Рик Риърдън
Поверително от Лагера на нечистокръвните (9) (Вашият истински наръчник за обучаване на герои от Пърси Джаксън)

Магазинът на Лагера

Трагедия! Най-сетне сте стигнали жив до Лагера, и то само за да откриете, че сте си забравили четката за зъби! Може да изпратите съобщение по Ирида до смъртния си родител, за да поискате нова! Ала нима наистина желаете да обикаляте с драконов дъх наоколо, докато тя пристигне? По-добре посетете магазина на Лагера! Докато сте там, проверете новата серия вятърни чанове, направени от божествен бронз, сребро и морски черупки, идеални да тълкуват гласовете на дърветата, изричащи пророчества! Ако обаче да висите примижали между клоните не е по вкуса ви, защо тогава не опитате новата игра по Митомагия — Двоен Божествен Дуел! Картите включват холоизображения, сменящи аспектите на боговете от гръцки на римски и обратно. Той е Арес! Не, Марс! Не, отново Арес! Часове наред зашеметяваща игра! От мишени до чанти… от каквото и да се нуждаете, магазинът на Лагера е перфектното място за вас.

Правя опис

от Валентина Диаз

Богове, щях да погина, когато видях учебния филм за Аполон. Тези сладури по изрязани бански… ъм, да, благодаря!

Като дъщеря на Афродита винаги съм се оглеждала за нови модни идеи, вдъхновени от „добре забравеното старо“. Зървайки подобен ретро стил от 50-те години на миналия век, мигновено си спомних за заключения сандък с винтидж дрехи, който забелязах в задната част на магазина на Лагера преди няколко дни. Смятах да проверя какво има в него, но Конър никога не ме пуска зад тезгяха, за да проуча нещата. Толкова ме дразни. Никак, ама никак не проумява концепцията за шопинг.

Вдъхновена от филма, реших да поема нещата в свои ръце. (Независимо от факта, че тъкмо си бях направила маникюра.) Вярвах, че мога да почерпя идеи за новата си линия облекла от тези в куфара, ето защо потеглих натам.

Веднъж щом се озовах в магазина, разбих ключалката на куфара (Конър го нямаше.). Опасявах се, че ще открия само прашни ретро тениски, чорапи до коленете (ужасно!), тънки вратовръзки и други овехтели неща от миналия век. Ала дрехите, които намерих, бяха далеч, далеч по-стари: говорим за няколко хилядолетия назад. Това не ви ли подсказва колко много помага поставянето на кедър и на ароматни торбички в гардероба ви за запазването на свежестта на дрехите?

Първото нещо, което ми направи впечатление в тези стари дрехи, бяха цветовете. Червено, жълто, зелено, синьо, индигово — все едно някой бе хвърлил Ирида върху тях… нали се досещате, в добрия смисъл на думата. Бях смаяна, тъй като винаги съм си представяла древните гърци облечени в бяло. Нали така изглеждат дрехите по мраморните статуи? После си спомних нещо, което Хирон ми бе казал навремето — статуите са били боядисани, но сега са бели, тъй като боята е паднала. Докато гледах дрехите в куфара, осъзнах, че древните гърци всъщност са се обличали пъстро. И това ме накара да се гордея с предците си.

Веднага разпознах стиловете. Най-отгоре бяха хитоните, дрехи, подобни на туники, които се носеха с дължината на рокля от жените и до глезена от мъжете. А онези за атлетите бяха съвсем късички, хи-хи! Под тях бяха химатионите, или плащовете, както и няколко пеплоса. Пеплосът е правоъгълен плат, който може да се преправи, както човек пожелае, подобно на хубавите плажни шалове, които могат да се намятат през раменете или пък да се обличат като рокля или пола. (Между другото, чудесни са за клиенти с по-ограничен бюджет.) Имаше толкова много дрехи, че се опасявах да не изпусна нещо, затова взех купчина закачалки и ги накачих върху тях.

— О, да! — прокарах ръка по лена и вълната. — Време е за преобличане.

Следващия час пробвах всичко (Освен строфиона, който прилича твърде много на потник без презрамки, дреха, която според мен никое момиче не бива да носи.). За да завърша облеклото си, си взех назаем от множеството чекмеджета в магазина бижута и обувки, издържани в древногръцки стил. Тъкмо завъртах косата си в сложна плитка, когато забелязах един последен предмет на дъното на куфара. Сигурна бях, че допреди малко не беше там.

— Свещеният пояс на Афродита! — възкликнах, щом извадих… ами да, пояса на Афродита.

Ръцете ми потрепериха. Знаех всичко за тази дреха, макар никога преди това да не я бях зървала отблизо. Афродита изключително много внимаваше кога да я носи. Изработен за мама от Хефест (във времената, когато още си говореха), поясът приличаше повече на модерен колан — сръчно изплетена широка филигранна лента от злато (двайсеткаратово, ако не греша), примесено с магия. Смяташе се, че всеки, който съзреше мама да носи този пояс, полудяваше от страст по нея. Според мен обаче тя нямаше нужда от подобна помощ. Така или иначе всеки, който я видеше, се влюбваше до ушите в нея.

Докато държах вълшебния колан, не можех да не се запитам дали силата му ще ми подейства. Наумих си да го пробвам пред Лагера. Щях да мина покрай хижата на едно определено бразилско момче и да се спра колкото да ме забележи…

Изкусително, помислих си аз.

Но не.

Хвърлих пояса обратно в куфара. Защо? Бях чувала, че Хефест е проклел предметите, които е изработил. Това едва ли се бе случило с пояса, но не възнамерявах да рискувам със задействането на някоя стара магия. А и вълшебните предмети на боговете някой път идваха в повечко на героите.

Доколкото знам, поясът още си стои на дъното на куфара. Когато заключих магазина, оставих всичко така, както го бях намерила. Ала все пак любопитствах… какво ли търсеше поясът на мама там? Дали нямаше да дойде време, в което да ми се наложи да го използвам?

Засега обаче ще трябва да разчитам на собствения си чар, за да накарам хората да се влюбят в мен. За щастие, наследила съм хубостта на мама. Добра съм в това да разпалвам страстите…