Джеймс Патерсън, Максин Паетро
4-ти юли (70)

Глава 69

Когато се върнахме в къщата на Кет, на алеята беше спряла патрулна кола и началник Старк закрачи към нас. Както обикновено беше навъсен, с мрачно сключени вежди и поглед, който не вещаеше нищо добро.

— Какво има, шефе? Какво се е случило сега?

— Съдебният лекар започва аутопсия на семейство Сардучи — съобщи, примижал от слънцето. — Вие сте официално поканена.

Прикрих прилива на вълнение от деликатност към шефа. Представих му Синди и Клеър.

— Д-р Уошбърн е главен съдебномедицински експерт на Сан Франциско — обясних. — Може ли да присъства?

— Разбира се, защо не? — съгласи се неохотно Старк. — Приемам всяка помощ. Бързо се уча, нали?

Синди изгледа трима ни и видя, че не е включена в поканата. Нямаше как, беше от пресата.

— Схванах — обади се добродушно тя. — Не се притеснявайте, ще се помотая тук. Имам си лаптоп, имам си срок. Нали съм прокажена.

Двете с Клеър се върнахме в бонвила и последвахме по магистралата колата на началника.

— Това е страхотно — казах аз, преливаща от ентусиазъм. — Пусна ме да участвам в разследването.

— А аз какво правя? — запита Клеър и поклати глава. — Помагам и подстрекавам абсолютно неразумната ти намеса, когато и двете много добре знаем, че трябва да си паркираш задника на верандата с джин и тоник в ръка и вирнати крака на перилата.

Разсмях се.

— Признай си — рекох, — че и ти си пристрастена като мен. Не можеш да зарежеш случая, не съм ли права?

— Ти си побъркана — изрече Клеър с неохота. Сетне вдигна поглед към мен и ухилената ми физиономия я зарази. — Ще ме убиеш, Линдси. Наистина. Но ти да му мислиш, душко.

След десетина минути последвахме колата на Старк, коя то се отклони от магистралата и навлезе и Мос Бийч.