Труди Канаван
Избраница (17)

Глава 16
Законът за обвиненията

Ротан разглобяваше крехка конструкция, състояща се от тръбички, колби и други стъклени джунджурии, когато чу някой да произнася името му. Той вдигна глава и видя, че на прага на класната стая е застанал млад мъж с облекло на прислужник, препасан със зелен пояс, което означаваше, че е пратеник на лечител.

— Да? — рече той.

— Лейди Винара моли за присъствието ви в Лечителницата.

Сърцето на Ротан прескочи един удар. Какво ли иска от него Винара? Да не би нещо да се е случило със Сония? Дали Регин не е стигнал твърде далеч в номерата си? Или е нещо друго? Старият му приятел Ялдан? Или Езрил, съпругата му?

— Идвам след малко — отвърна той.

Пратеникът се поклони и си тръгна. Ротан погледна ученикът, който беше останал след часовете, за да му помогне. Фаринд се усмихна.

— Аз ще довърша всичко сам, ако искате, милорд.

Ротан кимна.

— Много добре. Само внимавай, като изхвърляш киселината.

— Разбира се.

Ротан тръгна бързо по коридора, опитвайки се да спре да мисли за причината, която бе накарала Винара да го повика. Скоро щеше да я разбере. Нощният въздух беше леденостуден, затова Ротан издигна около себе си щит и затопли въздуха. Когато стигна до Лечителницата, той видя, че лейди Винара го чака на входа.

— Искали сте да ме видите? — рече задъхано Ротан.

Устните й се разтеглиха в лека усмивка.

— Не беше нужно да бързате, лорд Ротан — каза му тя. — Учениците, които твърдят, че са жертви на любимката ви, няма да се изпарят и знаете ли къде е Сония?

Жертви? Какво ли е направила?

— Сигурно учи в стаята си.

— Не сте ли я виждали тази вечер?

— Не. — Ротан се намръщи. — За какво става въпрос?

— Преди около час тук пристигнаха шестима ученици. Те твърдят, че Сония им е устроила засада в гората и ги е ослепила.

— Ослепила ги е? Как?

— С ярка светлина.

— Аха. — Ротан си отдъхна, но щом забеляза сериозното лице на Лечителката, отново се разтревожи. — Нали не за постоянно?

Тя поклати глава.

— Не. Нямат сериозни наранявания — не си заслужават губенето на времето на някой лечител. Ще се оправят.

— Някакви други наранявания, освен заслепяването?

— Порязвания и отоци от опитите им да намерят път през гората.

— Разбирам. — Ротан кимна леко. — Да не би един от тези ученици да е фаворитът на Гарел, Регин?

— Да. — Лечителката сви устни. — Чувам, че Сония не обича особено това момче.

Ротан се засмя горчиво.

— Смея да уверя, че чувствата им са взаимни. Мога ли да говоря с Регин?

— Разбира се. Ще ви отведа при него. — Винара се обърна и тръгна по главния коридор на сградата.

Докато Ротан вървеше след нея, той размишляваше върху думите на Винара. И за минута не беше повярвал, че Сония е причакала Регин и приятелите му. По-скоро те й бяха организирали засада, но нещо се беше объркало.

Сигурно сами се бяха заслепили, за да могат после да обвинят нея за това, но той се съмняваше да е станало точно така. Ако бяха възнамерявали да постъпят така, те щяха да се погрижат да бъдат намерени от други техни приятели, които да ги отведат в Лечебницата. Това че дори не бяха изпратили мисловен призив за помощ означаваше, че не искаха да привличат вниманието на останалите към положението, в което бяха изпаднали.

Винара спря до една врата и с жест го покани вътре. Когато надникна в стаята, Ротан забеляза познат младеж, който седеше на ръба на леглото. Лицето на Регин пламтеше. Юмруците му се свиваха и разгъваха, а пламтящият му поглед се беше забил в някаква точка над рамото на наставника му лорд Гарел. Магьосникът се обърна към Ротан и лицето му потъмня. Без да му обръща внимание, Ротан се вслуша в гласа на Регин, който тъкмо завършваше гневната си тирада.

— Кълна се, че тя се опита да ни убие! Знам законите на Гилдията! Тя трябва да бъде прогонена!

Ротан погледна към Винара, после отново към момчето и усети как устните му се разтягат в усмивка. Щом Регин искаше да приложат законите на Гилдията, то нека бъде така.

— Това е много сериозно обвинение, Регин — рече тихо той. — Затова няма да е подходящо точно наставникът ти да потвърди истинността му. — Той се обърна и погледа към жената, която стоеше зад гърба му. — Може би лейди Винара трябва да предложи някой друг.

Винара примигна, но щом осъзна какво има предвид Ротан, очите й проблеснаха.

— Аз ще изпълня разчитането на истината — заяви тя.

Регин си пое рязко дъх. Когато отново погледна ученика, Ротан със задоволство забеляза, че момчето е пребледняло.

— Не, аз нямах предвид… — заекна то. — Аз не…

— В такъв случай оттегляш ли обвиненията си? — попита Ротан.

— Да — изпъшка Регин. — Оттеглям обвиненията си.

— Тогава какво се случи тази вечер?

— Да — рече Винара с мрачен глас. — Защо Сония те е нападнала, както твърдиш?

— Очевидно е искала да им попречи да посещават няколко дни часовете — отвърна Гарел.

— Разбирам — рече Ротан. — Какво ще се случи през следващите няколко дни, че да иска отсъствието ви?

— Не знам… сигурно просто е искала да ни нарани.

— И затова е последвала шестима ученици в гората — Ротан погледна многозначително Винара, — убедена, че ще успее да надвие обединените ви сили? Сигурно има по-добри воински умения, отколкото показват оценките й.

Лишените от зрение очи на Ротан потърсиха наставника му.

— Какво изобщо правехте вие шестимата в гората? — попита Винара.

— Ние просто… изследвахме. За забавление.

— Хм — рече тя. — Приятелите ти твърдят друго.

Регин отвори уста, но бързо я затвори. Гарел се изправи.

— Ученикът ми е пострадал и има нужда от почивка. Със сигурност този разпит може да почака, докато се възстанови.

Ротан се поколеба, но реши, че си струва да рискува. Той се обърна към Винара.

— Той е прав. Отговорите на Регин не ни трябват. Убеден съм, че Сония ще се съгласи да се подложи на разчитане на истината, и да докаже невинността си.

— Не! — възкликна Регин.

Винара присви очи.

— Ако тя го иска, не можеш да й попречиш, Регин.

Ученикът изкриви лице, сякаш беше лапнал нещо отвратително.

— Добре, ще ви кажа. Тръгнахме след нея в гората и й погодихме един номер. Не беше нищо опасно. Ние просто… приложихме онова, което сме научили в час.

— Разбирам. — В гласа на Винара се промъкна ледена нотка. — Тогава по-добре ни разкажи какъв е бил този номер — и имай предвид, че спомените на Сония могат да потвърдят или отхвърлят всичко, което ни кажеш.

 

 

Сония въздъхна и отбеляза с късче хартия докъде е стигнала и стана да отвори. Направи го внимателно, като издигна магически щит в случай че Регин се опита да нахлуе вътре. За нейна изненада и коридора стоеше лорд Оусън.

— Извинявай, че те безпокоя — рече той. — Разпоредителят Лорлън иска да те види в кабинета си.

Докато го гледаше, Сония почувства как кръвта се отдръпва от лицето й. Стомахът й се сви от студено предчувствие. Разпоредителят… тя не беше разговаряла с него от месеци. Какво ли искаше от нея? Имаше ли нещо общо с Върховния повелител? Дали Акарин беше открил, че тя знае тайната му?

— Не се тревожи — каза й Оусън с усмивка. — Той просто иска да ти зададе няколко въпроса.

Сония излезе от стаята си и излезе заедно с него от жилищната сграда на учениците. Двамата прекосиха двора и влязоха в Университета. Стъпките им отекваха в празните коридори. Когато Оусън отвори вратата на Лорлъновия кабинет, Сония ахна от изненада. Стаята беше пълна с магьосници. Някои бяха насядали по столовете, други стояха изправени. Когато влезе вътре, тя осъзна, че тук са повечето Висши магове.

Когато забеляза Ротан, тя въздъхна с облекчение. Но след това видя лорд Гарел и сърцето й прескочи един удар. Значи все пак ставаше дума за сблъсъка й с Регин. Сигурно си беше измислил страхотна история, щом бе успял да привлече вниманието на Висшите магове.

Ротан се усмихна и й махна с ръка. Тя се приближи до него с омекнали крака.

— Сония.

Тя се обърна и погледна Лорлън, който седеше зад голямото бюро. Лицето на магьосника със синята роба беше сериозно.

— По-рано тази вечер между теб и шестима други ученици се е случил инцидент, който привлече вниманието ни. Бихме искали да ни разкажеш какво се случи.

Тя огледа стаята и тежко преглътна.

— Лорд Киано ме заведе на полето, за да ме изпита. Реших да се върна по заобиколния път, покрай Лечителница. Регин и приятелите му ме спряха в гората. — Тя се поколеба, чудейки се как обясни случилото се, без да прозвучи като обвинение.

— Продължавай — каза Лорлън. — Разкажи ни какво се случи.

Сония си пое дълбоко дъх и продължи.

— Регин каза, че иска да ми покаже нещо, което е научил от лорд Болкан — тя погледна към магьосника в червена роба, — и накара останалите да сложат ръце на раменете му. Ударът му беше по-силен от обичайното и аз осъзнах, че останалите по някакъв начин му дават допълнително енергия.

— А ти какво направи?

— Вдигнах бариерата си.

— Само това?

— Не исках да отвръщам на ударите. Може би нямаше да могат да се защитят добре.

— Мъдро решение. Какво се случи след това?

— Светлинното ми кълбо още светеше, което означаваше, че имам още сила.

Някой от лявата й страна рязко си пое дъх и тя подскочи изненадано. Обърна се и видя, че лейди Винара я гледа преценяващо.

— Продължавай — каза Лорлън.

— Знаех, че няма да се откажат и трябваше да се измъкна, преди да решат да направят нещо друго. И за да им попреча да ме последват, аз ги заслепих със светлина.

Тя чу как зад гърба й се разнесе мърморене. Лорлън леко махна с ръка и в стаята настъпи тишина.

— Сещам се за няколко въпроса — каза той. — Защо реши да се прибереш по заобиколния път?

— Защото знаех, че ще ме причакат — отвърна Сония.

— Кой?

— Регин и останалите.

— И защо им е да го правят?

— Те винаги… — Сония поклати глава. — Ще ми се да знаех защо, Разпоредителю.

Лорлън кимна и погледна към Винара.

— Разказът й потвърждава думите на Регин.

Сония погледна Лечителката.

— Регин ви го е разказал?

— Той те обвини, че си се опитала да ги убиеш — обясни й тихо Ротан. — Когато осъзна, че това означава да бъде подложен на разчитане на истината, той оттегли обвиненията си. Тогава аз заявих, че ти ще се подложиш на разчитане, за да докажеш невинността си. А след това истината излезе наяве.

Тя го погледна изненадано. Той беше поискал разчитане на истината за нея? Ами ако Регин не си беше признал? Ротан трябва да е бил сигурен, че Регин ще каже истината щом осъзнае, че така или иначе ще бъде разкрита.

— И за какво е тази среща тогава? Защо всички Висши магове са, тук?

Ротан не успя да отговори на въпроса й.

— Някой има ли въпроси към Сония? — попита Лорлън.

— Да.

Лорд Сарин се изправи и пристъпи напред.

— След сблъсъка почувства ли се изморена? Изтощена?

Сония поклати глава.

— Не, милорд.

— Тази вечер правила ли си друга магия?

— Не… всъщност, да. Преградих вратата си.

Лорд Сарин сви устни и погледна към лорд Болкан. Воинът я погледна замислено.

— Упражнявала ли си сама воинските умения? — попита той.

— Не, милорд.

— Сблъсквала ли си се друг път с метода на комбинираната сила?

— Не, никога не съм чувала за него.

Лорд Болкан се облегна назад и кимна на Разпоредителя. Лорлън огледа присъстващите магьосници.

— Други въпроси?

Магьосниците се спогледаха и поклатиха глави.

— Свободна си, Сония.

Тя се изправи и се поклони на маговете. Те я изпратиха мълчаливо с погледи. Щом вратата се затвори, Сония чу приглушени гласове в стаята. Тя впери поглед във вратата и устните й постепенно се разтеглиха в усмивка. Опитвайки се да й причини неприятности Регин сам бе попаднал в капана. Момичето се обърна и бавно тръгна към жилището на учениците, убедено, че за пръв път никой няма да й препречи пътя.

— Толкова млада, а толкова силна. — Лорд Сарин поклати глава. — Малцина са напреднали толкова бързо.

Лорлън кимна. Собствените му сили се бяха развили бързо. Както и акариновите. И дамата бяха избрани на двата най-висши поста в Гилдията. Той забеляза слисаните изражения на Висшите магове, когато стигнаха до същия извод.

Обикновено щяха да са доволни, ако откриеха толкова обещаващ ученик. Но Сония беше момиче от копторите и съвсем наскоро беше демонстрирала съмнителните качества на характера си, открадвайки писалката на съученика си. Макар Лорлън да смяташе, че това е единичен инцидент, може би реакция на тормоза от съучениците й, другите магьосници не бяха толкова милостиви.

— Не трябва да таим големи надежди — каза той, за да ги успокои. — Може просто да се е развила по-рано и това да е пределът на възможностите й.

— Тя вече е по-силна от повечето учители. — Сарин посочи Готан. — Че дори и от наставника си.

— Това проблем ли е? — попита студено Ротан.

— Не — усмихна се Лорлън. — Никога не е било. Просто трябва да си по-внимателен.

— Трябва ли отново да я преместим в по-горен клас? — Джерик скръсти ръце и се намръщи.

— Тя превъзхожда съучениците си само по сила, но не и по знания — напомни им Винара. — Има още много да учи.

— Трябва само да предупредим учителите й — каза Лорлън. — Не трябва да изпитват силата й, без да вземат предпазни мерки.

За огромно удовлетворение на Лорлън всички магьосници закимаха с глави. Постъпката на Регин беше разкрила не само жестоката му натура. Той бе показал на всички на какво е способна Сония. Лорлън подозираше, че Ротан също е изненадан от проявената сила.

Но вниманието на Ротан беше привлечено от лорд Гарел. Наставникът на Регин беше мълчал по време на дискусията. Лорлън се намръщи. Те не биваше да забравят колко сериозен беше инцидентът, който ги беше събрал тук.

— А как да постъпим с Регин? — попита той с тон, който накара всички да замълчат.

Болкан се усмихна.

— Според мен младежът си научи урока. Едва ли ще сглупи да я предизвика отново.

Останалите магьосници закимаха и изразиха съгласието си.

— Трябва да получи някакво наказание — настоя Лорлън.

— Той не е нарушил нито едно правило — възрази Гарел. — Болкан му даде разрешение да упражнява стратегията си със своите съученици.

— Устройването на засада на друг ученик не се нарича „упражнение“ — отвърна Лорлън. — Това е опасно и безотговорно.

— Съгласна съм — рече твърдо Винара. — И това трябва да бъде отразено в наказанието му.

Магьосниците се спогледаха.

— Регин взима допълнителни уроци по Воински умения — каза Волкан. — Тъй като те са източника на тези проблеми, аз ще ги спра за срок от… три месеца.

Лорлън сви устни.

— Да удължим този срок до средата на втората година. Мисля, че дотогава класът му ще е минал всички уроци по чест и почтеност.

Наблюдавайки Ротан, Лорлън забеляза как магьосникът вдига ръка, да се почеше по носа, прикривайки усмивката си. Лицето на Варел помръкна, но той не каза нищо. Ъгълчето на устата на Болкан се изви нагоре.

— Много добре — съгласи се Воинът. — До средата на втората година.

Лорлън погледна към останалите магьосници. Те кимнаха одобрително.

— Значи е решено.

Джерик въздъхна, огледа останалите и пристъпи напред.

— Ако това е всичко, бих искал да се върна към задълженията си.

Лорд Сарин и лейди Винара също станаха и излязоха от стаята, следвани от лорд Гарел. Болкан погледна изпитателно Ротан.

— Жалко, че Сония няма никакво влечение към Воинските умения. Рядко се срещат жени-воини с такава сила… и изобретателност.

Ротан се обърна и изгледа Воина.

— Не мога да се престоря на разочарован от липсата й на ентусиазъм — отвърна той.

— Нали не сте се опитвали да я откажете? — В гласа на Болкан прозвуча предупреждение.

— Съвсем не — отвърна спокойно Ротан. — Отказа я един инцидент на Северния площад и аз съм сигурен, че дори да бях опитал, нямаше да променя решението й. И без това ми трябваше доста време да я убедя, че ние не сме някакви кръвожадни злодеи.

Болкан се усмихна криво.

— Надявам се, че сте успели.

Ротан въздъхна и погледна встрани.

— Понякога си мисля, че съм единственият, който се опитва.

— Неприязънта на съучениците й беше неизбежна и ще продължи да съществува и след дипломирането й. Тя трябва да се научи да я приема. Този път поне използва магия, а не някакви непочтени умения.

Ротан погледна магьосника с присвити очи. Болкан издържа погледа му с равнодушие. Усещайки зараждащото се между двамата магове напрежение, Лорлън леко тупна с длан по бюрото си.

— Постарайте се да ограничат битките си на Арената — каза той. — Ако беше лято, досега да са подпалили цялата гора. И без това съм затрупан с работа, за да се разправям и с подобни бедствия. А сега, ако обичате… — той махна с двете си ръце към вратата. — Искам си обратно кабинета!

Двамата магьосници се поклониха, извиниха се и излязоха на вън. Когато вратата се затвори зад гърбовете им, Лорлън въздъхна с облекчение и раздразнение.

Ех, тези магьосници!