Клифърд Саймък
Децата на нашите деца (38)

38.

Фьодор Морозов беше добър дипломат и чудесен човек. Двете неща не бяха несъвместими и онова, което трябваше да направи, му бе неприятно. Освен това познаваше американците и просто нямаше да се получи. Разбира се, щеше да ги посрами и да посочи греховете им пред целия свят. При нормални обстоятелства не би имал нищо против. Но знаеше, че сега американците (пък и всички други) не са в положение да следят тънкостите на дипломатическите игри и поради това нямаше как да предугади реакцията им.

Президентът го очакваше и до него, както трябваше да се очаква, стоеше министърът на външните работи. Президентът се държеше изключително любезно, но Торнтън Уилямс, Фьодор виждаше това, беше малко озадачен, макар че отлично го скриваше.

Когато се ръкуваха и седнаха, президентът откри разговора.

— Винаги се радвам да ви видя, господин посланик каза той — по какъвто и да било повод и дори без повод. Но кажете ми, какво можем да направим за вас?

— Моето правителство — отвърна Фьодор — ме помоли да се консултирам с вас — неофициално поне доколкото позволява официалното ни положение — по въпрос, свързан с безопасността, който, струва ми се, е от интерес и за двете ни страни, а всъщност изобщо за всички.

Той замълча за миг и двамата го изчакаха да продължи. Не отговориха, не зададоха въпроси — с нищо не му помогнаха.

— Става въпрос — каза посланикът — за извънземното чудовище, избягало през тунела в Конго. Онова, което ни е известно за тях, не оставя съмнение, че чудовищата трябва да бъдат унищожени. Тъй като Конго не разполага с достатъчно военни и полицейски сили, за да се справи с това, моето правителство предлага да сформира експедиционен корпус. Възнамеряваме да разговаряме с Великобритания, Франция и навярно с други държави, за да видим дали не искат да участват в него срещу чудовището.

— Господин посланик — рече Уилямс, — вашето правителство естествено не е длъжно да иска нашето разрешение, за да се заеме с толкова добронамерена задача. Предполагам, вие сте готови да ни гарантирате, че ще изтеглите всичките си сили незабавно след унищожаването на чудовището.

— Естествено.

— Тогава не ви разбирам.

— Освен това — продължи Фьодор — стои въпросът за чудовището или чудовищата — научих, че вече са станали много — на ваша собствена територия. Готови сме да ви предложим същото, което ще предложим на Конго.

— Искате да кажете — развеселен отвърна президентът, — че желаете да ни заемете ваши бойни части, за да унищожим чудовищата.

— Струва ми се — рече посланикът, — че ако не сте в състояние да ни гарантирате успешното справяне с чудовищата, дори ще настояваме. Въпросът не е от вътрешен характер — той засяга международната общност. Тези същества трябва да бъдат унищожени. Ако не можете да го направите, трябва да приемете предложената ви помощ.

— Вие, разбира се, знаете — каза Уилямс, — че връщаме бойните си части от чужбина.

— Зная го, господин министър, но въпросът е колко бързо можете да ги върнете. Нашите военни смятат, че ще ви трябват поне трийсет дни и че това може да не е достатъчно бързо. Стои и въпросът дали разполагате с достатъчно сили, за да покриете необходимата територия.

— Мога да ви уверя, че оценяваме загрижеността ви — отвърна президентът.

— Моето правителство смята — каза Фьодор, — че макар да е естествено да искате да използвате собствените си войски, ако приемете нашата помощ, ще сте в състояние да разполагате с много повече хора, при това по-бързо. Сигурен съм, че и други държави биха ви предложили същото, ако изразите готовността си…

— Господин посланик — прекъсна го президентът, — уверен съм, че разбирате колко дръзко е предложението ви. Ако вашето правителство искрено проявяваше добра воля, вие съзнавате, че щяхте да използвате друг подход. Аз не се съмнявам, че единствената ви цел е да ни посрамите. В това, разбира се, вече се провалихте. Ние ни най-малко не сме посрамени.

— Радвам се, че не сте — спокойно отвърна Фьодор. — Смятахме, че единственият достоен начин е първо да се обърнем към вас неофициално.

— Искате да кажете, че сега ще повдигнете въпроса в ООН и ще се опитате публично да ни посрамите, нали така — рече Уилямс.

— Господа — каза посланикът, — вие погрешно тълкувате думите ми. Вярно е, разбира се, че в миналото между нашите страни е имало различия. Не винаги сме се гледали в очите. При сегашните обстоятелства обаче целият свят трябва да се обедини. Нашето предложение е водено единствено от тази мисъл. Ако не за вас, за нас е съвсем ясно, че бързото решаване на проблема с чудовищата е от международен интерес и че ваш дълг е да приемете необходимата ви помощ. С изключително нежелание бихме съобщили в Обединените нации, че сте пренебрегнали дълга си.

— Изобщо няма да се опитвам да предположа какво можете да заявите в ООН — студено каза Уилямс.

— Ако все пак решите да приемете нашето предложение — каза посланикът, — ние с готовност ще оставим инициативата във ваши ръце. Ако поискате необходимите ви сили от други държави — навярно от Канада, Великобритания, Франция и от нас — този разговор ще остане само помежду ни. Пресата естествено ще разбере, че съм идвал тук, и ще ме разпитва, но аз ще им кажа, че просто сме продължили обсъжданията между нашите две страни по въпроса за положението с бегълците. Такъв отговор, струва ми се, би бил логичен и навярно напълно приемлив.

— Предполагам — рече президентът, — че ще искате да получите отговор, който да предадете на вашето правителство.

— Не непременно веднага — отвърна Фьодор. — Вероятно ще ви трябва време, за да обмислите въпроса. ООН има заседание едва утре по обед.

— И ако помолим някои от нашите приятели сред общността на народите да ни помогнат с военни сили и не ви включим сред тях, ще се чувствате обидени.

— Не мога да ви отговоря със сигурност, но предполагам, че сте прав.

— Струва ми се — каза министърът на външните работи, — че всичко това не е нищо повече от официално подливане на вода. Познавам ви от доста време и имах високо мнение за вас. Вие сте тук от три-четири години — във всеки случай повече от три — и за това време със сигурност сте ни опознали. Мисля, че в душата си не сте съвсем съгласен с тези действия.

Фьодор Морозов бавно се изправи и каза:

— Предадох ви посланието на моето правителство. Благодаря и на двама ви, че ме приехте.