Метаданни
Данни
- Серия
- Женски клуб „Убийства“ (4)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- 4th of July, 2005 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Валерия Панайотова, 2006 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,6 (× 14 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Silverkata (2020)
- Корекция и форматиране
- Epsilon (2020)
Издание:
Автор: Джеймс Патерсън; Максин Петро
Заглавие: 4-ти юли
Преводач: Валерия Панайотова
Език, от който е преведено: английски
Издател: ИК „Колибри“
Град на издателя: София
Година на издаване: 2006
Тип: роман
Националност: американска
Печатница: „Уникорп“ ООД
Излязла от печат: 11.09.2006
Редактор: Рада Шарланджиева
Художник: Стефан Касъров
ISBN: 954-529-455-8
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/8354
История
- — Добавяне
Глава 4
Вмъкнах се на мястото до шофьора в нашия сив форд без полицейски знаци.
— Накъде? — попитах Джейкъби.
— Тендърлойн — отвърна. — Там са засекли да кръстосва черен мерцедес. Май не е от квартала.
По-рано инспектор Уорън Джейкъби беше мой партньор. Понесе доста добре служебното ми издигане предвид фактите: познаваше и кътните ми зъби за десетте години съвместна работа с мен плюс седемте години специален стаж. Все още си партнирахме по някои по-заплетени случаи и макар че бях старша по чин, на мен също ми се налагаше да му докладвам.
— Ударих няколко в „Сузис“.
— Бири?
— Маргарити.
— Колко много са няколко? — Извърна едрата си глава към мен.
— Една и половина — уточних, без да си признавам за третината от онази, която изпих за Джил.
— Ставаш ли за проследяване?
— Да, разбира се. Нищо ми няма.
— Не си и помисляй за шофиране.
— Да съм искала?
— Отзад има термос.
— Кафе?
— Не, за да се изпикаеш в него, ако ти се наложи, защото няма да имаме време за градски кенеф.
Пресегнах се за кафето през смях. Джейкъби си беше цапнат в устата. Докато пресичахме към Шеста улица точно на юг от улица „Мишън“, съзрях кола, отговаряща на описанието, в едночасова зона за паркиране.
— Виж, Уорън. Ето там е нашата количка.
— Око — рентген, Боксър.
На Шеста улица не се случваше нищо, освен че кръвното ми скочи. По олющената улична отсечка се редуваха кирливи дюкянчета с незаети стаи под наем, чиито прозорци чернееха слепи, защото бяха заковани с шперплат. Пешеходци се шляеха, а бездомници дремеха под купища дрипи. Колегата огледа лъскавата черна лимузина.
— Дано не задигнат това чудо — изразих надежда. — Бие на очи като роял в автомобилно гробище.
Обадих се в управлението и заехме позиция на половин улица разстояние от мерцедеса. Набрах регистрационния номер на колата в компютъра ни и този път той звънна и изплю адрес. Колата бе регистрирана на името на д-р Андрю Кабът, живеещ на „Телеграф хил“.
Свързах се с контролния пост, помолих Капи да провери въпросния д-р Кабът в базата данни на НИЦК[1] и да ми съобщи резултата. Сетне с Джейкъби се настроихме за дълго чакане. Който и да бе Андрю Кабът, явно се увеселяваше в бедните квартали. По принцип полицейското наблюдение е привлекателно колкото вчерашен обяд, но аз седях търпеливо и потраквах с пръсти по таблото. Кой, по дяволите, е Андрю Кабът? И какво дири тук?
Двайсетина минути по-късно се зададе яркожълта машина за почистване на улиците, грамадно туловище колкото кола, същински броненосец с мигащи светлини и звукова сигнализация, изкатери се и се затъркаля по тротоара, както всяка друга нощ. Налягалите клошари се надигнаха, за да избегнат четките. Хартии се завихриха в мъждивата светлина на уличните лампи.
Чистачната машина закри видимостта ни за няколко секунди и щом отмина, двамата с Джейкъби видяхме едновременно картината: предните врати на мерцедеса тъкмо се затръшнаха.
Колата започна маневра.
— Време е за рокендрол — извика Джейкъби.
Изчаквахме на нокти изпречилата се между нас и обекта кафеникава тойота. Предадох съобщение по радиостанцията: „Преследваме черен мерцедес, Куийн Зебра Уиски Две Шест Чарли, насочва се по Шеста към «Мишън». Искаме подкрепление в района — ах, мамка му!“
Мислехме, че ще се измъкнем бързо, но преди да се усетим и без видима причина шофьорът на мерцедеса обърка сметките ни, оставяйки ни с Джейкъби сред прясно вдигнатия уличен прахоляк.