М. Д. Лаклън
Капан за върколаци (28)

28.
Пазарлъци

И отблизо Хейтабир будеше същото изумление, както и откъм морето. По земята бяха наредени нацепени дървесни трупи и под краката на пътешествениците винаги имаше твърда, устойчива опора. Къщите се скупчваха толкова натясно, че сламените покриви почти се допираха тук-там и закриваха светлината. Всички дворове имаха огради, а някои — собствени кладенци. Хората се блъскаха в гъмжилото на брега, а дори по изкачващите се нагоре улички не можеха да изминат дори двайсетина крачки, без да срещнат някого. Тук обаче беше мръсно. Навсякъде бяха струпани купчини боклуци, на места изпражненията правеха дървената пътека хлъзгава.

„Толкова ли щяха да се изморят — чудеше се Вали, — ако бяха отнесли част от тези гадости до реката, за да ги изхвърлят?“ Хейтабир смърдеше и той се питаше как хората издържат.

— Датчани — подхвърли Браги. — Те не знаят какво е да се миеш и да чистиш.

— Да, враговете на датчаните казват, че те са мръсен народ — кимна Велес. — Но аз винаги съм ги смятал за безупречни чистници, защото това мнение ще ми осигури по-дълъг и щастлив живот. Оттук, моля.

Продължиха нагоре в града, минаха по мост над ручей, който течеше към кея. Вали пак се слиса — ручеят минаваше по прокопано русло, право като стрела. „В това претъпкано и вонящо място ли е бъдещето?“ — запита се.

И след малко на площад недалече от канала Вали го зърна. Пазарът… От всички страни на площада бяха наредени открити обори и вътре се виждаше добитък. Един беше по-малък и по-нисък, приличаше на обикновена къща, но без стени. Под покрива беше тъмно. Вали тръгна натам и забеляза прегърбени, опърпани силуети. Ускори крачка, скоро се пъхна под покрива и напрегна очи в сумрака. Глави с бледи лица се вдигаха, за да отвърнат на погледа му — някои изпити от глад, други доста закръглени и наглед пращящи от здраве. Но всички бяха оковани един за друг. А вонята беше страшна.

Погледът му шареше от лице към лице. Имаше двама монаси като онези, които бе виждал на острова, майка бе прегърнала две деца, висок мъж, който можеше да бъде само швед, бе изопнал гръб с непокорен вид, в края откри и момиче на около седемнайсет години, руса и хубава, вторачена унило в земята пред себе си. Но тя изобщо не приличаше на Адисла.

— Какво търсиш, господине? Пазарният ден е след две седмици, но предложиш ли подходяща цена, стоката е твоя. Или имаш роби за продан? Ще ги купя, ако ми харесат.

Вали се обърна към добре облечения мъж с тъмно наметало на раменете. В едната си ръка държеше дълга пръчка от леска. До него стоеше червенокоса жена и Вали предположи, че е освободена робиня, защото не му изглеждаше като датчанка. Тя пък носеше връзка ключове.

— Търся жена, която може да е доведена тук. Отвлечена е при набег срещу Рогаланд.

— Ригирските момичета са студенокръвни — увери го непознатият. — По-добре опитай онази в края. Направо ще ти подпали постелята, стига да изтърпиш цял месец цупене, докато свикне с тебе.

Момичето се взря в него. В очите й нямаше надежда, нямаше никакво изражение.

— Искам онази от рода Ригир — натърти Вали.

— Тази е от западните острови. Нямам друг роб от по-близки до Рогаланд земи.

— Значи хората на Хаарик не са продавали роби тук?

— Потеглиха преди месец и оттогава не съм ги виждал. Ей, ти, просяко — махни се оттам!

Вали се извърна — Фейлег разглеждаше оковите на едно от децата. Търговецът на роби се втурна към него и вдигна пръчката. Човекът вълк се обърна с гърлено ръмжене — дрезгав гневен звук, кипящ от враждебност. Звук, с който някои зверове посрещат хората от памтивека. Звук, с който мечката и вълкът говорят на инстинкта у жертвите си, който носи все същото послание: „Бягай!“

Вали усети изблика на уплаха у търговеца подобно на вълна горещ въздух при влизане в ковачница. Мъжът пусна пръчката и отстъпи заднешком, но се спъна и се просна по гръб на наръч слама. Фейлег пристъпи и се надвеси над него. Тогава Вали зърна ножа. Търговецът на роби беше корав човек и още с падането се опомни от стъписването. Измъкна оръжието от колана си, надигна се и замахна към корема на Фейлег. Чу се пукот като от прекършен клон, последва го втори и нещо тупна тежко. Случи се твърде бързо и Вали не разбра в първия миг какво стана. Но когато търговецът се просна по гръб за втори път, умът на Вали най-сетне осъзна какво е видял. Фейлег счупи ръката на противника, строши му коляното и го хвърли на сламата. Главата на мъжа пльосна в калта.

А човекът вълк се стовари озъбен върху него. Без да мисли, Вали знаеше какво ще стане, той скочи да изблъска Фейлег. Да се забъркат в сбиване още с влизането си в града може би щеше да им заслужи уважение, но някой да бъде разкъсан със зъби беше прекалено. Вали бутна с все сила, но човекът вълк само изви тялото си рязко и го запрати по лице в калта. Фейлег дереше търговеца с нокти, смъкваше кожата от костите. И издаваше непоносими звуци — налудничав стържещ вой. Търговецът остана без око.

Жената гледаше безучастно осакатяването на нейния спътник.

— Фейлег!

Вали скочи на крака и разтърси човека вълк за раменете, взрян в лицето му като в огледало.

И всичко му се стори различно, сякаш съзнанието му се разшири. Погледът, който му даде потапянето в тресавището, се бе просмукал някак във всекидневието и целият свят се виждаше в мръсната светлина под водата. Чувствата го теглеха в различни посоки — долавяше силния страх на търговеца, а от Фейлег придоби натрапчивото впечатление за нещо, което напираше да се изтръгне, задушено под покривалото на болката. Вали се застави да говори, въпреки че не знаеше дали ще намери правилните думи.

— Фейлег, моля те. Всичко ще се оправи. Само го остави на мира. Хайде, сигурно си уморен. Велес ще ти отреди хубава постеля, знам — по-добре е, отколкото да спиш на земята, а?

Фейлег впи поглед в очите му и Вали осъзна, че с този мъж го свързва нещо изначално, твърде дълбоко, за да се изрази с думи. Той беше същият като него. Вали потрепери от тази увереност.

Човекът вълк не се надигна, само се взря в проснатия мъж. Търговецът не издаваше и звук, устните му посиняваха.

— Умря от страх — каза им Браги. — Виждал съм и преди такова нещо.

Вали се вторачи в трупа и миризмите разровиха спомени. Надушваше вкиснало мляко, море и дърво, пот и кръв, имаше полъх на дим и дъжд, зърна купчини злато и безгранично светло небе. Усещанията се струпаха и изчезнаха в миг.

Шумът привлече тълпа зяпачи.

Жената на търговеца вече дърпаше Вали за ръката. Не изглеждаше разстроена или ядосана.

— Искам кръвнина. Обезщетение за смъртта на моя съпруг.

Вали се държеше като княз, естествено беше тя да отправи претенциите си към него, а не към дивия Фейлег, който изпадна в някакво вцепенение.

— Аз…

Вали не знаеше какво да каже. Опитваше се да разплете мислите си. Схватката се вряза в съзнанието му като нещо повече от обикновено насилие, колкото и страшна да беше случката. Силата на чувствата като че пробуди ново усещане, смесица от мирис и спомен. Виеше му се свят, главата го заболя. Безпределната представа отпреди миг се сви до тесен поток. В ушите му звънеше пискливо.

Жената заговори отново.

— Полага ми се обезщетение. Видях ви как пристигнахте. Имате хубава лодка. Ако стане моя, ще забравим какво се случи.

Велес вдигна ръка към нея.

— Аз представлявам княза за всички договорки. Няма да получиш никаква кръвнина от нас. Твоят съпруг нападна този човек. Берсеркът само му изкрещя, но твоят съпруг извади нож. Ти ни дължиш обезщетение. — Обърна се към зяпачите, които се събираха да гледат трупа. — Не е ли така?

Някои замърмориха, други подхвърлиха плахи шеги, които Велес одобри с усмивка.

Жената като че претегляше думите му в ума си.

— Дайте ми две весла и сметките са уредени — предложи тя.

Велес завъртя глава.

— Моите приятели са в правото си. Дай ни всичките си роби и ще забравим случилото се.

— Дай му робите — подкрепи го някой.

— Човекът вълк щеше да пострада. Видях ножа — намеси се друг.

Жената гледаше ту наляво, ту надясно в търсене на съчувствие. Не го откри по повечето лица.

— Предлагам ти двете деца — каза тя.

Позата на Велес се промени недоловимо, сякаш беше хрътка, надушила следа. За Вали вонята в този обор за роби беше гнусна, все му се струваше, че няма сили да шавне. Хвана се за ниския покрив.

— Те са по-скоро бреме — възрази Велес. — Добави родителите и моят приятел ще бъде удовлетворен. Твоят мъж не е чак такава загуба. Я си виж лицето — тази синина май не е от неговите целувки.

Жената пак поумува. Застана до трупа на своя съпруг и го заплю.

— Вземете ги — съгласи се тя. — Благодаря на Исус за избавлението си. Малцина получават свобода два пъти през живота си.

— Погрижи се да ги доведат при мен — поиска Велес. — Сега съм зает с по-важни дела. Не забравяй да ги нахраниш. Не искам да се охарча за тях, докато не са поработили поне един ден.

Жената кимна.

— Хляб, но без готвено.

— С готвено — натърти Велес, — иначе ще изляза с жалбата си пред събранието и те уверявам, че ще загубиш нещо повече от някакви си роби.

Тя сви рамене.

— Добре, готвено.

— Хайде, да вървим — обърна се Велес към спътниците си.

Фейлег все още не мърдаше. Велес сложи маската на лицето си и погледна човека вълк през дупките за очи.

— Бау-бау! Хайде!

Някои наоколо се засмяха, други още се тълпяха около трупа. Колкото и да беше учудващо, подигравката на търговеца прогони унеса на Фейлег, той вдигна глава и тръгна с останалите. Браги го тупаше по рамото и го хвалеше.

— Ей така трябва да се разправяш с онзи, който вади нож срещу тебе. Кълна се в свещения задник на господаря Тир, ще ми се да направим някой и друг набег заедно, момче. Само да бях с десетина годинки по-млад, доста плячка щяхме да натрупаме, а? Ако се научиш да боравиш с меч, от тук та чак до Серкланд няма кой да се изправи насреща ти.

Човекът вълк не отваряше уста.

Вали вървеше след Велес по улиците. Умуваше дали преживяното в тресавището е била твърде тежко за него, дали е засегнало разсъдъка му. Взирането в очите на Фейлег го смути, сцената на насилие — още повече. В нея имаше нещо опияняващо.

Браги подхвана разговор с търговеца.

— Помислих, че това ще ни струва поне един шлем. Велес, ти си същински магьосник.

— Имам някои дарби — съгласи се търговецът. — Но тя си получи отплатата от вашия човек вълк. Сега е богата вдовица. Май самата тя искаше да подари нещо на нашето виещо момче, а аз й подсказах как да го направи.

— За какво са му роби на Фейлег, ще ги яде ли? — изсумтя Браги.

— Ще ги даде на мен — предложи Велес.

Домът на Велес беше голяма дълга къща, както ги строяха в Хейтабир. Имаше и ограден двор, където на столче седеше датчанин с подплатена куртка и голям сеакс в ръката. Вали неволно опипа меча си.

— Няма нужда, няма нужда — хвана ръката му Велес. — Този е мой телохранител, а не грабител. Плаща му се да е тук.

Вали се стъписа. Кому е нужен личен телохранител? Не можеше ли цялото селище да се опази задружно от чужденци, ламтящи за вещите им? След набег плячката на Двубрадия оставаше струпана на открито много дни, за да виждат хората доказателството за успеха и да обсъждат могъществото на своя крал. Сродниците му не биха и помислили да го окрадат. Телохранителите изпълняваха задълженията си от чувство за преданост и чест, не за пари, а и служеха само на благородници. Велес обаче беше обикновен човек, дори роб. Всичко това изглеждаше нередно в очите на Вали.

Той изгледа наемника недоверчиво и влезе. Къщата се състоеше от една просторна стая, от нея пък се влизаше в отделни пристройки за козите и друг дребен добитък. За Вали това беше разкош. В къщата на Диса козите живееха с хората. Велес обаче не се бе подготвил чак толкова старателно за посрещането им, както обеща на пристанището. Нямаше достатъчно храна за пиршество, нито пък много пиво, макар че търговецът изпрати едно момче да донесе каквото е нужно.

Голямата стая беше богато обзаведена — имаше кожи на пода, а уханието на сладки билки прикриваше градската смрад и вонята на животните. По стените висяха непривични за Вали бродерии върху вълна и лен. Една изобразяваше жена сред крилати мъже, друга — бога, когото Вали видя по време на набега, пак провесен на дърво подобно на Один.

Велес забеляза как ги гледаше.

— Купих ги да е по-топло и защото са хубави, а не от набожност. Не виждам особена разлика между боговете.

Ниска тъмнокоса жена, явно принадлежаща към народа на Велес, влезе заедно с три момчета, чиято коса също беше лъскаво черна. Едно от децата носеше маска на мечка, притискаше я до лицето си, ръмжеше и гонеше другите.

— Виждаш за какво говоря — кимна към момчето домакинът. — Тези предмети са свещени за китоловците на север. Неурите, сроден народ на моя, имат подобни неща. Чрез маската някой неур или северен магьосник могат да се преобразят в звяр. Тук маските са играчки за моите деца.

Фейлег протегна ръка към вълчата маска в ръката на Велес, който му я подаде.

— Защо я носиш? — попита Вали.

— За да привличам вниманието на пристана. Тук търговецът трябва да се набива на очи. Християните имат един израз — „вълк в овча кожа“. А аз се представям за обратното, както се убеди.

Фейлег гледаше децата и жената през маската. Когато я свали, Вали видя сълзи в очите му. Човекът вълк не се стесняваше и не понечи да ги избърше.

— От огъня ли ти залютя? — попита Велес.

Фейлег врътна глава.

— Тъжен съм, защото си спомних своето семейство.

— Как можеш да съдереш лицето на човек, а след малко да рониш сълзи за мамчето си? — учуди се Браги.

— Аз съм вълк — промълви Фейлег и пак се загледа в играещите деца.

Велес изви вежди и вдигна рамене. Плесна с ръце и повика най-високото момче.

— Ярило, много си голям за тази гоненица. Я иди да заколиш коза, имаме достойни гости.

Момчето взе нож и отиде в кошарата, следвано по петите от братята си.

— Жено, а ти донеси по-скоро вино от Гейри. Кажи му, че ще платя до една седмица. Така ли се приготвяш, когато ти пратя вест, че князът на целия север ще бъде гост в нашия дом?

Жената изви очи към небето, преди да остави метлата и да излезе.

— Трябва да я биеш повечко — обади се Браги.

— Няма как да я бия повечко, ако ще това да е единствената ми работа — с приглушен глас отвърна Велес и погледна през рамо дали не може да го чуе жена му, — но въпреки всичко тя си остава непокорна.

— Не видях синини по нея.

— Не е лесно да направиш синина на жена от народа на оботрите — увери го Велес. — Освен това ритат като крави и хапят като свине. Седнете да утолите жаждата с пиво, докато чакаме виното.

На лавица отстрани имаше голяма купа с мътна бира, покрита с парче плат. Мъжете си я подаваха, за да отпиват поред.

Влизаха и излизаха различни хора — други търговци със стоките си, любопитни деца или приятели на Велес, дошли да се запознаят с новодошлите.

Момчетата внесоха закланата коза и когато жената на Велес се върна, опече месото на скара над огъня. Вали не разбра защо тя постъпи така, щом имаше чудесен голям котел до огнището. Питаше се дали и това е един от обичаите на оботрите. Не можеше да не признае, че печеното е чудесно и виното го допълва приятно. След дългото пътешествие, през което се засищаха с риба и с каквито растения намираха по бреговете, гозбата много му допадна и той започна да се замайва. Щом Браги си пийна, нищо не го възпря да разкаже как се браниха срещу датчаните, дори няколко пъти вдигна ръката на Вали, докато споделяше със слушателите особено героичен момент от победата.

По някое време Вали се отдели с Велес на ниско столче до огъня. В дима и светлината от пламъците мъжът от изтока приличаше на странен дух. Искри кръжаха около него, докато говореше, искряха накитите, които си бе сложил в безопасността на своя дом — жълт и черен кехлибар на ушите, златни гривни и брошки.

Вали се чудеше дали господарят Локи, на когото се бе молил, не е приел това човешко въплъщение. А може би се заблуждаваше. Все пак Велес се различаваше от околните, както и Локи беше различен от останалите богове. Вали не познаваше друг човек, който с такава лекота да рецитира източни стихове или да говори само за злато и пазари, не за битки. Трудно му беше да проумее как Велес се прехранва — нямаше стада или ниви, нито друго занятие, освен покупките и продажбите. Присъствието на търговеца го окриляваше, но и го смущаваше. Замисли се за Адисла. Дали беше жива? У него се бореха гневът, безпокойството и нетърпението.

— Мислиш за онова момиче — Позна Велес. — Виждам, че тя ти е по-скъпа и от княгиня. Лицето те издава. Как й е името?

Виното и храната, топлината и спокойствието да е сред приятели притъпиха предпазливостта на Вали.

— Адисла.

— Адисла ли?!

Вали не си представяше до този миг какво би могло да смъкне от лицето на Велес маската на благодушие. Но тази единствена дума успя. Търговецът заговори по-тихо, като че не искаше казаното да стигне до ушите на останалите.

— Помня я от гостуването си при вас преди години, тогава тя беше дете. Хубавичка е, признавам, но не ми казвай, че си изминал този път заради дъщеря на селяни. Така ли е наистина?

Вали разклати утайката от виното по дъното на чашата си.

— Тя е всичко за мен.

Велес вдигна поглед към гредите на тавана.

— Говориш като арабин! И те все бръщолевят за любов. „Аз вярвам в любовта! Накъдето и да се отправи Божият керван, любовта ще бъде моята вяра!“

— Според мен е по-добър избор от вярата във войната.

— Тъй ли било? — с престорен потрес ахна Велес. — Да чуя това от потомък на Один…

— До гуша ми дойде от него — призна Вали. — Ако има богове, предпочитам бога на любовта.

— Не е зле тогава да си поприказваш с християните — поклати глава търговецът. — Франкският крал Шарл следва вярно повелите на Христос, който е бог на любовта. Сърцето на краля толкова прелива от любов, че реките червенеят от кръвта на онези, които са врагове на неговия бог. Рядко се среща любов като неговата.

— От такава любов бих се пазил — промърмори Вали.

— Би трябвало… както и от любовта, която те е обладала. Всички ваши народи на север казват, че няма полза от прекалена любов към жените, нали? Един умаядски търговец ми разказа историята на някакъв халиф, повелител на много земи, който се влюбил в робиня. Като господар можел да поиска от нея каквото му хрумне, но на малоумника това не му стигало. Трябвало да му се отдава по свое желание. И както си лежали в постелята една нощ, тя го изгледала лошо. И онзи скочил от върха на кула.

— Какво е кула? — попита Вали.

— Висока постройка. Прекалено висока, за да скачаш от нея. Като канара. Има много жени, които могат да те обичат. Ако някоя не те обикне заради склонностите си или обстоятелствата, намери си друга. Така е по-добре, отколкото да се щураш из половината свят, за да придобиеш нещо, което можеш да си купиш за трийсет сребърника на робския пазар.

Вали се вторачи в огъня.

— Няма да я изоставя. Нито ти с шегите си, нито Двубрадия със заплахите си ще ме откажете от моята цел.

Догадката се изписа по лицето на търговеца и Вали разбра, че изтърва излишни думи. Велес заговори припряно.

— Я почакай! Двубрадия одобри ли малкото ти пътешествие? Не, нали? Нищо чудно, че не ти е дал дракар за плаването. — В погледа му се появи кротък ужас. — Ти имаш ли изобщо разрешение от Двубрадия да дойдеш тук?

— Аз съм княз на Ордата, не на Ригир.

Велес поклати глава.

— За мен това означава „не“. Олеле… Помисли ли как ще се разбереш с Хеминг? Ще обсъждаш с него мир, който нямаш право да договаряш?

Вали проумя, че няма смисъл да се преструва повече.

— Не можах да се сетя за друг повод да бъда тук.

— Аха, да разбирам ли, че изобщо не е трябвало да се появяваш? Върни се в Рогаланд. Веднага. Имаш ли представа в колко опасно положение си изпаднал? Хеминг е като хванат в паяжина от несъвместими интереси. Ако не си дошъл с благословията на Двубрадия, той ще бъде едва ли не задължен да те задържи тук като заложник, дори да не му се иска. Ще те нарича свой гост, но само при голям късмет ще видиш някога Рогаланд.

Вали не знаеше дали го подтикна изпитото вино или желанието да си облекчи душата пред уважаван от него човек, но му се искаше да чуе съветите на Велес. Реши да каже истината.

— Бездруго няма да видя никога Рогаланд.

— Че защо?

— Ние сме осъдени бегълци.

Търговецът наведе глава, сякаш очакваше удар.

— В името на деветте вида дяволи, какво си направил?!

Вали сви рамене.

— Не е толкова важно какво съм направил. Кралски интриги.

Велес май трудно се сдържаше да не вземе чашата от ръката му и да не го изрита през вратата.

— И в Ордаланд ли си обявен извън закона?

— Не.

— Значи все още имаш някакви връзки. — Велес се замисли. — Слушай, трябва да се махнеш още тази вечер и да отидеш на безопасно място. Можете да слезете с лодката покрай брега и да чакате в гората. Тук е прекалено опасно за тебе. Хеминг ще научи скоро, че си обявен извън закона — има свои хора във всяко кралство. Може би дори ще реши да поиска откуп за тебе от баща ти или от Двубрадия. А ако Хаарик пак мине оттук, ще настоява да бъдеш убит.

— Ще продължа да търся момичето — упорстваше Вали.

— Ще ти пращам вести за нея, но трябва да се махнеш. Незабавно.

Велес наистина взе чашата от Вали, който се канеше да допие виното. Князът виждаше, че старият му приятел говори сериозно.

— Веднага ли?

Хвърли поглед на чудесните постели от натрупани кожи.

— Веднага.

Вали се върна при другите, събраха малкото си вещи. Браги беше пиян и се оплакваше гръмко, че трябвало пак да мръзне в лодката, но Фейлег не продума, просто тръгна.

— Ще преброите шест завоя на реката и ще слезете на отсрещния бряг. Ще се видим там — напътстваше ги Велес. — Сега не мога да дойда с вас. Достатъчно лошо е, че ви приех в дома си тази вечер. Защо не ми обясни положението си още когато се срещнахме? Щяхме да направим всичко другояче. Просто вървете надолу по склона към водата. Лодката ви е там, където я оставихте.

— Благодаря ти — каза му Вали. — Няма да забравя това.

— О, забрави го… но не преди да ми изпратиш щедър дар.

Велес разцелува Вали по бузите, като правеха оботрите, и го избута в нощта.

Тримата мъже тръгнаха към пристанището. Нощем Хейтабир беше красив: бездънен звезден небосвод над града и сякаш в отговор — хиляди трепкащи пламъчета на огнища и свещи. Градът изглеждаше приветлив, а всичко наоколо — враждебно. Тъмата беше като настръхнала от невидими зловредни сили: планински стръмнини с гибелни пропасти, коварни тресавища, неизбродни мочурища и пустота, в която не можеш да разчиташ на помощ. Но тъкмо в нея се връщаха. Някъде отдалече се чу вълчи вой и накара градските кучета да заръмжат от убежищата си в мрака. Тези звуци пробудиха желанието му да остане в Хейтабир, да е на сигурно място до огъня, вместо пак да плава в непознати води.

А после някой се изпречи на пътя му. Вали не заподозря нищо в първия миг, но мъжът не се отмести. До него застана втори, появиха се трети и четвърти. Вали се озърна. Мяркаха се очертания на щитове и копия. Наблизо имаше поне двайсетина мъже. Той погледна към Браги и човека вълк. Нямаха нужда от думи. Тримата хукнаха едновременно. Тичаха успоредно на водата нагоре по лек наклон, шмугнаха се в тесен проход между къщите. Вали се навеждаше, за да не си удари главата в ниските покриви. Не виждаше почти нищо и продължаваше наслуки в тъмнината, хлъзгаше се по дървената пътека в неприятно колебание между бързането и предпазливостта. Все едно. Щом той не виждаше добре, същото важеше за преследвачите му.

Светлината на свещи и огньове от отворени врати оставаше зад него като златни петна в мрака, изведнъж отляво се мярна проблясък с друг цвят и големина, все едно нож изскочи от кания. Водата.

— Насам! — подкани той с надеждата, че Браги и Фейлег още са зад него.

Изтичаха нагоре по хълма, но около тях пак витаеха сенки, пресичаха им пътя. Вали отново свърна встрани по склона и този път ги възпря земен вал. Около града имаше укрепления. Сега бяха обкръжени от всички страни. Силуетите не се събираха към тях, а останаха по местата си.

Браги заговори до ухото му:

— Приготви се да заемеш мястото си до своите предци в залите на Один.

— Засега няма да моля никого да ми направи място на скамейката — отвърна Вали.

Около тях вече имаше плътна стена от хора, някои носеха запалени факли. Виждаше, че са благородници. Някои държаха копия, други бяха с мечове… и един от тях бе извадил оръжието си.

— Сега му е времето да си изиграя ролята на княз — промърмори Вали.

Изправи се в целия си ръст и тръгна наперено към мъжете отсреща.

— Гледай ти… Помислих ви за пирати. Хора, защо се промъквате така в тъмнината?

— Ние сме сродници на Хеминг, крал на Дания, могъщ владетел с безброй кораби — отговори му някой.

— Най-сетне дойдохте. Приветствието на крал Хеминг се забави толкова, та бях решил да яхна отново моето морско конче. Признавам, стори ми се, че ще се заситя по-скоро на трапезата на моя баща след десет дни, ако следвам пътя на скумрията към Ордаланд, отколкото ще дочакам датското гостоприемство.

Вали се постара да говори като княз, за да се отнесат подобаващо с него.

— Съжаляваме, че се забавихме. Кралят не живее тук и мина време, докато вестта за пристигането ти стигне до нас. Чувстваме се виновни като Гейрот, когато отказал да поднесе медовина на Один.

— Гузният Гейрот нали се нанизал на меча си накрая? — промърмори Браги под носа си.

— Словата ви са сладки като ябълките на Идун — заяви Вали. — Приветстваме ви, воини на Хеминг, храбри датски копиеносци и синове на честта.

Сега стоеше пред онзи, който пръв му се изпречи. Богатството му личеше по дрехите, златна брошка просветваше на гърдите му, а чудесният меч беше прибран в ножница, украсена със скъпоценни камъни. Стойката на високия и слаб мъж издаваше, че е опасен противник.

— Аз съм Скарди, син на Хролф — представи се той, — доверен съветник на Хеминг Велики, който е враг на франките и защитник на датчаните, събира дан от осем кралства, а славата му ще пребъде, докато боговете не унищожат света.

— Аз съм Вали, син на Аутун Безмилостния, страшилището на севера, най-почитания владетел в Средната земя. Мой настойник е Двубрадия, крал на Ригир, името му отеква навсякъде под черепа на небесния бог.

Вали изви очи наляво. Браги бе хванал човека вълк за ръката и му шепнеше нещо. Фейлег гледаше диво както на робския пазар, можеше да се нахвърли всеки миг. Вали си спомни какво мислеше за берсерките, когато ги видя в битка за пръв път. Пак се запита защо съдбата го събра с този мъж, в сравнение с когото поклонниците на Один бяха същински образец на сдържаността.

— Простете на моя придворен — помоли Вали. — Единственото му желание е да ме защитава в чуждата за нас земя.

Скарди сви устни.

— Кажи му, че няма да се справи с моите хора така лесно, както с търговеца на роби. Те са хранили лешояди с враговете си, докато птиците затлъстяха тъй, че не могат да летят.

Някой явно бе побързал да съобщи в кралския двор за смъртта на търговеца. На Вали не му оставаше друг изход, освен да се придържа към първоначалния си план. Колко ли време щеше да мине, преди да получат вест от Рогаланд? Месец или доста по-малко. Ако Хеминг го оставеше в двора си твърде дълго, бъдещето на Вали щеше да стане много несигурно.

— От нашите дела онези птици ще прегладнеят — каза Вали. — Идваме като приятели с благи думи и почит към вашия крал, чиято слава се разнася надалече.

— Добре сте ни дошли, приятели. Позволете да ви съпроводим до залите на нашия върховен владетел.

Двамата се прегърнаха и това като че успокои Фейлег.

— Имаме кораб в устието на реката — каза Скарди. — Ако ни окажете честта да дойдете с нас…

Вали знаеше, че не може да откаже гостоприемството им. Всички тръгнаха по тъмните улици. На око прецени, че придружителите им са поне четирийсет. Нямаше съмнение, че е пленник.

— Княже, ти пристигна с рибарска лодка. Необичаен избор за кралски син. Нямаше ли Двубрадия дракар, който да те превози дотук?

— Корабът ни заседна при Широките острови. Бурята връхлетя изневиделица и аз си знам, че я е пратил магьосникът Хаарик. Изгубихме даровете за твоя господар, но задачата ни е толкова важна, че продължихме по пътя си както можехме.

Вали беше наясно, че е рисковано да показва слабост. Истинският мъж плюе на бурята и води кораба си невредим към сушата. Поне така пееха скалдите. Бе чувал обаче за предостатъчно герои, намерили покой на морското дъно, макар че малцина от тях загиваха в крайбрежни води.

Скарди обмисли думите му.

— И каква е целта на твоето пратеничество? — попита накрая.

— Мир, достойни господине, мир. Двубрадия и моят баща са събрали осемдесет дракара, готови да стоварят буря от мечове върху Хаарик. Но щом се разгори пожарът на битките, може би няма да е лесно да бъде угасен, нито пък задържан в пределите на една земя. Бих желал да чуя от вашия крал, че няма да се намесва, когато въздаваме праведно възмездие и размахваме копията си в залите на Хаарик.

Вали се бе изложил с историята за морското злощастие, затова се постара да навакса с войнствени закани.

Скарди кимна пестеливо, без да издаде какво мисли.

— Дракарът ни чака.