Мейв Бинчи
Изворът на Света Ана (20)

Част 2 — Хюго

Не че е лошо да караш такси. Приятна професия е и сам си определяш работното време. Изморен ли си, тръгваш си по-рано, ако събираш пари за екскурзия, навърташ по три допълнителни часа всяка вечер. Ежедневно возиш всякакви хора и трябва да си пълен темерут, ако поне половината от тях не ти допадат.

Карах една жена на парти в Бъкингамския дворец в Лондон и на два пъти спирах колата, защото й се гадеше от нервното напрежение. Друг път качих актьор, който не можел да си запамети репликите. Репетирахме ги четиридесет минути, без да изключвам брояча. Двама току-що се бяха сгодили, пет пъти ми подаваха пръстена да го разгледам. Всеки път повтарях, че в живота си не съм виждал по-голям диамант.

Та, няма нищо лошо да си изкарваш хляба като таксиметров шофьор.

Чичо ми Сидни също караше такси и ме въведе в бизнеса; казваше, че гледа да научи по малко от всеки клиент. Така човек се образова многостранно, без да напуска работното си място. Прибираше се у дома добре осведомен за метеорологичната прогноза, информиран откъде да се купят зеленчуци на половин цена точно преди сергиите да затворят и как да си намериш дамска компания за бридж и други забавления по интернет.

Криси, тя работи в цветарски магазин и е много приятно момиче, твърди, че историите ми са много забавни и ме насърчава да напиша книга за работата ми като таксиметров шофьор. Аз, Хюго! Писател! Не ми трябва такова нещо.

Честно казано, предпочитам да стана певец, в мечтите си се виждам как пея пред огромни тълпи. Не се плаша от публика, не се срамувам, работата ми ме научи да запазвам самообладание. Хващам мелодиите по слух и свиря на китара, но никога не съм имал стимул да продължа.

Имайте предвид, че все пак се опитах. Участвах в конкурси, изпращах касети с демо версии, после дискове с мои песни. Но никой не ги хареса. Не че съм по-малко талантлив от мнозина други, които изтеглят печелившия билет. Сам композирах песни, правех кавъри на хитове. Но безуспешно.

Нямах приятели от музикалните кръгове. Звучи странно, зная. След като си запален по нещо, редно е да си намериш приятели със сходни интереси. Ала незнайно защо аз продължих да се движа с компанията от ученическите ми години.

Те, разбира се, ходеха по клубове, обичаха да танцуват с момичета под акомпанимент на хубава музика, но всъщност не са никак музикални. Нямат желание да свирят, да създават свои песни, да влязат в кухнята на това изкуство. Този въпрос изобщо не стои на дневен ред.

Работят на различни места, неколцина също са таксиметрови шофьори като мен. Когато се събираме, говорим за работа, обсъждаме как ще прекараме отпуските си, коментираме отборите, на които сме фенове. Често си обещаваме да започнем да тичаме за здраве и да ходим на фитнес, защото до един сме започнали да пускаме шкембета от целодневното заседяване в колите. В неделя сутрин играем мач, а после обръщаме по някоя бира. Един след друг те си намериха приятелки и се изпожениха. Сега вече сме на по двадесет и пет — двадесет и шест години и аз съм единственият ерген в компанията.

Общите ни теми за разговор намаляват. С часове се съветват за заеми за закупуване на къща, пренареждане на покриви, циментови замазки, строеж на веранди. Понякога им завиждам, задето са толкова запалени, и по цяла събота човъркат нещо по къщите си. Някои имат деца, които досущ си приличат.

Ще дойде ден и аз ще се оженя, и ще си имам деца, но моментът още не е настъпил. Трябва да срещна подходящия човек, за когото ще бъда готов на всичко.

Надявам се тази жена да има връзки в музикалната индустрия, защото все още не съм се отказал напълно от мечтата си. Почти, ако трябва да бъдем честни, но не съвсем. Когато ги интервюират, всички звезди заявяват, че са имали късмет да срещнат точния човек, който им е дал рамо.

Макар да съм на двадесет и шест, все още живея при родителите си, но това не е чак такъв повод за притеснение. Не съм се замонашил.

Знаете — има си родители и родители. Вкъщи си имаме микровълнова фурна и голям хладилник с надписани рафтове — „Татко“, „Мама“, „Хюго“.

Сестра ми Белла, която се отдели да живее сама с още две феминистки, твърди, че нашият дом е най-тъжното нещо на света. По-скръбно дори от документален филм за инвалиди, защото те са увредени само физически, а ние — умствено. Според нея сме три тъжни, недъгави създания, уловени в примката на своето жалко съществуване. Потръпвала само като си помисли за нас — трима души на достолепна възраст, които биха могли да живеят пълноценно, стига да поискат.

Откровено казано, така и не разбрах накъде бие. Животът ни си тече съвсем нормално. Всеки месец внасям в пощенския клон прилична сума на тяхно име — фондът им за черни дни. Баща ми работи като помощник в малка ветеринарна лечебница. Винаги е правил това, няма квалификация за ветеринарен фелдшер, но разчитат много на него. Успява да удържи котенцата, за да ги ваксинират, знае как да успокои всяко куче, почиства неразборията, която хамстерите оставят след себе си. Той обожава животните, но за жалост мама е алергична към тях — изрива се цялата, започва да подсмърча и очите й се насълзяват. Затова той общува с тях само в работно време и почти всяка вечер разхожда съседските кучета из парка.

Мама работи в туристическа агенция, по цял ден търси евтини екскурзии за хората, вече е спец. Винаги може да ви осигури почивка с голямо намаление. Докато мигнете, сте в Индия на половин цена или на дълга екскурзия във Венеция извън туристическия сезон. Татко обаче не може да пътува със самолет, пробвал веднъж, но ушите му бучали през цялото време и затова не повторил. Мама ходи на екскурзии с колегите си, което не е толкова приятно. В сравнение с мнозинството семейни двойки обаче те са щастливи, даже много щастливи.

Татко е вегетарианец, а мама непрекъснато спазва някаква глупава диета, затова е добре, че всеки си има отделен рафт в хладилника. Разпределили сме разумно и останалите вещи вкъщи. Имаме два телевизора — по един в кухнята и в дневната. Така че няма разгорещени дебати какво да се гледа. За прането се редуваме през три седмици, не гладим, защото носим дрехи от немачкаеми материи. Този факт също натъжава сестра ми Белла. Сякаш нейният живот с онези двете, които държат на естествените тъкани, хранят се екологично и говорят органично, не е достоен за оплакване!

Мама и татко са си много добре. Достатъчно дълго съм бил зад волана на таксито и зная, че живеят по-хубаво от повечето си връстници. От шофьорското място ставате свидетели на доста човешки трагедии, уверявам ви.

Тази сутрин мама ни съобщи, че идната събота заминава за осем дни в Дубай. Татко каза, че това е страхотно и сигурно ще си прекара чудесно. Той пък се канел да посети някаква лечебница за пострадали животни. Отдавна си мечтае да се погрижи за магаренцата, на които им се броят ребрата, и за трикраките наплашени кученца със скръбни очи. Попитаха ме дали ще се справя и аз им казах да не се притесняват. И без това тази събота и неделя е мой ред за прането, нека бъдат спокойни.

— Ти си чудесно момче, Хюго — похвали ме мама.

— Мъж, по-точно — поправи я татко.

— Може би като се върнем, вече ще си си намерил булка — предположи мама.

Каза го като на шега, но аз усетих, че говори сериозно. Би се радвала да ме види задомен. Почувствах се, все едно съм се провинил пред тях. На моята възраст са имали две деца: аз — на четири и Белла — на пет. Аз мога да се похваля единствено с прилична банкова сметка.

— Май ще остана тук и след като остареете и побелеете.

— Дано не е така, сине. Би било прекрасно да заживееш с човек, когото сам си харесал, вместо с нас, дето не си имал възможност да ни избираш.

Внезапно ме хвана страх, че не ще успея да намеря подходящия човек, понеже съм много нерешителен.

Винаги съм се задоволявал с възможностите, които ми се предоставят сами. Чичо Сидни ме въведе в таксиметровия бизнес, излизах с едно момиче, понеже е сестра на еди-кого си, после с друга, защото е приятелка на гаджето на мой съученик. Играя футбол в неделя, защото някой друг урежда игрището и ме включва в отбора. Купувам си дрехите от магазина, в който работи един мой приятел — Гери. При всяка разпродажба ми запазва по нещичко.

— Стига да решиш, би могъл да изглеждаш много добре, Хюго — повтаряше ми той. — Имаш остри черти, а жените си падат по такива лица. Достатъчно е да носиш хубави кожени якета.

Гери е пълничък добряк, който винаги поощрява околните.

Пред него бих могъл да мина за хубавец, дори да изглеждам като задницата на автобуса от Росмор за Дъблин. Затова и не си давам труда да се грижа много-много за така наречения си добър външен вид.

Колкото и да е странно, единствено с Криси бих желал да се сближа повече. Но дори и за нея не съм сигурен.

И за двама ни е глупаво да таим напразни надежди, при условие че не сме уверени. Криси е забавна, говори увлекателно за цветя и прочее, но завинаги? Всеки ден и всяка нощ? Не зная.

Честно да си призная, и тя се чувства така. Често си говорим, че няма нищо по-лошо от двама души, уловени в капана на безлюбовието. Криси непрекъснато вижда такива хора. Твърди, че животът на шестдесет процента от жените, на които е правила булчински букети, е съсипан.

Голяма част от клиентите ми са нещастни и воюват непрестанно с половинките си. Най-много се карат онези, които са тръгнали на почивка. Те най-често изглеждат сякаш се мразят.

Както и да е. В нощта, когато мама замина за Залива, за да събира тен и да си купи златна гривна, а татко тръгна да храни малки нещастни сърнички с биберон и да превързва раните по магарешките гърбове, аз работех извънредно. Мислех си колко е прекрасно да те обожава някой и да се бори за теб с нокти и зъби, както е по филмите.

Точно тогава минах край един италиански ресторант. От входа излизаха хора, повечето сериозно подпийнали. Трябва да си много предпазлив с такива клиенти. Чичо Сид ме съветваше в такъв случай първо да се уверя дали могат да се държат на краката си, да си платят сметката и да съм особено бдителен да не ми оповръщат седалките.

Симпатичен младеж излезе напред и ми помаха. Той поне беше трезвен. Канадец или американец. Много учтив.

— Имате ли нещо против да откарате тази млада дама до дома й? — подаде ми десетачка; курсът щеше да излезе доста по-малко.

Младата дама се олюляваше, но не приличаше на човек, който се кани да драйфа — умеех да ги надушвам тези — тя просто нямаше такова излъчване. Но пък се свлече на колене, докато влизаше в колата, а това е лошо начало.

Той се качи и много внимателно я изправи.

Попитах го дали случайно не би могъл да ни придружи. Стори ми се, че няма да е зле да помага, когато я издърпвам навън.

— Не, бих искал, но, видите ли… Моника… е с нас, а това е нейната нощ, пък и живеем в една посока. Всичко е наред. Емър, събуди се, скъпа, поговори си с този симпатичен младеж.

— Не искам да разговарям, Кен, искам да му изпея нещо — промърмори тя.

— Става ли, момче? — разтревожено ме попита той.

— Разбира се, Кен. Аз ще припявам.

— Мразя Моника, Кен, тя не те заслужава. Лицето й е като краставица и рисува сякаш е потопила корнишон в розови, сини и жълти боички. Много е недодялана, но ти не го забелязваш.

Кен се притесни да не би Моника да чуе тези думи и ме погледна объркано. Винаги съм си мислил, че работата ми изисква да съчетавам ролите на дипломат и брачен агент.

— Потегляме — обявих аз.

— Грижи се за нея, тя е много специална дама — помоли ме Кен. И тръгнахме. Тя мърмореше отзад — защо, след като е толкова специална, той ще изпрати Моника, чието лице е надупчено като бадемова черупка.

— По-скоро прилича на краставица — поправих я аз. Тя изпадна във възторг.

— Това е точната дума. Браво! Колко си наблюдателен!

Тя се усмихна и заповтаря: „Като краставица“, сякаш забравила, че тя самата измисли сравнението. После изтърси:

— А! Кен ме помоли да ти попея. Какво искаш?

— По твой избор — бях учтив както винаги.

Беше хубава жена, наближаваше тридесетте, с руса права коса. Беше пила доста, но се отнасяше позитивно към всичко, с изключение на онази Моника с порестото лице.

— Кен е много мил, разбира, че е скучно да караш такси и затова ме помоли да те позабавлявам. Ще ти изпея „Край вавилонските реки“.

Изпя я доста добре.

Предложих да изпеем „На своя мъж бъди опора“. Отвърна ми, че мъжете са глупаци и нямат нужда от подкрепа, а от някой, който да им отвори очите. Но в крайна сметка изпяхме и нея, и още няколко други.

По едно време се уплаших да не заспи и да пропуснем къщата й или пък блока, ако живее в апартамент. Затова се помъчих да поддържам разговора. Попитах я за какво трябва да им се отворят очите на мъжете.

— Че току под носовете им се разхожда някоя прекрасна жена, а те не я забелязват — лаконично отговори тя. Заразказва ми дълго и объркано за Кен, как бил подведен от глупостта на Моника и си въобразявал, че някой трябва да покровителства тази тъпачка. Едва ли правели секс, но човек никога не е сигурен, когато си има работа с мъже. А може би точно тази нощ ще си легнат в отвратителната й къща на Ориндж Кресънт 35. Тази мисъл я съкруши.

— Може би е твърде пиян — реших да помогна аз.

— Не, той не пие. Остана трезвен и плати по-голямата част от сметката ни.

Беше съсипана. Ходила да се моли на Света Ана, но тя не й обърнала никакво внимание. Светицата оставяла такива като Моника да се размотават необезпокоявани и да рушат живота на останалите. Канят мъжете им в къщите си и ги изнасилват.

— Сигурно ще я изпрати само до входа и ще се прибере у дома — опитах се да я успокоя.

— Но той не ме забелязва, това е проблемът. Как се казваш, между другото?

— Хюго.

— Малко префърцунено, не мислиш ли?

— Не зная. Винаги съм си мислил, че ще изглежда добре на обложката на диск или пред залата, където изнасям концерт. Мечти, какво да правиш…

Обикновено не говоря за себе си. Изненадах се. Но пък какво толкова, по дяволите, тя е само една пияна жена. Със същия успех бих могъл да рецитирам и правилника за движение.

Бе настроена иконоборчески.

— Защо тогава не направиш нещо, за да осъществиш мечтата си?

Сякаш на задната ми седалка седеше дребен ядосан териер.

— Нашите държаха да стана учителка или медицинска сестра, не искаха да се занимавам с изкуство, но аз се борих и утре се явявам на интервю за страхотна работа. Надявах се тази нощ Кен да придружи мен, а той се отправи към Ориндж Кресънт 35 да дундурка онази тъпа краставица, както правилно я оприличи.

Лицето й се обля в сълзи. Трябваше на всяка цена да сложа край на това.

— Слушай — започнах аз. — Ние, мъжете, сигурно сме безнадежден случай, твърде предпазливо племе… Просто не желаем да се забъркваме в каши, от които се излиза с цената на много нерви и огорчения. Това обяснява всичко.

— Говориш пълни глупости! Обзалагам се, че някое хубаво момиче копнее по теб, Хюго. Някое глупаво невинно девойче, убедено, че от теб ще излезе добър певец, стига да не си толкова нерешителен. Което си мисли, че би те направила щастлив, стига да й позволиш. Не зная докъде ще се проточи редицата, ако такива като нас двете застанат една до друга.

Поклати скръбно глава.

Погледнах в огледалото и ми се стори, че очите й се затварят.

— Имам си приятелка, казва се Криси — викнах аз, за да я събудя. — Но не съм сигурен, че тя е любовта на живота ми. Май и тя не е убедена, а е глупаво да се впуснем в нещо, без да знаем къде ще му излезе краят.

— О, за бога, Хюго, ти си кръгъл глупак. Та нима има нещо сигурно на този свят! Отговори ми! За пръв път срещам подобен страхливец! След четиридесет години ще се видим пак и ти ще си бъдеш все същия, само малко по-стар и оплешивял, естествено, и острите черти на лицето ти, дето ще изглеждат така добре на обложката на диск, ще плувнат в мазнина. Погледът ти ще стане мнителен и ще носиш мазно таке. Но, общо взето, няма да си много променен.

Нямаше смисъл да й се връзвам. Попитах я как ще ме посъветва да постъпя. О, тя знаеше и това!

Да отида още тази нощ в къщата на Криси, да й съобщя, че съм готов да опитаме, защото животът е кратък, а любовта е прекрасно нещо и си струва усилията, които и двамата ще положим.

— Възможно е да те послушам.

— Едва ли.

— Защо не кажеш всичко това на Кен? — попитах я бодро аз.

— Защото, ако не се получи, това ще е краят.

Звучеше искрено.

После слезе, залитайки. Излязох от колата, за да й помогна да изкачи няколкото стъпала до входното антре. Засуетихме се с ключовете, но в крайна сметка успя да се вмъкне в жилището си.

— Пееш добре — каза ми тя в заключение, преди да се строполи вътре. — Даже доста. Трябва да поработиш по репертоара си, но имаш данни.

Движех се безцелно в тихата нощ. Неочаквано забелязах, че съм близо до Ориндж Кресънт. Спомних си, че ме нарече страхливец. Ще види тя!

Позвъних на входната врата.

Краставицата Моника ми отвори. Беше боса, но дрехите й си бяха по местата. Може би пристигах тъкмо навреме.

— Идвам да взема Кен.

Кен се появи. Беше изненадан.

— Поръчахте такси — обясних му аз.

Той се държеше любезно, но недоумяваше. Предположи, че е станала грешка, но аз бях непоклатим. Откъде ще знам адреса? Бил съм толкова път специално, за да го взема.

— Е, Моника, май трябва да вървя, след като шофьорът е дошъл да ме прибере.

Краставицата се нацупи, но аз го примъкнах в таксито. Отправихме се към дома му.

— Емър те обича.

— Нищо подобно, обича кариерата си — тъжно измърмори той.

— Грешиш. Много. Когато не пееше, ми разказваше колко е влюбена в теб.

— Беше пияна като пън.

— В този случай няма значение дали си трезвен, или не. Утре й предстои някакво изпитание. Няма да е зле да наминеш и да й вдъхнеш кураж за онова интервю.

Позамисли се.

— Да не би в свободното си време да се занимаваш с терапия или с разрешаване на психологически проблеми?

— Не. Когато ми остане време, се занимавам с музика. Да се сещаш за някое място, където бих могъл да изляза на сцена?

Колко странен е животът! Оказа се, че утре студентите на Кен щели да организират диско — вечер в колежа по изкуства. Но китаристът им ги напуснал. Прослуша ме в колата. Изпях му три парчета и той ме одобри. Каза ми на кой адрес да отида. Попита ме имам ли приятелка, защото след това щяло да има хубава почерпка.

Отговорих му, че имам прекрасно момиче — Криси, а той може да доведе Емър, за да отпразнуваме назначаването й в галерията. Погледна ме, сякаш за пръв път му хрумва подобна идея.

Така е, Емър беше права.

Мъжете нямат нужда от опора. Никак даже. Имат нужда от един хубав ритник в задника, когато назрее моментът да се действа.

Изворът навярно върши всякакви чудеса, ала все пак не можем да очакваме подобно нещо от Света Ана.