Клифърд Саймък
Децата на нашите деца (18)

18.

Автомобилът зави по кръглата отбивка към изящното имение, издигнато сред цветя и дървета далеч от улицата. Пред входа шофьорът спря, слезе и отвори задната врата. Старецът с мъка се изправи, като тежко се опираше на бастуна си, и сприхаво отблъсна протегнатата за помощ ръка на шофьора.

— Още мога сам да слизам от кола — задъхано каза той, когато най-после успя да застане на отбивката, макар малко да трепереше и да не стоеше съвсем уверено. — Ще ме чакаш точно тук. Може да мине доста време, но ще ме чакаш точно тук.

— Разбира се, сенаторе — отвърна шофьорът. — Обаче стълбите, сър… изглеждат ми малко стръмни.

— Ще стоиш тук — отсече сенатор Андрю Оукс. — Влез вътре и седни зад волана. Когато дойде моментът да не мога да се изкачвам по стълби, ще се прибера вкъщи и ще оставя някой младеж да заеме мястото ми. Но не още — със слабо хриптене прибави той, — не още. Може би след година-две. Може би не. Зависи как се чувствам.

Сенаторът закуцука към стълбите, като отмерено се опираше на бастуна си. Изкачи се на първото стъпало и постоя там за миг преди да продължи. На всяко следващо стъпало се оглеждаше в двете посоки, сякаш предизвикваше някого да каже нещо за скоростта му на придвижване. Което беше напълно излишно, тъй като наоколо нямаше никого — освен шофьора, който се бе върнал зад волана и усърдно не наблюдаваше стареца.

Входната врата се отвори и Грант Уелингтън каза:

— Радвам се да ви видя, сенаторе. Но нямаше нужда да се разкарвате. Можех да дойда в апартамента ви.

Тежко задъхан, сенаторът отвърна:

— Днес е чудесен ден за разходка, а и ти ми каза, че ще си сам.

Уелингтън кимна.

— Семейството ми е в Нова Англия, а прислугата има свободен ден. Ще бъдем съвсем сами.

— Добре — каза сенаторът. — В моето жилище човек никога не може да е сигурен. Непрекъснато влизат и излизат разни хора. Телефоните не престават да звънят. Тук е по-добре.

И закуцука по коридора.

— Надясно — упъти го Уелингтън, като затвори вратата.

Старецът влезе в кабинета и се отпусна на голям стол с изправена облегалка, поставен до камината. Внимателно постави бастуна на пода до себе си и обходи с поглед покритите с книги лавици, огромното бюро, удобните мебели и картините по стените.

— Добре си се устроил, Грант — рече сенаторът. — Понякога се безпокоя за това. Може би си се устроил дори прекалено добре.

— Искате да кажете, че няма да участвам в битки. Че ще ме е страх да не си изцапам ръцете.

— Нещо такова, Грант. Но си казвам, че греша. Че постоянно водиш битки. В света на бизнеса — той посочи към стената, — винаги съм бил подозрителен към хора, които имат картини на Реноар.

— Нещо за пиене, сенаторе?

— Вече е достатъчно късен следобед — отвърна старецът. — Значи чашка бърбън. Страхотна напитка е това бърбънът. Американска. Със собствен характер. Ти пиеш скоч, нали?

— С вас — каза Уелингтън — пия бърбън.

— Чу ли какво става?

— Гледах по телевизията.

— Човек може да се препъне в такова нещо — рече сенаторът. — При това доста тежко.

— Имате предвид Хендерсън.

— Имам предвид всички.

Уелингтън подаде на стареца чашата и се върна при бара, за да напълни своята. Сенаторът се отпусна още по-дълбоко на стола, като поглаждаше чашата си. После отпи и изпуфтя от удоволствие.

— За човек, който пие скоч — каза той, — имаш много добър бърбън.

— От вас се научих — отвърна Уелингтън, върна се и седна на дивана.

— Представям си какво му е на стопанина на Белия дом — рече сенаторът. — Много му е дошло. Може би повече, отколкото може да понесе. Трябва да вземе толкова много решения. Да, адски много решения.

— Не му завиждам — каза Уелингтън.

— Най-ужасното нещо, което може да сполети човек — продължи сенаторът. — Като имаш предвид, че догодина предстоят избори. Постоянно ще си го мисли и това няма много да му помогне. Проблемът е, че трябва да каже нещо, да направи нещо. Всички други могат да си траят, но не и той.

— Искате да кажете, че аз не трябва да говоря и да правя нищо — рече Уелингтън. — Никога не използвайте такива завоалирани изрази, сенаторе. Това не ви се удава много добре.

— Ами, не зная — каза сенаторът. — Не можеш направо да кажеш на някого да си държи устата затворена.

— Ако тези хора наистина са от бъдещето…

— О, от бъдещето са, няма съмнение. Откъде другаде може да са дошли?

— В такъв случай няма как да сбъркате с тях — отвърна Уелингтън. — Те са наши потомци. Просто хлапета, които тичат вкъщи, след като са се ударили.

— Хм, не зная — рече сенаторът. — Макар че нямах предвид точно това. Въпросът не е в тях, а в Сам в Белия дом. Той е човекът, който трябва да направи нещо. Няма как да не допусне грешки и ние трябва внимателно да го наблюдаваме, за да ги преценяваме. Можем да се нахвърлим отгоре му заради някои от тях, заради други не можем. Възможно е дори да има неща, с които да ни се наложи да се съгласим — не трябва да сме прекалено неблагоразумни. Но в момента важното е самите ние да не се ангажираме с нищо. И двамата с теб знаем, че много хора искат да се кандидатират на изборите следващото лято, и аз мисля, че ти ще си онзи, който ще ги спечели. Някои от другите момчета ще решат, че откриват възможности в действията на човека в Белия дом, ще станат нетърпеливи и ще започнат да се изпускат. Казвам ти, Грант, хората няма да си спомнят кой е бил първи, а само кой се е оказал прав.

— Аз, разбира се, оценявам загрижеността ви — отвърна Уелингтън, — но разкарването ви дотук е било напразно, защото нямам намерение да заемам позиция. Не съм сигурен, че в момента изобщо има позиция, която може да се заеме.

Сенаторът вдигна празната си чаша и каза:

— Би ли ми налял още малко?

Уелингтън напълни чашата му и сенаторът отново се отпусна на стола си.

— Този въпрос — каза той — изисква продължително и задълбочено обмисляне. Още може да не е станало очевидно, но ще има позиции, които на практика ще молят някой да ги заеме, и човек внимателно трябва да ги огледа и подбере. Прав си като казваш, че онези хора били наши потомци. Ти си човек от стар и славен род и можеш да мислиш така, разбира се. Но не трябва да забравяш, че родословието на мнозина не е старо и славно и че тези хора, които съставляват огромната част от добрите стари Съединени щати, няма да дадат и пукната пара, че някои им били потомци. Възможно е това още повече да влоши положението. В последно време толкова много семейства си имат ужасни неприятности със собствените си преки потомци. През тунелите вече пристигнаха няколко милиона и продължават да се изливат. И макар че можем да вдигаме ръце в благочестив ужас и да се питаме как ще се погрижим за тях, действително сериозната реакция ще дойде, когато тези милиони започнат да оказват въздействие върху икономиката ни. Храната и други стоки внезапно могат да се окажат дефицитни, цените ще скочат, ще се появят проблеми с жилищата и с безработицата. Просто няма да има достатъчно стоки и макар че сега всичко това са само приказки, скоро няма да е така и всички обитатели на нашата прекрасна земя ще го почувстват. И тогава ще трябва да плащаме. И в този момент човек като теб ще трябва да избере позицията си и да проучи всички аспекти, преди да я заеме.

— Мили Боже — рече Уелингтън, — онова, което става… собствените ни потомци от бъдещето бягат при нас… а ние двамата седим тук и се опитваме да разработим сигурна, безопасна политическа позиция…

— Политиката — прекъсна го сенаторът — е много сложна и изключително практична работа. Трябва да гледаш на нея практично. Не можеш да си позволиш да подхождаш емоционално. Първото нещо, което трябва да запомниш, е никога да не подхождаш емоционално към нищо. Е, добре е да изглеждаш емоционален. Понякога това има известно въздействие върху електората. Но преди да си позволиш това, трябва вече внимателно да си обмислил всичко. Можеш да проявяваш емоции за ефект, но никога защото наистина си развълнуван.

— Така, както го казвате, не ми звучи много добре, сенаторе. На човек му остава малко гаден вкус в устата.

— Естествено, зная — отвърна старецът. — Познавам този вкус от собствен опит. Просто изключи мозъка си за него, това е всичко. Разбира се, чудесно е да си велик държавник и хуманист, но преди да станеш държавник, трябва да си мръсен политик. Първо трябва да те изберат. А това никога не може да стане, без да се почувстваш малко мръсен.

Той остави чашата на масичката до стола си, потърси с ръка бастуна си, откри го и тежко се надигна.

— А сега запомни — каза сенаторът. — Преди да кажеш каквото и да било, първо се свържи с мен. Може да се каже, че съм развил политически инстинкт за слабите места и рядко греша. Там горе на Капитолия научаваме разни неща. Имаме доста добри канали. Ще разбера, когато предстои да стане нещо, така че ще имаме време да го обмислим.