Джеймс Дашнър
Последният кандидат (72)

72

Томас кой знае как запази равновесие, въпреки че цялото помещение подскачаше от най-мощната серия експлозии досега. Почти всички шкафове се прекатуриха и из помещението се разлетяха всякакви предмети. На косъм успя да избегне остро дървено парче и прескочи машинна част, която се завъртя от труса.

Гали, който подтичваше до него, се спъна и падна. Томас се наведе да му помогне. Бренда се подхлъзна, ала съумя да се задържи на крака.

Те се сблъскаха с противника като войници, срещащи се на бойното поле. Томас се озова срещу Плъха, който бе поне една глава по-висок от него. Той замахна с дългия си нож към рамото му, но Томас го изпревари и стовари кабела върху оголената му предмишница. Джансън нададе болезнен вик и изпусна оръжието, а от зейналата рана рукна кръв. Той стисна раната с другата ръка и отстъпи назад, блещейки се в Томас с ненавист.

Вдясно и вляво битката вече бушуваше. Чуваха се викове, звънтене на метал в метал, ругатни и пъшкане. Миньо се биеше с една жена, която изглеждаше дваж по-силна от мъжете. Бренда се въргаляше на земята, вкопчена в мършав мъж, и се опитваше да избие мачетето от ръката му. Томас успя да огледа всичко това с едно бързо завъртане на главата, но след миг трябваше да се съсредоточи отново върху своя противник.

— Не ми пука дали ще ми изтече кръвта — озъби се Джансън. — Стига да умра, след като те върна там горе.

Нова експлозия накара цялото помещение да се разтресе. Томас се олюля напред, блъсна се в Джансън и изпусна импровизираното си оръжие. Двамата се завъртяха и тупнаха на земята. Томас се опита да избута противника си с една ръка, докато замахваше с другата. Успя да стовари юмрук върху скулата на Джансън и видя как главата му отскача назад, а от устата му се разхвърчаха кървави пръски. Томас замахна отново, но мъжът изви рязко цялото си тяло и го отхвърли назад.

Преди дори да помръдне, Джансън се хвърли отгоре му, стисна гърдите му с колене и прикова ръцете му към пода. Томас се опитваше да се изплъзне от хватката, а върху незащитеното му лице се сипеха удари. Тялото му изтръпна от болка. И тогава в жилите му се изля нова порция адреналин. Изпълни го твърдата решимост да не допусне краят му да е такъв. Оттласна се с крака от пода и изви корем към тавана.

Успя да се повдигне само няколко сантиметра, но това бе достатъчно, за да освободи ръцете си. Парира следващия удар, замахна рязко и юмрукът му попадна в челюстта на Плъха. Джансън изгуби равновесие, Томас го изтика встрани, завъртя се на хълбок и продължи да го рита с крака. Тялото на неговия противник подскачаше при всеки удар. Но когато Томас замахна за пореден път, Джансън внезапно се претърколи и го улови за краката. След това отново се покатери върху него.

Този път Томас направо обезумя. Започна да сипе удари, да се дърпа и да рита. Двамата се затъркаляха по пода, като всеки успяваше да се задържи само за няколко секунди върху другия. Томас изпитваше остра болка при всеки удар на противника. Не спираха да се търкалят и той си помисли, че ако продължи още малко така, навярно ще изгуби съзнание.

Накрая Томас избра един подходящ момент и заби лакът в носа на Джансън, принуждавайки го да закрие лицето си с ръце. За пореден път тялото му сякаш се изпълни с нов прилив на енергия. Той събори Джансън на пода, сграбчи го за гърлото и започна да стиска с всички сили. Усещаше под пръстите си изопнати до пръсване хрущяли, нещо изпука вътре, като че се пречупи. Очите на Джансън се оцъклиха, езикът му увисна през полуотворената уста.

Някой го халоса по темето с разтворена длан, дочу някакви думи, но не те не стигнаха до съзнанието му. В полезрението му изплува Миньо. Той крещеше нещо. Томас бе напълно завладян от жаждата да убива. Изтри очите си с ръкав и отново се съсредоточи върху шията на Джансън. Мъжът лежеше безжизнено, с пребледняло лице и посинели устни.

— Мъртъв е, бе човек! — извика неговият приятел. — Мъртъв е!

Томас едва сега намери сили да отпусне ръце и да се изправи.

— Видяхме им сметката на всичките! — извика Миньо в ухото му. — Време е да изчезваме.

Две едновременни експлозии разтърсиха помещението и стените започнаха да се рушат навътре, във всички посоки се разхвърчаха парчета тухли и мазилка, които се посипаха върху тях. Стаята се изпълни с прах и мъгла, из която се мятаха сенчести фигури. Томас се изправи и се насочи към ремонтната работилница.

Около тях с трясък се сипеха парчета от тавана. Звукът бе ужасен, оглушителен. Земята се тресеше непрестанно, бомбите избухваха една след друга и сякаш бяха едновременно навсякъде. Томас падна, но Миньо побърза да го вдигне на крака. След няколко секунди бе ред на Миньо да тупне, Томас го дръпна за ръката и двамата отново хукнаха. Внезапно пред тях изникна Бренда, която ги изгледа с разширени от ужас очи. На Томас му се стори, че мярва наблизо и Тереза, но помещението отново се изпълни с прах и тя се изгуби.

Оглушителният грохот не стихваше. Томас се озърна. Една масивна част от тавана се бе откъртила и летеше към него. Томас я гледаше като хипнотизиран. Тереза отново изплува в периферията на полезрението му, блъсна го с тяло и го тласна напред, към ремонтната. Томас наблюдаваше с ужас как плочата се стоварва върху нея и я затиска на пода. Само главата й и една ръка останаха да стърчат отвън.

— Тереза! — изкрещя той, неистов зов, който се извиси над всичко останало. Томас запълзя към нея. Лицето й бе обляно в кръв, ръката й едва потрепваше.

Той извика името й отново, докато пред мисления му взор се редяха образите на окървавения Чък и на Нют, гледащ го с изцъклени очи. Трима от най-близките му приятели бяха мъртви. Отнети от ЗЛО.

— Съжалявам — прошепна й, макар да знаеше, че не може да го чуе. — Наистина съжалявам.

Устните й се раздвижиха и той се наведе, за да чуе какво се мъчи да каже.

— Аз… също — прошепна тя. — Винаги съм… те…

Някой дръпна рязко Томас и го изправи на крака. Нямаше сили да се съпротивлява. Тереза бе мъртва. Тялото му бе океан от болка, сърцето му се бе свило като че ще спре. Бренда и Миньо го бяха вдигнали и му крещяха да върви. Тримата поеха към работилницата. В една от дупките от взрива вече се разгаряше огън и димът, примесен с прах, се стелеше по пода. Томас се закашля, но чуваше само бумтенето в ушите си.

Нова експлозия разтърси въздуха, Томас извърна глава и установи, че този път е избухнала задната стена на склада и през зейналия отвор се подават огнени езици. Вече се рушеше и остатъкът от тавана. Всеки миг сградата щеше да рухне.

Стигнаха вратата на ремонтната и се шмугнаха вътре навреме, за да видят как Гали изчезва през равнотранспорта. Всички останали вече се бяха прехвърлили. Томас се олюляваше между двамата си другари, които криволичеха покрай преобърнатите маси. Звукът от падащи парчета зад тях се усилваше непрестанно, както и пукотът на разгарящия се пожар. Всичко се сливаше в един общ, неистов вой. Томас не смееше да погледне назад, макар че усещаше настигащото ги бедствие с цялото си същество. Той изтика Бренда през равнотранспорта. Светът около него и Миньо започна бързо да се свива. В последния миг те скочиха през блещукащата сива стена.