Джеймс Патерсън, Максин Паетро
4-ти юли (40)

Глава 39

Наблюдателя гладеше нервно кормилото на колата, докато чакаше Лорелай О’Моли да напусне къщата. За негово съжаление се налагаше да влезе повторно вътре.

Най-сетне глупачката излезе през вратата в спортен тоалет, удобен за пазаруване, и заключи. Отпраши с малкия червен мерцедес по „Оушън Колони Роуд“, без да се оглежда назад.

Наблюдателя излезе от колата си. Беше със синьо спортно яке, памучен панталон и тъмни очила, каквито би носил районен инспектор от телефонна компания. Забърза към къщата.

Както и преди, Наблюдателя се наведе към приземния прозорец на мазето и си сложи ръкавици. След това прекара острието на ловджийския си нож през маджуна на прозореца, отмести стъклото и скочи вътре.

Движеше се бързо из къщата. Изкачи стъпалата към спалнята на семейство О’Моли. Щом се озова вътре, отвори дрешника, отмести настрани окачените рокли и заразглежда видеокамерата, поставена върху рафта на задната стена.

Наблюдателя извади касетата от камерата и я мушна в джоба си. Грабна наслуки друга касета от безразборната купчина върху същия рафт, устоявайки на изкушението да подреди останалите. Сетне взе една пачка снимки от чекмеджето на нощната масичка.

Беше в къщата не повече от две минути и двайсет секунди, когато чу хлопването на входната врата.

Устата му пресъхна. През всичките дни на наблюдение на къщата никой не се беше връщал обратно, след като веднъж излезете сутринта. Наблюдателя отиде до дрешника и приклекна под разклатената завеса от поли. Пресегна се и притвори вратата.

Килимът убиваше звука от стъпките и Наблюдателя се стресна, когато дръжката на дрешника се завъртя. Нямаше време да мисли. Вратата се отвори, дрехите се разделиха и го разкриха да клечи като крадец.

Лорелай хлъцна и притисна гърди, след което лицето й потъмня от гняв.

— Аз те познавам — извика. — Какво правиш тук?

Ножът бе вече в ръката му. Лорелай го видя и нададе пронизителен писък. Наблюдателя разбра, че няма избор. Замахна с ножа и докато дългото острие потъваше в корема й, копчета на синята й копринена рокля се разхвърчаха на всички страни.

Лорелай се мяташе, опитваше се да избегне ножа, но Наблюдателя я държеше здраво, може да се каже като в любовна прегръдка.

— Боже господи! Защо правиш това? — изстена тя и подбели очи, а гласът й заглъхна като въздишка.

Наблюдателя притисна ръка към задните й части, прекара острието през меките тъкани на коремната кухина на Лорелай и преряза аортата й. Кръвта не блъвна, а се изля от тялото на жената като вода от кофа, коленете й се подгънаха, тя се свлече върху обувките на пода в дрешника.

Наблюдателя коленичи и притисна с пръсти сънната й артерия. Клепачите й потрепнаха леко. След секунди щеше да е мъртва.

Имаше точно време, за да свърши необходимото. Той вдигна нагоре синята й пола, свали колана си и зашиба с него задните части на Лорелай, докато тя издъхваше в дрешника.