябва да поговорим. Трябва да узнаеш много…

Пръстите на Кайнан се свиха около дръжката на оръжието му, но той не помръдна. Демонът се скри. Двамата се обърнаха отново към Лори… която беше изчезнала.

— Проклятие! — Болката прозираше от всяка пора на Кайнан и Тей с труд пребори желанието си да му каже нещо утешително. В този момент думите не означаваха нищо; не и тогава, когато жена му го беше предала по всички възможни начини. И не тогава, когато бяха изречени от демон.

Кайнан отново се върна в зоопарка. Тейла не тръгна след него, а просто мислено му пожела успех.

Ейдолон все още беше в неведение какво, по дяволите, се беше случило между Рейт и смъртната. Интуицията му подсказваше, че брат му не е въвлечен в аферата с черния пазар на органи, но — проклето да е! — жената беше уверена в думите си.

— Хайде, братле — каза Ейд, докато му помагаше да се задържи на краката си. — Ще те заведа вкъщи.

Рейт се опита да се отдръпне, въпреки треперещите си крака.

— Не — изхриптя той. — Аз трябва…

— Не трябва — прекъсна го Ейдолон. Хвана Рейт за лакътя и застана лице в лице с него. — По дяволите, не го прави! Ти ще дойдеш с мен вкъщи, разбра ли? Трябва да поговорим за това, което се случи. И ако не дойдеш на себе си, няма да разберем много. Искам да зная какво те свързва с Немъртвите.

— Нищо — изсъска Рейт.

— И от къде на къде трябва да ти вярвам?

— Защото аз го казвам.

Ейдолон сграбчи в юмрук тениската на гърдите му и придърпа брат си толкова близо, че носовете им се допряха.

— Ах да, а ти никога не лъжеш, нали?

Ейдолон отдавна беше изгубил бройката на лъжите му. Рейт го правеше постоянно, а после твърдеше, че не е превишил месечната си квота за убийства. Само че доказателството стоеше върху гърба на Ейд и той можеше да покаже белезите. И все пак това, с което се занимаваха Немъртвите, изобщо не се връзваше с Рейт. Особено след мъченията, през които беше преминал брат му. Да, Рейт убиваше с лекота, но го правеше бързо и ефективно.

Гърдите на брат му завибрираха от тихо ръмжене. Тей се приближи, в случай че той решеше да нападне Ейдолон.

— И какво възнамеряваш да направиш с мен, братко? Да ме нашляпаш за лъжата? Не мисля. Днес не ми пука, че ти си моят по-голям брат. — Той се измъкна от захвата му. — Щастлив шибан меден месец.

След което се отдалечи.

— Остави наркоманите на мира — извика му Ейд, но преди да се разтвори в тъмнината, Рейт му показа среден пръст.

Ейдолон вдигна глава към небето и преброи бавно до десет, опитвайки се да се изолира от всичко наоколо. Докосването на Тейла го върна на земята.

— Какво беше това?

Той я прегърна и я притисна към себе си. Стисна очи и се отдаде на порива на чувствата си, които забушуваха, когато прегърна мекото й тяло и докосна копринените й коси.

— Ако не си забелязала, с Рейт няма нищо лесно — започна той. — Той ненавижда себе си и прави всичко, за да забрави. Помниш ли какъв беше в болницата?

— Трудно мога да го забравя. — Тей прокара длани по гърба му и Ейд усети как напрежението му намалява. — Какво стана между тях с Лори? Защо той не искаше да я докосва? И защо едва не откачи, когато разбра, че я е ухапал?

— Рейт никога не се храни от смъртни жени.

— Защо?

Ейдолон притисна устни към тила й, мислейки си, че иска да остане така завинаги; да се наслаждава на връзката им и да не мисли за това дали Рейт беше, или не беше предал своя вид.

— Защото не може да контролира поривите си. Ухапването води до секс, а той по-скоро би умрял, отколкото да изчука смъртна.

— А… Защо тогава Лори е решила, че са преспали?

— Мисля, че е заради дара му. Ако трябва да накара някого да повярва в нещо, той ще го направи. И някой при всички случаи е искал точно това.

— Както се опита да повлияе на моите мисли в гостната ти… — прошепна Тей и на него отново му се прииска да нарита задника на брат си заради случилото се. — Мислиш ли, че той е свързан по някакъв начин с търговията с органи?

— Не. Но дори това да не е така, все пак е достатъчно зле. — Някой, който ненавиждаше Рейт, се опитваше да разтърси Подземния свят.

Двамата се отдръпнаха един от друг, след като чуха тихото покашляне. Но Ейдолон не пусна ръката на Тейла, когато към тях се приближиха Шейд и Джем.

Мрачният Шейд изглеждаше смутен.

— Старче, изглежда съм пропуснал цялото веселие. — Погледът му попадна върху обвързващия знак върху врата на Ейдолон, след което се премести върху татуираната ръка на Тейла. — Проклет да съм! Яко!

— Моите поздравления. — Лицето на Джем се освети от усмивка и Тейла едва не забрави да диша.

— Толкова приличаш на мама — каза тя на сестра си. — Родителите ти в безопасност ли са? Къде изчезнахте?

— С тях всичко е наред. Изпратих ги вкъщи с Люк. После срещнах Шейд, който ви търсеше. — Джем се огледа. — И къде е Рейт? А Кайнан?

Тей и Ейд се спогледаха. Тишината се обтегна. Усмивката от лицето на Джем изчезна, а Шейд се напрегна.

Ейдолон прокара ръка през лицето си и се наслади на топлината на дланта си, която отстрани умората му.

— Имаме проблем. Пазителите на Егида твърдят, че Рейт е свързан с Немъртвите.

— Не е вярно — веднага отсече Шейд.

— Зная. — И Ейдолон наистина го знаеше. — Но някой се старае с всички сили да направи така, че да бъде обвинен именно Рейт. Изглежда, че те са убедили местните Пазители, че лидерите на Егида също са замесени в това.

— Ад и шибани дяволи!

— Повтаряш мислите ми. — Но в действителност той не мислеше само за това. До него стоеше Тейла и държеше ръката му, затова всичко, което искаше Ейд, беше да остане насаме с нея.

С проблемите на Рейт можеше да се заеме и по-късно.

Сега Тейла беше неговата вселена и Ейдолон искаше тя да го узнае.

 

 

Джем тичаше през зоопарка. Тейла, Ейдолон и Шейд бяха останали, за да се убедят, че всички демони са пуснати на свобода, опасните — унищожени, а оцелелите Пазители — заловени.

На Джем не й пукаше нито за демоните, нито за Пазителите на Егида.

Когато Тей й разказа какво се беше случило между Лори и Рейт, Джем не се забави. Всичко, за което можеше да мисли беше как да намери Кайнан и да се убеди, че с него всичко е наред. Че неговата жена-кучка не го беше наранила и че Джагър не беше му сторил нещо ужасно.

Стигна до старите волиери на тигрите и рязко спря, когато видя лидера на Егида да стои до тях; раменете му бяха отпуснати, а главата — наведена. Болката излизаше от него на вълни сякаш Кай беше в епицентъра на страданията по деветобалната скала на мъченията.

— Кайнан?

Той сякаш не я чу, но въпреки това Джем се приближи.

— Тя си тръгна — каза Кай, когато тя застана до него. — И аз не мога да я намеря. А дори и да бих могъл…

Джем не губи време в размишления, а просто обви ръцете си около него. Нещо в Кайнан се пречупи, когато тя го направи; краката му се подкосиха и двамата паднаха на колене. След това той плачеше, а тя го държеше в ръцете си. И макар Джем да знаеше, че той я ненавижда заради демонската й същност, не й пукаше.

Любимият й мъж се намираше в обятията й и тя, незнайно защо, не се чувстваше виновна за това, че се радва.