Рик Риърдън
Поверително от Лагера на нечистокръвните (12) (Вашият истински наръчник за обучаване на герои от Пърси Джаксън)

Пещерата на Оракула

Хей, герои! Търсите ли си ново местенце? Казват, че пещерата на Оракула върху Хълма на нечистокръвните е страхотна. Опасана е от тавана до пода с лилави завеси и големи дивани с шарени възглавници! Прочетете стенописите, графитите и вижте рисунките, сътворени от единствения Делфийски оракул — Рейчъл Елизабет Деър. Знаете какво казват — ако факлите горят, пророчествата се сбъдват!

Случай на постпророчески стрес

от Рейчъл Елизабет Деър

Плаша ли ви? Надявам се, че не. Повечето нови лагерници смятат, че съм много зловеща, понеже прекарвам половината си време в пещера, сънувам ужасни видения за края на света и изричам енигматични пророчества, осеяни с весели думички като „смърт“. Въобще не разбирам защо някой би намерил това за страшно.

Произнесох първото си пророчество по-малко от минута, след като приех духа на Делфийския оракул. (Ако желаете да научите какви събития бяха провокирани от тези думи, само попитайте лагерниците, които са ги преживели. А ако искате да срещнете лагерник, който не ги е преживял, свържете се с Нико ди Анджело.) Мислех, че съм готова за изпитанието. Все пак през по-голямата част от живота си съм имала видения. Колко по-различно можеше да бъде обсебването от древен дух?

Оказа се, че доста. За щастие, Аполон бе наблизо, за да ми помогне да ида до Голямата къща.

— Изпитваш ПС — каза той, след като ме поведе нагоре по стълбите до едно празно болнично легло.

— ПС? Какво е това? — попитах аз точно преди да повърна в близкото кошче.

— Постпророчески стрес. Легни спокойно. Ще отмине.

— Сигурен ли си?

— Нали съм бог на пророчествата! — сви лице в гримаса той.

— Като заговори за това — подех аз, — за какво ти е Оракул? Защо сам не изричаш пророчествата си?

Той погледна нагоре и ми отвърна в хайку:

Аз съм дух свободен,

носен от песента и слънцето.

Скучно ми е да работя.

Щеше ми се да се заям за структурата на това хайку, но предпочетох да не го правя, тъй като вероятно знаеше какво върши. Все пак беше бог на поезията!

— Защо Оракулът не може да има гадже? — изплюх следващия си въпрос, без да знам защо. Не бях хлътнала по никого. (Е, не и в този момент.) Предполагам, че просто ми беше любопитно.

Той не отвърна веднага. Вместо това откъсна едно листо от близкото лаврово клонче и го стисна между палеца и показалеца си. Въздухът се изпълни с остър аромат.

— Любовта може да замъгли разума — каза накрая той. — От Оракул, който не вижда ясно бъдещето, полза няма.

Гласът му бе пълен с такава тъга, че си спомних как някога се бе влюбил лудо в нимфа на име Дафна, която се беше превърнала в лаврово дърво, за да избегне любовния му интерес. Подозирах, че знае всичко за това как любовта замъглява разума, ето защо смених темата.

— Защо пророчествата трябва да бъдат толкова объркващи? Имам предвид — защо просто не можем да кажем какво ще се случи?

Той въздъхна, сякаш бе отговарял на този въпрос вече милион пъти (което, предвид безсмъртието му, сигурно беше така).

— Това би било забавно колкото пъзел от две парчета. Загадките, интригите, намекът за опасност, необичайните рими — ето кое превръща едно пророчество в запомнящо се! Вземи например това:

Пасианс и пинг-понг_, _амброзия и нектар,

таван с Оракул, обезглавен леопард,

кентавър в инвалиден стол, бог на виното наказан,

омфалът на нечистокръвните ще посрещне новия герой.

Трябва да призная, че се налагаше да проверя думата омфал, която се произнася с ударение на първата сричка. Означава пъп, тоест център на нещо, а не този на корема, макар че може да го използвате и така, ако възнамерявате да впечатлите своите приятели: „Мога да сложа обеца на омфала си, когато порасна“. Или да се подигравате на враговете си: „Наистина ли не знаеш къде е омфалът ти? Аха-ха?!“.

Ала размислите за пъпа дойдоха по-късно. В същия този миг Аполон гледаше с очакване към мен.

— Така — рекох аз. — Пророчеството описва Хирон, Дионис и Голямата къща. Очевидно е.

— За теб, да — съгласи се Аполон. — Но ако ти кажа, че това малко пророчество бе изречено преди повече от хиляда години?

Представих си как хората чуват думите пасианс и пинг-понг. Само боговете биха знаели какво означават. Храна, дрехи, оръжия? Хората не биха имали ни най-малка представа. Ами кентавърът в инвалиден стол?

Истината ме зашлеви като мокър парцал. Освен ако не се превърнеха в безсмъртни, хората, чули това пророчество, биха умрели, без да схванат какво означава. Можеха да полудеят или дори да загинат в стремежа си да извършат подвизи, с които да разгадаят значението му. От тази идея се почувствах още по-тъжно, а после и много притеснено за пророчествата, които един ден щях да изрека.

— Аполоне — прошепнах аз, — дали думите ми ще подтикват хора към подвизи, които не могат да извършат?

— О, Рейчъл — потупа ръката ми Аполон. — Да.

— Е, ами това е просто прекрасно — не исках да звуча, изпълнена с горчилка, но започвах много да се двоумя за работата си като Оракул.

— Трябва ти сън — изправи се Аполон. — Ала преди да си тръгна, имам нещо за теб.

Той посочи към тавана. Лъч златиста светлина излезе от пръста му. След миг до мен падна подарък, несръчно увит в златисто фолио. (По-късно щях да узная, че от този лъч светлина братята Стол едва не получили инфаркт.)

— Отвори го.

Вътре имаше паянтово трикрако столче.

— Ами… благодаря — казах аз.

— Това е оригиналът — каза той. — От Делфи. Е, всъщност от тавана на Голямата къща, където в по-нови времена лежеше под предшественицата ти твърде, твърде дълго.

Внезапно проумях.

— Това е трикракото столче на Делфи, на което първият Оракул е седял преди хиляди години. И ти ми го подаряваш.

— Ами другият вариант беше да те накарам да го откраднеш — почеса се по главата Аполон. — Това обаче не свърши добре за Херакъл, когато го пробва. Наказаха го да се заеме с женска работа.

— Женска работа? — повдигнах вежда аз.

— Да чисти, да пере, такива неща — махна с ръка Аполон. — Важното бе, че за надут пуяк като Херакъл… да се занимава с бърсане на чинии и подове, хм, това беше огромен удар по егото. — Той потропа с любов по столчето. — Задниците на много могъщи жени са седели на това място.

— За мен е чест, че ще добавя и моя към тях — когато изрекох думите, се изненадах да установя, че съм искрена. За добро или зло, аз бях новият Делфийски оракул. Отпразнувах назначението си, повръщайки още веднъж.

Нещата около пещерата ми се поуспокоиха напоследък (ако не броите бесния епизод, в който трих стенописи, събарях дивани и късах завеси, което се надявам да не правите). По някаква причина първият лъч на пророчеството бе угаснал и Аполон не бе успял да го запали отново.

Ала не се тревожете! Предричам, че когато сте готови за подвиг, отново ще бълвам зелен пушек и ще всявам смут. И имам чувството, че това ще е скоро…

Уморени ли сте да живеете със смъртни, които смърдят на тютюн, чесън и чорапи? Минете тогава отвъд границата и зарежете смрадта зад гърба си! Захранвана от най-силната Мъгла, с гаранция да отблъсне дори най-решителните чудовища^[1] и досадни смъртни, невидимата бариера обгражда Лагера на нечистокръвните с най-мощната защита за герои, която магията е способна да призове. И това не е всичко! Като допълнителен бонус в границите на Лагера ще се радвате на чудесно пролетно време през цялата година! Ако сте готови да си вземете довиждане с вонята, калта и сигурната смърт, то минете през границата днес!