Джеймс Патерсън, Максин Паетро
4-ти юли (17)

Глава 16

Мейсън Бройлс измъкна навън ръкавелите си и остана в мълчание толкова дълго, че напрежението започна да вибрира като обтегната струна на китара. Някой в дъното се изкашля нервно.

— Ищецът призовава главния съдебен лекар, д-р Клеър Уошбърн — произнесе накрая Бройлс и най-добрата ми приятелка зае свидетелското място от страната на ищците.

Прииска ми се да й махна, да й се усмихна, да й намигна, каквото и да е, но, разбира се, оставаше ми просто да наблюдавам. Бройлс загря с няколко леки паса, но оттам насетне нанасяше само бързи подавания и къси удари.

— Вечерта на десети май извършихте ли аутопсия на Сара Кабът? — зададе въпрос Бройлс.

— Да.

— Какво можете да ни кажете за нараняванията й?

Всички погледи се впиха в Клеър, докато тя прелисти бележник в кожена подвързия, преди да отговори.

— Открих две огнестрелни рани в областта на гръдния кош, доста близо една до друга. Огнестрелна рана „А“ проникваше дълбоко в горната част на гръдния кош, на петнайсет сантиметра под лявото рамо и на шест сантиметра вляво от предната средна линия.

Свидетелските показания на Клеър бяха съдбоносни, но умът ми направи завой към миналото, извън съдебната зала. Видях се да стоя в мъждив кръг светлина под улична лампа на улица „Ларкин“. Наблюдавах как Сара вади пистолет от якето си и стреля по мен. Как падам и се изтърколвам по гръб.

— Хвърли пистолета!

— Да ти го начукам, кучко!

Произвеждам два изстрела и Сара се свлича само на метри от мястото, където лежа. Макар и невинна по обвиненията срещу мен, бях убила момичето и съвестта ми тежеше, тежеше, тежеше.

Слушах показанията на Клеър, която описваше втория изстрел, пронизал гръдната кост на Сара.

— Наричаме това К-5 — обясни Клеър. — Пронизал е сърдечната обвивка, преминал е през сърцето и се е спрял в четвъртия гръбначен прешлен, откъдето извадих полуобвит частично деформиран куршум среден калибър с цвят на медна сплав.

— Това отговаря ли на деветмилиметров патрон?

— Да.

— Благодаря ви, г-жо Уошбърн. Приключих със свидетеля, ваша чест.

Мики се подпря с длани върху банката на защитата и се изправи.

— Д-р Уошбърн, Сара починала ли е моментално?

— Така смятам. До един-два сърдечни удара. И двете огнестрелни рани са перфорирали сърцето.

— Така. Докторе, а починалата произвела ли е изстрел малко преди това?

— Да. Установих потъмняване в основата на показалеца й, което съответства на отката на огнестрелно оръжие.

— Как установихте, че е от изстрел?

— Както мога да различа майка си от вашата майка — отвърна Клеър с блеснал поглед. — Защото прилича на себе си. — Изчака да утихне смехът и продължи. — Освен това фотографирах потъмняването, документирах го и направих тест за налеп от изстрел с огнестрелно оръжие, който изпратих в лабораторията и получих положителен резултат.

— Възможно ли е починалата да е простреляла лейтенант Боксър, след като самата тя е била простреляна?

— Не виждам как едно мъртво момиче може да простреля някого, г-н Шърман.

Мики кимна.

— Успяхте ли да установите траекторията на въпросните огнестрелни рани, д-р Уошбърн?

— Да. Изстрелите са били произведени нагоре под ъгъл между четиридесет и седем и четиридесет и девет градуса.

— Значи, за да бъдем съвсем точни, докторе, Сара Кабът е простреляла първа лейтенант Боксър и лейтенантът е произвела изстрел нагоре от мястото, където е лежала на земята.

— По мое мнение, да. Така се е случило.

— Бихте ли нарекла това „прекомерна употреба на сила“, или „незаконно причинена смърт“, или „полицейски произвол“?

Съдията уважи възмутеното възражение на Бройлс. Мики благодари на Клеър и я освободи. Връщайки се при мен, върху лицето му играеше усмивка. Мускулите ми се отпуснаха и дори му отвърнах с усмивка. Но изслушването едва започваше.

Изтръпнах, когато съзрях погледа на Бройлс. Можеше да бъде описан само като предвкусващ. Нямаше търпение да повика своя втори свидетел да даде показания.