Ан Мари Дюкет
Каньонът на любовта (9)

Девета глава

Андреа тъкмо се готвеше да си ляга, когато на вратата се почука.

— Андреа, аз съм Кърт! Може ли да вляза?

Не очакваше да види отново Кърт тази вечер. Час след като бе избягала от стола, той дойде заедно със семейството на Емили, за да й донесе вечерята. Тръгна си почти веднага. Имаше работа навън. Андреа се зарадва на Емили, но присъствието на родителите я притесняваше. За нейно облекчение гостите не останаха дълго.

— Влизай!

— Безпокоях се за теб. — Кърт пристъпи вътре. — Ти така панически избяга от стола! Представям си какъв шок е да видиш отново снимките. Защо не си ми казвала?

— Ти разказваш ли на всеки срещнат за Сара?

— При катастрофата е загинала приятелката ти, Ди?

— Да! Тя беше втори бордови помощник и… единствената жертва от катастрофата! Ирония на съдбата! Претъпкан с пътници самолет и загива само най-добрата ми приятелка.

— Както сама ми каза, не позволявай на миналото да те измъчва! — Гласът му бе изпълнен със състрадание. Той седна на леглото до нея.

— Така и правя, но когато зърнах изрезката… Все пак се радвам, че видях отново Емили. Не можах да помогна на Ди, но спасих останалите! — Андреа горчиво се усмихна. — Това ме успокоява до известна степен!

Кърт мълчеше. Андреа чакаше да чуе неговото мнение.

— Иска ми се Сара да бе спасила живота на тримата туристи! — каза той накрая. — Ако беше успяла, нейната смърт нямаше да ми се струва толкова голяма загуба!

— Кърт, не е възможно през целия си живот да си в траур!

— Да не искаш с дъщеря ми да се държим така, сякаш нищо не се е случило? — попита гневно.

— Не! Но трябва да мислите за живота, а не за смъртта! Ако не можете да го сторите, сте загубени! Остави Сара да почива в мир!

— Мисля, че истината ще помогне на Лин да преживее трагедията, когато стане достатъчно голяма, за да разбира!

— А на теб? Ще помогне ли истината на теб?

Кърт не искаше… Или не можеше да отговори на този въпрос. Стана и се отправи към вратата.

— Животът е прекрасен, Кърт! Не можеш вечно да живееш с миналото!

— И не възнамерявам! — озъби се той. — Лека нощ!

Когато той излезе, Андреа усети тежест в гърдите си. Безпокоеше се за него. Чувстваше, че не му е безразлична. Виждайки я на фона на пламъците от самолета, той се опита да облекчи скръбта й. Но призракът на Сара отново излезе победител. Беше по-лошо, отколкото предполагаше. Много й се искаше, но не можеше да го върне към нормалния живот.

Когато след три дни слънцето най-после се показа, решиха да продължат експедицията. Избутаха лодката във водата и Андреа първа скочи вътре. Навлязоха в средата на реката, където течението беше по-бързо.

— Да се надяваме, че днес няма да вали! — рече Кърт, когато Колорадо подхвана и понесе лодката. Андреа не отговори и той се обърна към нея. — От учтивост можеше да кажеш: „Аз също се надявам, че няма да вали“ или нещо подобно!

— Не вярвам, че искаш да говориш с мен! — обърна се открито към него. — Избягваш ме винаги, когато е възможно! Не съм и мислила, че ще срещна такъв човек… — Внезапно млъкна.

— Какъв?

— Страхлив! Боиш се от мен, от себе си, от живота!

— На твое място бих се съсредоточил върху течението и не бих се занимавал с психоанализа! — Кърт стисна греблото и пръстите му изпукаха. — Задава се поредица от бързеи!

— Аз съм готова!

— Ще видим! Ще се озовем сред тях, преди да сме разбрали!

Кърт се оказа прав. Водата съскаше между камъните във водовъртеж от ярост. Сърцето на Андреа лудо прескачаше, докато се промъкваха през коварните бързеи. Много преди да стигнат до спокойни води, всеки нерв от тялото й бе напрегнат до скъсване. Беше се наситила на кошмари.

— Всичко наред ли е? — попита Кърт. Тя само кимна. С мъка поемаше дъх. — По-добре да изкараме лодката на брега! И двамата се нуждаем от почивка! — След няколко минути стъпиха в гъстата червена тиня. Андреа въздъхна с облекчение, което не остана незабелязано от Кърт. — Реката е по-бурна от обикновено! Вероятно заради дъжда са отворили шлюзовете на язовира. — Не направи опит да приближи до нея, а остана тревожно загледан в Колорадо.

— Няма ли да продължим?

— Не е разумно, докато не ги затворят! Ако бяхме с голяма моторна лодка, щях да съм по-спокоен.

— Какво ще правим? Ще опънем палатките и ще чакаме?

— Да, но първо ще се обадя по радиостанцията до язовира в Глен Каньон, за да разбера какво става. — Кърт отвори херметическия контейнер, в който бе радиостанцията. — Трябва да се кача по-нависоко. Скалите пречат на радиовръзката. Чакай ме тук! — И той пое нагоре.

Андреа издърпа лодката по-далеч от реката. Реши да извади малкия газов котлон и кафеника. Трябваше да пийнат нещо топло. Точно когато намери прясната вода и кибрита, Кърт изкрещя:

— Прибирай всичко! Нямаме време!

— Защо? Какво има?

— Нещастен случай!

— Кой? Къде? — Тя бързо започна да прибира.

— Самотен каякар няколко мили по-надолу. Лодката се разбила и сега той се държи за скала в средата на реката.

— Ранен ли е?

— Да, така казаха! — Кърт прибра котлона. — Там има прагове с остри скали под тях. Познавачите заобикалят мястото.

— Защо не използваме хеликоптер? — Андреа ясно си представи разиграващата се сред водните бабуни драма.

— Духа много силен вятър! — Кърт поклати глава.

— А патрулите с моторници?

— Тръгнали са, но имат проблеми! Джуди е паднала от лодката!

— О, не! — простена Андреа, но вътрешно не се изненада.

— Да! Сега Дан я спасява. Ще пристигнем преди тях при пострадалия!

— За колко време ще стигнем пеша? — Андреа вече мислеше върху задачата.

— Не ние, а ти!

— Защо ще се разделяме, Кърт? Никога не съм участвала във водноспасителна операция!

— Не искам подобно нещо от теб! Ако тръгнем по брега, ще стигнем за четирийсет и пет минути. Раненият може да не издържи толкова! Ще стигна до него с лодката!

— Ще минеш през праговете? — Сърцето на Андреа замря.

— Мога да го направя! Не съм новак! Много по-трудно ще бъде да го прибера от скалата!

— Ти си се побъркал! — избухна тя. — Това не е спасителна акция, а хазарт! И двамата ще загинете, Кърт! Опасно е!

— Има шанс и аз трябва да го използвам! — Кърт тръгна към лодката, но Андреа му препречи пътя.

— Не! Твоят собствен живот е по-важен от жертвата, Кърт!

— Не искам човекът да свърши като Сара! Всяка минута е скъпа!

— Ти няма да си виновен за неговата смърт! Действията ти противоречат на всичко, което си ме учил, Кърт!

— Казвал съм ти също, че професията е опасна! А сега се махни от пътя ми!

— Но Сара е загинала, именно поемайки ненужни рискове! — Тя не отстъпваше. Очите на Кърт блеснаха гневно, но Андреа не помръдна. — Тази река е пълна с прагове. Казвал си ми, че Сара се е удавила под един от тях! Търсила е най-краткия път, без да се съобразява с опасността!

— Не е така! — успя да каже и лицето му пребледня. — Тя знаеше правилата по-добре от другите! Бях й показал всичко!

— Тогава следвай и ти тези правила!

— Правилата ги създавам аз! Аз съм най-добрият в тези води!

— Вероятно Сара е разсъждавала по същия начин! Няма да те оставя да тръгнеш сам, Кърт! Двамата ще отидем по брега! Няма да се разделяме и заедно ще спасим ранения!

— Не! Решението ми е окончателно!

— Добре, Кърт! — Бавно пое въздух. — Както кажеш! — Той й хвърли поглед, изпълнен с подозрение, но не каза нищо. — Само да взема санитарната чанта!

Кърт кимна и тя се втурна към лодката. Но вместо да вземе чантата, изтръгна веслата от вилките и ги хвърли в реката.

— По дяволите! — Кърт се спусна към нея, но Андреа бе докопала вече и резервния чифт гребла. Изви се като змия, избегна протегнатите му ръце и се втурна към реката.

— Андреа, недей! — изкрещя Кърт, но тя не му обърна внимание. Отчаянието й даде сили. Захвърли греблата далеч навътре и доволна проследи как течението ги пое в прегръдките си и ги понесе. След малко изчезнаха.

Кърт я хвана за раменете и грубо я обърна към себе си.

— Глупачка! Даваш ли си сметка какво направи?!

— Разбира се! — Андреа победоносно вирна брадичка. — Пусни ме! Човекът трябва да бъде спасен! Губим ценно време!

— Губим го заради теб! — изръмжа Кърт. Отблъсна я от себе си, но ръцете му останаха свити в юмруци. — Добре, Андреа, вече нямам избор и ще действаме, както ти казваш! Грабвай лебедката и спасителните колани! Да тръгваме!

Минути по-късно вече бързаха надолу. Теренът беше неравен. На някои места крайречната ивица изчезваше и оставаха само отвесните стени на каньона. Трябваше да преминават по гладките скали, надвесени над бушуващата река. Най-накрая стигнаха до мястото, където Колорадо изливаше водите си в страховит водопад.

Андреа отчаяно търсеше места за хващане, докато слизаха с Кърт по стената. Водните пръски шибаха безмилостно лицето й, но това бе нищо в сравнение с дивия страх, който свиваше стомаха й. Тонове вода се изсипваха през тясното гърло на каньона. Гледката беше страховита. Само като си помисли, че Кърт се готвеше да се спусне с лодката по водопада и коленете й омекнаха. Извърна глава.

Кърт пръв стъпи на равното. След миг и тя беше до него.

— Видя ли го! — изкрещя той в ухото й.

Грохотът беше ужасен.

Андреа поклати глава. Срамуваше се да признае, че докато слизаха, дори не бе помислила за пострадалия.

Кърт я издърпа за ръката до самия ръб на брега и след това посочи навътре. Точно в средата на разпенената вода се виждаше оранжева спасителна риза и бяла каска над нея.

Андреа кимна, че е разбрала. Започна да наглася лебедката. Сърцето й подскачаше и тя се учуди, че ръцете й са толкова спокойни. Кърт затегна предпазните колани върху спасителната си риза и сложи каската.

— Ще се справиш ли? — изкрещя и закачи халката на колана си за въжето на лебедката.

— Да!

Кърт хвана отпуснатото въже и заслиза надолу към въртопа.

— Внимавай! — извика тя.

Той вдигна палец и се хвърли в разпенената стихия.

Андреа бавно отпускаше въжето, като внимаваше да не го оплете. Течението беше бързо и мощно. Кърт се спускаше под ъгъл. Така имаше най-голям шанс да стигне до ранения. Андреа видя как Кърт подмина скалата с каякаря. С нечовешки напън успя да се пребори с водните струи и да се добере до него.

Затаи дъх, докато Кърт закачваше пострадалия. Вече й се струваше, че губи съзнание, когато го видя да маха в знак, че трябва да ги изтегли. Започна да навива въжето. Лебедката скриптеше и се бореше с мощното течение. Бавно, но сигурно, двамата мъже излязоха на брега.

Андреа се втурна да помага на Кърт. Пострадалият премигваше. Щом стъпи на брега, той припадна на земята.

— Кракът му е счупен! — веднага забеляза тя.

— Дясната му ръка също! — каза Кърт, докато го носеха.

— Аз ще се заема с него! Опитай да се свържеш по радиото! — Андреа се надвеси над мъжа със санитарната чанта. Кърт бе старши, но уменията му по спешна медицинска помощ далеч отстъпваха пред нейните. Тя се радваше, че има поне една област, в която Кърт признава нейното предимство.

— Щом не може да се използва хеликоптер, ще трябва лодка, за да го изнесем оттук! Той е в безсъзнание! Дори да се свести, с тези счупени крайници няма да може да язди. Друсането върху мулето само ще влоши състоянието му!

— Ще видя какво мога да направя! — обеща Кърт. — Да ти помогна ли за шините?

— Не, но след като се свържеш ми донеси одеяла и хавлии.

— Добре!

Андреа работеше бързо и съсредоточено. Когато Кърт дойде при нея, бе направила всичко, което беше възможно.

— Помощта пристига всеки момент! Туристическа лодка е оставила пътниците и идва насам. Ще го закараме до Сияйния Ангел. Взели са и носилка. Идват също и още двама рейнджъри.

— Джуди и Дан?

— Не, засега от тях нямаме новини! — Андреа замълча и мислено се помоли Джуди да е добре. — Как е пациентът? — осведоми се Кърт.

— Все още е в безсъзнание, но пулсът му е стабилен.

— Оставям го в твои ръце и отивам да разтоваря лодката! Заедно с ранения ще превозим до базата и нашия багаж. Там ще проверим дали има новини за Джуди.

— Това не е ли Ърл? — попита Андреа, когато съзря дългоочакваната помощ. — Който ни донесе пощата?

— Да! — отговори кратко Кърт. Но когато Ърл и другият рейнджър приближиха с носилката, видимо се напрегна.

— Лодката е на пет минути път! — обяви Ърл. — Пострадалият ще издържи ли пренасянето.

— Да, струва ми се! — Андреа се наведе над пациента. — В добро състояние е.

Ърл остави носилката на земята до ранения и четиримата внимателно го преместиха върху нея.

— Знаете ли как се е случило?

— Минал е през прага, вместо да го заобиколи! — отговори Кърт. — Също като Сара, нали, Ърл?

Ърл не отговори. Андреа замръзна както привързваше пациента с ремъци към носилката.

— Не съм казвал подобно нещо! — Гласът на Ърл бе глух до неузнаваемост.

— Но е самата истина! Тя е загинала точно по този начин. Всичко съвпада… Мълчанието на Джим, твоето и на всички. — Поведението на Ърл издаваше, че заключението е правилно. Кърт преглътна с мъка. — Чудя се как не се досетих по-рано?

— Как разбра? — попита Ърл с разтреперан глас. — Нима след толкова години някой е проговорил!

— Тя ми помогна! — кимна той към Андреа.

Тя ги гледаше и болката за Кърт свиваше сърцето й. Подозираше, че самата Сара е виновна за злополуката. Но сега, когато най-сетне го чу, не повярва.

— Съжалявам, Кърт! — прошепна Ърл.

Настъпи зловещо мълчание. Андреа се наведе над пострадалия да довърши приготовленията за пренасяне.

— Защо не си ми казал досега?

— Рейнджърът, който бил със Сара, я убеждавал да заобиколят прага. Но тя изобщо не искала да чуе. Казала, че така ще загубят време. След като не се разбрали, тръгнала сама.

— После?

— Водният праг е висок дванайсет метра, Кърт! — Ърл продължи без всякакво желание. — Отдолу е пълно с остри скали! Вероятно някой като теб би успял, но не и Сара. Нито пък тримата, които е искала да спаси.

— И вие решихте да скриете истината?

— Решихме да пощадим семейството й! — настоя Ърл. — Джим каза, че така ще е по-добре за нейните родители, за теб и особено за Лин. Да мислите, че смъртта е била героична, вместо…

— Вместо каква?

— Глупава! — каза Ърл след минута колебание.

Кърт се олюля. Ърл се опита да го подкрепи, но бе грубо отблъснат. Кърт грабна носилката от единия край. Ърл веднага пое другия. Андреа и другият рейнджър нарамиха останалия багаж и всички поеха по неравния път надолу, където ги чакаше спасителната лодка.

Докато стигнат до най-близката станция, вятърът стихна и пристигна хеликоптерът. Натовариха пострадалия и багажа, а по радиостанцията разбраха, че Джуди и Дан са се измъкнали невредими. Андреа въздъхна с облекчение, когато научи, че Джуди е била транспортирана със същия хеликоптер. Не била ранена, но много изплашена. Лодката натовари туристите и пое по избрания маршрут. Ърл и неговият колега се приготвиха за изкачване на хребета, а Кърт и Андреа седнаха да пишат доклада за злополуката пред властите.

— Кърт, всички се възхищаваме пред твоята сила и умения! — каза Ърл на тръгване. — Ако някой е виновен за смъртта на Сара, това е самата тя! Не би трябвало да поема такъв риск!

Кърт не промълви нито дума. Седеше и се взираше след двамата рейнджъри. Най-после останаха сами с Колорадо.

Андреа търсеше подходящи думи да го утеши, но знаеше, че каквото и да каже няма да помогне. Просто сложи ръка на рамото му. При нейното докосване, той се обърна. Личеше, че се бори със себе си, но не я отблъсна.

— Не е ли смешно? Бордови помощник за два месеца открива нещо, което аз не мога да разгадая за две години! — Погледът му потъмня от гняв. — Господи, Андреа, та аз съм бил единственият, който не е знаел!

Андреа седна до него и го прегърна. Още носеше спомена за ръцете му, когато я утешаваше за Ди. Радваше се, че сега е до него и също би могла да му предложи успокоение.

— Кърт, толкова съжалявам! — Допря лице до косата му. — Всъщност не зная как стана! Може би изведнъж случилото се със Сара изплува пред очите ми! Но щом реши да минеш през онзи праг, направих първото, което ми дойде наум! Затова хвърлих веслата! Нямах представа… — Тя с мъка поемаше дъх. — Не съм искала да ти причиня мъка.

— Аз не те обвинявам! — Кърт вдигна очи и срещна погледа й. — Чувствам облекчение, че най-после разбрах!

— Наистина ли?

— Да! С Лин трябваше да знаем истината, без значение колко е болезнена! Не искам животът на дъщеря ми да бъде изграден върху лъжа! Няма да е честно нито към нас, нито към Сара! Не се безпокой, Андреа! Искаше да ми помогнеш и го направи!

Олекна й. Хвана ръцете му. Двамата мълчаливо гледаха реката.

— А сега, Кърт? — попита Андреа, като видя, че той малко по малко се съвзема. — Какво ще правиш?

— Ще се прибера у дома. Ще се грижа за дъщеря си. Ще разговаряме за майка й и щастливите времена, прекарани заедно. Единствено с нея мога да говоря за Сара! — Очите му бяха изпълнени с тъга. — Лин трябва да знае колко силно я е обичала Сара. А когато порасне, трябва да чуе, че майка й е била първокласен рейнджър, но е надценила възможностите си. Много искам да го научи от мен!

— Трудно ще е! — каза Андреа, възхитена от смелостта му. — Лин ще повярва много по-лесно на един идеален образ!

— Зная, но чувствам, че истината е най-правилният подход! Не желая Лин да израсне с мисълта, че майка й е била човек без недостатъци и безпогрешен рейнджър! Искам да познава истинската Сара, с добрите и лошите й страни, а не някаква измислена майка!

— Кога заминаваш? — попита, осъзнала, че е прав.

— Вероятно утре, след като намеря някой да завърши твоята подготовка. — Кърт внимателно издърпа ръцете си от нейните и отново се превърна в делови инструктор.

— Мога да почакам, докато се върнеш!

— Не! — Той стана.

— Но…

— Трябва да се връщаме в Сияйния Ангел! — прекъсна я Кърт. — Ще взема муле и ще изкача хребета. Искам да се видя с Джим!

— Защо… О! — Изведнъж си спомни за Джуди. Искаше да разговаря с Кърт за бъдещето, за съвместното им бъдеще. Но Джуди й беше приятелка и тя опита да я защити.

— Ще говорите за Джуди, нали? Честно казано, изненадана съм! Тя се стараеше! Ако ти й беше инструктор, може би нещата щяха да тръгнат по-добре! Не мислиш ли, че…

— Андреа, няма да говоря с него за Джуди!

— А за какво? — Ужасно предположение прониза съзнанието й.

— Не Джуди ще напуска, а аз! — каза тъжно Кърт.

— За Бога! — Андреа почувства, че коленете й омекват. Добре, че все още седеше на камъка. — Необходимо ли е?

— Преди известно време ти казах, че търся работа във Феникс. Научих истината за Сара и нищо не ме задържа тук.

Нима вече няма да вижда Кърт? Няма да чува гласа му? Андреа бе обхваната от дива паника.

— Защо именно Феникс? Защо не Флагстаф? — попита, като се стараеше да скрие отчаянието в гласа си.

— Там са моите родители.

В отговора му имаше смисъл, но тонът я накара да се съмнява.

— Така е! Но службата за охрана на природната среда ще бъде във Флагстаф. Той е най-близкият град до Каньона. Само на осемдесет километра е, докато Феникс е три пъти по-далече!

— Феникс е столица на щата и ще има отдел на службата.

— На издръжка от местната управа? Залагам последния си цент, че не би искал да работиш там! Трябва да останеш във Флагстаф! — Тя бавно се надигна от мястото си. — Защо искаш да работиш във Феникс, Кърт? — Отговор не последва. — Искаш да избягаш от мен… — Гласът й заглъхна.

— Стига, Андреа! — Тонът бе вял. — Напускам заради Лин! Едва ли ще промениш решението ми!

— Не ти вярвам! Страхуваш се да останеш тук! Страхуваш се отново да обичаш! Аз събуждам чувствата ти, нали, Кърт?

— Само гнева и раздразнението ми, Андреа! Нищо повече!

— Лъжец! — Обхвана главата му и впи устни в неговите. Страхуваше се да не я отблъсне, но някъде дълбоко в себе си усещаше, че няма да го направи.

Оказа се права. Ръцете му, за разлика от думите, не можеха да отрекат истината, поне докато бяха заедно. Отдаде се на целувката толкова искрено, колкото и тя. Знак за бъдещето, което им принадлежеше. Те бяха родени един за друг. По-скоро щяха да бъдат, ако Кърт позволеше на бучката лед в сърцето си да се стопи. Тя бе заседнала там след смъртта на Сара. Андреа знаеше, че топлината на нейната любов ще го върне към живота. Стига само той да позволи да го обича.

Кърт замръзна и тя почувства внезапната промяна в него.

— Не мога, Андреа!

— Защо? Заради мен ли?

— Заради Сара! Аз съм виновен за нейната смърт! Ако я бях обучил по-добре… — Гласът му пресекна. — Може би сега щеше да е жива? Не бих могъл повече да работя като инструктор!

— Наистина ли си вярваш? Или просто искаш аз да ти повярвам?

Очите й бяха тъжни и обвиняващи. Реши, че той е готов на всичко, само и само да постави преграда между тях.

Кърт понечи да каже нещо, но погледът й го застави да мълчи. Той само поклати глава и пое по пътеката.

Андреа го последва със свито сърце. Кърт бе отхвърлил възможността да се избави от миналото.

И двамата ясно го съзнаваха…