М. Д. Лаклън
Капан за върколаци (20)

20.
Труден път напред

— Майко Йодис, аз съм.

Домът й беше много по-малък от къщата на Диса — просто потънала в земята колиба, чиито стени му стигаха само до кръста. С плоския си торфен покрив се забелязваше трудно, ако човек не е застанал до нея.

Вали потропа на вратата.

— Майко Йодис, аз съм — Вали. Всичко е наред, те си отидоха.

Вратата се открехна и Йодис надникна. Трепереше, но се стараеше да се сдържи, не искаше да й проличи.

— Колко са мъртвите?

— Не знам, но можеше да бъде и по-зле. Победихме ги. Прогонихме ги, майко Йодис.

Тя си избърса очите.

— Ами Адисла? Майка Диса?

— Затова дойдох. Аз…

— О, Фрея, бди над тях — прекъсна го Йодис, която отгатна, че нищо добро не е сполетяло жените. — Какво стана?

— Майка Диса е мъртва, Адисла е отвлечена.

Тя пак го изгледа като в деня, когато научи за намерението на Двубрадия да обеси Адисла, но този път омекна. Йодис беше силно привързана към Вали, само че го смяташе за леко слабоумен. Когато плени човека вълк, той доказа, че не е такъв.

— Знаеш ли изобщо накъде са тръгнали и какви бяха?

— Подозирам, че ще отидат в Хейтабир, ако не веднага, то след време. Бяха датчани — Хаарик и хората му.

— Може да я отведат в двора му или да я продадат на изток, или да направят още какво ли не с нея. Изобщо не е ясно къде ще бъде.

— И затова съм тук — напомни Вали.

Йодис го зяпна озадачено.

— Искам да направиш магията на майка Диса — обясни младежът. — Тя ме насочи към човека вълк, може да ме насочи и към Адисла.

Жената поклати глава.

— Никога не съм я правила. Майка Диса имаше дарбата, аз само й помагах.

— Значи знаеш как се прави?

— Знам, но е невъзможно, дори да исках. Огнените билки свършиха. Растат само през пролетта и се намират рядко. Не можем да наберем нищо още много месеци.

— И тези билки са задължителни, тъй ли?

— Да.

Вали издиша тежко. Никак не му се вярваше, че ще изтръгне сведения от берсерка дори с изтезания, макар че това не би го възпряло да опита. Дали знаеше нещо? Той беше наемник. На Вали му беше известно, че когато Двубрадия викаше берсерки за своите набези, пазеше целта в тайна до излизането в открито море, за да не нападнат те сами. С голямо удоволствие би пребил Бярки, за да чуе сведенията, само че се съмняваше в резултата.

— Няма ли друг начин? — попита Вали.

Йодис вдигна рамене.

— Казвай де! — настоя той.

— Има начин, но ще те убие.

— Какъв?

— Отиваш при Один в тресавището.

— Тоест?

— Не е правено, откакто бях момиче, но ако пророчеството е толкова важно за тебе, тогава си струва. Отиваш в тресавището Гринмир и се представяш на бога на обесените, бога на удавените, и го питаш за онова, което искаш да узнаеш.

— Как да го направя?

— Като се удавиш.

— Каква е ползата от пророчеството, щом ще умра?

— Стигаш до ръба на смъртта и там се пазариш с боговете за живота си. Предлагаш им каквото можеш и ако останат доволни, вземат го и ти казват каквото искаш.

— Че какво мога да предложа аз на един бог?

— Страданията си.

Вали стисна зъби и кимна рязко.

— Правила ли си го?

— Не, но съм виждала. Преди много години. Княгиня Хейтр отиде в тресавището.

— Мислех, че е легенда. Тя успя ли?

— Разкри четирима предатели в двора на баща си и мястото, където бе скрито имането на Тялфи.

— И намериха ли имането?

— Намериха го. Но тя не го видя. Изпитанието я уби.

Вали опря ръка в ниския покрив и се замисли. Какъв живот ще е без Адисла? Всеки умира, просто не се знае кога. Но само глупак би пожертвал живота си напразно.

— Ти можеш ли да го направиш? Майко Йодис, не искам да умра без полза.

— Не е трудно, но по-важното е дали ти можеш да го направиш. Давиш се в свещеното тресавище, мястото между земята и водата. Това е портал към други места в деветте свята. Само силата на волята ще ти помогне да намериш пътя. Нужна ти е не повече подготовка, отколкото на загинал воин, за да отиде във Валхала.

Вали пак кимна неохотно.

— Колко ще продължи?

— Кой знае? Трябва да се давиш и да се съживяваш, да се давиш и да се съживяваш, докато те осени видението или докато престанеш да се съживяваш. Може да се случи още първия път или десетия, или никога. И не е лесно да се връщаш насила в тези води, колкото и да те изгаря желанието да чуеш отговора. Ще се съпротивяваш, затова трябва да бъдеш вързан.

Вали се бе заклел да не моли Один за нищо, но не бе очаквал да изпадне в такова положение.

— Ще го направя — зарече се той.

— Има още нещо — предупреди го Йодис. — Не само боговете чакат в деветте свята. Ще ти сложим примка. Тя е знак, за да те намери богът, но ако разкъсаш въжетата или заговориш като великан или вещица, или нещо още по-зло, ще я използваме да те убием. Не говори с великани, Вали, нито с другите чудовища, които може да видиш там, долу.

— Носи си въжето. Щом само това е начинът, няма какво друго да сторим.

— Ще се нуждаеш от мъже, които да те потапят и да те вадят. Макар и вързан, ще се налага да те укротяват. А и аз нямам силата да те удуша с въжето, нито решимостта да прекратя страданията ти с нож.

— Твоят внук тук ли е?

— Тук е.

— Тогава изпрати го да повика Хогни и Ори — помоли Вали. — Хайде, време е да започваме.