Клифърд Саймък
Децата на нашите деца (7)

7.

Министърът на отбраната Сандбърг и Уилямс, министърът на външните работи, седяха на кушетката пред бюрото на президента. Министърът на правосъдието Райли Дъглас седеше на един стол в ъгъла. И тримата кимнаха, когато Уилсън влезе.

— Стив — каза президентът, — зная, че имаш нещо важно. — Думите му прозвучаха почти укоризнено.

— Така ми се струва, господин президент — отвърна Уилсън. — След малко Моли Кимбъл ще доведе един от бегълците, който твърдял, че е говорител поне на групата от Вирджиния. Мисля, че може би ще искате да се срещнете с него.

— Сядай, Стив — каза президентът. — Какво ти е известно за този човек? Наистина ли е техен говорител? Упълномощен говорител?

— Не зная — призна Уилсън. — Предполагам, че може и да има някакви пълномощия.

— Във всеки случай — намеси се министърът на външните работи, — би трябвало да изслушаме, каквото има да ни казва. Бог знае, че никой друг не е в състояние да ни каже нещо.

Уилсън седна до министъра на правосъдието и каза:

— Човекът е пратил и предварително съобщение. Трябвало да научим колкото е възможно по-скоро. Предложил пред всяка врата или времеви тунел, от който излизат хора, да бъде разположено артилерийско оръдие.

— Значи има някаква опасност, така ли? — попита министърът на отбраната.

Уилсън поклати глава.

— Нямам представа. Очевидно не се е конкретизирал. Казал е само, ако нещо се случи, да изстреляме снаряд право в тунела. Даже вътре да има хора. Да не обръщаме внимание на хората и да стреляме. Казал е, че това ще унищожи тунела.

— Какво би могло да се случи? — попита Сандбърг.

— Съобщи ми го Том Манинг от името на Моли. Според думите на говорителя, ние сме щели да разберем. Останах с впечатлението, че това е само предпазна мярка. Той ще пристигне след няколко минути. Може би ще ни обясни.

— Какво мислите? — попита президентът. — Да се срещнем ли с този човек?

— Струва ми се, че трябва — отвърна Уилямс. — Тук не става въпрос за протокол, тъй като в това положение нямаме представа какъв може да е протоколът. Даже да не е такъв, какъвто твърди, той може да ни даде някаква информация, а до този момент не разполагаме с абсолютно нищо. Няма да го приемем като посланик или официален представител на тези хора. Можем сами да преценим доколко да вярваме на думите му.

Сандбърг сериозно кимна.

— Мисля, че трябва да се срещнем с него.

— Не ми харесва това, че го води представител на пресата — рече министърът на правосъдието. — Те са заинтересована страна и е възможно да ни пробутат свой човек.

— Познавам Том Манинг — отвърна Уилсън. — Както и Моли. Няма да се възползват от ситуацията. Може би щяха да го направят, ако беше съобщил нещо на Моли, но той казал, че щял да обясни единствено на президента.

— Постъпка на всеотдаен гражданин — отбеляза министърът на правосъдието.

— Ако говорите за Манинг и Моли — каза Уилсън, да, така ми се струва. Вашето мнение може да се различава от моето.

— В края на краищата — рече министърът на външните работи, — само от нас зависи дали срещата ни ще е официална, или не. И няма да сме обвързани от онова, което каже, нито от онова, което кажем ние.

— Искам и повече информация за взривяването на тунелите — обади се министърът на отбраната. — Откровено си признавам, че ме безпокоят. Предполагам, че докато от тях излизат хора, всичко е наред. Но какво ще правим, ако започне да излиза нещо друго?

— Какво например? — попита Дъглас.

— Не зная — отвърна Сандбърг.

— Възражението ти наистина ли е сериозно, Райли? — попита президентът министъра на правосъдието.

— Не чак толкова сериозно — каза Дъглас. — Просто реакция на юрист към нещо необичайно.

— В такъв случай смятам — рече президентът, — че трябва да се срещнем с него. — Той погледна Уилсън. Знаеш ли дали има име?

— Мейнард Гейл — отвърна Уилсън. — С него е дъщеря му. Казва се Алис.

Президентът кимна.

— Имате ли време да присъствате, господа? — попита президентът.

Всички кимнаха.

— Ти също, Стив — каза президентът. — Той си е твоя рожба.