Джой Филдинг
Гранд авеню (34)

33.

Следващият понеделник прокурорът призова на свидетелското място Рон Ейзингер.

Рон, който през последните години вече не изглеждаше толкова елегантен, но по-мускулест, свидетелства, че въпреки развода им, Барбара винаги е била примерна майка, че тя и Трейси са били изключително близки и че Трейси никога не му е казвала майка й да я е малтретирала по какъвто и да било начин.

— Никога ли не се е оплаквала от майка си? — попита Вики при кръстосания разпит.

— Не, никога.

— Тийнейджърка, която никога не се оплаква от майка си? Това не ви ли се виждаше странно?

Съдебните заседатели се засмяха. Прокурорът възрази на въпроса.

— Давайте по същество, адвокат — заповяда Хенри Фицджералд.

— Господин Ейзингер, колко често се виждахте с Трейси след развода?

— Всяка сряда вечер и през един уикенд.

— За какво си говорехте, когато бяхте заедно?

Рон прочисти гърло, кръстоса ръце, после вдигна едната си длан във въздуха.

— Не съм сигурен. Обикновените неща, предполагам.

— Трейси говореше ли за училище?

— Да — каза Рон, но не изглеждаше много уверен.

— За приятелите си?

— Предполагам.

— Трейси има ли много приятели, господин Ейзингер?

— Сигурен съм, че има.

— Назовете три имена.

— Какво?

— Можете ли да назовете три от приятелките на Трейси?

— Ами…

— А една? Можете ли да си спомните името на поне една от приятелките на дъщеря си?

Рон погледна към тавана.

— Мисля, че има една Лайза.

— А, да — каза Вики с усмивка. — Винаги има по една Лайза.

Сред зрителите, както и сред съдебните заседатели, се разнесе смях.

— Истината е, че дъщеря ви няма много приятели, не е ли така?

— Трейси никога не е изпитвала нужда от много хора около себе си.

— Защото е имала майка си?

Вики видя, че Майкъл Роуз се поколеба на мястото си, явно не бе сигурен дали да възрази. Подобни въпроси всъщност можеха да му помогнат, почти долавяше мислите му тя.

— Не е ли вярно, господин Ейзингер, че нерядко сте се оплаквали, че Барбара е твърде ангажирана с живота на дъщеря си? Че по време на брака си често сте се чувствал встрани и изолиран?

— Трейси и майка й бяха твърде близки.

— Неестествено близки ли?

— Възразявам.

— Приема се.

— Не сте ли накарали жена си да иде на психиатър? — попита Вики.

— Може и да съм я накарал.

— По-точно, не сте ли й казали веднъж, че не е добре и трябва да си прегледа главата?

Откъде знаеш това, питаха очите на Рон.

Тя ми беше приятелка, забрави ли, отговориха му нейните.

Наистина ли, питаше последвалата тишина.

— Бях много ядосан, когато казах това — отговори Рон.

— Казахте или не казахте на жена си, че не е добре и трябва да си прегледа главата?

— Да.

Вики преглътна, пое дълбоко дъх, почуди се дали да направи немислимото и да зададе въпроса, в чийто отговор не бе сто процента сигурна. Тя погледна към Рон, който тъкмо гледаше дъщеря си и осъзна, че предпочита да е навсякъде другаде, само не и тук. Той обичаше дъщеря си. Не изпитваше лоялност към бившата си жена. Та той бе професор по социология, за бога, почти долавяше мислите му Вики. Един горд, изтъкнат представител на своята общност. Няма начин да е произвел някакъв хладнокръвен социопат.

Вики почувства как ъгълчетата на устните й потрепват в усмивка. Кой казва, че не знае отговора?

— Господин Ейзингер — уверено произнесе тя, — смятате ли, че е възможно Трейси да е била малтретирана от майка си?

Настана дълга пауза.

— Възможно е — каза накрая Рон.

 

 

Хауърд Кърбъл бе много по-полезен свидетел за обвинението. Нямаше внушителната осанка на бившия съпруг на Барбара, но въпреки това излъчваше спокоен авторитет. Той прочувствено разказа как са се срещнали с Барбара, как са се влюбили, за плановете им относно съвместното бъдеще. Сексуалният им живот бил чудесен, отговори, когато го попитаха. Барбара била нормална жена, с нормални сексуални желания. Не проявявала абсолютно никакви странности. Твърдението, че е малтретирала дъщеря си било под всякаква критика. Барбара била всеотдайна майка. За нея Трейси винаги стояла на първо място.

— Значи Трейси не е имала причини да ревнува майка си от вашата връзка — заключи Вики, когато дойде нейният ред да разпитва свидетеля.

— Би трябвало да попитате Трейси.

— Така възнамерявам — каза Вики и освободи свидетеля.

 

 

— Щатът призовава Кристин Маларек.

Бе началото на третата седмица от процеса, когато задните врати на огромната зала се разтвориха и Крис бързо премина по централната алея, без да поглежда встрани. Носеше бледоморав пуловер и сиви панталони, русата й коса падаше на меки вълни върху раменете й.

Изглежда по-красива от всякога, помисли си Вики и хвърли поглед на Тони, който от първия ден на процеса седеше все на едно и също място — точно зад двете редици, запазени за пресата. Дали щеше да направи сцена, усъмни се Вики. Дали нямаше да измъкне пистолет и да обсипе залата с куршуми? Слава богу, че имаше метални детектори, помисли си тя и докато Крис се заклеваше, зърна Сюзан на последната редица. Майкъл Роуз зададе на Крис няколко формални въпроса относно възрастта и професията й, преди да премине по същество.

— Бихте ли описали връзката си с Барбара Ейзингер? — помоли той.

— Бяхме приятелки от четиринайсет години. Най-добри приятелки — уточни Крис.

— Познавате ли също така дъщеря й, Трейси?

— Познавам Трейси, откакто бе на две години. — Крис погледна към Трейси и очите й за кратко срещнаха погледа на Вики, преди да се отклонят.

— Бихте ли определили Барбара Ейзингер като добра майка?

— Тя бе чудесна майка.

— Виждали ли сте я някога да удря дъщеря си?

— Барбара не вярваше в телесните наказания.

— Никога ли не я е удряла в гнева си?

— Никога. Барбара бе много любяща майка. Тя обожаваше Трейси.

— Виждали ли сте някога, през всичките години, през които сте били приятелки, Барбара да докосва дъщеря си по неуместен начин?

— Разбира се, че не.

— Някога доверявала ли ви е неестествен интерес към дъщеря си?

— Не. Това е абсурдно.

— Благодаря ви — заключи Майкъл Роуз и кимна по посока на Вики. — Свидетелката е ваша.

Свидетелката е моя, наистина, помисли си Вики и бавно се изправи на крака. Мога ли действително да направя това, почуди се тя, но отхвърли съмненията си с тръсване на глава. Нима имаше избор?

— В какъв смисъл тя бе любяща майка? — попита Вики.

Крис се поколеба.

— Не съм сигурна, че разбирам въпроса.

— Виждали ли сте я да гали дъщеря си по косата?

— Да.

— Виждали ли сте я да я целува?

— Разбира се.

— Да я прегръща?

— Да.

— А Трейси как отговаряше на ласките на майка си?

Крис се опита да си припомни многобройните случаи, в които бе виждала Барбара и Трейси заедно.

— Никога не е имало никакви проблеми, ако клоните към това.

— Никога ли не сте чували Трейси да протестира?

— Не.

— Бяхте ли шокирана, когато научихте, че Трейси е арестувана за убийството на майка си? — Вики почака Майкъл Роуз да възрази и почти се засмя, когато той не го направи.

— Помислих си, че трябва да е станала някаква грешка.

— Бяхте ли шокирана, когато научихте, че Трейси си е признала?

— Да.

— Защо?

— Защо? — повтори Крис.

— Защо бяхте шокирана?

— Не съм сигурна как да отговоря.

— Бяхте ли шокирана, понеже не сте могли да си представите Трейси да извърши такова ужасно нещо? — Прокурорът със сигурност ще възрази на това, помисли си Вики и зачака.

— Възразявам — чинно се обади от мястото си Майкъл Роуз. — Мнението на свидетелката по този въпрос е безотносително.

— Приема се.

— Трейси казала ли е или направила ли е някога нещо, с което да покаже, че не се чувства щастлива от скорошния годеж на майка си?

— Не.

— Значи, доколкото ви е било известно, всичко между Барбара и дъщеря й, е било наред.

— Да.

— Но Трейси все пак е убила майка си. Как е възможно?

— Възразявам.

— Приема се.

— Ще се съгласите ли, че трябва да има дяволски добра причина една дъщеря да убие майка си?

— Възразявам.

— Приема се. Внимавайте какво говорите, адвокат.

— Трейси имаше ли лош характер, госпожо Маларек? — попита Вики, пренебрегвайки както възражението на прокурора, така и предупреждението на съдията.

— Доколкото ми е известно, не.

— А известно ли ви е Трейси да е удряла майка си преди онази фатална нощ?

— Не, аз поне не зная такова нещо.

— И все пак, това младо момиче, което по всичко личи, е било образцова дъщеря, е станало посред нощ и е убило майка си. Това звучи ли ви смислено?

— Не — призна Крис, преди прокурорът да има време да възрази. — Нищо от случилото се онази нощ, не ми звучи смислено.

Вики дълбоко и бавно си пое дъх. Сега или никога, помисли си тя. Пое си отново дъх и си наложи да зададе следващия въпрос.

— Вие и Барбара Ейзингер били ли сте някога любовници? — попита тя и чу как през залата премина приглушен шепот.

— Какво! — Лицето на Крис бе станало призрачнобледо.

Майкъл Роуз скочи на крака и се втурна към съдията.

— Възразявам, Ваша чест!

— Ваша чест — обърна се и Вики, вече озовала се до Майкъл Роуз. — Ние изслушахме показания, според които жертвата е била нормална жена с нормални сексуални предпочитания. Тогава областният прокурор не възрази. Смятам, че трябва да ми се позволи да докажа, че Барбара Ейзингер невинаги е била такава, за каквато са я мислели останалите и това включва нейните сексуални наклонности.

— Тя е права, прокурор — каза съдията на посърналия Майкъл Роуз. — Ще допусна въпроса.

— Вие и Барбара Ейзингер бяхте ли любовници? — незабавно повтори Вики.

— Не! — заяви Крис.

— Напомням ви, госпожо Маларек, че се намирате под клетва.

— Не е нужно да ми напомняте.

— Възразявам, Ваша чест. Свидетелката отговори на въпроса.

— Приема се.

— Омъжена ли сте, госпожо Маларек? — попита Вики, бързо сменяйки темата.

Крис гледаше така, като че ли всеки момент щеше да падне от свидетелското място, очите й се замятаха из залата и се спряха на бившия й съпруг.

— Разведена — прошепна тя, а Тони се засмя и се приведе напред.

— Съжалявам — каза Вики. — Не ви чух.

— Разведена съм.

— Кога точно напуснахте съпруга си?

— Преди малко повече от две години.

— Бихте ли описали на този съд какво се случи в нощта, когато напуснахте съпруга си?

— Възразявам, Ваша чест — изръмжа Майкъл Роуз. — Какво отношение има това?

— Убедена съм, че връзката ще проличи след малко — заяви Вики.

— Побързайте — заповяда съдията.

— В нощта, когато сте напуснали съпруга си, сте отишли в дома на Барбара Ейзингер, така ли е?

— Да.

— Всъщност сте се показали по бельо, така ли е?

— Да, но това стана, понеже Тони ме заключи вън от къщи.

— Значи вие отидохте на Гранд авеню да видите Барбара Ейзингер?

— Не знаех къде другаде да отида.

— По кое време беше това? Девет часа? Десет?

— Бе около полунощ.

— Значи сте се появили около полунощ в къщата на Барбара Ейзингер по бельо — обобщи Вики. — Какво се случи после?

Крис поклати глава, сякаш не й се искаше да си припомня подробностите от онази нощ.

— Не си спомням точно.

— Не си спомняте? — недоверчиво попита Вики.

— Мисля, че Трейси ми направи чай.

— А Барбара ви напълни ваната?

— Умирах от студ. Тя се опитваше да ме стопли.

— Затова ли ви покани в леглото си? За да ви стопли?

— Възразявам!

— Къде спахте онази нощ? — промени въпроса си Вики.

— В леглото на Барбара.

— Сама?

— Не.

— Барбара също ли спа там?

— Да. Но нищо не се случи.

— Не се ли целунахте?

— Какво?

— Вие и госпожа Ейзингер целунахте ли се?

Крис безпомощно се огледа из залата, не можеше да повярва, че тези думи идваха от приятелката й.

— Защо правиш това?

— Ваша чест, бихте ли накарали свидетелката да отговори? — извърна се от приятелката си Вики. Тя вече знаеше отговора. Трейси бе видяла двете жени заедно, после избягала в леглото си и се престорила, че спи, когато майка й дошла да я провери след няколко минути. Какво щеше да прави, ако Крис отречеше това?

— Целунахме се, но…

— По устните?

— Да.

— Тази целувка приличаше ли на онези, които обикновено си разменяте с приятелки?

— Не.

— Каква бе тази целувка?

— Не зная.

— Като между любовници?

— Да — тихо произнесе Крис и Майкъл Роуз зарови глава в ръцете си. — Но нищо не се случи. Целунахме се. Това беше всичко.

— Вие хомосексуална ли сте, госпожо Маларек?

— Възразявам, Ваша чест. Какво отношение може да има това? Свидетелката не е подсъдима.

— Ваша чест, по наше мнение, Барбара Ейзингер и Крис Маларек са били въвлечени в лесбийска авантюра — противопостави се Вики, — което би доказало, че майката на Трейси не е изпитвала отвращение от секса с жена. Така че, сексуалността на свидетелката е твърде свързана с темата.

— Ще го допусна — постанови съдията, след известно обмисляне.

— Аз имам три деца — прошепна Крис.

— Хомосексуална ли сте? — повтори Вики. Мразеше звука на собствения си глас.

— Моля те, не прави това.

— Животът на една млада жена е в опасност.

— Моят също — тихо каза Крис.

Съдия Фицджералд се наведе напред и заповяда на свидетелката да отговори на въпроса.

Крис затвори очи и леко издиша. Тя стоя така няколко дълги секунди и Вики отново се зачуди какво щеше да прави, ако Крис отречеше. Щеше ли да е способна да й противопостави откритията на частния детектив, когото бе изпратила по следите на Крис от няколко седмици? Той бе направил снимки, доказващи, че Крис има авантюра с една жена от нейния офис. Моля те, не ме принуждавай да ти причинявам това, мълком се помоли тя. Чувстваше как жигосващото презрение на Сюзан прогаря дупка в гърба на тъмносиньото й кашмирено сако, как злобното кискане на Тони си пробива път в залата.

— Хомосексуална ли сте, госпожо Маларек? Да или не?

Крис отвори очи. По сърцевидното й лице се бе изписало спокойствие, сякаш най-накрая бе постигнала мир със себе си, нямаше повече да бяга уплашена.

— Да — призна тя със силен и уверен глас. — Да, такава съм.