Рик Риърдън
Поверително от Лагера на нечистокръвните (29) (Вашият истински наръчник за обучаване на герои от Пърси Джаксън)

И така лятото свърши
от Пърси Джаксън

Паважът, или настилката на пътя, може да е в най-различни форми. Асфалт, калдъръм, чакъл, бетон…

Ха, хванах ви! Обзалагам се, че сте помислили, че сте изгубили силата да виждате през Мъглата, нали?

Какво… искате да кажете, че не съм ви заблудил?

Добре тогава. Ще трябва да бъда сериозен.

Извън Лагера дните стават по-къси, а нощите — по-студени. Лагерниците говорят за уроците, които ще учат в смъртните училища. Лятото почти приключва и това означава, че Лагерът на нечистокръвните затваря врати. Нали така?

Ами не, не е така.

Лагерът на нечистокръвните е отворен през цялата година за герои, които по една или друга причина не желаят да се приберат у дома. Ако попадате в тази категория, само съобщете на Хирон, господин Ди или на някой друг безсмъртен, че искате да останете. Така чистачките харпии няма да ви изядат. Сега като се замисля, може би е добра идея да предадете съобщението си в писмен вид, просто за ваше спокойствие.

Аз никога не съм се заседявал там след лятото, но съм посещавал няколко пъти Лагера извън сезона. Тук е спокойно, тихо, понеже има само няколко лагерници. Понякога магическите граници пропускат снега, онзи пухкав, хубав сняг, който става за целене със снежни топки и правене на снежни човеци. По-лежерно е и почти липсват неприятности. Дори чудовищата по горите сякаш се успокояват. (Абе, ние май забравихме да ви предупредим за тях. Лоша работа!)

От онова, което съм чувал, зимата е идеалният сезон за героите да работят по страничните си проекти. Тази зима например Малкълм ще започне да плете пеплоса за Панатенеята (опитайте да кажете това десет пъти бързо!), Уил и Нико ще се помъчат да намерят начин, чрез който Нико да пътува през сенките, без да припада. (Не ви ли обяснихме какво е това? Питайте Нико, той може и да ви демонстрира, но после ще трябва да го хванете, за да не падне.) Подозирам, че Миранда Гардинър и Шермън Иънг ще свършат доста неща заедно, но не бих казал повече от уважение.

А аз… ами аз ще се прибира у дома, ще ям синята храна на мама, ще ходя на училище и ще се мотая с Анабет. Поне такъв е планът. Бих искал да потвърдя, че ще го следвам. Но понеже съм герой, плановете често се променят неочаквано.

Скоро ще научиш за това. Защото знаеш ли какво?

Ти също си герой.

А сега, моля те, извини ме… но някой е надул рога от раковина навън. Това едва ли е на хубаво…