Джеймс Патерсън, Максин Паетро
4-ти юли (61)

Глава 60

Съвзех се от каквото и по дяволите да се случваше помежду ни и му разказах за Джо: колко готин човек е, колко е забавен, мил и колко е умен.

— Работи във Вашингтон. Националната служба за сигурност.

— Впечатлен съм — каза Кийт.

Видях го как преглътна, преди да ме попита:

— Влюбена ли си в него?

Кимнах и си представих лицето на Джо, дадох си сметка колко ми липсва.

— Щастливец е този Маникоти.

— Молинари — поправих го с усмивка.

— Молинари, Маникоти, важното, че е щастливец — заяви Кийт и затвори капака. Точно в този момент един черен седни с номера на кола под наем спря пред гаража.

— Мамка му — промърмори Кийт. — Господин Порше пристига, а колата му не е готова.

Докато му подавах кредитната си карта, „г-н Порше“ излезе от наетия автомобил и попадна в периферното ми полезрение.

— Здрасти, Кийт — викна той. — Става ли работата, мой човек?

Чакай малко. Та аз го познавам. На дневна светлина изглеждаше по-стар, но беше същият противен тип, който ни се натрапваше в „Корморан“. Денис Агню.

— Дай ми само пет минути — отговори Кийт.

Преди да успея да го попитам за нахалника, Кийт се насочи към офиса, а Агню тръгна право към мен. Приближи се на една плюнка разстояние, спря, опря тежко ръка върху капака на колата ми и заби в мен поглед от упор. Последва бавна, многозначителна усмивка.

— Навестяваш бедняците, полицай? Или просто обичаш младо месо? — Тъкмо щях да му отвърна както подобава и Кийт се появи отзад.

— Месо ли ми викаш? — включи се Кийт, застана до мен и пусна слънчевата си усмивка срещу саркастичната на Агню. — А ти бе, стар мръсник.

Беше веселяшка размяна на реплики, при която всеки бранеше позициите си. Настъпи напрегнато мълчание. После Агню отмести ръка от капака на колата ми.

— Хайде, месо. Искам да видя колата си.

Кийт ми смигна и ми върна кредитната карта.

— Обаждай се, Линдси. Става ли?

— Разбира се. Ти също.

Качих се в колата и запалих мотора, но се помаях малко, колкото да видя, че Агню последва Кийт в работилницата. Нещо в този тип не беше наред, но не знаех колко ненаред и какво точно.