Рик Риърдън
Поверително от Лагера на нечистокръвните (28) (Вашият истински наръчник за обучаване на герои от Пърси Джаксън)

Мога ли да си запазя тениската?

И други често повдигани въпроси

Отговори дават Пърси Джаксън, Анабет Чейс и Нико ди Анджело

П.Дж: Малко изоставаме с времето, така че нека да отговаряме на въпросите.

Та, мога ли да си запазя тениската?

П.Дж.: Да, но понеже дрехите ги късат, горят и окървавяват, може да поискате допълнителни от магазина на Лагера.

А.Ч.: Пърси!

П.Дж.: Какво? О, да. Животът тук е малко опасен.

Н.дА.: Дори смъртоносен…

А.Ч.: Нико!

П.Дж. и Н.дА.: Анабет!

А.Ч.: Идиоти!

П.Дж.: Ще се оправите тук. Вероятно. Но когато отидете да извършвате подвиг… става лошо.

Подвиг? Трябва да върша подвизи?

А.Ч.: Сега сигурно не ви се вярва, защото всичко е ново и вълнуващо за вас, но да ви изберат за подвиг, това е мечтата на всеки герой. За това се обучаваме, за това сме родени.

П.Дж.: Може и да не ви изберат веднага за подвиг.

Макар че мен ме избраха след има-няма и седмица. Едва не умрях.

А.Ч.: Ти си специален случай, водорасляк!

П.Дж.: Нарече ме специален!

Н.дА.: Също така те нарече водорасляк!

Едва не си умрял? А аз ще умра ли?

Н.дА.: Нека аз отговоря. Да, един ден ще умреш. Тогава ще живееш… съществуваш… в Подземното царство.

П.Дж: Ама Лио се измъкна!

Н.дА.: Лио измами смъртта с отвара, която не би трябвало да има. Без нея щеше да си остане умрял, както правят почтените хора.

П.Дж.: Хейзъл също се върна.

Н.дА.: Това е напълно различен случай! Аз я върнах, но имах причина.

П.Дж.: Само казвам, че някои връзкари не си остават мъртви.

Н.дА.: Моля, следващият въпрос.

Ами ако тук не ми хареса? Мога ли да се върна у дома?

А.Ч.: На мен домът никога не ми е липсвал. Смятам, че носталгията е гадно чувство, но преди да си прибереш нещата, се запитай. Кой ще те защитава в света на смъртните? Кой ще те обучи да използваш силите си? Кой ще те разбере наистина? Ти си от божествен произход!

П.Дж.: Винаги можеш да пращаш съобщения до дома по Ирида. Чувал съм, че майките обожават това.

Моите разговори лични ли ще бъдат, или Ирида ще подслушва?

П.Дж.: Знаеш ли, никога не съм разсъждавал върху това.

А.Ч.: Сигурна съм, че Ирида не би подслушвала. Освен това напоследък тя е заета с веганския си магазин „Дъга“ за здравословен начин на живот, зареден с безглутенови суперхрани. Няма време да подслушва.

Н.дА.: Богове! Предпочитам отново да ме затворят в бронзова делва със смъртоносни семена от нар, отколкото да ям веганските суперхрани.

Откога съществува Лагерът на нечистокръвните?

П.Дж.: Трудно ми е да отговоря. Някои казват, че е от 60-те години на по-миналия век…

А.Ч.: Но понеже Джордж Вашингтон е безсмъртен… и ако се е учил тук, значи, американската версия на Лагера може да е със сто години по-стара. Леле, трябва да го разнищя!

Н.дА.: Новобранци, винаги може да попитате и божествените си родители, но честно казано, времето тече различно за боговете, така че той или тя вероятно не знаят.

Къде е бил преди това? Имам предвид след Древна Гърция?

П.Дж.: Хм… Анабет, искаш ли да отговориш на това?

А.Ч.: Ами очевидно в Рим. След падането на империята Лагерът се е местил от страна на страна, в зависимост от това коя е била водещата сила за времето си. Не съм сигурна за точните местонахождения. Трябва да питате Хирон.

П.Дж: Поздравления, хлапе, накара дъщеря на сивооката да замълчи!

Последен въпрос: Ще ме удари ли гръм, ако нарека Юмрукът на Зевс купчината тор?

П.Дж.: Има само един начин да разберем това!

Н.дА.: Давай, хлапе! Сигурен съм, че татко с радост ще те посрещне!

А.Ч.: Пърси! Нико!

П.Дж. и Н.дА.: Анабет!