Джеймс Патерсън, Максин Паетро
4-ти юли (111)

Глава 110

Като се вслушвах за звук от стъпки по дъските пред стаята, си представих как вратата се отваря с ритник и аз замахвам по нападателя с дървото, молейки се на господ да успея да размажа мозъка му.

Но докато електронният часовник отброяваше минутите с примигване, адреналинът ми спадна.

Тогава в мен се надигна яд.

Стоях заслушана до вратата и когато не чух нищо, я отворих и тръгнах опипом по дългия коридор, като използвах порталите и стените за прикритие.

Щом стигнах дневната, грабнах чантата си от дивана, където я бях подпряла. Пресегнах се и обвих пръсти около дръжката на пистолета.

Благодаря ти, боже.

Докато звънях на 911, надникнах през процепите на щорите. Улицата изглеждаше пуста, но ми се стори, че видях нещо да проблясва на поляната. Какво ли е?

Казах на диспечера името си, своя чин и кодов номер и че е стреляно по къщата на улица Крайбрежна 265.

— Има ли ранени?

— Не. Добре съм, но се обадете на директор Старк за инцидента.

— Вече е съобщено, лейтенант. Подкрепленията са на път.