Ан Мари Дюкет
Каньонът на любовта (6)

Шеста глава

— Няма да я взема в екипа! Мястото й не е в Големия Каньон! Искам да я освободиш още днес, Джим! Това е!

Андреа още не можеше да дойде на себе си от неочаквания удар. Щом пристигнаха на Южния Хребет, Кърт я заведе в базата за бърза помощ да я прегледат, после незабавно отиде и докладва на кадровия директор.

— Тя е забелязала нещастен случай, който ти си пропуснал, Кърт — каза спокойно Джим. — Какво очакваш да направи?

— Очаквах да ми съобщи, а не да препуска като Самотния Ездач! — изгледа я с негодувание Кърт.

— Нямаше време! — озъби се Андреа. Стоеше права, разрошена и раздърпана, дрехите й бяха кални. — Мулетата вече бяха на завоя. Не можехме да ги върнем!

— Да спреш, е едно — извърна се към нея Кърт. — А да се спускаш долу без въже — съвсем друго! Ти нямаш опит като катерач! Наруши всички правила за обезопасяване!

— Той имаше нужда от помощ веднага! Всеки момент щеше да загуби съзнание! Всъщност почти припадна!

— От пътеката не би могла да забележиш, че му е лошо! — викна Кърт. — Ако беше паднал, нямаше да го удържиш, защото самата ти нямаше опора! Само изложи на опасност собствения си живот!

— Удържах го да не падне! Присъствието ми го крепеше в съзнание! — не се предаваше Андреа. — Освен това, той нямаше да се оправи сам с въжето. Джим, кълна се, не бях в опасност!

— Така си мислиш! — Очите на Кърт блеснаха гневно.

— Не си мисля, а знам! Нямаш никакви основания да ме уволниш! Постъпих съвсем разумно!

— Престанете и двамата! — заповяда Джим. — Кърт, гласът ти се чува в съседния щат. Андреа, седни. Струва ми се, че ще рухнеш всеки момент. — Тя се отпусна на стола. Джим изчака малко, после се изкашля. — Андреа, ти единствена си забелязала младежа. Решила си да слезеш при него и всичко е завършило благополучно. Предвид тези факти, не смятам за основателни каквито е да е било по-нататъшни действия.

— Благодаря ти — въздъхна с облекчение Андреа.

Кърт понечи да каже нещо, но Джим вдигна ръка и го прекъсна.

— Кърт, не смяташ ли, че се държиш понякога твърде покровителствено?

— Покровителствено? — повтори невярващо Кърт. — Как предлагаш да постъпя, когато новобранецът ми рипва от мулето и се хвърля в пропастта? Тя няма капка здрав разум!

— Не мисля — отсъди Джим. — Смятам, че просто те е страх да се довериш на Андреа или на друг новак. Разбирам, трудно ти е след смъртта на Сара.

— Това няма нищо общо със Сара!

— Сигурен ли си? — попита тихо Джим.

— Да! Сигурен съм! — Кърт яростно изгледа първо Джим, после нея. — Но щом държиш да споменаваме името на жена ми, ще ти кажа следното. Когато Сара беше моя стажантка, тя изпълняваше заповедите ми безпрекословно. Не като Андреа Клейбърн! Повече не отговарям за нейната безопасност!

Андреа усети как сърцето й болезнено се сви. Кърт не я искаше за партньор! Явно на лицето й се бе изписало страдание, защото Джим й се усмихна окуражително.

— Андреа, най-добре ще бъде да си починеш през остатъка от деня. Иди да се измиеш и преоблечеш, а ние с Кърт ще обсъдим въпроса. Ще се видим утре сутринта в осем.

Тя уморено се изправи.

— Андреа?

— Да, Джим?

— Справила си се чудесно!

Тя се усмихна нерешително и с натежало сърце се запъти към стаята си. Помогна на попаднал в беда човек, а си навлече неприятности. Независимо от всичко, отново би постъпила по същия начин, ако се наложи. Понякога няма време да обмисляш положението — трябва да действаш бързо. Беше го научила по време на самолетната катастрофа.

Когато след половин час излезе от ваната, определено не се чувстваше по-добре. Всички мускули я боляха, а от язденето й се бе схванал гърбът. Въпреки аспирина, който глътна, главоболието се засили. Синините по лявото й рамо станаха морави. Тя си направи компрес с лед. Камъчето не е било никак малко, помисли си, докато разглеждаше подутината. Слава богу, че не улучи главата й.

Андреа сложи компреса и седна с кръстосани крака на леглото. Трябва да си купи нова шапка. Но по-късно. И по-добре да хапне в някой ресторант вместо в стола. А също и да престане да мисли за Кърт Марлоу. Но ако погледне истината в очите, тя не иска да го загуби като партньор. Странно. Беше дошла в Аризона да започне нов живот. Не че изключваше възможността за нови връзки, но със сигурност не очакваше да стане тъй скоро. Чувствата й към Кърт я объркваха. У него имаше нещо, което я изпълваше с възхищение. Той бе силна личност и непоколебимо отстояваше мнението си. Уважаваше и ценеше живота на хората. Всичките му действия, неговата енергичност и вътрешна убеденост го правеха да изглежда някак по-значителен от самия живот. Бе толкова по-различен от всички мъже, които познаваше, че й ставаше все по-трудно да устоява на притегателната му сила.

Андреа въздъхна. Чувстваше се зле, повдигаше й се, главата й се пръскаше, а рамото болезнено пулсираше. Желанието й да вечеря се изпари. Той иска да се отърве от нея. Кого ли ще й дадат на негово място? Вероятно някой глупак като Дан, реши мрачно. Кърт може да е всякакъв, но поне не е глупав и досаден. Сепна я почукване на вратата.

— Влез! — извика. — Не е заключено. — Вратата се отвори и Андреа се озова лице в лице с Кърт. Усети как сърцето й бясно заудря в гърдите, но успя да прикрие вълнението си. — Каква изненада! Не очаквах днес отново да видя партньора си. Или може би бившия си партньор?

— Джим настоя да се отбия — каза Кърт и затвори вратата. — Каза ние да решим. — Кърт прекоси стаята, отиде до леглото и понечи да махне компреса от рамото й. — Дай да видя!

— Няма нищо — дръпна се тя, но той хвана ръката й. Намръщено разгледа подутината.

— Доста сериозно ожулване.

— Падащите камъни обикновено имат такъв ефект — отвърна заядливо Андреа. — Може ли да си получа леда?

— Глътна ли аспирин? — Кърт внимателно и нежно сложи компреса обратно на рамото й.

— Да. — Вдигнала ръка да задържи компреса, тя докосна пръстите му и отново изпита особеното чувство, което винаги я обземаше при моментна близост с него. — Слушай, Кърт, сега наистина не ми е до гости.

— Няма да си тръгна, преди да се разберем. Джим очаква решението ни. — Той седна на леглото до нея.

— Добре! — Тя опита да се овладее. — Щом минах почти половината от изпитателния срок с теб и все пак успях да се справя, значи ще мога да изкарам още месец с когото и да е било! — Със задоволство забеляза, че Кърт трепна, но продължи, без да го поглежда: — Утре сутринта Джим ще ми определи друг инструктор. Това желаеше да чуеш, нали?

— Искам да чуя какво желаеш ти, Андреа — рече Кърт със странен, неразгадаем израз.

— Нали ти казах. Искам друг партньор. Защо да продължавам да работя с някой, който ми няма доверие? За теб винаги съм била глупава некадърна стюардеса.

— Не е така, Андреа. Поне от известно време насам. Но това не означава, че не се безпокоя за теб! — Тя го изгледа недоверчиво, но не каза нищо. — Ако парчето от скалата беше ударило не рамото, а главата, сега щях да пращам телеграма на родителите ти за подробности около погребението.

— А ако аз не бях слязла долу, телеграмата щеше да пътува към семейството на Майк!

— Зная. Би трябвало да те поздравя за спасяването му, а не да се опитвам да те уволня. Джим е прав. Аз се държа твърде покровителствено. Няма да се повтори повече! — Тя най-сетне вдигна глава и той я погледна в очите. — Бих искал да си с мен до края на обучението. Ако нямаш нищо против.

Андреа не повярва на ушите си. Толкова дълго бе чакала Кърт да признае грешката си, но не изпита ликуващо злорадство. Напротив, възхищаваше се на неговата честност и прямота. Заля я споменът за топлото му тяло, притиснато в нейното, за нежната му целувка.

— Не смятам идеята за сполучлива — пое тя дълбоко дъх и се откъсна от мислите си. — По-добре звънни на Джим и поискай нов стажант. — В стаята увисна потискаща тишина.

— Не те мислех за страхливка, Андреа! Или съм се лъгал?

— Аз… — Разбра, че Кърт иска да я задържи като свой партньор. Но дали тя самата имаше смелостта да остане с него? Ненадейно бе осъзнала какво желае. Искаше Кърт Марлоу да гледа на нея и като на жена, а не само като на стажант-новак, когото трябва да обучава. Ала не желаеше да се провали по време на изпитателния срок, съсредоточена повече върху инструктора, отколкото върху работата.

— Не е късно да промениш решението си — обади се Кърт.

— Точно от това се страхувам — промърмори Андреа повече на бебе си.

Кърт сви устни.

— Джим каза, че ако не му отговорим до утре сутринта, ще ни остави заедно. Щом искаш нов партньор, обади му се! — Той рязко се изправи. — Аз няма да му звъня!

Андреа го проследи с поглед, докато излезе. Със свито сърце взе слушалката. Трябва да прояви разум и да не се увлича по мъж, все още завладян от покойната си жена. Неохотно набра номера на Джим.

— Очаквах да ми се обадиш, Андреа — каза той, след като се осведоми за състоянието й. — Какво решихте?

— Джим, аз… — Тя се запъна. Думите не излизаха от устата й. — Толкова съм объркана! Защо никой не ми каза, че Сара е му е била жена? Защо ти не ми каза?

— За мен личният и служебният живот на служителите ми са две различни неща — отвърна рязко Джим. — Това се отнася за всички!

— Но не и когато личният живот на Кърт се отразява върху служебното ми положение! — възрази Андреа. — Искам да зная какво става тук! От смъртта на Сара и разследването на случая са минали две години. А Кърт се държи така, сякаш крие нещо. Изчезва загадъчно през почивните дни, а… А на мен никой нищо не ми казва! Джим, чувствам се като със завързани очи! Има ли нещо, което би трябвало да зная?

— Не! — отсече той, но Андреа остана с явното впечатление, че премълчава нещо. — Виж какво, този разговор отнема ценно време. Освен ако нямаш някаква молба? Иначе двамата с Кърт продължавате заедно.

— Но…

— Дочуване, Андреа!

Джим затвори, като я остави в още по-голямо недоумение, отколкото преди да му позвъни. Трябва отново да му се обади и да помоли за друг инструктор. Но сега нямаше сили. След малко, обеща си и припряно остави слушалката. Така и не го стори. Отложи за по-късно, но събитията от изминалия ден я повалиха в дълбок безпаметен сън. След няколко часа я събуди настоятелно чукане по вратата. Все още замаяна, тя се заклатушка към вратата. Беше пощальонът.

— Вие ли сте Андреа Клейбърн?

— Да.

— Има пратка за вас. — Подаде й увит пакет. — Подпишете тук. Благодаря. Всичко хубаво!

Андреа седна на леглото и отвори пакета. Щом видя съдържанието, намерението й да се обади на Джим се изпари. Вътре имаше… нова шапка.

През следващата седмица Андреа стриктно съблюдаваше набелязаната линия на поведение. Държеше се в рамките на ролята „стажант-новак“, не си позволяваше никакви лични разговори, никаква по-особена близост. Кърт я обучаваше на техниките за обезопасяване с въже. Тренираха катерене и спускане по стръмни канари. Физическото натоварване не бе нищо в сравнение с психическото напрежение и концентрацията, която се изискваше. Андреа си лягаше изтощена до смърт.

Но преди да затвори очи, всяка вечер се поздравяваше, че още един ден е издържала, без да разкрие чувствата си и да се поддаде на влечението към Кърт Марлоу. Поддържаше приветливи делови отношения. Поне такива изглеждаха на повърхността. Утешаваше се с мисълта, че тя и Кърт могат да станат приятели някой ден. Може би дори нещо повече от приятели… Той няма вечно да скърби за съпругата си. Вероятно в живота му ще има и друга жена. Но нека първо си осигури новата работа. Няма намерение да рискува назначаването си за рейнджър, устройвайки любовно преследване на инструктора си. Освен ако той не покаже, че се интересува от нея. За съжаление, подобен интерес показваше единствено Дан.

— Хайде, Андреа, ела с мен! Двамата можем чудесно да се повеселим! — увещаваше я той след една от тренировките.

— Вече ти казах, Дан. Не. Благодаря — отвърна тя с възможно най-хладен и обезкуражаващ тон.

Лицето на Дан стана зло.

— Недей да тръпнеш в очакване Негова милост Кърт Марлоу да те покани! Видях те как го гледаш! — подхилна се многозначително. — Е, позволи ми да ти съобщя. Никоя не е достойна за дъщеря му, дори една…

— Дъщеря му? — остана като гръмната Андреа. — Кърт има дъщеря?!

— Само да не притичаш при мен, когато се почувстваш самотна! В морето има много рибки! — Той беше твърде зает със собствената си особа, за да дава обяснения.

Разкритието на Дан обърка и разстрои Андреа. И без това не бе лесно да се състезава с покойната Сара за място в сърцето на Кърт. Но трябва да не е с всичкия си, за да съперничи на дъщеря му. Нищо чудно, че не го вижда през почивните дни. Сигурно ходи при детето.

На душата й бе тежко, но тренировките продължаваха. В края на седмицата вече отлично се справяше с всички задачи и покри нормите. Уроците по алпинизъм най-сетне завършиха с доста тежък изпит. В двойка се спускаха по отвесна скала и се налагаше често да отдъхват. По време на една от почивките Андреа пусна въжето и оправи измъкнал се от плитката й кичур. Кърт се намръщи.

— Висим на четиристотин метра над реката. Ако се изпуснеш, има дълго да летиш надолу.

— Няма да падна! — отвърна тя заядливо, но все пак хвана въжето. От движението тялото й леко се залюля.

— За всяко нещо си има време, а моментът сега е най-малко подходящ за разкрасяване! — Кърт подозрително я изгледа. — Зная, че не си глупава. Започвам да мисля, че нарочно ме дразниш.

В отговор Андреа виновно мълчеше. Наистина беше така. Правеше го, за да запази дистанцията помежду им. Да избегне всякаква смущаваща близост и да скрие нарастващото си влечение към него. Както и да изключи вероятността за разискване на лични въпроси, тревожни и излишни. Дали Кърт наистина има дъщеря? Защо никога не е споменавал за нея?

— Имаше възможност да получиш друг инструктор, нали така? След като не я използва, предлагам незабавно да промениш държанието си! — Кърт даде нареждане да продължат спускането и Андреа отхвърли всички разсейващи я мисли. Бързо и точно изпълняваше инструкциите, стриктно спазвайки правилата за безопасност. Той стигна пръв долу и наблюдаваше последните й метри до дъното на Каньона. — Честито! Издържа успешно и този раздел от изпитателната практика.

— Благодаря — въздъхна тя с облекчение. Радваше се на предстоящия отдих. Катеренето не бе от най-лесните занимания. Към старата рана на рамото се бяха прибавили и няколко нови ожулвания.

— Прибирай всичко. Ще се изкачим с мулета.

— А после?

— Ще си стегнем багажа. Дойде време за следващия етап на тренировките. Отправяме се към Колорадо.

— Ще разучаваме нови маршрути ли?

— Не. Ще плаваме по бързо течащи води. Утре сутринта летим до Лийз Фери — на границата между Аризона и Юта. Там е отправната точка. Ако времето се задържи хубаво, ще се спуснем по реката чак до Пиърс Фери.

— Искаш да кажеш, че ще изминем Каньона по цялата му дължина? — Андреа си спомни, че Пиърс Фери е близо до Невада, в крайната западна част на парка.

— Да. — Кърт започна да навива въжето си. — Май не изглеждаш много въодушевена.

— Просто съм малко неспокойна. — Не я плашеше водата, а това, че ще бъде сама с Кърт в една лодка. — Кой идва с нас?

— Никой.

— Искаш да кажеш… — Сърцето й замря.

— Точно така, госпожице Клейбърн. Ще бъдем само двамата.

— Добре ли си? — сепна я гласът на Кърт.

— Разбира се! Защо?

— Защото самолетът още не се е отлепил от земята, а пръстите ти побеляха от стискане на облегалките.

— Така ти се струва — отрече тя и незабавно отпусна ръце на скута. — Нищо ми няма! — Пое дълбоко дъх, стараейки се да успокои дишането, както я учеше инструкторът в авиолиниите. Само да не бе в този самолет! Би дала мило и драго да можеше просто да изчезне през следващите десет минути. Излитането бе най-опасно. Точно по време на излитане самолетът им бе паднал като камък във вода.

Андреа отново пое дълбоко въздух и опита да прогони зловещата картина на разкъсания на две самолет. А малко самолетче като това сигурно ще се разпилее на безброй парчета… Потрепери. Кърт отново й хвърли любопитен поглед. Тя се обърна и загледа през прозореца. Бяха на летището на Големия Каньон. Излитаха за Лийз Фери. Рано тази сутрин възбудата от предстоящото пътешествие по реката отстъпи пред безпокойството, когато й връчиха самолетния билет. То се засили още повече след като натовариха багажа, затегнаха предпазните колани и сега седяха в очакване на излитането.

— Не изглеждаш добре — намръщи се Кърт. — Слушай, ако ти е лошо, можем да слезем и да излетим по-късно.

— И да ти предоставя възможност да докладваш веднага на Джим, че ми става лошо в самолет? Няма да я бъде! Той смята да ме назначи на хеликоптерите след изпитателния срок. Само това ми липсва, да си имам неприятности заради теб! — рече заядливо, мислейки с облекчение, че излитането на хеликоптерите няма нищо общо с това на самолетите.

— Не бих направил такова нещо — отвърна тихо Кърт.

Въпреки вълнението си, Андреа не пропусна да забележи огорчението в гласа му.

— Разбира се. Извинявай, Кърт! Няма да се повтори! — Ала в миг забрави всичко, когато двигателите зареваха и самолетът започна да рулира. Прехапа устни и се върна към дихателните си упражнения. Не й помогнаха. Самолетът набираше скорост и тя несъзнателно впи пръсти в дръжките на седалката, като се насилваше да държи очите си отворени. Усети ръката на Кърт, който здраво хвана нейната. Понечи да я отблъсне, но после я стисна, докато най-сетне самолетът се издигна. Андреа се сви и преглътна с усилие, когато колесникът се прибра. Самолетът плавно набра височина и зае хоризонтално положение. Тя се отпусна и спря да трепери. Въздъхна тежко. Забеляза, че Кърт я наблюдава внимателно.

— Хайде, кажи го! — обърна се към него.

— Какво да кажа?

— Ами че е доста странно бивша стюардеса да се страхува. — Чувстваше се неловко и опита да издърпа ръката си, но Кърт я държеше здраво.

— Летяла си на много по-големи самолети. Малките могат да притеснят и опитни летци-ветерани — отвърна й.

— Наистина за първи път се качвам на такъв — призна тя.

— Ето, виждаш ли? Освен това си свикнала с нормални писти, а не с такива надве-натри прокарани коловози. Когато излитах оттук за пръв път и аз бях напрегнат.

— Наистина ли?

— Напълно. Нищо, ще свикнеш. — Кърт я огледа загрижено. — Сега вече добре ли се чувстваш?

— Да, благодаря. — Усмихна му се признателно. Откъде можеше да знае, че тя се бои от изпитанията. Не подозираше как й помогнаха нежните му думи, колко я трогна загрижеността му. — Добре съм. Достатъчно, за да премина към обсъждане на финансови въпроси. Ти ми купи нова шапка. Какво ти дължа?

— Нищо.

— Да не очакваш да ти повярвам, че подменят загубените вещи безвъзмездно?

— Не, но очаквам да повярваш колко мразя да вися пред магазините, когато жена тръгне да пазарува. Тъй че си го спестих.

— Много смешно! — отвърна тя заядливо, но се радваше на непринудените приятелски отношения помежду им. — Все пак бих искала да платя.

— После — махна той с ръка. — Сега искам да си почина. Предстои ни доста изморителна седмица. — Облегна се назад и притвори очи.

Андреа се усмихна. Знаеше, че няма да приеме парите й. Зад неприветливото му държание се криеше прекрасна душа. Гледаше го и се питаше с какви ли още неподозирани качества ще я изненада. Той явно почувства погледа й, защото отвори очи.

— Защо не си починеш? Ако искаш, да си сменим местата? — предложи. — Може да ти е по-удобно далеч от прозореца.

Андреа се загледа в пищното великолепие на багрите, разстилащи се под тях и поклати глава.

— Никога не ми омръзва да се любувам на Каньона. Но все пак благодаря за предложението.

— Гледката е фантастична. Жалко, че полетът е кратък.

— Като започна работа на хеликоптер, ще имам предостатъчно време да се наслаждавам на изгледа. Но си мисля за теб.

— Какво за мен?

— Предстоящото пътуване по реката ще ти напомни за Сара.

— Винаги ми е трудно да минавам край онова място, където Сара загина — рече той след дълго мълчание. — Бях на полет, когато са я намерили. Аз трябваше да я превозя — каза с равен безизразен глас. Поразена, Андреа докосна успокоително ръката му. — Преди две години зимата беше много снежна и пролетните води се покачиха неимоверно. Особено опасни бяха бързеите, а течението бе много по-силно от обикновено. Лодката им потънала на един стръмен праг. Всички казваха, че е чудо, дето изобщо са ги намерили. — Гласът му стана дрезгав от вълнение.

— А ти не вярваш в чудеса? — рече Андреа повече на себе си.

— Не вярвам, че Сара е трябвало да загине!

Няколко любопитни глави се обърнаха към тях. Кърт стисна устни. Андреа го изчака да се поуспокои.

— Кърт, извинявай, но нещо не разбирам.

— Аз лично тренирах Сара — въздъхна той. — Не че тя имаше нужда от обучение. Беше добра — една от най-добрите, които познавам! Нейната смърт не е била нещастен случай! — Андреа я побиха студени тръпки. — Имаше нещо нередно в онази спасителна операция. Нещо, което не е било нейна грешка. Аз бих поверил в ръцете на Сара собствения си живот. Екипировката й също беше съвършена, най-съвременната.

— Искаш да кажеш, че смъртта на Сара е причинена от грешката на някой друг от екипа? — попита невярващо Андреа.

— Казвам, че Сара е мъртва, а не би трябвало да бъде!

Сърцето на Андреа преля от състрадание.

— Не можеш да обвиняваш другите, Кърт — каза нежно. — Не е правилно и… не е колегиално.

— Мислиш, че съм заслепен от мъка и искам да си го изкарам на някой, за да ми олекне ли?

— Мисля, че ако е имало нещо съмнително, при разследването на случая щеше да се установи. — Кърт само я погледна скептично. — Преди две години ти подозираше ли нещо? — попита тя.

— Тогава не знаех какво да мисля. Участниците в тази злополучна спасителна операция почти не говореха за случилото се, поне пред мен. Партньорът на Сара помоли да го преместят в най-затънтения участък на Каньона.

— Сигурно са били разстроени, както и ти.

— Може би.

— Кърт, случило се е преди две години. Защо отново си завладян от нещастието със Сара?

— Заради теб!

— Заради мен?!

— Да! Не исках да работиш тук и Сара бе една от причините. Всички внезапно замлъкват, когато се спомене името й. — Той помръкна. — Не чакай Джим да ти разкаже нещо. Родителите на Сара също не говорят. Никой не казва дума. Мислила ли си за това? Навсякъде си има клюкари, а ето, не си разбрала дори, че Сара е била моя жена!

И че имаш дете, допълни наум Андреа.

— Темата за теб и Сара наистина е извън обсега на приказките — съгласи се Андреа. И преди недоумяваше. Все още й изглеждаше странно, че освен жлъчното подмятане на Дан, не бе дочула никакви шушукания за Кърт и Сара или пък за нещастния случай.

— И то цели две години? Не ти ли се струва подозрително?

— Може би избягват темата, защото се чувстват неудобно. Може би искат да ти спестят болката.

— Няма да го постигнат, като крият истината от мен! Не мога да се примиря, преди да разбера какво се е случило в действителност!

Останалата част от пътуването премина в мълчание. Когато самолетът започна да се снишава, Андреа усети, че Кърт отново внимателно я наблюдава. Но тя се страхуваше само при излитане. Приземяването не я тревожеше. Мислеше за Кърт. Искаше й се да му помогне. Най-лошото е, че не само се терзае от смъртта на Сара, а смята, че е могла да бъде предотвратена. Колкото и ужасна да бе загубата на Ди, Андреа поне не се измъчваше с подобни мисли. Смъртта на Ди беше неизбежна. Но дали е било същото с жената на Кърт? Основателни ли са обвиненията му? Или са породени единствено от огромната му скръб? Във всеки случай, сега й стана ясно защо той се безпокои за нея. Сара, въпреки целия си опит, бе загинала, изпълнявайки служебните си задължения. Той сигурно се пита на какво разчита Андреа Клейбърн. Странно, но тя се безпокоеше не за себе си, а за него. По-добре от всеки знаеше колко жестоко може да те преследва миналото? Зарече се да открие какво точно се е случило и как е загинала Сара Улф. Не искаше да вижда Кърт нещастен, нито пък Сара вечно да присъства в мислите му. Неговото спокойствие зависеше от разкриването на истината. Както и нейното, макар да не го признаваше.