Петър Бобев
Свирепия (20)

20

Всички ранени и болни се намираха под грижите на Педро Лопец, дърводелец, зъболекар и хирург на кораба, напълно в неговата власт.

Смазаната от въжето ръка на Джимовия гребец загнои. Инфекцията попълзя нагоре. По рамото и под мишницата избиха червени петна. Болният гореше зачервен и изпотен, тресеше го. Случаят беше сериозен и Педро му се бе отдал изцяло. Трябваше да покаже всичкото си умение.

Той наля в устата на ранения чаша ром и пъхна между зъбите му къс кожа. При операцията пациентът щеше да я стиска със зъби, за да не вика. После Педро се залови да изрязва с току-що наточен нож загнилата плът. Нещастникът се гърчеше в ръцете на четирима здравеняци, които го натискаха здраво, а останалите подмятаха за кураж вместо упойка груби шеги.

Откъм хоризонта се появиха платна и преди още операцията да свърши, двата кораба се изравниха. Срещнатият кораб се оказа също китобоец, наскоро тръгнал в плаване, с прясно боядисан корпус и здрави платна, дори котвената му верига още не беше ръждясала.

Капитанът му се провикна с рупора:

— Да не би да търсите Свирепия?

Боб Каменната глава отговори:

— Имаме си друга работа.

Отсреща рупорът прогърмя:

— Пък ние си рекохме, че сте решили да забогатеете с един удар. Наградата е увеличена — общо един милион долара.

— Само толкоз? — рече капитан Боб. — Ние не си цапаме харпуните за по-малко от пет-десет милиончета. Пък и не знаем къде се е скрил.

— Срещнахме го на сто мили оттук. Юг-югозапад.

Някой на палубата на „Успех“ подметна:

— А защо не го хванахте вие?

— Не е вързан — отвърна гласът. — Пък и нямаме нужда от пари. Пътуваме за кеф.

Гърлест смях придружи думите му.

Платноходите се разминаха. Последните думи, които долетяха от другия кораб, бяха:

— Опитайте си късмета! Буре мас — един човек! Толкова струва той. Пръсна цяла флотилия. Потопи кораба на Червенокосия Фред с целия екипаж. От капитана до юнгата.

Постепенно платната му се смалиха и още преди да се скрият зад извивката на хоризонта, избледняха, сякаш изгоряха в блясъка на тропическия ден.

Джим Мелой отправи поглед напред.

Посока юг-югозапад! На стотина мили оттук!

По океана сега се носи едно сляпо животно, което вдъхва ужас на всички, за което е определена награда един милион. И никой не се сеща, че е сляпо. Само Джим. Само Джим е лежал на гърба му. Той го е ослепил, той е забил първия харпун в него. По неписаните китобойни закони Свирепия е негов лов — по закон и по съвест.

Един милион!

Кой ще ги спечели?

А те са по право негови!

Не е достатъчна амбрата. Друго е да грабне и тези пари. Да се върне богат, пребогат. И със слава. Ен трябва да живее в разкош. И в слава. Заслужава го. Да се гордее с него. И той да се гордее с нея.

Един милион! Поне двеста хиляди за харпунера.

Това заслужава.

Особено когато знаеш уязвимото място на врага.

Той повика със знак капитана. Наведе се към ухото му:

— Искаш ли още няколкостотин хилядарки?

Капитанът го измери с поглед насмешливо.

— Да рискувам лодките и кораба си? Дума да не става! Цели флотилии бягат от него, пък ти…

— Те не са знаели нещо, което зная аз. Свирепия има своя тайна. Никой не я подозира. Само аз. Съгласи се. Дай ми една лодка и — хоп — пълни, натъпкани джобове… Долари, злато!

— Не знам! — повдигна рамене капитанът, а в същото време бързо съобразяваше, преценяваше.

Впрочем защо да не опита? Ще пожертвува една лодка. Ако Джим загине, капитан Боб ще загуби лодка и няколко поразеници, а ще му остане амбрата. Ако успее Джим — пак печалба. И тъй, и инак — все печалба. А след това има време да изчезне някъде и лудият Джим… Да изчезне, за да остави на верния си приятел едно порядъчно наследство.

— Опасно е! — отговори той, привидно загрижен.

Джим го прекъсна:

— Я не ме разсмивай! Нищо няма да загубиш. Нали така се уговорихме? Всичко по сметка. Дай ми лодка, а ако я съсипя, амбрата ще ти я заплати стократно.

— Ти си комарджия! — усмихна се Боб Каменната глава.

— Или — или! — отговори Джим. — Един Мелой или печели, или… Не е създаден само да живурка…

Капитан Боб заговори сериозно:

— Да си призная, иска ми се да пипна тези хилядарки. Пък и за теб много-много няма да жаля. Но имам други планове, помниш, нали? За китовата гробница. Без теб не ще се оправя с такива нехранимайковци. А този кашалот е опасен, дързък, коварен. Казват — умен.

Джим се разсмя от сърце:

— Право, той е по-голям от мен хиляди пъти, но мозъкът му е малко. В моята глава има мозък, не спермацет. Много съм мислил, всичко съм премислил. Само ти се съгласи.

— Дадено! — отсече Боб Каменната глава и плесна с длан дланта му. — Кой се отказва от толкова пари, ей тъй харизани? Избери си команда и щом го срещнем, тръгвай!

После двамата се запътиха към моряците, които се суетяха край ранения си другар. Кой знае защо, нещастникът беше припаднал, преди Педро да свърши операцията, и сега работата на дърводелеца-хирург се бе улеснила. Можеше спокойно да изреже вмирисаната рана.

— Ех, ако имахме жива вода! — въздъхна един стар моряк.

— Каква вода? — запита друг.

— Жива. Съживява хора. Дава сила. Заздравява всяка рана.

Някой рече:

— Педро, щом има, защо и ти не лекуваш с такава вода, а само ни мъчиш с клизми и пиявици, с ножове и клещи?

— Има! — сопна се мулатът. — Тъй разправят, ама къде? На дъното, дето се смесват Тихият и Атлантическият океан? Как да я взема оттам? Я опитай ти да те видя!

И продължи работата си.

Джим се изправи до групата.

— Юнаци! — почна той. — Търся доброволци.

Моряците го изгледаха любопитни и недоумяващи.

— Вие чухте, нали? — добави той. — Голяма награда, приказна. И то за какво? За един кит. А нашият занаят е да убиваме китове. Всеки от нас, да би живял петдесет живота, няма да спечели толкова пари. Кой ще дойде с моята лодка да уловим кашалота и да пипнем паричките?

Моряците го гледаха втрещени.

— Ти си луд! — промълви Джонсон. — Забрави ли другите?

— Другите! — махна с ръка Джим. — Те не подозират нещо, което аз зная.

— Какво е туй, което знаеш ти? — пресече го Педро. — Магия, а? Срещу дявола само с магия става…

Джим почервеня от гняв.

— Я остави глупостите! Че…

Пред недоизречената заплаха моряците заръмжаха. Педро доби кураж:

— Глупости, а? И ние сме чували нещо. Няма да ни измамиш. Срещу него няма да ни поведеш, да знаеш!

Обади се и харпунерът Джонсон:

— Туй не е кит, а дявол! Морският дявол!

Фред притури:

— Какъв дявол! Сто дявола заедно! И опашките им стърчат.

Обади се трети, четвърти, пети. Заръмжа цялата група:

— Неуязвим е!

— Безсмъртен!

— Преизподнята го е изблъвнала!

Капитан Боб Каменната глава не се стърпя:

— Я млъкнете! Какво сте се разхленцали като баби? Който се бои, да се пръждосва! Търсим смелчаци. Търсим мъже, които искат да забогатеят.

Педро Лопец отново се обади:

— И Оня все такива дири. Смелчаци. Самохвалци.

В следния миг Джим го удари през устата.

— Мръсник! Ако те е страх, остави другите сами да решат.

Педро отскочи назад и внезапно измъкна от пазвата си откраднатия пистолет. Куршумът пропищя край врата на Джим.

Изведнъж, като че ли чакали само тоя знак, моряците се хвърлиха върху Джим. Капитан Боб извади револвера, но преди да гръмне, отзаде му се метна Хари Честер и хвана ръцете му. Капитанът изтърва оръжието си, а в следната минута вече лежеше вързан на палубата, риташе, псуваше, бълваше проклятия.

Джим Мелой успя да се отскубне от нападателите, като нанасяше съкрушителни удари с юмруци на всички страни. Отстъпи до фокмачтата. Там тълпата го обгради. Той се хвана за вантите и запълзя нагоре. Двамина го последваха с ножове в зъбите. Отдолу Педро гръмна с пистолета. Стреля втори път. Трети. Джим достигна върха. Вече нямаше накъде. Мулатът не спираше да стреля. Изведнъж Джим се килна настрани и полетя от върха на мачтата в морето. Матросите се струпаха на борда. На мястото, където той потъна, видяха само орляк акули.

— Все тъй става — промълви някой. — Акулите подушват, кога ще има бунт, и се събират за плячка.

Бунтовниците пак се върнаха до вързания капитан, който не спираше да ругае и да се заканва:

— Ако не ме отвържете веднага, всички ви ще избеся! На всяка рея по един негодник! Така ще обикалям от пристанище на пристанище, да ви гледат. Чувате ли, обесници? Развържете ме!

Груби присмехи му отговориха.

Пристъпи Хари Честер. Даде знак за тишина.

— Капитан Конован — почна той. — Няма да те освободим още сега. Нека стигнем в някое пристанище. Там ще ти върнем кораба. Не сега. Омръзна на хората да ги мъкнеш от опасност към опасност…

Насреща му се изпречи дърводелецът Педро Лопец:

— Кой си ти, дето ще го пускаш и ще му връщаш кораба? Затова ли рискувахме главите си? Че нали щом стигнем, и ще ни прати в тъмницата. Никакво освобождаване. Аз ще го пусна под кила. Ей сега. Ще го прекараме с въжето от единия до другия борд. Да го настържат мидите. На кайма да го направят. Да иде при другарчето си, което щеше да ни води да се бием с дявола.

После се обърна към останалите бунтовници:

— Хайде, момчета, пускайте го във водата!

— Не позволявам! — изпречи се Хари. — Не позволявам!

— Че кой те пита? — тросна се Педро.

Приятелите му се хвърлиха върху помощник-капитана и го свързаха.

— Изменник! — заплю го възмутен Педро. — Ще ги защищаваш, а?

Някои възроптаха. Мулатът се обърна към тях:

— Уж беше на наша страна. А той шпионирал. Чак сега се издаде.

После добави с многозначително намигване:

— Тъй е и по-добре! Един по-малко за делбата!

Но кокът, дълъг, кокалест негър, с касапския нож в ръка, се обади:

— Нали Хари хвана капитана? Ако не беше той, Каменната глава щеше да те пречука.

— Дори да е тъй — сопна се Педро. — Още по-лошо. Както предаде него, така ще предаде нас.

Той се изправи.

— Сега на работа! Джонсон, Фред, омотайте и двамата в едно платнище, вържете на краката им камък, ама по-тежичък и алилуя!

Най-верните му другари припнаха да изпълнят заповедта.

Кокът пак се изпречи.

— За Каменната глава бива, ама за Хари…

Подкрепиха го няколко заканителни гласа:

— Какъвто и да е Хари, няма да го пипаш!

Педро скочи на едно буре, стиснал двата пистолета:

— Я да видя кой ги защищатава! Кой е на тяхна страна?

Ропотът заглъхна. Но негърът се обади:

— Когато се наговаряхме, не ни каза, че ще убиваме. Аз искам да се махна от този прокълнат кораб — само туй. Не ща плячка, не ща да убивам!

Педро заговори по-кротко:

— Някой друг да мисли като него? Друг да не ще плячка?

Обадиха се още трима.

— Добре! — отсече Педро. — Още по-добре! Спуснете веднага една лодка, вземете буре вода, сандък сухари, вземете си вашия Хари и се запилявайте оттук! При мен ще останат само смелите, които не се плашат от убийство, щом искат да спечелят. Смели за себе си, а не както търсеше оня побойник Джим — смели, ама за него.

Неговите хора, стиснали ножове и китобойни пики, се изкискаха доволни.

Четиримата стояха смаяни.

Тогава се обади Хари Честер:

— Педро, това е все едно да ги убиеш. Само че по-жестоко. Сами с лодка в тая част на океана те все едно ще загинат. И то за какво? Че ме защитили. Я остави хората! А мен, ако щеш, убивай, да не преча и на теб, както и на другите, ако щеш, недей. Ти право прецени. И срещу теб ще бъда, както срещу предишните. Щом станеш насилник, ще бъда против теб. Безразлично ми е всичко друго. Ако не днес, то след месец-два и без това няма да ме има. И без твоя помощ…

— Отдавна тъй приказваш — сряза го мулатът. — Да ни залъгваш. Да те съжаляваме. Но вече не минава. При Педро не минава.

Хари се доизказа спокойно:

— Но теб ще обесят като пират.

Педро изруга, после се обърна към четиримата:

— Хайде! Какво се мотаете! Спускайте лодката! Няма наготово! И по-бързо. Ако ви обича бог, ще ви спаси. Ако пукнете, значи, сте предатели. Божи съд, най-праведен. А вие, Фред, Джонсон, дайте платнището и камъка за негово превъзходителство капитана! Нямаме време.