Мейв Бинчи
Изворът на Света Ана (14)

Осма глава
Шосето, гората и извора — 2

Отец Брайън Флин отиде на гарата да посрещне сестра си Джуди. Десет години тя не се беше връщала вкъщи и по лицето й ясно се четеше отпечатъкът им. Той направо се стресна от бледия й, измъчен вид. Тя беше на тридесет и девет, най-много на четиридесет, а изглеждаше, сякаш наближава шестдесет.

Видя го и му помаха.

— Колко мило от твоя страна, че ме посрещаш!

Прегърна го.

— Съжалявам, но не мога да те поканя у дома. Сигурно е ужасно да плащаш за хотел, при положение че в Росмор имаш майка и двама братя.

— Дали мама изобщо ще ме познае, Брайън?

— Да, по свой начин.

— И какво означава това?

Бе забравил колко директна е Джуди.

— Не зная, Джуди. Казвам го просто така, за да избегна темата, предполагам.

Тя стисна любящо ръката му.

— Толкова си мил. Съжалявам, че ме нямаше през всичкото това време. Непрекъснато ме спираше някоя дреболия.

— Но ти пишеше често. И си много добра към мама.

Джуди се поразведри.

— Хайде, разведи ме из Росмор да ми покажеш всичко ново и ми препоръчай най-добрия фризьор.

— Има един елегантен салон — „При Фабиан“, въпреки че няма нищо общо с името на собственика. Когато бяхме съученици, съвсем другояче се казваше, но така или иначе хората се тълпят при него.

— Добре. Ще го запомня. Както виждаш, не смятам да разчитам само на Света Ана. Откривам и втори фронт — ще си купя нови дрехи и ще си оформя косата. Ще се понаконтя, както се казва.

— Тук ли смяташ да си търсиш съпруг?

Отец Флин не вярваше на ушите си.

— Ами да, защо не. В Лондон не направих кой знае какво за десет години.

— Направи кариера.

Джуди бе илюстратор на детски книги.

— Да, но не идвам да моля Света Ана за кариера — рязко му напомни тя. — О, боже, гледай ти какво движение — сякаш сме край Хайд Парк!

— Вероятно не за дълго. Говори се усилено за ново шосе, което ще отведе камионите и товарните автомобили извън града, а и преминаващите няма да задръстват тесните ни улици.

— Ще стане ли, или са само слухове?

— Ще стане. Ако писанията във вестниците са поне наполовина верни. Много се спори — хората са разделени на две.

— А ти как мислиш, добре ли е, или зле?

— Не зная, Джуди. Наистина. Според проекта шосето трябва да мине през глоговата гора и извора на Света Ана.

— Значи идвам тъкмо навреме — заключи Джуди Флин с мрачна решимост, която разтревожи брат й.

Паркираха и тръгнаха пеш по многолюдната Касъл стрийт към хотел „Росмор“. Джуди се смая как едва ли не всеки срещнат поздравява Брайън. Някаква жена слизаше по стълбите на местното вестникарско магазинче. На лицето й грейна усмивка.

— Здравей, Лили — поздрави я отец Флин.

— Това сигурно е сестра ви, отче — отвърна му радостно тя.

— Положително не си е намерил нова приятелка — намеси се Джуди. — Иначе щеше да се разчуе за десет секунди.

— Не съм си и помисляла такова нещо — възрази Лили Райън. — Отец Флин е светец!

Тогава Джуди си я спомни. Жената, чието дете изчезна преди много години. Помнеше как стотици хора обикаляха из глоговата гора да търсят тялото или да се молят край извора. Безуспешно. Почувства се неловко и предположи, че лицето й я е издало. Но сигурно за двадесет години е свикнала. Две десетилетия е гледала как хората пристъпват от крак на крак и се боят да споменат колко съжаляват за случилото се да не би думите им да не прозвучат неуместно.

— Събирам смелост за посещението при мама — довери й Джуди. — Опасявам се, че товарим Брайън с цялата черна работа.

— Не го отлагайте — посъветва я Лили. — Започнеш ли с трудното, после ти олеква.

— Сигурно си права. Брайън, ще оставиш ли куфара в хотела? Отивам да я видя още сега.

— Да дойда ли с теб? — предложи той.

— Не, искам да отида сама. Всичко добро, Лили!

Проследиха я как свива в малката странична уличка, където майка й живееше сама.

— Най-добре да я последвам — реши отец Флин.

Ала Лили му напомни, че Джуди пожела да отиде сама. Той вдигна рамене и отнесе куфара в хотела. Ще я почака, седнал в някой от големите фотьойли, после ще я почерпи с едно питие, защото тя положително ще се нуждае точно от това.

Госпожа Флин наистина не позна Джуди и нищо не можа да опресни паметта й. Взе я за здравен работник и нямаше търпение да й види гърба.

Джуди се огледа безпомощно наоколо, но не видя фотографии нито по стените, нито на бюрото. Клетият Брайън явно дава най-доброто от себе си, за да поддържа някакъв ред и всяка седмица носи прането в „Свеж като маргаритка“, ала Джуди усети неприятния дъх, а и майка й изглеждаше много занемарена. От години изпращаше чек на Брайън и не се съмняваше, че парите отиват до стотинка за нуждите на майка им. Но ютията стоеше като музеен експонат, фотьойлът бе потънал под купчина стари вестници. Госпожа Флин не си създаваше удобства.

— Няма как да не ме помниш, мамо. Аз съм Джуди. Родена съм по средата. По-малка от Еди, по-голяма от Брайън.

— Брайън? — изгледа я с празен поглед.

— Е, познаваш Брайън, нали? Всяка сутрин идва тук да ти приготви закуска.

— Нищо подобно. Закуската е от „Храна на колела“ — отсече майка й.

— Не, мамо, те идват по обед. Брайън ти вари яйце всяка сутрин.

— Той твърди така — не бе убедена майка й.

— Спомняш ли си Еди?

— Разбира се, да не мислиш, че съм побъркана? Не разбираше от дума. Ожени се за онази Кити. Лоши хора — и тя, и целият й род. Нищо чудно, че после стана така.

— Еди я напусна заради по-млада жена.

— Да ти прощава Господ, която и да си! Да говориш така за семейството ми. Кити изхвърли сина ми на улицата и заграби дома му. Отбележи си това.

Майка й стисна устни.

— А какво мисли Брайън по този въпрос?

— Не познавам такъв човек.

— А нямаш ли дъщеря?

— Имам, млада е и живее в Лондон. Рисува май. Никога не ми се обажда.

Това значи е благодарността за ежеседмичните писма, картички и за чека, който изпращаше всеки месец на Брайън. „Тя никога не се обажда!“

— Аз съм твоята дъщеря, мамо. Джуди. Изключено е да си ме забравила.

— Я престани! Дъщеря ми е млада жена! А ти си ми връстница.

По пътя към хотела Джуди си мислеше, че май е крайно време да посети елегантния фризьорски салон „При Фабиан“. Дори спря за малко пред един нов салон за красота, наречен „Помпадур“. Няколко козметични процедури и един маникюр щяха да й дойдат добре. Бе заделила достатъчна сума за това пътуване, а на Света Ана със сигурност й е необходимо едно рамо, преди да я постави на видно място сред кандидатките за жених.

Брайън бе великолепен екскурзовод. Придружи я в „Помпадур“ и „При Фабиан“, за да си запази час и й показа малък бутик.

— Тук не работеше ли Бека Кинг?

— За бога, не споменавай това име.

Отец Флин хвърли поглед наоколо.

— И защо не?

— Тя е в затвора. Накара един от мъжете, които зареждаха бутика със стока, да убие новата приятелка на любовника й.

— Боже мой, а казват, че в Лондон било опасно да се живее! — възкликна изумено Джуди.

Заведе сестра си при стария отец. Йосиф и Анна бяха направили малки сандвичи в чест на гостенката. Поддържаха изрядна чистота в къщата на стареца, а самият той изглеждаше свеж и спретнат. За разлика от собствената й майка си я спомняше прекрасно. Бе присъствал на първото й причастие, наред с епископа бе участвал в конфирмацията на момичетата от „Света Ита“ и бе изслушвал изповедите й, въпреки че едва ли помнеше детинските й грехове.

— Все още не съм имал удоволствието да присъствам на сватбата ти.

Отец Касиди отпиваше от чая и хапваше от вкусните сандвичи.

— Да, но се надявам скоро и това да стане. Дошла съм със специална мисия. Девет дни ще моля Света Ана да ми прати добър съпруг.

— Най-подходящата жена, към която можеш да се обърнеш — отбеляза отецът. Вярата и убедеността му бяха непоклатими.

Отец Флин му завидя с цялата си душа.

— Време е да вървя. Снаха ми ме очаква — въздъхна Джуди.

— Не възлагай големи надежди — предупреди я брат й.

— Как мислиш, какъв подарък би я подразнил най-малко?

— Да видим… цветята ще бъдат възприети като ужасно разхищение на средства, сладкишите ще развалят зъбите на децата. Списанията са пълни с глупости, книга може да се заеме от библиотеката. Ако й купиш самун хляб и кило шунка, поне ще се прежали да ти направи сандвич.

— Толкова ли е зле? — попита Джуди.

— Даже по-зле.

Отец Флин не бе в добро настроение. Тревожеше го големият протестен митинг след десет дни. Канеха го да произнесе реч. Много от съгражданите му споделиха с какво нетърпение очакват да го чуят. А той просто не знаеше какво да каже.

Сърце не му даваше да се изправи и да анатемоса проект, който ще облекчи трафика и ще улесни живота на мнозина, независимо че заплашва да унищожи намиращата се в гората ужасна статуя, пораждала открай време опасни идолопоклоннически чувства у енориашите.

Дали, когато е бил кюре, животът на отец Касиди е бил по-лесен? Или и тогава е било същото? Може би свещениците наследяват проблемите заедно с територията.

Но с характерния си оптимизъм отец Флин се успокои, че засега шосето е само в сферата на слуховете. Все още нямаше никакво официално изявление. А и до митинга оставаха цели десет дни. Достатъчно време да измисли какво да каже. Междувременно имаше доста по-неотложни домашни тревоги.

Като например какво ще прави, ако Света Ана не намери съпруг за Джуди? Как ще се грижат за влошаващото се здраве на майка си? Докога отец Касиди ще може да изпълнява функциите на енорийски свещеник? Как утре да посети отново Ейдън Райън в затвора и да се опита да му обясни, че жена му не е злосторница, продала детето им.

И, най-наболелият проблем — как ще протече днешната среща между гневната Кити и напрегнатата, нервна Джуди?

Въздъхна тежко, прокара пръсти през острата си червена коса и тя щръкна като ореол около главата на щур пънкар.

* * *

Всъщност, срещата протече гладко.

Джуди реши да й предложи като подарък нова прическа. Отначало Кити се засмя подигравателно — Фабиан не бил по джоба на такива като нея. Джуди я помоли да отиде с нея за подкрепа.

— Опитваш се да ме покровителстваш, така ли? — сопна се Кити.

— Съвсем не. Няма значение, че Еди постъпи зле с теб; ние с Брайън не ти мислим лошото. Не съм си идвала от години и си мислех да донеса голяма кутия с шоколадови бонбони, но се сетих, че не са полезни за зъбите на децата. Затова реших да ти предложа нещо, което сама не би си позволила.

— Сигурно си червива с пари — измърмори Кити.

— Не съм. Но работя здравата и спестявах специално за това гостуване у дома.

— И какво всъщност те води насам? — не се предаваше Кити.

— Искам да се омъжа. Това е. В Лондон попадам само на женени мъже и е излишно да ти обяснявам колко е глупаво да се захващаш с такива. Изпитала си го на гърба си от другата страна на барикадата. Помислих си, че ако ходя на извора девет дни…

Не довърши.

— Подиграваш ми се. Вземаш ни на подбив с твоите лондонски маниери.

— Нищо подобно. Но всъщност животът е твърде кратък и ако това е гледната ти точка, не мога да я променя.

Незнайно как думите й улучиха право в целта. С тон, забравен от години, Кити рече:

— Ще ми бъде приятно да си направя прическа, ако предложението все още е валидно. Онази млада мръсница Наоми, с която избяга брат ти, има коса като миши опашки. Ще бъде точка в моя полза.

 

 

В свещеническия дом отец Флин завари малка делегация. От другия лагер бяха дошли да го молят за подкрепа. Разделението се задълбочаваше. Група загрижени граждани щяха да организират шествие със запалени свещи в подкрепа на новото шосе, което ще спре опасните камиони, профучаващи ежедневно по улиците на Росмор. Оживеният трафик вече бе причинил немалко инциденти, дори смъртта на петгодишно дете. Искаха отецът да води шествието.

„Великолепно“, помисли си той, „а аз още не съм отговорил на противниковата страна.“

После челото му се проясни. Ето го разрешението. Ще им отговори, че църквата не бива да се меси в местни политически въпроси. Дали така ще постъпи по соломоновски, или просто ще избяга от проблема като безпомощен слабак? Няма как да разбере.

Искаше му се нещата да излязат на светло. Чувстваше се нестабилен върху несигурната почва на слуховете. Всеки ден някой наливаше масло в огъня. Говореха за големи строителни предприемачи, обядвали в хотел „Росмор“. Значи са одобрили проекта за шосето. Оставало само да се реши кой ще строи, фермерите, чиито земи граничеха с гората, си придаваха важност. Дано най-сетне земята, от която с мъка изкарваха хляба си, да бъде оценена подобаващо. Остава само да намерят спекулант, на когото да я продадат. Особено ако няколко акра от парцела не влизат в регулацията, но пък осигуряват пряк достъп и следователно ще се окажат неоценими. Откъдето и да минеше, го преследваха гласове. Всеки си имаше мнение.

Собственикът на гаража бе паднал духом. Новото шосе щеше да убие бизнеса му. И без това паркирането тук бе почти невъзможно, а обратният път към улицата — игра на руска рулетка.

Съдържателката на малък мотел в покрайнините на града имала готовност да строи нови бани и да разшири трапезарията в момента, щом стартира проектът. Безброй инженери, съветници и консултанти ще се нуждаят от квартира близо до строежа.

По телевизията вървяха дебати за окаяното състояние на пътищата в Ирландия, финансовият напредък на страната щял да спре, ако на европейките износители се налага да се движат по претъпкани шосета като в Третия свят и стоките им пристигат по предназначение с огромни закъснения. Ще пострада и туризмът, ако чужденците, взели коли под наем, трябва да пълзят по шосетата зад трактори и други тежки селскостопански машини.

В пералнята „Свеж като маргаритка“ не проявяваха нетърпение относно появата на новото околовръстно. И без това бизнесът им разчиташе само на тукашните хора. В „При Фабиан“ считаха, че ще е добре, ако клиентите им намират по-лесно място за паркиране.

От оранжерията в края на града гласуваха против. Имаха малък бизнес — пътуващите и в двете посоки поспираха при тях, за да се поразтъпчат, да пийнат кафе и понякога да напълнят багажника с градински растения или красиво аранжирани азалии за подарък на онези, при които отиват. Построят ли новото шосе, никой няма да се отбива натам.

Други нямаха изградено мнение — в хотел „Росмор“, Скънк Слатъри и мис Гуен от „Помпадур“ например.

Разбира се, имаше и такива, които се отмятаха и се прехвърляха ту в единия, ту в другия лагер.

Търговията щеше да пострада, защото потокът от преминаващи ще секне. Но от друга страна, това ще стимулира местните да излизат по-често и да пазаруват, да посещават козметичните салони, да обядват в хотела, понеже ще имат повече свободно пространство и няма да се притесняват, че някой забързан шофьор на камион ще ги отнесе, както си се разхождат.

Да не говорим за стотиците, на които Света Ана бе помогнала. Те не можеха да повярват, че сънародниците им са готови да обърнат гръб на светицата и да позволят изворът й да бъде разрушен. Говореше се, че някои не биха се поколебали да легнат пред булдозерите и фадромите, за да ги спрат.

Това бе най-малкото, което можеха да направят за светицата в знак на благодарност за вълшебствата, случили се край нейния извор. Не ги интересуваше, че за разлика от Фатима и Лурдес тези чудеса не са официално признати и приети от Рим. Хората — от близо и далеч — просто знаеха.

И неспирно прииждаха на тълпи чак от другата страна на океана.

Въпреки това алчни сребролюбци бяха готови да разрушат това благословено и благодатно за мнозина място, само за да ускорят движението и да напълнят още повече джобовете си.

Старият отец, съвършено неосведомен по тези въпроси, само апелира и в този случай, както и всякога, да се молим Бог да ни води. Йосиф и Анна довериха на отец Флин, че според тях старецът се нуждае от целодневни грижи.

— Не че ламтя за допълнителни часове, отче. Просто трябва да си наясно. И, разбира се, опасявам се, че наближава денят, когато ще ми съобщиш, че той отива в старчески дом и аз съм излишен. Дано не ви звуча егоистично, просто искам да съм подготвен.

Отец Флин го увери, че го разбира много добре и че въпросът наистина е сложен. Старецът е щастлив тук и ще е жалко да го преместят. Животът му ще изгуби смисъл, ако напусне свещеническия дом. Ала се налага да се примири, щом наистина има нужда от повече грижи.

— Мислех си дали да не си потърся работа покрай строежа на шосето — довери му Йосиф.

— Значи наистина започва? — учуди се отец Флин.

— Имам приятели поляци. Те ми казаха. Ще се настанят при нас с Анна. Не е за вярване, отче, каква надница ще получават!

Лицето му доби мечтателен вид. Изглеждаше обнадежден.

— Но това са просто пари, Йосиф.

— Пари, с които ще купим малък магазин за братята ми в Латвия. Ние си имаме всичко тук, но те живеят в лишения.

Без никаква връзка отец Флин си помисли за своя приятел Джеймс ОʼКонър, с когото ги ръкоположиха в един и същи ден. Джеймс се отказа от свещеничеството, ожени се за Роузи, родиха им се двама синове. Работеше в областта на компютърните технологии. Твърдеше, че му е леко и приятно — прибереш се вкъщи и забравяш за работата.

Съвсем различно от енорийската служба. Не се налага да се бориш за изгубени каузи или да си мълчиш по теми, които те вълнуват.

Отец Флин си помисли колко много би му допаднала подобна работа.

 

 

Скънк Слатъри погледна към Кити Флин, която влезе в магазина му, придружена от хубава непозната жена.

— Как си, Скънк? — осведоми се Кити. — Ще си купим няколко лъскави списания и отиваме при Фабиан да се понагласим.

— Да подсилим снаряжението, Кити. Никога не е късно — Скънк не бе много тактичен.

— Скънк винаги ще намери добра дума.

— Няма ли да ме запознаеш с новата си приятелка?

— Не ми е приятелка, Скънк, това е зълва ми. Не можа ли да я познаеш?

— И Кити винаги ще намери добра дума — намеси се Джуди. — Аз съм сестрата на Еди и Брайън — Джуди Флин.

— Приятно ми е — казвам се Себастиан Слатъри.

— Айде бе! — Кити би спорила и със сянката си. — Винаги си бил скънк^[1] и такъв ще си останеш.

Двамата с Джуди си размениха отчаяни погледи, докато Кити ровеше из лъскавите списания.

— Чудя се как така не съм те срещал досега? Задълго ли ще останеш?

— Колкото е необходимо — отвърна тайнствено Джуди.

 

 

Наоми се приближи към отец Флин. Обикновено го заобикаляше отдалеч. Беше й станало навик — налагаше се да избягва доста хора. Например жената на Еди — Кити, децата им, майка му, а също и брат му Брайън, местния свещеник.

— Брайън? — поде тя.

Отец Флин едва не припадна.

— Да… ммм, Наоми?

Какво ли, за бога, я води насам?

— Брайън, искам да ми обясниш как Еди може да анулира брака си.

— Много, много трудно, Наоми.

— Със сигурност може, питам те какъв е начинът.

Наоми впери в него огромните си невинни очи.

— Не може. Бракът се анулира, когато не е консумиран. А аз лично те уверявам, че Кити и Еди са живели като семейство и в резултат на това имат четири деца.

— Семейството им не е било истинско.

— Напротив, Наоми. Ти още не си била родена. Аз съм свидетел. Няма как да отречеш съществуванието на нещо, което се е случило. Казвал ли съм ти лоша дума за това, че живееш с Еди? Не съм. Ваша си работа — твоя и на Еди. Но не замесвай религията и църковното право в това. Моля те.

— Той не е знаел какво върши. Бил е само на двадесет, за бога. Какво разбира един двайсетгодишен мъж от жена и деца? Трябваше да го възпрете.

— Как се стигна дотук, Наоми? — попита отец Флин с равен глас. Нищо, разбира се, не пречеше да преглътне и тази грижа наред с многото, стоварили се една след друга върху главата му тези дни. Но му бе любопитно какво е накарало момичето да се сети да иска официално признание и одобрение от държавата и църквата след две години.

— Искам нещата да бъдат открити и честни…

— Нима? — усъмни се отец Флин.

— А и родителите ми разбраха, че съм прекъснала следването. Мислеха, че уча в колеж и започнаха да създават проблеми…

— Несъмнено.

— И затова им съобщих, че се омъжвам за Еди. Сдобрихме се и те се готвят за сватбата. Та трябва да я уредим.

Отец Флин я изпепели с поглед. Въобразяваше си, че е майстор на безсмислените, успокоителни клишета. Но в този случай умът му не можа да роди и една-едничка дума.

 

 

Една седмица Неди Нолан доведе баща си при стария свещеник. Двамата често играеха шах, а Йосиф им сервираше кафе с бисквити.

— Кажете, отче, ако ни се удаде възможност, всички ли трябва да гласуваме против шосето? — попита Марти Нолан.

— Едва ли ще имаме такъв шанс.

Отец Касиди бе в неведение.

— Разбирате какво искам да кажа, отче. Да гласуваме с телата си. Да участваме в митинги, да разпъваме плакати и така нататък. Нима не дължим това на Света Ана?

— Защо не попиташ отец Флин, той е мозъкът тук.

— Питах го, отче. Но той само измърмори да правим каквото ни диктува съвестта.

Марти Нолан поклати разочаровано глава.

— Това е безсмислено. Ами ако съвестта на другите им подсказва нещо различно? Тогава какво? Трябва ни водач.

— Знаеш ли, Нолан, дните на водачеството май са отминали. Не съм си и помислял, че ще стигна дотам, та да кажа такова нещо. Но изглежда е така.

— Тревожим се много. Идват хора и предлагат да купят земята ни. За чудовищни суми. Неди по цяла нощ стои буден и се чуди какво да прави.

— Но нали още нищо не е потвърдено? Защо ви предлагат сделки?

Отец Касиди се обърка.

— Нямам представа, отче. Навярно знаят повече от нас. Но Неди наистина се двоуми. Собствената му майка се изцели край този извор. Парите не могат да компенсират това.

— Къде е Неди? — опита се да смени темата отецът и успя.

— Знаете го какъв е мечтател, шляе се из Росмор с ръце в джобовете, интересува се от какво ли не и нищо не разбира.

— Ами тогава да си продължим играта. Кой беше на ход? — попита старият свещеник.

Всъщност Неди Нолан бе в офиса на адвоката Майлс Бери. Тъкмо започваше:

— Знаеш, че схващам малко бавно, Майлс.

— Не бих казал. Нима не уреди добре живота си? Ожени се за страхотно момиче. И си приятел с всички в Росмор.

— Да, Майлс, но може би не задълго. Идват всякакви и ми предлагат да им продам имота ни.

— Това не ти ли харесва?

— Не съвсем. Сигурно разполагат с вътрешна информация или както там се нарича. Знаят, че строежът предстои и ще минава през земята ни.

Неди изглеждаше много разтревожен.

— Не мога да продавам на спекуланти, хора, които изкупуват тук-таме по някой акър. Действията им са безсмислени, освен ако не смятат после да изнудват властите с тези парцели. Накрая, когато му дойде времето, ще препродадат всичко с огромна печалба на държавата и строителните компании. Не искаме да се забъркваме в това.

— Разбира се, разбира се…

Майлс Бери се чудеше накъде клони Неди.

— Някои от тях споменаха, че се съветват с теб — развълнувано обясни той.

Майлс се опита да спечели време.

— Така е. Но виждаш ли, не е незаконно да предложиш да купиш нечия земя. Определяш цена и ти я плащат, влагаш парите в банката, после те я препродават за по-голяма сума, защото разполагат с множество парцели на различни места. Или пък отказваш и държавата ти дава по-малко, когато му дойде времето. Това е. Така работи системата. Какъв е проблемът?

— Проблемът е, че всичко се прави само за пари.

Майлс въздъхна и реши да кара направо.

— Да, вярно, мои клиенти ме помолиха да ти предложа определена сума, но им казах, че първо трябва да си намериш собствен адвокат или брокер, който да те съветва, а аз не мога да работя като посредник и да ти извивам ръцете.

— Ще ни станеш ли адвокат, Майлс? Познавам те от край време. Беше съученик на брат ми Кит — Неди го гледаше доверчиво.

— Може, Неди, но ти предлагам да наемеш някой по-влиятелен от мен. Някоя адвокатска фирма от Дъблин, да речем. Става въпрос за сериозни суми. Трябва ти екип от истински професионалисти.

— Не искаш да предадеш другите си клиенти, като смениш отбора и станеш мой пълномощник. Така ли е?

— Не, няма конфликт на интереси. Никой не ми е споменавал конкретна сума. Не съм преглеждал никакви оферти и документи. Казах им само, че не мога да направя нищо, докато не намериш кой да те представлява. Това е всичко.

— Значи, можеш да се съгласиш, ако поискаш? — Неди бе отчайващо директен.

Естествено, че може. Но щеше да спечели повече, ако представлява консорциума от местни бизнесмени. От Неди и баща му не можеше да иска големи проценти. Особено, ако нещата се развият според очакванията и Ноланови продължат да изчакват. Земята така или иначе ще бъде продадена, ако стартира проектът за шосето, а това изглеждаше много вероятно. Бизнесмените, които го потърсиха, не биха разпитвали за фермата на Ноланови, ако не разполагат с информация от общината. Дадоха му да разбере, че са готови да платят всякаква цена в границите на разумното.

Разбира, че са спекуланти. Но такива са законите на икономиката. Хората поемат рискове. Или губят, или печелят. Само Неди Нолан вижда нещо съмнително в системата.

Майлс седна и се загледа в деликатния мъж от другата страна на бюрото. Този човек бе постигнал всичко с пот на чело. Заслужаваше да изтегли печелившата карта.

Майлс Бери знаеше прекрасно, че слуховете са достоверни и колелото ще се завърти съвсем скоро.

Кейтъл Чеймбърс от банката му разказа как двама общински съветници, доскоро бедни като църковни мишки, се появили при него с големи пачки и си открили спестовни влогове. Кейтъл останал поразен — било повече от очевидно, че става въпрос за корупция.

Можел да се позове единствено на банковия закон, според който произходът на парите следва да се докаже. Погледнали го, без да им мигне окото, и казали, че са спечелени на покер. Проектът за шосето щеше да се гласува първо в местния парламент, а после — на държавно равнище. Въпросът изглеждаше предрешен.

Майлс Бери погледна към Неди. Той се нуждаеше от човек, който да защити интересите му. Нагазваше в мътни води, но не искаше дъблински тузари от страховитите адвокатски фирми, които само гледат как да те прецакат. Не, той бе избрал съученика на брат си Кит, който в момента излежава присъда в английски затвор по волята на Нейно Величество.

— Разбира се, Неди — съгласи се с въздишка Майлс. — За мен ще бъде чест да те представлявам.

 

 

Джуди Флин се отправи сама към глоговата гора. Бе облякла най-хубавия си тоалет — тъмносиня копринена рокля с шал в бяло и тъмносиньо. Косата й, боядисана на кичури, изглеждаше елегантна и блестяща. Искаше да представи пред Света Ана суровия материал, с който да започне.

Още шестима, освен нея мърмореха и се молеха до статуята в пещерата. Джуди коленичи и започна без предисловия:

— Ще бъда напълно откровена с теб, Света Ана. Не зная дали съществуваш или не, и ако те има, дали се занимаваш със случаи като моя. Но си струва да опитам. Девет сутрини поред ще идвам тук и ще се моля за мир на земята и за всичко, което намираш за подходящо. Това си е солидно количество молитви. В отплата ти ще ме водиш натам, където бих могла да срещна мъж, с когото да се оженим и да имаме деца. Знаеш, че по цял ден илюстрирам детски книжки, а още нямам свои деца. Илюстрациите, които правя, ме накараха да повярвам във вълшебствата, в магични светове, където стават чудеса. Значи тук бих могла да си намеря съпруг, нали?

О, може би искаш да знаеш защо досега не съм открила? Отговорът е лесен. Търсих на грешно място. В света на издателствата, медиите и рекламата. Лош избор. Вероятно бих се спряла на някой от този град, за да не се чувствам толкова отчуждена и виновна, че все ме няма. Така ще помагам на брат си Брайън да се грижи за мама, а също и на Кити. Сигурно и тя е идвала при теб и те е молила да й върнеш съпруга. Не го прави — нещата няма да потръгнат.

За да се ожениш, едва ли е нужно непременно да си красив и да се обличаш добре, но все пак е честно да те предупредя, че ме виждаш в най-добрата ми форма. Имам склонност да избухвам и съм нетърпелива, но мисля, че успявам да се владея. Това е. Сега предлагам на вниманието ти една молитва. Утре ще дойда пак. Бях напълно честна с теб.

* * *

Еди Флин излезе от бара на хотел „Росмор“. Настанаха трудни времена. Бе на път да сключи добра сделка с неколцина, които знаеха какво правят. Щеше да си набави тъй нужните му средства. Точно сега му трябваха много пари.

Малката Наоми лъжеше на поразия родителите си. Била студентка втори курс в Дъблин. Сега добави и нови измислици — щели да анулират брака на Еди и той да се ожени за нея. Това нямаше да стане за нищо на света. На девойката й хлопаше дъската.

В много отношения животът му щеше да бъде по-лесен, ако бе останал при Кити. Най-малкото винаги когато се прибираше, вечерята щеше да го чака на масата. А също и забавленията с децата. В момента нещата бяха доста неприятни и объркани. Хората го смятаха за долен човек, зарязал семейството си. Кити му разрешаваше да води децата на кино в сряда, а Наоми настояваше да излизат през почивните дни. И всички му натякваха, че не посещава достатъчно често майка си.

Беше му писнало. Ако се прибере сега, Наоми ще го посрещне с журнали на булчински рокли и списък на гостите, които трябва да поканят. Явно разговорът й с Брайън бе протекъл крайно незадоволително и затова реши да се обърнат направо към стария отец, очакваше той да бъде по-благосклонен към тях. А и нали в крайна сметка е шеф на Брайън?

Видя Кити на другия тротоар. Тя ли беше? Със сигурност носеше същото яке, но прическата бе съвсем различна и си беше сложила грим. Отдръпна се в сенките и я проследи с поглед. Тя беше. Но променена. Най-вероятно си е боядисала косата.

Изглеждаше много подмладена.

Разговаряше оживено с Лили Райън, онази жена, на която й откраднаха детето, и след това мъжът й побесня. Кити продължи нататък. Дори пред себе си не смееше да признае, че животът му би бил много по-лек, ако сега можеше да поеме към къщи, за да изпие чаша чай с Кити.

* * *

Шествието срещу новото шосе премина из целия град и се насочи към глоговата гора. Някои носеха плакати с надписи „Спасете нашата светица“ и „Не на новото шосе“. Екипи от националната телевизия и репортери от централните вестници пристигнаха да отразяват събитието.

Отец Брайън Флин знаеше, че ще му се наложи да дава изявления. Не можеше да съзерцава безучастно отстрани. Прилошаваше му при мисълта, че ще се появи по телевизията.

— Косата ми е отчайваща. Изглеждам като четка за тоалетна — спомена той пред сестра си.

— Отиди при Фабиан. Страхотен е — посъветва го тя.

— Да не си полудяла? Едно семейство може да се храни цяла седмица с парите, които ще ми вземе.

— Ти не изхранваш семейство, Брайън. Хайде, отиди. За моя сметка.

Почувства се безкрайно глупаво, влизайки във фризьорския салон. Не разбра какво направи така нареченият Фабиан с косата му, но сега определено изглеждаше по-нормално.

Интервюираха го, каза, че изворът на Света Ана е свято място, почитано от местните хора, а той винаги се натъжава, когато енориашите му са огорчени и чувствата им — накърнени.

След седмица пак го интервюираха — този път на митинга със свещи, който призоваваше да се вземат мерки за извеждането на трафика отвъд Росмор. Отец Флин каза, че е ужасно да умират деца и властите са длъжни да направят всичко по силите им това да не се повтаря.

— Хората, които са ме слушали и двата пъти, сигурно ще ме вземат за смешник.

— Не, ще си кажат, че когато си в дупка, имаш право да спреш да дълбаеш — успокои го Джуди.

Тя се оказа много по-приятен събеседник, отколкото очакваше. Разказа му, че смахнатият стар извор я успокоява много, колкото и безумно да звучи това. Боядиса кухнята на майка им и й намери котенце. То я разведри неимоверно, ала тя все още не искаше да признае, че познава Джуди.

Всяка вечер двамата изпиваха по едно питие в хотел „Росмор“. Веднъж видяха Еди и му помахаха да се присъедини към тях. Никой не спомена Кити, Наоми или майка им.

Побъбриха си приятно.

— Изглежда всички ние сме доста помъдрели — отбеляза след това Джуди Флин.

— О, дано, дано.

Отец Флин знаеше, че трудното тепърва предстои — след като огласят вота на местната власт. А това беше въпрос на дни.

Гласовете за и против шосето и онези, които долитаха откъм гората, набираха сила. Още нищо не бяха видели.