Джеймс Патерсън, Максин Паетро
4-ти юли (20)

Глава 19

Давала съм свидетелски десетки показания през кариерата си, но за пръв път се налагаше да браня себе си. Толкова години да защитавам обществото, а сега да бъда хваната така натясно. Беснеех вътрешно, но нямаше начин да го покажа.

Изправих се, заклех се в бог върху стара износена библия и оставих съдбата си в ръцете на моя адвокат. Мики пристъпи към въпроса без заобикалки.

— Линдси, беше ли пияна в нощта на десети май?

Съдията се намеси.

— Моля не се обръщайте към клиента си на малко име.

— Добре. Лейтенант, бяхте ли пияна същата вечер?

— Не.

— Добре. Да се върнем по-назад. Бяхте ли дежурна същата вечер?

— Не. Дежурството ми свърши в пет часа следобед.

Мики ме прекара през събитията от нощта с всичките мъчителни подробности и аз разказах всичко. Описах питиетата, които бях изпила в „Сузис“ и казах на съда за обаждането от Джейкъби. Заявих, че съм казала на Джейкъби истината, когато съм го уверила, че съм годна да работя с него през въпросната вечер.

Когато Мики ме запита защо съм отвърнала на обаждането, след като не съм дежурна, отговорих:

— Аз съм полицай двадесет и четири часа в денонощието. Когато партньорът ми има нужда от мен, се отзовавам.

— Открихте ли въпросната кола? — запита Мики.

— Открихме я.

— Какво се случи след това?

— Колата потегли с висока скорост и ние я последвахме. Осем минути по-късно колата загуби контрол и катастрофира.

— След катастрофата, когато сте установили, че Сара и Сам Кабът са пострадали, изплашихте ли се от тях?

— Не. Те бяха деца. Предположих, че са откраднали колата или са взели друго неправилно решение. Случва се всеки ден.

— И как постъпихте?

— Инспектор Джейкъби и аз прибрахме пистолетите си и се опитахме да им окажем помощ.

— В кой момент извадихте отново оръжието си?

— След като ни простреляха, мен и инспектор Джейкъби, и след като предупредихме заподозрените да хвърлят оръжията си.

— Благодаря, Линдси. Нямам други въпроси.

Премислих показанията си и си дадох оценка „добър“. Огледах залата и видях, че Джо ми се усмихва и кима, но Мики избегна погледа ми.

— Свидетелят е ваш — рече той на Мейсън Бройлс.