М. Д. Лаклън
Капан за върколаци (30)

30.
Политика

Вали отгатна, че лошо му се пише, още щом Хеминг не пожела да го приеме веднага след идването му в кралския двор. Мина седмица, преди да го повикат в голямата зала, и през цялото това време князът седя затворен в една от къщите, за да не се натъкне случайно на владетеля, ако излезе. Знаеше, че двамата ще се срещнат само когато и където Хеминг пожелае. Затова чу с облекчение поканата на краля — поне се отърваваше от скуката и бездействието.

Отиде сам при Хеминг. Хареса му да излезе на чист въздух след цяла седмица в задимената къща, възползва се и от шанса да разгледа наоколо.

Кралското селище беше внушително с петте си големи дълги къщи. Имаше и укрепления с порта от едната страна, открит оставаше само брегът на криволичещото тясно заливче, което тук приличаше повече на река. Морска стена като онази, която градяха в Хейтабир, но по-малка, се проточваше навътре във водата и завиваше в полукръг. Входът откъм реката беше препречен с верига. Вали се колебаеше между възхищението от майсторството на строителите и отчаянието, че бягството му става много по-трудно. На морската стена стояха само двама съгледвачи, но нима бяха нужни повече, за да вдигнат тревога? Никакъв воден съд не можеше да влезе или да излезе, ако веригата не е спусната. Ако пък Вали и спътниците му опитаха да избягат по суша, Хеминг трябваше само да разпрати вестоносци до околните стопанства.

Ярл с бледожълта туника го въведе в залата, чиито стени се издуваха навън като на кораб. Тук можеха да се поберат две зали като онази на Двубрадия.

Отвориха му врата и той влезе. Различи в дъното зад огъня дългурест слаб мъж, седнал на голям каменен стол. Отблизо видя краля по-добре — богато пременен в дрехи от синя коприна, очите му бяха изящно украсени с чернило, устните — намазани със сок от боровинки.

До него бе коленичил във вехтото си расо християнски свещеник с обръснато теме. Драскаше нещо върху лист на подложка и при други обстоятелства Вали би полюбопитствал с какво се занимава. От другата страна на Хеминг стоеше красива жена в дълга роба от светложълта коприна. Тя пристъпи към Вали с изящен полиран рог, обкован със сребро.

Заговори на норвежки с непривично за ушите му произношение:

— Аз съм Инга, кралица на датчаните, и те посрещам с добре дошъл в нашия двор. Пий, гостенино. Приеми медовината на дружбата от Хеминг, крал на датчаните, най-могъщия владетел в тази Средна земя.

— Поднасям благодарностите си на благородната кралица — отвърна Вали. — Приемам това питие като знак на нашата дружба и сега, и в идните дни.

Той отпи глътка.

— Приключихме ли с церемониите? — обади се Хеминг, който досега четеше някакъв пергамент. Подаде свитъка на свещеника и се взря в княза. — Чудесно. Добре дошъл, Вали от Ордата, ти, който стоиш над най-възвишените думи на почит.

Кралят говореше безупречно неговия език.

— Ваше величество проявява голяма добрина да ме приеме толкова скоро след пристигането ми — каза Вали.

— Отложихме всичките си дела, щом научихме, че си тук — официално изрече и Хеминг, и се усмихна за миг.

Поседя мълчаливо, загледан във Вали. Князът не знаеше дали от него се очаква да каже нещо, но също предпочете да не говори.

— Защо си тук? — попита кралят. — Искам истината.

— За да помоля за вашето разрешение кралство Ригир да нападне Хаарик или за вашата заповед той да ни обезщети за понесените загуби.

На Вали не му допадаше да лъже, но имаше поговорка: „Да излъжеш враг не е никаква лъжа“. Хеминг си оставаше възможен враг, затова беше допустимо, дори похвално да го надхитри. Но не би паднал до лъжлива клетва пред краля.

— Не това е причината да си тук — изтъкна кралят невъзмутимо, без следа от заплаха в гласа си.

Само внезапното притеснение на свещеника подсказа на Вали, че нещо не е наред — онзи погледна краля и пребледня. Князът си спомни, че поне на думи тези жреци са против убийствата, макар че уж хапвали и човешка плът. Ако някой се опиташе да пробута лъжа на Двубрадия, можеше да се озове при Один, преди да е изрекъл следващата. Така ли се държеше и Хеминг, или беше по-сдържан?

Мълчанието пак се проточи и този път Вали реши да го прекъсне.

— Дойдох тук заради приумица.

Кралят изви вежди, с което го подкани да продължи. Вали се опитваше да измисли нещо по-скоро. Трябваше да опише задачата си по приемлив за Хеминг начин.

— Като малък бях болен — започна Вали. — Една лечителка в Рогаланд се грижеше за мен и ме изцели. Тогава й се заклех, че ще направя за нея всичко, което ми е по силите. При набега на Хаарик нейната дъщеря беше отвлечена и майката ме помоли да я намеря и освободя. Господарю, това е клетва, която дадох пред Один. Длъжен бях да я спазя. Двубрадия нямаше желание да ми помогне в издирването на дъщерята на обикновена жена. Затова се появих тук с такъв съд, какъвто успях да си набавя. Търся едно момиче.

— Щом е така, върви си у дома — скастри го свещеникът. — Клетвата пред идоли и лъжливи богове не означава нищо.

Хеминг го възпря с жест.

— За нас, отче, дори клетвата пред коза или патица може да означава нещо. Само онзи, който спазва клетвите си, може да каже за себе си, че е мъж.

Свещеникът не се обади повече, Хеминг сви устни замислено.

— Но това не е цялата история, нали?

— Господарю?…

— Ти момичето ли търсиш, или бягаш от Двубрадия?

Вали се подсмихна.

— По малко и от двете, господарю.

— Повелители на мъдростта, помогнете ми! — промърмори Хеминг, вдигнал поглед към тавана.

Свещеникът се усмихна плахо, а кралят тръсна глава и изгледа Вали.

— Е, какво да те правя?

Вали мълчеше.

— Наистина очаквам съвет от тебе — настоя Хеминг. — Хайде, ти ни въвлече в тази бъркотия, сега помогни да се измъкнем от нея. Какво да те правя?

— Помогнете ми да намеря момичето.

Кралят се засмя и махна с ръка към него, сякаш отпъждаше муха.

— Тя е бойна плячка на Хаарик. Пък и не ми се вярва, че той все още може да ти я върне.

— Да не е продадена?

Кралят не отговори, само се облегна и пак го огледа изпитателно.

— Княже, какво знаеш за магията?

— Твърде малко.

— Излишно скромен си. Господарят Один има съгледвачи, аз също. Искаш ли да ти кажа какво ми нашепват моите гарвани?

Свещеникът се размърда неловко.

— За мен е чест да чуя всичко, което кралят пожелае да ми каже — отвърна Вали.

— Ти се сражаваш с враговете си без меч или копие. Силни отряди загиват в бой срещу тебе, победени от момчета и старци. Ти се съветваш с богове в тресавището. Бягаш като по чудо от плен и се съюзяваш с преобразяващи се диваци. Пророци и заклинатели от четирите краища на земята се взират в магическите си вирове или отиват при своите дървета на обесените, за да бъдат осенени от видения за сина на вълка, който поглъща света. Момче, избягало от някакви вещици на север във вашите земи, разказва на смъртния си одър за велико заклинание, също направено за сина на вълка. А ти, княже, не ли си известен именно като син на вълка?

— Всички тези истории са преувеличени. Аз съм силно разочарование за своя баща, уверявам ви.

— И това съм чувал — потвърди Хеминг. — Ако вярвах и наполовина в бръщолевенето на ясновидците, щях да те обеся още сега, пък каквото ще да става. — Той поумува и се вторачи във Вали. — Опитай се да вникнеш в затрудненията ми. Твоят баща страда от болест.

Вали се постара да прикрие тревогата си, но не успя.

— Да, знам — натърти Хеминг. — Майка ти управлява вместо него. И това те прави много важен… засега. Но ако някой от твоите братовчеди или чичовци си присвои трона, ще станеш едновременно и не чак толкова важен, и още по-важен. Ценността ти като стока в пазарлък намалява, но си мисля, че новият крал ще иска да те получи, жив или не. От друга страна, ако ти дам няколко кораба да отвоюваш родината си, мнозина от сродниците ти биха минали на твоя страна. При късмет ще имам още един задморски крал, който ще ми плаща дан, защото ще сме положили нужните клетви. Трябва да ти кажа обаче, че винаги се стремя и към по-скорошни облаги. Двубрадия гори от желание да те види отново. Можеш да ми послужиш и като те изпратя там.

Вали отвори уста, но Хеминг вдигна ръка.

— Какво да правя? — продължи кралят. — Имам си предостатъчно грижи и без тази. — Той поклати глава. — Търся причина да те пусна да си вървиш, но наистина не намирам нито една.

— Аз ям ненаситно и ще ви изляза скъпо.

Вали се насилваше да говори шеговито. Щом не можеше да се пазари с краля, оставаше поне да му се хареса.

Хеминг се усмихна. Свещеникът стана и зашепна нещо на краля, който слушаше безстрастно, а през това време кралицата попита Вали дали е харесал медовината.

Свещеникът пак се настани на пода.

— Ти си важен и без да ми го казват пророци и мъдреци — подхвана Хеминг. — Стига ми и собственият разсъдък. Ти си син и наследник на онзи неуморен убиец — твоя баща, значи Ордата ще те иска на трона, ако у тебе има поне мъничко от старата закалена стомана. Моят свещеник ме съветва да те убия. — Кралят посочи мъжа с грубото расо, който дори се изчерви от срам. — Неговата вяра се чувства застрашена от посветените в сейд. Освен това получих вест от запад, която също ме подтиква да те убия. Хаарик иска да те поднесе в дар на северните магьосници. Затова се е опитал да те плени.

— Той дойде да граби — възрази Вали.

— Как пък не. Не може да не се е досетил, че Двубрадия крие златото си много старателно, особено когато е далече от своите земи. Защо да рискува война с Ригир, щом само след седмица би стигнал до бреговете на западняците, които и един дракар си нямат?

— Ами…

— И защо с три кораба? Да ти кажа, че има около шейсет, ако не знаеш. Е, ти си ги намалил с един. Какво може да направи с три кораба? Да удари и да бяга, нищо повече. Ако е смятал Двубрадия за толкова глупав да остави съкровището, си близо до брега, значи не е същият Хаарик, когото познавам. Искал е да плени някого — ако не тебе, поне твои близки. Затова е отвлякъл момичето.

— Как е могъл да научи за нея?

— Аз как научих всичко това за тебе? — сви рамене Хеминг. — Хаарик не е разпрострял голяма мрежа от шпиони, но съм убеден, че все е измислил нещо.

— Никой мъж от рода Ригир не би опозорил своя господар, като стане шпионин.

— О, би го направил — възрази Хеминг. — А може и да се разприказва пийнал на пазара или пред търговци. Ако пък има собствени амбиции, може да стигне и по-далече.

— Кажете ми името на изменника и ако го срещна, той ще умре.

Кралят поклати глава.

— Едва ли очакваш да ти го кажа. Ето какви са фактите. Хаарик е искал да хване тебе. Точно това чух. Тебе. И ти пак ставаш важен. С други думи, бих могъл да ти позволя да приемеш гостоприемството му срещу някаква отплата от негова страна. Но пък всички знаем, че и крал Аутун има своите гарвани, а майка ти Ирса — още повече. Предам ли те на Хаарик, ще разгневя твоя баща. И макар да вярвам, че моите воини могат да смажат Ордата, не се съмнявам, че твоят баща ще ни накара да платим прескъпо за победата. Той може и да е болен, но може и да ни заблуждава. Каквато и да е истината, допускам възможността той да оздравее изведнъж и да прояви отново смайващото си умение да намира краля на враговете насред бойното поле. — Хеминг стрелна с поглед телохранителите си. — Ще бъде жалко да се изправя срещу един страховит, а според някои непобедим боец и да съсипя легендата за него.

— Кралете са родени за слава, не за дълъг живот — напомни Вали всеизвестната поговорка.

— Твоят баща, изглежда, има плашещата дарба да ги съчетава. Само смелчага би заложил на способността си да му отнеме и славата, и дългия живот, въпреки че не е нужно да подчертавам колко жадувам за възможност да се докажа в двубой с такъв като него.

— От мен да знаете — каза Вали, — че Аутун би ме оставил да умра хиляда пъти, преди да плати и една монета откуп на вас или на Хаарик. Не съм толкова важен. Винаги може да посочи друг наследник.

Хеминг потропваше с пръсти по коляното си.

— Не съм съгласен. Ти си важен. Потомък на Один и тям подобни. С какво си се захванал в далечния североизток?

Ако се стремеше да изненада Вали с въпроса, успя напълно.

— С нищо. Участвах в един-единствен набег на запад. Толкова.

— Питам те за земята на китоловците. Вагой — вълчия остров или околностите му в Ултима Туле.

Вали разпозна старинното име на островите в края на познатия свят. Вдигна рамене.

— Какво знаеш за вълчия остров? — настоя Хеминг.

— Нищо.

— Синът на Хаарик е бил пленен някъде там преди около година. Чудех се дали това не е свързано със скорошните събития.

— Как?

Сега Хеминг вдигна рамене.

— Хаарик обича сина си, което е загадка за мен. Момчето е слабоумно. Открай време се говори, че китоловците криели там огромно богатство. Може би синът е отишъл да търси имането. Ако е така, трудно ще намериш по-глупав от него.

— Защо?

— Защото северняците са по-бедни и от пророци. Няма никакво съкровище. И аз изпратих свои хора да проверят, но намериха само плоска студена скала. Каквото и да е търсил там, загазил е, а Хаарик иска да си го върне. Само че Хаарик нападна кралство Ригир, вместо да отиде да спасява сина си. Не виждам смисъл в това.

Вали се изнервяше. Допи медовината и кралицата пристъпи към него, за да му налее още.

— Бих могъл да те дам на Хаарик, но ще бъда откровен — той пренебрегна съвета ми да се откаже от набега срещу Ригир и няма да го възнаградя с това, което е искал да вземе. Какво да сторя, какво да сторя?…

— Възнамерявам да намеря момичето, което търся — заяви Вали, — и да живея като селянин. Изобщо не искам да бъда крал.

Хеминг изсумтя.

— Е, значи тепърва ще научиш, че в този живот намеренията рядко съответстват на онова, което правиш в края на краищата. Особено ако си крал. Пусна ли те, или ще станеш крал, или ще умреш. Който и да властва над кралството вместо тебе, не би търпял синът на Аутун да се спотайва някъде като вълк в обор. След не повече от година ще бъдеш мъртъв, а и цялото ти семейство заедно с тебе. Той възнамерявал! Аз пък не възнамерявах да те доведа тук. Ако бе минал през Хейтабир, без да обявиш пред всички кой си, изобщо не би ми хрумнало да те пленя.

— Бояхме се да не ни нападнат хора от града.

— Хейтабир е най-голямото пристанище в света! — сопна се Хеминг. — Хората са свикнали с чужденците. Можеше да пристигнеш и да си заминеш, когато пожелаеш. Градът не е някакво стопанство, край което трябва да надуеш отдалече рога, за да не те провесят на първото дърво.

Вали се почувства глупак и това го ядоса. Защо Двубрадия не му позволи да има и той свещеник до себе си, който да записва заповедите му, за да не бъдат забравени, изгубени или оспорени, да го научи да говори като Хеминг? Заради това си струваше да коленичи пред техния бог, каквато и вяра да таеше в душата си.

— Ако ме пуснете, имате клетвата ми за дружба.

— И за това помислих. Бих се показал доста тъп, ако ти позволя да си тръгнеш без такава клетва, нали? — Хеминг пак се усмихна. — Знаеш ли, ако ти и твоите приятели някак загинете в злополука, ще ме отървете от повечето затруднения, които ми навлякохте.

В изражението на краля отново не се долавяше заплаха, но Вали се досещаше, че опасността е много по-голяма, отколкото изглеждаше. На мястото на този крал Двубрадия отдавна щеше да крещи в лицето на Вали или да му се подмазва.

— Ако ваше величество ме освободи, ще направя всичко по силите си да изпълня неговите желания. Сега бих искал да отида при Хаарик и да го помоля да ми предаде момичето.

Хеминг прихна.

— Внимавай да го помолиш чак след като си го намушкал с копието, иначе не ми се вярва да чуеш любезен отговор. Впрочем Хаарик не се е отправил към дома си, няма да го намериш там.

— Къде е отишъл?

За пръв път пролича, че Хеминг сдържа гнева си.

— Нима трябва да ти кажа, за да подгониш и убиеш Хаарик, който пълни хазната ми със сребро и злато? Княже, ако ще ме използваш като свой гарван, поне ми подхвърли малко зърно.

— Нямам какво да дам.

Кралят се извърна.

— Нямаш, така си е. Върни се в отреденото ти жилище. До края на утрешния ден ще реша дали да те убия, да те продам или да те задържа тук.

Хеминг протегна ръка и свещеникът му подаде някакъв пергамент. Кралица Инга взе рога от ръката на Вали и един телохранител го изведе от залата.