Джеймс Дашнър
Последният кандидат (12)

12

Бренда се усмихна и се приближи към Томас, после неочаквано се спъна в нещо и полетя напред. Подпря се с дясната си ръка на леглото, но се завъртя несръчно и изведнъж върхът на иглата се заби в ръката на пазача. Бренда натисна буталото, изстрелвайки вътре съдържанието, сетне се дръпна назад.

— Какво става, мамка му! — изруга мъжът, но очите му вече помътняваха.

Томас реагира мигновено. Освободен от желязната хватка, той натисна с крака матрака и изви тяло към жената, която още не се бе съвзела от изненадата. Успя да изрита с крак гранатомета, с другия я блъсна по рамото. Жената нададе изплашен вик, полетя назад и удари силно глава в пода.

Томас се метна към оръжието, сграбчи го и го насочи към жената, която държеше главата си с две ръце. Бренда изтича при мъжа, взе гранатомета му и го насочи към проснатото му тяло.

Томас си пое бавно въздух, адреналинът изпълваше на тласъци жилите му. От седмици не се бе чувствал толкова добре.

— Знаех, че ти…

Преди да успее да завърши изречението, Бренда натисна спусъка.

Силен, пронизителен звук изпълни помещението. Дулото избълва синкав заряд и откатът я отхвърли назад. Една блестяща граната излетя във въздуха и се удари в гърдите на жената, обгръщайки тялото й в малки, трепкащи светкавици. Тя започна да се гърчи неконтролируемо.

Томас гледаше, зяпнал от почуда на какво е способна гранатата и изумен, че Бренда бе действала без колебание. След този случай едва ли се нуждаеше от повече доказателства, че Бренда не е тясно обвързана със ЗЛО. Той вдигна очи към нея.

Тя отвърна на погледа му и на лицето й се появи усмивка.

— От доста време ме сърбяха ръцете да направя нещо такова. Радвам се, че успях да убедя Джансън да ме включи в твоята процедура. — Тя се наведе, вдигна картата на упоения пазач и я прибра в джоба си. — Това ще ни отвори някои врати.

Томас едва се сдържа да не я сграбчи в прегръдките си.

— Ела — рече той. — Да се съберем с Нют и Миньо. А после да намерим и другите.

Те прекосиха тичешком няколко коридора. Бренда водеше. Томас неволно си спомни за времето, което двамата бяха прекарали в тунелите на Обгорените земи. Непрестанно я подканяше да бързат — знаеше, че всеки момент може да се покажат още пазачи.

Стигнаха една врата и Бренда използва картата да я отвори. Чу се тихо свистене и металната врата се отмести. Томас се шмугна пръв, Бренда го последва.

Плъха седеше на стол, но скочи веднага щом ги видя и лицето му се изкриви от ужас.

— Какво, за бога, си мислите, че правите?

Бренда вече бе изстреляла две гранати по пазачите. Мъжът и жената рухнаха на пода, обгърнати в искрящ облак. Нют и Миньо се нахвърлиха върху третия пазач, Миньо сграбчи гранатомета за дулото.

Томас насочи своя гранатомет към Джансън и опря пръст на спусъка.

— Дай ми картата си и лягай на земята с ръце на тила. — Гласът му звучеше спокойно, но сърцето му туптеше като полудяло.

— Това е пълна лудост — отвърна Джансън. Подаде картата си на Томас. Говореше с доста спокоен глас предвид обстоятелствата. — Шансът ви да напуснете комплекса е нула. Насам вече идват още пазачи.

Томас също знаеше, че шансовете им не са големи, но нямаха кой знае какъв избор.

— След всичко, което преживяхме, едва ли ще ни уплашиш. — Усмихна се, осъзнавайки, че това е самата истина. — Благодаря за подготовката. А сега — още една дума и ще се наложи да преживееш — как го каза? Петте най-кошмарни минути в живота си?

— Как може…

Томас натисна спусъка. Стаята се изпълни с познатия пронизителен звук, последван от изстрелването на гранатата. Тя удари мъжа в гърдите и избухна в ярки електрически отблясъци. Той изпищя и падна на пода, обхванат от конвулсии, а от косата и дрехите му се вдигаше дим. Разнесе се отвратителна миризма, която му напомни за Обгорените земи, когато Миньо бе ударен от светкавица.

— Сигурно никак не е приятно — обърна се Томас към другарите си. Изрече го толкова спокойно, че сам не можеше да си повярва. Докато наблюдаваше как жертвата му се гърчи, почти изпита срам заради липсата на чувство за вина. Почти.

— Предполагам, че това няма да го убие — подхвърли Бренда.

— Толкова по-зле — обади се Миньо. Той се изправи, след като бе завързал пазача с колана си. — Светът щеше да стане по-добро място.

Томас извърна очи от гърчещия се мъж.

— Да изчезваме. Веднага.

— Съгласен — кимна Нют.

— Точно това си мислех и аз — добави Миньо.

Те се обърнаха и погледнаха Бренда. Тя вдигна гранатомета на рамо и кимна. Изглеждаше готова за бой.

— Мразя тези типове не по-малко от вас — рече. — Бройте и мен.

За втори път през този ден Томас бе изпълнен със странното чувство за щастие. Бренда се бе върнала при тях. Той погледна към Джансън. Електрическата сфера бе започнала да избледнява. Очите на поваления мъж бяха затворени, тялото му се бе успокоило и той дишаше равномерно.

— Не зная колко дълго ще го държи зарядът — обади се Бренда, — но съм сигурна, че когато дойде на себе си, ще е страшно ядосан. Най-добре да се махаме оттук.

— Какъв е планът? — попита Нют.

— Ще го обмислим в движение — отвърна Томас, който също нямаше идея.

— Хорхе е пилот — предложи Бренда. — Ако успеем да се доберем до хангара, до неговия берг…

Преди някой да отговори, откъм коридора долетяха викове и се чуха стъпки.

— Идват — посочи Томас. Отново осъзна, че положението им не е никак розово. Никой нямаше да им позволи да напуснат безпрепятствено сградата. Кой знае с колко пазачи разполагаха.

Миньо изтича при вратата и зае позиция до нея.

— Няма откъде другаде да влязат.

Звуците от коридора се усилваха — пазачите приближаваха.

— Нют — рече Томас. — Застани от другата страна на вратата. Двамата с Бренда ще стреляме по първите, които влязат. Вие ще поемете следващите отстрани, сетне се измъквате в коридора. Ние ви следваме отзад.

Те заеха позиции.