Джеймс Патерсън, Максин Паетро
4-ти юли (10)

Глава 9

В невзрачна сива кола, спряла на пътя, пресичащ Залива на полумесеца, най-хубавия квартал в Калифорния, седеше притихнал един мъж. Беше от хората, които остават незабележими за околните, макар че в случая не бе на мястото си. И не му беше работа да държи под око обитателите на бялата къща в колониален стил със скъпи коли по входната алея.

Пред очите си Наблюдателя държеше фотоапарат, не по-голям от кибритена кутия. Беше превъзходен уред с голяма електронна памет и десеткратно фотоувеличение.

Той нагласи фокуса и натисна копчето, улавяйки движенията на семейството зад кухненския прозорец, които нагъваха здравословна закуска от мюсли и бъбреха в уютния си кът за хранене.

В осем часа и шест минути дъщерята Кейтлин О’Моли отвори входната врата. Носеше училищна униформа, морава раница и два часовника, по един на всяка китка. Дългата й кестенява коса блестеше.

Наблюдателя снима Кейтлин в момента, когато се настаняваше на мястото до шофьора в черния спортен джип „Лексус“, при което до слуха му достигна далечен звук на радио рокстанция.

Наблюдателя постави фотоапарата на таблото, извади от жабката син бележник и флумастер с тънък писец и взе да записва със старателен, почти калиграфски почерк.

Беше важно да запише всичко. Изискваше го Истината.

В осем часа и девет минути външната врата се отвори отново. Д-р Бен О’Моли бе облечен в лек сив вълнен костюм, червена вратовръзка пристягаше бялата му колосана риза. Обърна се към жена си Лорелай, млясна я по устните и се отдалечи по главната алея.

Всички се движеха в график.

Миниатюрният фотоапарат засне гледките. Ззззт, Ззззт, ззззт.

Докторът отнесе найлонова торба с боклук към синия контейнер за рециклиране до тротоара. Той подуши въздуха, огледа улицата нагоре и надолу, пропускайки сивата кола и обитателя й. Сетне седна до дъщеря си в джипа. Д-р О’Моли даде на заден, после потегли на север към магистралата „Кабрильо“.

Наблюдателя привърши бележките си и прибра тефтера, флумастера и фотоапарата в жабката.

Беше ги видял: дъщерята в току-що изгладена униформа и чисти бели три четвърти чорапи, в прекрасно настроение. Това трогна Наблюдателя и погледът му овлажня. Беше толкова реална и толкова различна от баща си, доктора, в неговата маскировка на спретнат гражданин от всекидневието.

Но едно нещо у д-р Бен О’Моли определено му се понрави: неговата хирургическа прецизност. Наблюдателя разчиташе на нея.

Просто не обичаше изненадите.