Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Черният магьосник (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Novice, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 14 гласа)

Информация

Сканиране
sqnka (2020)
Начална корекция
sqnka (2020)
Корекция и форматиране
Epsilon (2020)

Издание:

Автор: Труди Канаван

Заглавие: Избраница

Преводач: Мирела Стефанова

Година на превод: 2012

Издание: първо (не е указано)

Издател: MBG Books; Ем Би Джи Тойс ЕООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2012

Тип: роман

Националност: австралийска (не е указано)

Печатница: „Мултипринт“ ООД

Редактор: Петя Малинова

ISBN: 978-954-2989-03-5

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6003

История

  1. — Добавяне

Глава 8
Точно това беше целта му

— Значи просто ще седим и ще слушаме? — Ялдан се опитваше да се концентрира върху гласовете във Вечерната стая и смръщил вежди, шареше с поглед наоколо. Ротан потисна смеха си. Изражението на лицето на възрастния магьосник издаваше всичко. Всеки, който го видеше, щеше да разбере, че човекът усилено се опитва да чуе нещо.

Но в отсъствието на Денил Ротан имаше нужда от някой друг, който да „шпионира“ останалите магьосници. Откакто в Гилдията се разпростираха скандалните слухове, касаещи Ротан, колегите му започнаха да се държат изключително предпазливо. Преди да започнат да говорят свободно, клюкарите винаги първо проверяваха дали той не е някъде наблизо. Затова Ротан реши да научи по-възрастния си приятел Ялдан на номерата на Денил.

— Ялдан, на лицето ти е изписано с какво се занимаваш.

Ялдан се намръщи:

— Какво имаш предвид?

— Ами когато ти…

— Лорд Ротан?

Ротан се сепна, вдигна глава и видя Разпоредителя Лорлън да стои до стола му.

— Да, Разпоредителю?

— Мога ли да разговарям с вас насаме?

Ротан се огледа и забеляза, че няколко магьосници, които стояха наблизо, ги наблюдават внимателно. Ялдан се намръщи, но си замълча.

— Да, разбира се. — Ротан се надигна и тръгна след Лорлън към една малка врата. При приближаването на Разпоредителя вратата се отвори и те влязоха в Банкетната зала.

Помещението беше тъмно. Над главата на Лорлън грейна едно светещо кълбо и се издигна към тавана, осветявайки голямата маса в центъра на залата. Разпоредителят отиде до най-близкия стол. Настанявайки се срещу него, Ротан се подготви за разговора, който отдавна очакваше с притеснение.

Лорлън го погледна, след което наведе поглед към масата. Той въздъхна и лицето му помръкна.

— Знаете ли, че за вас и Сония се носят слухове?

Ротан кимна.

— Знам.

— Предполагам, че Ялдан ви ги е съобщил.

— И Сония.

— Сония ли? — Лорлън повдигна изненадано вежди.

— Да — отвърна Ротан. — Преди четири седмици тя ми довери, че един от съучениците й е пуснал слуха и тя се притеснява хората да не му повярват. Казах й да не се тревожи. Клюките нямат дълъг живот. Рано или късно хората губят интерес към тях.

— Хм — намръщи се Лорлън. — Боя се, че от някои слухове не е лесно да се отървем. Вече няколко души дойдоха при мен, за да изразят безпокойството си. Те смятат, че една млада жена не трябва да живее под един покрив с магьосник.

— Преместването й на друго място няма да убеди тези хора, че слухът е безпочвен.

Лорлън кимна:

— Така е. Но поне ще сложи край на по нататъшните спекулации, които биха навредили и на двама ви. Сония трябваше да се премести в жилищата на учениците още когато започнаха часовете. — Той погледна в очите Ротан. — Не за да сложи край на слуховете, а за да им попречи да се появят. Разбира се никой не вярва, че между вас и Сония съществуват някакви неуместни отношения.

— Тогава защо трябва да се мести? — разпери ръце Ротан. — Тя така или иначе ще прекарва много време при мен, ще учи или просто ще вечеря. Ако сега отстъпим пред сплетните, скоро всеки момент, когато прекарваме заедно, ще бъде подлаган на съмнение! — Той поклати глава. — Да оставим нещата както са си и скоро всички, които са достатъчно глупави, за да повярват на този слух, ще се убедят, че нямат никакви доказателства за неприлично поведение.

Лорлън се усмихна кисело.

— Много сте убедителен, Ротан. Какво мисли Сония по въпроса?

— Разстроена е, разбира се, но се надява, че слуховете ще секнат веднага, щом любимецът на Гарел я остави на мира.

— Когато — ако — се премести при учениците от зимния набор?

— Да.

— Смятате ли, че ще успее да навакса с уроците за по-горния курс и ще се задържи там?

— С лекота. — Ротан се усмихна, без да се опитва да скрие гордостта си. — Тя учи бързо и е изпълнена с решимост. Последното нещо, което би искала, е да се върне отново в класа на Регин.

Лорлън кимна и отново погледна Ротан в очите.

— Аз не споделям оптимизма ви във връзка със слуховете, Ротан. Доводите ви звучат убедително, но ако сплетните не спрат, положението може да се влоши. Мисля, че Сония трябва да се премести. Така ще бъде по-добре за нея.

Ротан се намръщи. Нима Лорлън смяташе, че той е способен да вкара в леглото си своята ученичка, която на всичкото отгоре е три пъти по-млада от него? Но Разпоредителят го гледаше упорито и Ротан с ужас осъзна, че магьосникът наистина беше обмислял подмина възможност.

Как е възможно Лорлън да не му вярва! Как може да си помисли нещо такова! Нима Ротан е давал някога повод на Разпоредителя да се съмнява в него?!

Изведнъж отговорът се появи в главата му. „Всичко това е заради Акарин — помисли си той. — Ако аз бях научил, че най-близкият ми и най-стар приятел практикува най-ужасната магия и аз щях да спра да се доверявам на хората.“ Ротан въздъхна дълбоко, обмисляйки думите си.

— Лорлън, само вие можете да разберете истинската причина и желанието ми да задържа Сония при мен — рече той с тих глас. — Тя и без това е достатъчно изплашена от това, че трябва да живее сред онези, които искат да й навредят, където тя ще бъде уязвима не само за другите ученици.

Лорлън се намръщи в недоумение, но после очите му леко се разшириха и той отмести погледа си. Изпъна гърба си и леко кимна.

— Разбирам загрижеността ви. Сигурно е много изплашена. Но ако решението ми влезе в конфликт с мнението на мнозинството, това ще привлече ненужно внимание. Не мисля, че в жилищата на учениците тя ще бъде изложена на непосредствена опасност, но ще се опитам да отложа окончателното решение. Да видим дали слуховете няма да затихнат, както смятате вие.

Ротан кимна.

— Благодаря ви.

— Освен това — добави Лорлън след кратък миг на размисъл — ще следя отблизо този ученик Регин. Смутителите на реда са проблем, който трябва да бъде разгледан още преди дипломирането.

— За което ще ви бъда признателен — отвърна Ротан.

Лорлън се изправи и Ротан се надигна почти едновременно с него. За миг очите им се срещнаха и в погледа на Разпоредителя Ротан забеляза такава искрена мъка, че по гърба му пробягаха ледени тръпки. След това Лорлън се обърна и тръгна към вратата, която водеше към Вечерната стая.

Двамата се разделиха на прага и Лорлън се отправи към обичайното си място. Докато отиваше към собственото си кресло, Ротан усети погледите на останалите. Той запази сериозно и равнодушно изражение на лицето си. Ялдан го погледна въпросително.

— Нищо важно — отвърна Ротан, отпускайки се в стола си. — Та докъде бяхме стигнали? А, да. За това, че всичко се изписва на лицето ти. Ти изглеждаш ето така…

 

 

Щом чу почукването на вратата й, Сония въздъхна. Тя спря да пише и без да се обръща извика:

— Влез.

Вратата се отвори.

— Имате посетител, лейди Сония — каза Тания със задавен глас.

Поглеждайки през рамо, Сония видя застаналата на прага й висока жена, облечена със зелена мантия и черен пояс на кръста. Тя веднага скочи на крака и се поклони.

— Лейди Винара.

Сония погледна внимателно Повелителката на лечителите. Трудно беше да се разбере в какво настроение е — Винара винаги имаше суров и непристъпен вид — но сега сивите й очи изглеждаха още по-сурови от обичайното.

— Не е ли малко късно за учене? — отбеляза Винара.

Сония погледна към масата.

— Опитвам се да настигна зимния набор.

— Да, чух за това. — Винара махна с ръка към вратата, която се затвори с трясък. Миг преди това Сония зърна разтревоженото лице на Тания. — Бих желала да поговорим насаме.

Сония предложи на Винара да седне на стола й, а самата тя се настани на ръба на леглото си. Докато наблюдаваше как Повелителката на лечителите се настанява на стола и надипля мантията си, Сония усети как стомахът й се свива от притеснение.

— Знаеш ли, че за теб и лорд Ротан се носят определени слухове?

Сония кимна.

— Дойдох да ти задам няколко въпроса във връзка с тях. Трябва да бъдеш откровена с мен, Сония. Това е нещо много сериозно. Има ли нещо вярно в тези слухове?

— Не.

— Лорд Ротан не се е обръщал към теб с някои неприлични подложения?

— Не.

— Не те е… докосвал?

Сония усети как лицето й пламва.

— Не. Никога. Това са просто глупави слухове. Ротан никога не ме е докосвал, нито аз него. Повдига ми се дори от мисълта, че измислят за нас подобни неща.

Винара кимна бавно.

— Радвам се да го чуя. Не забравяй, че ако някой те уплаши или почувстваш, че някой се опитва да те принуди да направиш нещо, веднага можеш да се преместиш. Ние ще ти помогнем.

Сония потисна гнева си.

— Благодаря ви, но тук не се случва нищо такова.

Винара присви очи.

— Освен това трябва да ти кажа, че ако тези слухове се потвърдят и се окаже, че ти доброволно си участвала в това, положението ти в Гилдията ще пострада сериозно. Най-малкото Ротан ще изгуби наставничеството си над теб.

Разбира се. Регин щеше да е във възторг. Може би от самото начало се беше стремил точно към това. Сония стисна зъби.

— Ако се стигне дотам, Лорлън ще ме подложи на разчитане на истината.

Винара се изпъна и отвърна поглед.

— Да се надяваме, че няма да се стигне дотам. — Тя изсумтя — Извинявам се, че повдигнах тези деликатни теми пред теб. Трябва да разбереш, че мой дълг е да ги разследвам. Ако искаш да поговориш за нещо с мен, можеш да ме посетиш по всяко време. — Тя се изпрани и критично огледа Сония. — Ти си изтощена, момиче. Прекаленото учене ще те разболее. Трябва да поспиш.

Сония кимна. Винара излезе от стаята й. Момичето изчака, докато не чу да се затваря външната врата. След това се обърна и заудря с юмруци по възглавницата си.

— Искам да го убия! — изръмжа тя. — Искам да го хвърля в река Тарали с привързани камъни към краката му, за да не може никой да намери тялото му.

— Лейди Сония?

Чувайки плахия глас, Сония вдигна глава и отметна кичури и коса от лицето си.

— Да, Тания?

— К-кого искате да убиете?

Сония хвърли възглавницата на мястото й.

— Регин, разбира се.

— Аха. — Тания приседна на ръба на леглото. — За момент се притесних. Мен също ме разпитваха. Аз, разбира се, не им повярвах и за миг, но те ми изредиха толкова много неща, за които да внимавам и ами… аз…

— Не се притеснявай, Тания — въздъхна Сония. — Само един човек от Гилдията някога е опитвал нещо такова с мен.

Прислужничката се ококори.

— Кой?

— Регин, разбира се.

Тания се намръщи.

— И какво направихте вие?

Припомняйки си случилото се, Сония се усмихна.

— Едно полезно нещо, на което ме научи Сери.

Тя се изправи и започна да обяснява на Тания.

 

 

Когато Лорлън се върна в кабинета си в Университета, вече беше доста късно. По-рано същия ден неговият асистент лорд Оусън му беше донесъл пощата в малка кутия. Докато разглеждаше писмата, Лорлън беше открил малък плик, изпратен от Елийн. Той го остави на страни, за да го прочете по-внимателно вечерта.

Лорлън засили яркостта на кълбото си и извади писмото. Разпечата плика и с одобрение погледна към страниците, изписани с елегантния почерк на Денил. Младият магьосник пишеше не само красиво, но и много четливо. Лорлън седна в креслото си и зачете.

До Разпоредителя Лорлън.

Преди една седмица посетих за пръв поглед Голямата библиотеки и оттогава всяка вечер се връщам там, за да продължа проучването ми. Библиотекарят Иранд ми даде за помощник същия учен, който е помагал на Върховния повелител в изследванията му: Тайенд от рода Тремелин. Този човек има изключителна памет; той дори помни какви книги е проучвал Върховният повелител. Така че може да се кажи, че съм постигнал значителен прогрес.

Според Тайенд Върховният повелител си е водил дневник, където е преписвал откъси от книгите, прерисувал карти и вписвал своите забележки. Благодарение на Тайенд вече съм прегледал почти половината от източниците, от които се е ползвал Върховният повелител и съм си записал доста полезни неща, включително всички откъси, които според Тайенд са заинтригували Върховния повелител.

Сега пред мен се разкриват няколко направления за по-нататъшно разследване. Предполагам, че Върховният повелител се е намирал в същото положение. Повечето изискват пътуване до гробница, храм или библиотека в Обединените земи. Когато изчета всички източници, ще съм наясно и с всички възможности, които е обмисли Върховният повелител. След това ще трябва да избера една от тях за подробна разработка.

За да ми помогне да направя своя избор, Тайенд посети пристана, където се пази архив на всички пристигнали и отпътували чужденци. Там се споменава за лорд Акарин, който пристигнал тук преди повече от десет години и няколко месеца по-късно заминал за Лонмар, след което се върнал в Капия, където се качил на друг кораб за островите Вин, за да се върне отново в елийнската столица месец по-късно. Други записки с по-късна дата не съществуват.

Имайки предвид информацията, която съм събрал досега, смятам, че е много вероятно Върховният повелител да е посетил Блестящия храм в Лонмар. Прилагам копия на записките ми.

Втори посланик на Гилдията в Елийн:

Денил.

Лорлън остави писмото на масата и разлисти приложените и записки. Те бяха изложени ясно и четливо, описваха и комбинираха късчетата информация от източници, които понякога датираха от векове преди основаването на Гилдията. Най-накрая, на последната страница, Денил беше добавил кратка забележка.

Намерих книга с описание на сачаканската война, написана скоро след края й. Книгата е изключително интересна с това, че авторът смята Гилдията за враг и я описва по доста неласкателен начин! След като приключа със задачата, ще се върна в Библиотеката, за да я изчета докрай.

Лорлън се усмихна. Ако знаеше, че Денил е толкова добър в разследването, досега хиляди пъти да се е възползвал от него. Макар младият магьосник да не беше открил все още нещо, което да използват срещу Акарин, той беше събрал огромно количество информация за кратко време. Надеждите на Лорлън, че той ще намери нещо полезно се засилиха.

Освен това Денил не задаваше никакви ненужни въпроси. Както се беше надявал Лорлън, младият магьосник се беше оказал достатъчно благоразумен, за да пази разследването си в тайна, без дори да знае причините за тази секретност. Ако Денил намереше нещо, което да го накара да си помисли, че Акарин практикува черна магия, Лорлън беше сигурен, че младият посланик веднага ще уведоми единствено него за това.

А после какво? Лорлън замислено сви устни. Може би щеше да се наложи да разкрие истината пред Денил. Разпоредителят беше почти уверен, че младият магьосник ще разбере опасността от преждевременен сблъсък с Акарин, особено след като научи, че Ротан и Сония са съгласни с плана на Лорлън.

Но засега беше по-добре да държи Денил в неведение. Достатъчно беше да му съдейства по всякакъв начин. Лорлън извади нов лист хартия и започна да пише писмо до Първия посланик на Гилдията на Елийн. След като приключи, той го запечата внимателно, адресира го до Дома на Гилдията в Елийн и го постави в друга кутия на бюрото си. На следващия ден лорд Оусън щеше да го изпрати по куриер.

Лорлън се изправи, прибра писмото и записките на Денил в кутията, където държеше особено важните документи. После укрепи магическата бариера, защитаваща кутията от външни лица, и прибра кутията в шкафа зад бюрото му. Докато излизаше от стаята, той си позволи да се усмихне.

„Акарин беше прав, когато каза, че съм избрал подходящия човек за поста на Втори посланик на Гилдията в Елийн“.