Джеймс Патерсън, Максин Паетро
4-ти юли (6)

Глава 5

Не можех да повярвам на очите си, докато гледах как задните светлини на мерцедеса се смалиха в червени топлийки и продължиха да се топят в далечината, докато тойотата старателно паркираше на заден ход в свободното място и ни препречваше пътя.

Сграбчих микрофона и изревах по полицейската алармена система:

— Разчисти улицата! Разкарай се веднага оттам!

— Заеби тая работа — процеди Джейкъби.

Удари бутоните за габаритите и фаровете и с писъка на включената сирена изфучахме покрай тойотата, като отнесохме един от стоповете й.

— Това си го биваше, Уорън.

Прелетяхме кръстовището с улица „Хауард“, а аз повиках Код 33 да разчистят радиообхвата за преследването.

— Движим се на север от Шеста, южно от „Маркет“, преследваме черен мерцедес, опитваме се да го спрем. Всички екипи в района да се насочат натам.

— Причината за преследването, лейтенант?

— Разследване на убийство.

Адреналинът кипна в тялото ми. Ще заковем хубавеца, само се молех да не затрием невинни минувачи в акцията. Докато пресичахме „Мишън“ на червено с поне деветдесет и пет километра в час, екипите от радиовръзката започнаха да съобщават местонахождението си.

Натисках въображаема спирачка, докато Джейкъби даваше газ до дупка, пресичайки „Маркет“ — най-голямата и оживена улица в града, задръстена в този момент от автобуси, микробуси и късен градски трафик.

— Карай вдясно — извиках на Джейкъби.

Мерцедесът зави по „Тейлър“ при едно разклонение на пътя. Бяхме на две коли разстояние зад него, но не достатъчно близо в сгъстяващия се мрак, за да разберем кой кара колата и дали държи оръжие.

Последвахме мерцедеса по „Елис“, после той ни насочи на запад покрай хотел „Коронадо“, където беше извършено първото убийство с електрически ток. Явно убиецът бе на свой терен. Мръсникът познаваше улиците не по-зле от мен.

Спрели коли притискаха тротоарите, а ние хвърчахме със сто и тридесет километра през тесни пресечки с надута сирена и пълна газ по стръмно нагорнище, на върха за инфарктни секунди излетяхме във въздуха, преди да се приземим на низходящия път и въпреки всичко изгубихме мерцедеса от поглед при „Лавенуърт“, където кръстовището бе задръстено от коли и пешеходци.

Отново изкрещях в микрофона и благодарих на бога, когато една кола отговори по радиовръзката:

— Виждаме го, лейтенант. Черен мерцедес, насочва се към „Търк“, кара със сто и двадесет километра.

Още един екип се включи в преследването при „Хайд“.

— Според мен се насочва към „Полк“ — казах на Джейкъби.

— И аз така мисля.

Оставихме главния път на дежурните полицейски коли, профучахме край Палата на дрънкулките „Кримс и Крамс“ на ъгъла с „Търк“ и се втурнахме на север по „Полк“. От „Полк“ се разклоняват поне дузина еднопосочни улички. Обшарвах с поглед всяка от тях, докато подминавахме „Уилоу“, „Елис“ и „Олив“.

— Ето го къде си тътри задника — извиках на Джейкъби. Мерцедесът занесе на спукана задна дясна гума на завоя при театър „Мичъл Брадърс“, после пое по „Ларкин“.

Сграбчих таблото с две ръце, когато Джейкъби се спусна по петите му. Мерцедесът изгуби контрол, натресе се в малка товарна кола, отскочи при удара върху тротоара и отнесе една пощенска кутия. При врязването на кутията в шасито се разнесе пронизително стържене на раздран метал, колата спря с вирнат нос под ъгъл от четиридесет и пет градуса и килната надолу към канавката врата откъм страната на шофьора.

Капакът се отвори и от маркуча на радиатора изсвистя пара. Смрад на изгоряла гума и бонбонено-ябълков мирис на антифриз изпълниха въздуха.

Джейкъби спря нашата кола и се втурнахме към мерцедеса с насочени пистолети.

— Ръцете във въздуха — изкрещях. — Горе ръцете веднага!

Видях, че двамата пътуващи са притиснати от въздушните възглавници. Когато въздухът изпусна, хвърлих първи поглед към лицата им. Бяха деца, бели, на около тринайсет и петнайсет, побъркани от страх.

Докато ние с Джейкъби, стиснали пистолетите с две ръце, приближавахме мерцедеса, хлапетата се разреваха сърцераздирателно.