Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Демоника (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Pleasure Unbound, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,6 (× 14 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2018)
Корекция и форматиране
Epsilon (2022)

Издание:

Автор: Лариса Йон

Заглавие: Безгранично удоволствие

Преводач: Тони Цонева-Савова

Издание: първо

Издател: Еклиптик ЕООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2015

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: Алианс Принт

Излязла от печат: 01.12.2015

Редактор: Кирил Манев

Коректор: Васил Койнарев

ISBN: 978-619-200-014-1

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/7869

История

  1. — Добавяне

Двайсет и две

Тейла се събуди от слънцето, заляло стаята, и звука на работещ телевизор.

Погледна към часовника и разбра, че е много по-късно, отколкото смяташе. Единайсет. Беше прекарала толкова време в сън. И в сълзи.

Не се опита да догони Ейдолон. Той беше опустошен и освен това очите му светеха с червен цвят — точно така, когато се беше превърнал в Разкъсвача на Души. А тя не беше готова отново да се сблъска с него.

Избра да си поплаче до полунощ и едва след това заспа — нещо, което не се беше случвало с нея от години. Откакто попадна в щабквартирата на Егида, това се случваше за пръв път. Тя беше благодарна на Лори и Кайнан, че я взеха под крилото си и след смъртта на майка й у нея се появи някакво убежище. Те твърдяха, че Тей им е нужна. Всичките й приемни родители казваха същото, но тя бързо беше разбрала, че не можеше да им вярва.

Нейната майка също го казваше, но ако беше истина, тя щеше да захвърли наркотиците. Да, беше я измъчвал демон, който я тласкаше по пътя на саморазрушението, но Тей не можеше да се отърве от мисълта, че ако тя беше по-добра майка, щеше да се бори по-силно и по-упорито.

А сега и Ейдолон каза, че му е нужна. Ако само можеше да повярва на думите му; да повярва, че за пръв път е нещо особено в нечий живот; че струва повече, отколкото й плащаше правителството за нея; че на някого бяха нужни не само бойните й навици.

Миналата нощ Ейд я нарани, защото не можа веднага да отговори на въпроса й и Тей отвърна на удара с удар, като му разказа за смъртта на Роуг. Да, това определено беше удар под кръста нямаше нужда Ейд да знае всички подробности.

Опитвайки се отчаяно се да забави разговора, след който той най-вероятно щеше да я изхвърли от дома си, Тейла си взе душ и започна внимателно да изучава новопридобитото украшение на ръката си. То не беше толкова ясно и тъмно като това на Ейдолон, но фигурите явно бяха идентични. А Тей го знаеше, защото беше минала по всяка една от тях с език.

Каквото и да беше направил Ейдолон с нея, раната-която-не-зарастваше също се излекува. Не остана дори белег. И се наложи Тей да използва скалпела му, за да се избави от конците.

Когато горещата вода свърши, тя изплакна устата си, облече кожения си панталон и потника, украсен с дантела, и тъй като нямаше повече смисъл да отлага, влезе в гостната…

… където с Мики на ръце седеше Джем. Столът зад гърба й се клатеше; явно след като беше чула стъпките й, тя бързо се беше изправила. Върху масичката за кафе лежеше карта на изоставения зоопарк, фотографии и бележник с някакви ъгловати записки.

— Какво си забравила тук? — изръмжа Тейла.

— Ейдолон ми позвъни миналата нощ. Искаше някой да остане с теб.

Сърцето на Тейла болезнено се сви. Ейд беше толкова зъл, на границата на ненавистта и омразата, и все пак не е искал тя да остава тук сама?

— Какъв беше гласът му?

— Разстроен, напрегнат. — Погледът на Джем се насочи към ръката й, където кожата я сърбеше от появилата се татуировка. — Какво си направила с него?

И защо всички веднага си мислеха, че тя е направила нещо с него? Може би, защото този път действително беше така.

— Не е твоя работа. Изчезвай! Мислех, че съм го казала ясно — не искам да те виждам повече.

— Да, относно това… — Джем се откашля и преглътна няколко пъти. Тей обърна внимание на зачервените й и подпухнали очи. Изглежда, че и Джем не беше спала тази нощ. — Аз го убих.

— Какво? Кого?

— Нашия баща. — Тя се отпусна отново в креслото. Тъмносинята й пола изскърца при допира с кожата. Мики, сякаш в него имаше вграден емоционален барометър, скочи на пода и се пъхна под дивана. — Когато бях на шестнайсет. Той дойде при мен. Сбихме се. И аз му отрязах главата. Картината не беше от приятните.

— Боже! — прошепна Тейла. — Защо не ми разказа за това снощи?

— Ти се възпламени, преди да успея да го направя. — Тя повдигна към нея уморените си очи. — И сигурно защото исках да ти причиня болка.

— Болка? Но за какво?

— Ревнувах. Към онзи живот, който си имала. Към това, че говореше с целия си вид: „Тереза е моя майка, а не твоя!“. Ти си я познавала. Живели сте заедно. — Джем отпусна глава и завъртя между пръстите си края на един от кичурите си. — А всичко, което имам аз, са няколко неясни фотографии, заснети отдалеч и смътен спомен за това, как звучеше гласът й.

— Джем, аз също не я познавах добре. Убиха мама тъкмо когато двете започнахме да се опознаваме.

— Да, но въпреки всичко… ти все пак си имала живот, който аз не съм имала.

— Аха! Ти си имала всичко.

— Освен майка — тихо изрече Джем.

— Но ти си имала…

— Родители-демони, които винаги съм разочаровала. — Тя въздъхна. — Не ме разбирай неправилно. Аз ги обичам. И те ме обичат посвоему. Но аз така и не можах да стана онова, което те желаеха да стана. Та аз дори не исках да уча за лекар… Направих го заради тях. Ти си расла в едно измерение. Може твоят живот да е бил гаден, но все пак е бил в един свят. А аз съм плод на два свята и родителите ми никога не ми позволяваха да го забравя. Дори сега не мога да кажа на хората коя съм и каква съм, както не мога да призная на демоните, че съм наполовина човек. Само ти и „Стършелите на Злото“ знаят истината. — В отговор на повдигнатата вежда на Тейла, Джем поясни: — Ейдолон, Рейт и Шейд. Отдавна ги наричам така и най-вече защото това ги дразни.

Тейла се разсмя, благодарна за този опит за разведряване на атмосферата.

— Ти наистина си моя сестра.

Джем опъна една от новите си, тънички плитки.

— Значи всичко е окей? Между нас?

Вслушала се в инстинктите си, които казваха, че трябва да пусне сестра си в живота си, Тей кимна.

— Да. Всичко е наред. — А сега какво? Да, тя беше готова да приеме Джем, но само тази, която виждаше в човешки аспект. А какво се криеше зад красивото, окичено с пиърсинг лице? — Може ли да те помоля за нещо? Да видя какво криеш под тези татуировки?

За някакъв миг й се стори, че Джем ще откаже, но след това тя само тъжно кимна.

— Сигурно ти е необходимо. — Тя затвори очи и се съсредоточи. От гърдите й се изтръгна дълбок, нисък стон. Цялото й тяло завибрира, след което Джем… просто се взриви. Като пуканка. За секунда пред Тейла стоеше симпатична жена-гот, а в следващата…

О, Исусе!

— Е? Това е моята обратна страна.

Джем не говореше на английски, но Тей я разбираше. Краката й се подкосяваха, когато си наложи да се приближи до стоящото пред нея чудовище — странен хибрид между човек и Разкъсвач на Души. Ужасно и едновременно с това прекрасно създание с червена кожа, черни нокти и очите на Джем.

— Трябва да се преобразя отново — каза сестра й. — Всяка секунда, прекарана в тази форма, отслабва човешките ми инстинкти.

По тялото на чудовището премина вълна. Тейла отскочи назад и пред нея отново застана развълнуваната Джем.

— По дяволите, направо прогаря!

Леко потръпваща, Тейла я заобиколи, опитвайки се да намери… Какво? Рани?

— Значи ти можеш да се контролираш, когато се изменяш?

— До определена степен — отвърна Джем, докато я наблюдаваше. — Аз не мога да го контролирам, когато всичко става спонтанно и точно за това са ми нужни татуировките.

— Тоест, ако моите ДНК се обединят, аз също ще мога да го държа под контрол?

Джем се усмихна.

— Значи все пак го обмисляш?

Тейла се огледа, опитвайки се да си представи как щеше да се измени тялото й, ако се решеше на интегрирането, след което въздъхна.

— Сигурно вече е късно. Ейдолон ме ненавижда.

— Какво се е случило между вас?

— Ами в общи линии аз убих брат му.

— Но аз неотдавна видях…

— Роуг.

Джем шумно въздъхна.

— Боже, Тейла! Той беше направо разбит, когато Роуг загина.

— Ти познаваше ли го?

— Не много добре. Роуг не идваше често тук. Те с Рейт се бореха с вампирите и унищожителите… — Тя смутено се усмихна на Тей. — Извинявай, Пазителите. Ейдолон винаги се страхуваше, че братята му ще се убият един друг особено след като Роуг премина през с’генезиса.

Тейла разтърка очи. Чувстваше се уморена и не спираше да се ругае за онова, което се беше случило между нея и Ейдолон. Трябваше да си мълчи за Роуг. Ако разполагаше с повече информация за с’генезиса и обричането, може би нямаше да излезе от кожата си. Но откъде можеше да знае? В разположение на Егида имаше огромна библиотека, но всичко, с изключение на най-елементарните книги, трябваше да бъде заявявано от Главния щаб и то само с разрешение на Наместниците. А сега вече беше късно.

— Тейла? Добре ли си?

Какво ти добре!

— Просто съжалявам, че зная толкова малко. За Семинусите. За Разкъсвачите на Души.

— Аха, можеш да не страдаш толкова. Аз съм израснала сред демони и също не зная повече от теб. — Джем оправи полата си, която се беше повдигнала нагоре по бедрата й. — Не си ли опитала да потърсиш нещо в библиотеката на Ейдолон?

Тейла едва се удържа да не се плесне сама по челото.

— Ти си гений!

В кабинета двете прегледаха сигурно повече от стотина книги, докато Джем не намери нещо подобно на Енциклопедия на видовете демони. Тей седна с нея в креслото и започна с раздела за инкубите, в частност — за Семинусите. Информацията не беше толкова конкретна, както тя се надяваше, но все пак позволяваше да си изгради представа за поведението на Семинусите, за брачните им ритуали и татуировки.

— Джем, ти отдавна ли познаваш Ейд и братята му?

Сестра й вдигна глава от някакъв том по медицина.

— От много години. Родителите ми ме водиха в ЦПБ на прегледи.

— А… Ейдолон през цялото време ли си е търсил половинка? Той наистина ли е в такова отчаяние?

— Господи, Тей, прости ми, че го казах…

Тейла тръсна глава и прекъсна сестра си.

— Рейт също каза нещо подобно.

— Чуй ме! — Джем затвори книгата с такава сила, че Тейла подскочи. — Ейдолон не е идиот. Той е един от най-разсъдителните и раздразнителните умни мъже, които някога съм срещала — и сред демоните, и сред хората. Но не е толкова отчаян, за да се обрече на нещастен и жалък дълъг живот с жена, която би могла да го предаде или да стане лоша майка на децата му. Да, животът му в болницата означава за него всичко, но той по-скоро би умрял, отколкото да се обвърже с някоя, която му е безразлична. Той те обича, Тейла.

— Не мисля…

— Виждам го в очите му, чувам го в гласа му. Ние сме Разкъсвачи на Души, сестричке, което означава, че можем да почувстваме слабостта и болката на другите. Слабостта на Ейдолон си ти. И ти можеш да станеш неговата сила. Той те обича, дори сам да не го признава пред себе си.

Тейла се сви в креслото, усещайки се много нещастна и ужасно виновна.

— Това няма значение. Аз го нараних и той няма да иска да има нищо общо с мен.

— Зная какво е — измърмори Джем, погледна към часовника си и се усмихна накриво. — Отлично! Трябва да тръгваме за болницата. Кайнан скоро ще бъде там.

— Той няма никакво отношение към похищението на родителите ти — каза Тей с увереност, която много й се искаше да изпитва.

Червисаните в традиционен черен цвят устни на Джем се присвиха в тънка линия.

— Дяволски се надявам, че си права. Ако с тях се случи нещо…

Джем не можа да довърши изречението. Тейла знаеше какво щеше да се случи тогава; сега вече знаеше какво се крие зад защитните й татуировки.

— Права съм — каза Тейла. — Да вървим да го докажем.

Болката, дълбоко загнездена в нея, не искаше да я пуска. Тей се терзаеше от усещането, че след срещата си с Кай, всичките й надежди, че ще успее някак си да съхрани отношенията си с Егида, щяха да приключат. Така както и връзката й с Ейдолон.

Както беше предсказала Джем, Кайнан дойде в болницата „Мърси Дженерал“ с още двама Пазители. Тейла тайно ги наблюдаваше иззад ъгъла на основното фоайе. Сърцето й гръмко се разтуптя, когато към Кайнан се приближи Джем, облечена в син халат, който изглеждаше прекалено тъмен и не се връзваше с ярките й кичури и пиърсинга. Тя каза нещо, което накара Кай да остави Тим и Йон отвън и заедно с Джем да се скрие в манипулационната.

След секунда Джем излезе от същата вратата, през която бяха влезли двамата с Кайнан. Тей я чакаше отвън.

— Казах му, че Денис иска да поговори лично с него за един от неговите хора. Той не те очаква.

— Благодаря! Пожелай ми успех.

Когато Тей минаваше покрай нея, Джем я стисна за рамото.

— Надявам се той да не е замесен в това.

— Аз също, Джем. Аз също.

Тейла въздъхна дълбоко и влезе в стаята, където, в обичайните дънки и кожено яке, опрян на перваза на прозореца, стоеше Кайнан и гледаше към скосената морава пред болницата. Тъмните му коси бяха леко щръкнали, сякаш ги беше разрошил с пръсти.

— Привет, Денис. — Той се обърна и военните му боти изскърцаха върху теракота.

— Привет, Кай!

— Тейла! Боже мили! — Пристъпи крачка напред, сякаш искаше да я прегърне, но в очите му изведнъж се появи предпазливост и той замря на една ръка разстояние. — Ти си мъртва.

Наложи се Тейла да повдигне глава, за да го погледне в очите.

— Разочарован ли си?

— Как можеш да говориш така?

— О, ами не зная! Може би защото се опита да ме убиеш? При това два пъти?

За негова чест, Кай изглеждаше поразен. През всичките години на познанството им, той винаги е бил безпощадно честен. И ако изглеждаше изненадан, значи това със сигурност беше така. В крайна сметка тя би му повярвала преди. Сега вече не беше толкова сигурна. Още повече че животът й зависеше от това.

— Не зная какво да кажа. — Ниският му глас не издаваше никакви емоции. Кайнан не беше глупак и вродената му предпазливост неведнъж му беше спасявала живота.

Гневът обхвана Тей. Дори тя можеше да измисли милион реплики като отговор.

— Ами например „Извинявай, че Егида се опита да те направи самоубийца-терористка“! Или „Ей, моля за извинение, че назначих награда за главата ти“! Да, мога да съчиня и още нещо. Но защо не започнеш с това как ти обясниха смъртта ми?

Кай дълго я оглежда от главата до петите, така че Тей неспокойно пристъпи от крак на крак.

— Лори каза, че са те изпратили в демоническата болница, за да активираш заклинанието за следене. А когато не си го направила, Джагър изпратил в квартирата ти Коул и Блик, където ги нападнали демони. Решихме, че теб също са те убили.

— Излъгали са те.

Той я погледна. Зад сините му очи прозираше активна мисловна дейност, която винаги беше омагьосвала Тейла. Той можеше да обработва информацията много по-бързо от всеки друг. За нейно облекчение, чертите на лицето му се смекчиха и той отстъпи.

— Разкажи ми.

Тя послушно му разказа всичко, пропускайки само кой беше баща й и сексуалните си отношения с Ейдолон. Кайнан просто слушаше. Лицето му си оставаше безстрастно, но кожата му, покрита със златист загар, пребледня, когато Тейла му разказа за това как Джагър й беше дал телефон с взривно устройство вместо заклинание за следене. А двамата Пазители, които бяха изпратили в дома й, бяха заявили, че заповедта за убийството й идва от него.

— Кой уби Коул? — попита Кайнан. В гласа му нямаше намек за емоция, така че Тей не можеше да разбере мислете му в момента.

— Той се опита да ме убие, Кай. — Тя не продължи. Смъртта на Коул нямаше никакво отношение към онова, което ставаше в нюйоркския отдел на Егида.

Той я измери с изпитателен поглед.

— Добре. И казваш, че Лори е била в стаята за разпити, когато Джагър ти е предал телефона?

Тейла кимна.

— Не зная дали е знаела…

— Не — отряза Кай. — Проклятие! — Той разтърка очи, отпусна се тежко на стола и обхвана главата си с ръце. — Извини ме, Тейла. Просто ми е много трудно да повярвам във всичко това.

— Искаш да кажеш, че не ми вярваш?

— Не напълно. — Той се откашля и повдигна глава. — Но нещо тук не е наред. Не се връзва едно с друго. От къде накъде Джагър ще иска да те убие?

Ето, това беше въпросът. Приближи се до вратата, просто за всеки случай, ако той все пак й се нахвърлеше. Можеше и да проработи, ако Кай не беше обърнал внимание на действията й.

— Каквото и да кажеш — тихо изрече той — няма да загубя контрол.

Искаше й се да му вярва, но двата опита за убийство от страна на хората, които смяташе за приятели, бяха свели до минимум доверието й. Не че изобщо някога се беше доверявала на някого напълно, но в Егида винаги се бяха отнасяли добре с нея и след толкова години на борба рамо до рамо с приятели, тя беше отслабила бдителността си прекалено много.

— Някой залавя демони, разрязва ги на парчета и ги продава на черния пазар за органи. Демоните смятат, че зад това стои Егида.

— Логично предположение — ние сме им врагове.

И защо той беше толкова разсъдителен? Тя на негово място би крещяла, че Егида не е способна на това и би го ругала за подобни мисли.

— Е, аз също смятах, че демоните лъжат. Но сега вече не съм много сигурна. И мисля, че във всичко е замесен нашият щаб.

— Не!

— Може това да не си ти, но другите? — Тя тръсна глава, защото всичко внезапно си застана по местата. — Разбираш ли, до този момент аз смятах, че Егида иска да ме убие по друга причина, но дори тогава това нямаше смисъл, защото ти не би избързал по този начин.

Кай се наведе напред и опря лакти на коленете си.

— Стига си говорила със загадки. Казвай направо!

Тейла погледна към вратата и сърцето й гръмко се разтуптя.

— Аз съм демон — призна тя.

Мълчанието се затягаше и ставаше все по-зловещо. Напрежението се покачваше. Погледът на Кайнан се изостри и стана предпазлив, сякаш всичките му мисли се настроиха на една-единствена вълна. Дишането му се учести. Тей разбра, че той се готвеше за битка и цялата се напрегна.

— Това шега ли е? — тихо и равномерно произнесе думите Кай. А това плашеше дори повече, отколкото ако крещеше. До този момент Тей дори не предполагаше, че той може да бъде толкова заплашителен. Защото никога досега не се беше оказвала негов противник.

— Искаше ми се.

Пръстите на дясната му ръка се свиха, после се отпуснаха и се приплъзнаха към корема, където под якето със сигурност се намираше оръжието му.

— Разбрах го преди няколко дни — продължи Тейла, като не спираше да следи за изражението на лицето му и движението на ръката му. Той беше един от немногото Пазители, които носеха пистолет със себе си. И ако сега решеше да го извади, Тейла щеше да се окаже напълно беззащитна. — Затова пък Джагър го узна пръв. Един от лекарите-демони, когото измъчваше, му е разказал всичко. И аз си мислех, че Егида е поискала смъртта ми точно заради това.

— Не бихме повярвали на думите на демон — и той презрително изсумтя, сякаш му призляваше само от подобна мисъл. — И щяхме да започнем разследване.

— Зная. Затова опитите да ме убият ми се струваха безсмислени. Защо Джагър беше казал на Коул и Блик, а не на теб? Защо точно на тях? Определено защото са работили заедно.

— Похищавали са демони?

— Да.

Стиснал зъби, Кай процеди:

— Не зная какво да мисля за всичко това, но искам да ми разкажеш всичко за себе си. Всичко! И то веднага!

Резкият, по военному заповеден тон на Кайнан я накара да настръхне, но сега не беше време да показва характер. Тейла имаше нужда той да й повярва. Държейки ръката си близо — дори според нейното мнение прекалено близо — до оръжието си, той слушаше разказа на Тейла. От момента, в който беше узнала за родствената си връзка с Джем, до този момент. И когато тя свърши, Наместникът на Егида се оказа съвсем объркан. Преди да успее да каже нещо, на вратата на стаята се почука и влезе Джем.

— Приключих с момчетата ти.

Кайнан погледна към нея. Дружелюбната, топла светлина, която винаги светваше в очите му, когато я видеше, изгасна.

— Вие сте сестри промърмори той така, сякаш все още не можеше да го осмисли. — Боже мили! Ти си една от тях. През цялото това време ти си шила мен и моите момчета. И си знаела.

Лицето на Джем внезапно посърна и в този момент Тейла разбра, че сестра й е влюбена в Кайнан.

А сега той мразеше и двете. Не му пукаше, че тя по-скоро би умряла, отколкото да се превърне в чудовище — в нейните вени течеше кръвта на един от враговете им.

— Достатъчно! — Кай се изправи с плавно движение, което й напомни за това как се сражаваше той — колкото по отпуснат изглеждаше, толкова по-опасен ставаше.

— Какво възнамеряваш да правиш? — Кайнан почти беше стигна до вратата, когато Тейла направи крачка след него.

Той спря на прага и й хвърли поглед изпълнен с такава ярост, каквато тя никога преди не беше виждала у него.

— Не зная, Тейла. Ти имаш номера ми; позвъни или остави съобщение как да се свържа с теб. Но се дръж по-далеч от щаба, ясен ли съм? Защото там не те очаква радушен прием.

Болеше много повече, отколкото тя смяташе.

— Аз съм същата, каквато си бях и по-рано, Кай.

— Нима? — Той погледна към рамото й, където под кожата пулсираше татуировката, оставена от Ейдолон. — Това е нещо ново. Демоническа глупост?

— Временна е. Ще се махне.

— Ти не можеш да измениш своята ДНК, Тейла.

Боже, колко й се повдигаше от споменаването на тази шибана ДНК. Всъщност истината беше, че й се повдигаше още от сутринта. Много дни вече не можеше да се избави от усещането за умора, а тази сутрин имаше непрекъснат световъртеж. По пътя за болницата престана да усеща дясната си ръка, но не каза нищо на Джем. Демонът на Тей се опитваше да надере задника на човешката й половина.

Тя се обгърна с ръце.

— Аз все още съм човек — изрече тя по-скоро на самата себе си, отколкото на Кай, но той поклати глава.

— Ти не може да си човек. Дори ако у теб има капка демоническа кръв. — Той отново стисна юмруци. Тялото му беше толкова напрегнато сякаш всеки момент можеше да се пръсне. — Стой по-далеч от щаба. Не се шегувам! Ако се появиш, ще назнача награда за главата ти. — После бавно се обърна и погледна към Джем. Върху лицето му се смесваха разочарование и отвращение. — Ти също. Не се приближавай до мен или до някого от моите момчета. Забележа ли, че дори само дишаш в тяхна посока…

След което тръсна глава сякаш не беше по силите му да издържи дори една секунда с тях в обща стая и изхвърча навън, като взе със себе си всичкото потискащо напрежение.

Очите на Джем бяха потъмнели.

— Май не стана така, както трябваше, а?

— Можеше да бъде и по-зле.

Джем разсеяно разтри пърдите си така, сякаш я болеше сърцето. Това чувство беше толкова познато на Тейла.

— Силно ли го притисна?

Тей сви рамене, но напрежението в тях остана.

— Не съм го притискала. Деветдесет и девет процента съм сигурна, че той не знае нищо за това.

— Ами ако знае? — попита Джем. — А родителите ми?

— Ще ги освободим.

Джем потрака с топчето на пиърсинга на езика си по предните си зъби.

— Ти каза ли му за зоопарка?

— Не, разбира се. Ако той работи за Немъртвите, не ми се искаше да го плаша. А ако не работи, не искам да го поставям в известност прекалено рано. В неговото състояние просто го виждам как се втурва към зоопарка и ни проваля операцията. Мисля, че ще му позвъня малко, преди да започнем ние, за да има шанс да дойде и да види всичко с очите си.

Джем изруга.

— Мразя това. Просто е непоносимо да седя, скръстила ръце, докато родителите ми страдат.

— Разбирам те — каза Тей и я хвана за ръката. — Но скоро всичко ще приключи. Остават ни само няколко часа. Трябва да видим какво ще направи Кайнан. Той или ще открие какво се случва в щаба, или, ако сам е замесен във всичко това, ще изпрати някого да ме убие. Във всеки случай съвсем скоро ще разберем.