Ан Мари Дюкет
Каньонът на любовта (3)

Трета глава

— Кърт — продума Андреа, за първи път обръщайки се към него по име, — съжалявам. Не знаех.

— Изненадан съм, че не си чула. Тук всички знаят. Известно е също, че аз провеждах обучението й. — Настъпи мълчание. Лицето на Кърт излъчваше такава неприкрита болка, че Андреа се принуди да извърне поглед. Сега й стана ясно защо не бе чула нищо по негов адрес. И най-невъздържаните биха се позамислили дали да разправят на новодошлите за мрачната трагедия. — Е, какво, не искате ли да чуете кървавите подробности за смъртта на Сара? — Гласът му беше безстрастен, но Андреа ясно виждаше мъката в очите му.

Спомни си за Ди. И за журналистите, които искаха да измъкнат от нея „кървавите детайли“. Въпросите им я смазваха.

— Не! — отвърна твърдо. — Не искам. Възкресяването на целия ужас няма да я върне. Не е лесно, особено когато… — Андреа преглътна с усилие. Пред очите й изплува покритото с бял чаршаф тяло на Ди. — Когато човек не може да промени нещата. Моите съболезнования! Прекрасно разбирам какво чувствате… — Забеляза внезапно събуденото му любопитство, макар да не я попита нищо. — По-добре е някои неща да останат неказани. Ако някога почувствате нужда да говорите…

— Едва ли — отвърна той с равен глас. — Оттогава изминаха две години, госпожице Клейбърн. Няма нещо, което да не е вече казано. Хайде да тръгваме! По обяд трябва да сме преполовили пътя.

Тя кимна и го изчака да мине отпред. Улавяше се, че често спира поглед на широките му плещи. Значи Сара Улф и Кърт са били женени. Това обяснява прекалено покровителственото му поведение. Бе преживял загубата не просто на колега, а на съпруга. Завиждаше за чувствата, съществували между двамата, за преживяванията, които са споделяли. Ненадейно и болезнено я връхлетя чувство на самота. Нито една от връзките й не бе сериозна. Летците, с които бе излизала от време на време, пренасяха началническите маниери и в личния си живот. До гуша й бе дошло от мъже, смятащи я за безмозъчна кукла, годна единствено за бързото им задоволяване. Много отдавна беше решила, че с мъжа, чието легло ще сподели, трябва да я свързва дълбока сърдечна връзка. За съжаление, това вълшебно легло още го нямаше. Но тя бе готова да чака. Почти цялото си свободно време прекарваше с роднини и приятели и… Спеше сама. Ала след смъртта на Ди, започна да гледа на живота по съвсем различен начин. Умори се от очакване любовта да застане на пътя й. Човек не забелязва как се изнизва времето. Затова реши да изживее пълноценно всяка минута от живота си. Напусна авиолиниите и ги замени с Аризона.

— Как сте? — Неочакваният му въпрос прекъсна мислите й.

— Ами… Добре.

— Почти стигнахме базата Индианските Градини. Тя е на половината път. Ако не се нуждаете от почивка, ще спрем. На около петнайсет минути е.

Отне им дори по-малко. Андреа вече копнееше за сянка. Почти не обърна внимание на туристическата база и лагера наоколо, нито на мулетата, скупчени в специално заграденото за тях място. Зовяха я само огромните дървета и живителната им прохлада. Кърт обаче имаше други намерения.

— Да надзърнем вътре. Преди нас по същия маршрут тръгна друга двойка. Би трябвало вече да са тук. Ние изгубихме близо час с онова магаре. Искам да говоря с инструктора и да разбера как се справя неговият новобранец.

Отправяйки пълен със съжаление поглед към дебелата сянка, Андреа го последва.

— Вътре също е прохладно — увери я, разгадал мислите й.

— Зная. Но толкова рядко ми се удава случай да съм на открито.

— Ще имате предостатъчно време през следващия месец. Обещавам! — усмихна се той.

Първата усмивка, която видя у него. Порази я как се преобрази лицето му. Отново изпита неволно влечение. Вярно, бе хубав мъж, ала усмивката го правеше обаятелен. Сигурно не се е смял често след смъртта на Сара, помисли си. Нищо, че оттогава са минали две години. Усмивката му загатваше, че я приема за свой партньор, което бе много важно за нея. Обзе я топло чувство. След случката с магарето и шокиращата новина за жената на Кърт, усмивката му й подейства успокояващо.

Другата, двойка беше в базата. Кърт ги представи. Обядваха заедно. Андреа не познаваше инструктора, Дан, но няколко пъти бе разговаряла с Джуди — стажантка от нейната група. Живата натура на Джуди беше преодоляла дори предпазливата сдържаност на Андреа. С удивление забеляза, че обичайната жизнерадост на Джуди беше изчезнала. Чипото й носле беше изгоряло от слънцето, късата коса бе влажна от пот и тя бе доста мълчалива. Затова пък Дан не си затваряше устата.

— Е, как е новият ти партньор? — попита той, втренчил се в Андреа, макар въпросът да бе отправен към Кърт.

Очебийният му интерес раздразни Андреа. Позьорството на Дан и преднамереното демонстриране на огромните мускули не й бе по вкуса. Нито многозначителните му погледи.

— Дотук добре — отвърна предпазливо Кърт.

— Ха, изглежда повече от добре! Направо е фантастична! Джуди, поискай някой и друг съвет! Виж, дори прическата й не е мръднала! Похвално! — Дан намигна на Андреа.

— С Джуди сме тук, за да оценяват работата ни, а не външния вид — каза с ледена усмивка тя.

— Трябва да сте свикнали мъжете да се възхищават от външния ви вид! Нали сте стюардеса?

— Правилното название е бордови помощник — намеси се Кърт.

Андреа се подсмихна, доволна от направената забележка. Ала когато Дан отново й намигна похотливо, тя се вбеси. Не можеше да бъде по-красноречив, дори ако й бе подал ключа от стаята си! Джуди се извърна, а Кърт изсумтя презрително. Андреа реши, че е крайно време да сложи край на непристойното поведение на Дан.

— Вярно е. Бях бордови помощник. Колко работи бих могла да разкажа! — намигна му и тя, сякаш намекваше за пикантни историйки.

— Ами хайде де! — Дан нетърпеливо се наведе напред.

— Научих например походката на стюардесите. — Тя бавно и прелъстително се усмихна. Видя как Кърт озадачено повдигна вежди.

— Струва ми се, че нито моментът, нито мястото са подходящи за това! — каза той рязко. — Запазете го за свободното си време!

Дан се престори, че не е чул нареждането.

— Давай, Андреа! Нека чуем за специалната походка!

Андреа се усмихна още по-лъчезарно. Този идиот сам се хващаше на въдицата.

— На тази походка се научават всички стюардеси. Знаете ли, ние сме принудени да стоим прави в продължение на часове. Някога обръщали ли сте внимание на обувките ни?

— Красиви, с висок ток, точно каквито трябва да носи една жена — кимна Дан.

— Съвършено вярно! Дан, вие сте то-о-лкова умен! — Той грейна от похвалата и Андреа продължи. — След първия си дванайсетчасов полет със същите тези токчета новите момичета вече владеят походката на стюардесите.

— Разкажи ми каква е! Не, по-добре ми я покажи! — облиза се сладострастно Дан.

— Предпочитам да разкажа — изостави Андреа разпуснатия тон. — Това е, когато мехурите ти се пукат и разкървавяват. Когато найлоновите чорапи прежулват откритата рана. Когато се молиш да не заплачеш пред пътниците и едва изтрайваш до приземяването на самолета. И ако вие, Дан, искате демонстрация, защо не помолите своя партньор да си свали обувките? — Настъпи тишина. Джуди виновно сведе глава. — Зная, че те боли, Джуди — погали Андреа ръката й. — Но това не е самолет. Можеш да спреш веднага щом поискаш.

— Защо не ми каза, че имаш мехури? — Лицето на Дан се изкриви злобно.

Джуди трепна и стисна ръката на Андреа. Кърт се изправи и стола се залюля зад гърба му.

— Остави я на мира, Дан! Знаеш колко им се иска на новаците да успеят. Те винаги крият проблемите си. Сам трябваше да забележиш! — После се обърна към Джуди. — Събуйте си обувките! Чакайте, ще ви занеса до леглото.

— Мога да ходя! — настоя храбро Джуди.

— Нека те отнесе! Ще се отрази добре и на моите пришки!

Игривият тон на Андреа налучка верния път. Джуди кимна в знак на съгласие. Кърт внимателно я вдигна на ръце. Направи го учудващо нежно и за миг Андреа почувства ревност.

Двамата събуха обувките й. Андреа свали чорапите и се слиса от вида на раните. Кърт стисна устни.

— Краката ти са доста зле, Джуди — поклати глава Андреа.

— Дан, оседлай две мулета! — нареди Кърт. — С Джуди се връщате! Тя не може да ходи.

Притихнал, Дан кимна и бързо излезе.

— Кърт, защо не помогнеш на Дан? Аз ще се погрижа за нея.

— Аз ще го направя — процеди той и извади от раницата медицинския пакет. Андреа приближи, за да не я чуе Джуди.

— Иди да помогнеш на Дан! Тя е притеснена, едва сдържа сълзите си. Не иска да се разплаче пред теб. Моля те, Кърт, не наранявай гордостта й! — Неволно сложи длан на ръката му. Жестът смути и двамата. Той тикна аптечката в ръцете й.

— Ето. Не й разрешавай да ходи! Като свършиш, внимателно й обуй обувките, но не ги стягай.

— Разбрано! — Андреа хвърли поглед към Джуди, която хапеше устни. — Благодаря ти, Кърт.

Той я погледна изпод вежди и бързо излезе. Вратата едва се затвори за гърба му и Джуди избухна в плач.

— Много добре зная, че трябва да ме изхвърлят! — хлипаше отчаяно. — Провалих всичко!

— Не ставай глупава! — Андреа разви марлята. — Ако някой е за изхвърляне, това е Дан! Слушай! — Отвън ясно се дочуваше гръмкият глас на Кърт.

— Гласът му си го бива — каза Джуди, подсмърчайки.

— Кърт наистина има буен нрав. Трябваше да го чуеш как крещи на Джим за некадърната стюардеса, която е наел.

— Предпочитам някой с буен нрав, отколкото с твърде високо самомнение. — Джуди избърса сълзите си. — Дан се занимава с културизъм. Цяла сутрин слушам какви тежести вдига.

— Може да имаш късмет да ти сменят инструктора. — Андреа започна да промива раните.

— Ако преди това не ме изхвърлят!

— Няма да те изхвърлят. Сигурно ще те сложат на ездитните маршрути, докато краката ти заздравеят. Или пък на портала — да продаваш входни билети.

— Великолепно! — въздъхна Джуди. — Напуснах банката, за да дойда тук. Бях касиер.

— Тъкмо ще се чувстваш като у дома си! — заяви Андреа. — По-добре е, отколкото да не можеш да стъпваш от болки. Готово! Всичко е наред! Почистено, намазано и превързано!

— Като че ли чувствам известно облекчение.

— Ти ли ще си обуеш чорапите или да ти помогна? Ако опиташ сама, ще боли по-малко.

— Ще се справя. Благодаря ти, Андреа.

— Кърт каза да не стягаме обувките. Но не ги оставяй много хлабави, че ще ги загубиш, докато яздиш.

— Никога не съм яздила муле — призна Джуди и се намръщи от болка, докато навличаше чорапите.

— И аз. Но ще ти е по-лесно, отколкото да извървиш още десетина километра.

— Ако ми се беше паднал партньор като твоя, мисля, че нямаше да имам нищо против. Провървя ти!

Андреа не отговори. Ако Кърт не бе тъй предубеден по отношение на нея, би се съгласила с Джуди.

След малко двамата се появиха. Дан качи Джуди на мулето, после докара и своето. Кърт се свърза с лагера по радиостанцията и съобщи за връщането им.

Когато мулетата се отдалечиха, Кърт се обърна към Андреа:

— Искам да проверя твоите крака! Веднага!

— Не ставай смешен. Краката ми са добре. Няма ли да тръгваме? Вече минава един.

— Сядай и събувай обувките! — посочи Кърт една от пейките зад гърба й. — Или искаш аз да се заема?

— О-о, добре! — въздъхна с раздразнение Андреа. Отпусна се на пейката, отвърза обувката и смъкна чорапа. — Ето! — Вдигна босия си крак към него. — Доволен ли си?

Кърт хвана глезена й и повдигна стъпалото, за да го разгледа подробно. После смаяно я погледна в очите.

— Какво си направила с краката си?

— Не съм аз, а работата ми като бордови помощник. Помниш походката, нали? Изискванията на авиолиниите за високи токчета и тънки найлонови чорапи. Идеята едва ли е най-умната, особено за дългите полети.

— Изглежда някои места са били възпалени. — Кърт проследи с пръст изпъкналото ръбче на доста голям белег. — Сигурно е било твърде болезнено? Не виждам как въобще си ходила — поклати глава той.

— Приличаше повече на куцане, но после свикнах. Всички свикват. — Тя издърпа крака си, смутена от докосването му. — Мога да те уверя, че на другия също няма нито един мехур. В сравнение с предишната ми работа, ходенето пеш с нови обувки е приятна разходка.

— Защо не си напуснала по-рано?

— Защото бях млада и нетърпелива! Исках да пътувам, да се запознавам с нови хора, да имам приятели и да срещна принца, яхнал бял кон! Изранените ми крака бяха цената, която трябваше да заплатя.

— А сега?

— Като не броим краката, все още искам същите неща! — Тя се обу и стана.

— Дори принца на бял кон ли?

Андреа не посмя да отговори на глас. Нейният въображаем принц беше започнал да приема подозрително познати черти.

— Готова съм да тръгваме.

Кърт присви очи. Каквото и да бе помислил за умишлено прекратения разговор, не настоя да разбере отговора. Остатъкът от прехода мина без произшествия. За нейно облекчение, повече не срещнаха пострадали. Спасителната операция с магарето и случката с Джуди й стигаха за един ден. Но се тревожеше за приятелката си. Доста се съмняваше за бъдещето й на новото място. За собственото си представяне не се безпокоеше. С Кърт нещата вървяха гладко. И макар да не я хвалеше, поне не беше я критикувал.

Спряха да починат. Този път той се въздържа от унизителни забележки, когато тя взе да оправя косата си и изяде още един кроасан. Виждаше обаче как през целия ден следи всяко нейно движение. Ясно съзнаваше, че няма да гледа през пръсти на никакви пропуски и слабости от нейна страна. Късно следобед стигнаха почивната база Пеещия Ручей, на дъното на Каньона, близо до река Колорадо. Андреа избра сенчесто място и седна. Притвори очи и с наслада подложи лицето си на прохладния ветрец, идващ от реката. Усети как Кърт приближи и седна до нея.

— Как си? — попита я.

— Чудесно! — Отвори очи и се извърна към него. — Въздухът е толкова свеж! В самолета винаги бе непоносимо задушно, особено заради пушачите при дългите презокеански полети. Изнемогвах само от спарения въздух.

— Сега не си уморена, нали?

— О, не! Ни най-малко! — Андреа с удоволствие вдиша.

— Чака ни още път — каза Кърт. — Лагерът Сияйния Ангел е оттатък реката. А до висящия мост над Колорадо имаме повече от три километра. Ще издържиш ли?

— Разбира се! — кимна тя. Кърт стана и протегна ръка. Андреа го изгледа учудено. — Помощта не е ли извън уговорката? Нали нямаше да проявяваш никакво снизхождение?

— Може да съм размислил.

— И защо? — Тя скръсти ръце и продължи да седи на земята.

— Защото още през първия работен ден ти се справи със случай, който аз не забелязах и щях да пропусна. Джуди можеше тежко да пострада. Дан и аз сме виновни.

— Да помогна на Джуди просто ми влиза в работата. Не е причина за някакво специално отношение.

— Така е. Но че постави Дан на мястото му, и то в негов стил… — Кърт поклати глава с явно задоволство. — За това ти пиша точка в тефтерчето. Не за първи път Дан се опитва да играе ролята на Ромео с нови стажантки. При нас има малко жени и някои от мъжете са доста настойчиви. Но Дан вече ще се замисли дали да пренебрегва задълженията си. — Кърт продължаваше да стои с протегната ръка и Андреа я пое.

— Значи все пак признаваш, че една стюардеса може да свърши и нещо хубаво? — подкачи го. В същото време мислеше, че веднага трябва да издърпа ръката си. Този приветлив, почти топъл жест я развълнува повече от допустимото. Кърт е неин инструктор. Тя трябва да си гледа само работата.

— Бивша, имаш предвид. Може би ще заслужиш титлата рейнджър, в края на краищата. Джуди имаше късмет, че ти беше наблизо.

Андреа отново усети особеното чувство, което я обзе, когато Кърт й се усмихна за първи път. Сякаш някаква топлина се разля по тялото й. Бързо издърпа ръката си и се престори, че намества раницата.

— Радвам се, че не преценяваш жената само по външния й вид.

— Винаги съм намирал ума за значително по-привлекателен от външния вид, госпожице Клейбърн. А ти си надарена и с двете. — От удивление Андреа отстъпи крачка назад и преглътна с усилие. — Хайде да тръгваме! Става късно! — Кърт пое по пътеката и Андреа въздъхна с облекчение. За момент се почувства като млада неопитна стюардеса, смутена от настоятелното мъжко внимание. Беше свикнала с разпуснати празноглави мъже — бърборковци и самохвалковци. Със сигурност знаеше, че Кърт Марлоу не спада към този тип. За съжаление, нямаше опит с мъже като него — с твърди убеждения, с достойнство и огромна вътрешна сила. Той бе твърде различен.

И точно това я безпокоеше…