Рик Риърдън
Поверително от Лагера на нечистокръвните (14) (Вашият истински наръчник за обучаване на герои от Пърси Джаксън)

Елата на Талия и Златното руно

[Доближете се до мястото на своя отговорност. Драконът Пелей само изглежда заспал.]

Създадено от самия Зевс, за да въплъщава есенцията на живота на умиращата му дъщеря Талия Грейс, това легендарно дърво бележи източната граница на Лагера на нечистокръвните. Елата израсна за пет години, подсилвайки здравината на границата със своята магия. След това Люк Кастелан, ужасният слуга на Кронос, я посече с отровата от върховен питон. Смелото дърво се бореше за живота си, докато Златното руно, древното мистично покривало от летящ овен, не възстанови силата му. Лечебните способности на Руното дори освободиха Талия от боровия й затвор и от смолата. Днес Златното руно и Атина Партенос укрепват защитите на Лагера, но елата си остава символ на храбростта, показана от Талия Грейс. Освен това ухае наистина приятно.

Поглед отвън навътре

Разговор чрез видеоконферентна връзка със Сали Джаксън и Фредерик Чейс, осъществен от Талия Грейс и Лио Валдес

Талия: Лио, задейства ли вече глупавото записващо устройство? Какво? Не те чувам! Какво? Богове, а хората се чудят защо се присъединих към Ловджийките… О, здравейте! Явно съм заглушила репликите на Лио.

Лио: Ще се изненадаш, ако разбереш колко често ми се случва.

Талия: Дали? Та, в момента посредством видеоконферентна връзка разговаряме със Сали Джаксън, майка на Пърси, и с Фредерик Чейс, баща на Анабет. Лио се кълне, че всичко ще се получи чудесно.

Лио: Заклевал ли съм се? Не и в реката Стикс. Не съм толкова тъп.

Сали: Здравей, скъпа Талия. Днес много ти личи пънкарският вид. А Лио…

Лио: Какво? Както винаги изглеждам печен, нали?

Сали: В буквалния смисъл на думата. Направо се печеш под тениската си.

Лио: Упс, момент. Нека угася пламъка. Ето.

Талия: Както и да е… тук сме, за да разберем какво мислят смъртните родители за Лагера на нечистокръвните. Госпожо Джаксън, д-р Чейс, вие никога не сте стъпвали в Лагера, нали?

Сали: ТОЧНО така. Макар да виждам през Мъглата по-добре от повечето смъртни, не мога да прекося магическата граница. Предполагам, че ако някой лично ми разреши да вляза, ще успея, но не съм сигурна. Стигала съм до подножието на Хълма на нечистокръвните и, честно казано, у мен не напира желание да опитам отново.

Лио: Да, драконът Пелей може да ви изяде. Или Атина Партенос може да изстреля лазери от очите си. Чакайте… статуята наистина ли изстрелваше лазери от очите си, или просто така ми се ще да беше? Не че бих желал да стрелят с лазери по вас, госпожо Джа…

Сали: Благодаря, миличък, това много ме успокоява.

Талия: Ами вие, д-р Чейс?

Фредерик: [сваля надолу макета на самолет, с който си играе] Хмм? О, да, Лагерът. Ами не съм бил там, макар че от историческа гледна точка ще ми е интересно да го разуча. От онова, което Анабет ми е казвала, единственият неканен смъртен, проникнал в него, е Рейчъл Деър.

Талия: Чувала съм история за разносвач на пици… но това вероятно е легенда на Лагера. Госпожо Джаксън, може би сте в състояние да възстановите спомените си за онзи първи път, когато Пърси стъпи в Лагера. Аз самата не си го спомням, защото… ами… бях дърво. Бях там като ела.

Сали: Не помня детайлите много ясно.

Фредерик: Но май имаше някакъв Минотавър?

Сали: Единствено Минотавъра помня.

Талия: Не мога да кажа, че аз влязох при по-добри обстоятелства. В един момент се борех с чудовища, а в следващия станах на дърво.

Фредерик: Леле, Талия, току-що осъзнах, че никога не съм ти благодарил, задето спаси Анабет в онзи ден.

Талия: Това е много стара история, д-р Чейс, не се притеснявайте.

Фредерик: Вероятно ще успея да ти изпратя макета на самолета, с който Амелия Еърхарт е летяла през 1921 година. Буквално сега го завърших, чудесна реплика е!

Талия: Наистина няма нужда. Ала все пак ми кажете, обръщам се и към двамата, сега, когато нещата в света на героите се поуспокоиха, бихте ли желали лично да посетите Лагера на нечистокръвните?

Сали: Ами… да, разбира се, стига да няма минотаври и да не ни обстрелват с лазери. Всъщност след първото лято на Пърси там действително помолих Хирон да отвори Лагера за един ден, така че роднините да могат да го посетят. Смъртните роднини имам предвид.

Лио: Предполагам, че Хирон е отказал.

Сали: Да.

Лио: Чакайте… казал е „Да“?

Сали: Не, каза „Не“.

Лио: Объркан съм.

Талия: Не ти е за пръв път.

Сали: Хирон ми обясни, че някога са имали ден за посетители… преди стотина години, но нещата не потръгнали добре.

Талия: Какво се случило?

Сали: По някаква причина ейдолон, мантикор и сърдит кентавър от „Карнавалните понита“ научили за това. Ейдолонът обсебил полусестрата на лагерник, кентавърът си сложил шапка-невидимка, а мантикорът се маскирал като домашно куче. Тримата проникнали в Лагера.

Талия: Това не е лош план, макар аз лично да предпочитам директното нападение.

Сали: Щяло е да се получи, само дето кентавърът бил глуповат. Не могъл да не се похвали колко точен стрелец е. Три пъти улучил средата на мишената, преди някой да види, че лъкът лети във въздуха.

Талия: Ами мантикорът и ейдолонът?

Сали: Хванали мантикора да промушва волейболни топки с опашката си. По-точно с шиповете по опашката си, вместо да забива топките през мрежата.

Талия: Нима преди сто години е имало волейбол?

Фредерик: Разбира се! Волейболът, наричан първоначално минтонет, е измислен през 1895 година от Уилям Морган… извинете. Много ми личи, че съм професор.

Сали: Ейдолонът сторил най-големи поразии. Хвърлил делва с гръцки огън по стената за катерене и от нея капели пламъци часове наред след това. Оттам на Хирон му хрумнало да добави лава като постоянна съставка на стената, между другото.

Талия: Ех, този Хирон! Винаги намира начин да превърне смъртоносните изпитания в още по-смъртоносни. Какво тогава се е случило с натрапниците?

Лио: Фестус.

Фредерик: Фестивал?

Сали: Мисля, че има предвид бронзовия дракон Фестус.

Лио: Същият! Знаем, че първоначално е бил създаден за граничен патрул, нали? От това, което чувам, тогава е имал тялото на убиец, и то в буквалния смисъл на думата, целият е бил в шипове! Обзалагам се, че е туширал мантикора, пращайки го нанизан право в Тартар!

Сали: Хирон спомена, че го е нанизал. А що се отнася до ейдолона, трябвало всички деца на Афродита да го очароват, че да напусне.

Лио: А кентавърът?

Сали: Хирон разбрал защо кентавърът е ядосан… понеже предишния път в Лагера не бил получил достатъчно коренова бира. Хирон, нали е добродушен, го върнал в племето му само с предупреждение. Но оттогава насам в Лагера не е имало ден за посетители.

Талия: Вярвам, че можем да разберем защо. Сега, като се замисля, семейният ден може да е депресиращ за лагерниците, които си нямат близки. Кой например ще посети мен или Лио?

Лио: Говори единствено за себе си, еловидно момиче! Аз може и да нямам роднини, но мацките ще ми се лепят като мухи на мед! О, да!

Талия: Да бе, да.

Фредерик: Хайде сега, ще навестим и двама ви. Стига да организирате ден за посетители и стига да не забравя да си го отбележа в календара…

Сали: [покашля се] Смятам, че най-важното е това, че заедно с Пърси и останалите разполагате с безопасно местенце, на което да пребивавате. Аз самата не чувствам голяма потребност да го посетя. За мен е успокоително да знам, че синът ми е там, с приятели, готови да го защитят.

Лио: Винаги сме на линия да спасим задника на нашия водорасляк!

Сали: Ала бих желала да добавя и още нещо, с което, допускам, всички смъртни родители ще се съгласят.

Талия: Разбира се, давайте, госпожо Джаксън!

Сали: Герои, обичаме ви!

Фредерик: Съгласен!

Сали: Но ако не изпращате по-често съобщения по Ирида, ще ви се развикам като тренера Хедж. Грижете се един за друг и ни накарайте да се гордеем с вас, както сте правели винаги!