Юси Адлер–Улсен
Жената в капан (5) (Първия случай на комисар Карл Мьорк)

3

2007 година

Началникът на Отдел „Убийства“ Маркус Якобсен беше разпилян по природа, ала това никак не го смущаваше, защото макар в кабинета му да цареше безпорядък, в главата му властваше пълен ред. Якобсен подреждаше старателно всички случаи от практиката си в своеобразна умствена картотека. Дори десет години след разследването на дадено престъпление подробностите по случая не бяха ни най-малко избледнели в паметта му.

Единствено в ситуации като днешната той се ядосваше на бъркотията в кабинета си: вътре нахлуха дузина служители и започнаха да се провират между сгъваемите маси и купчините следствени материали.

Маркус Якобсен вдигна нащърбената си чаша с изображението на Шерлок Холмс и отпи голяма глътка от студеното кафе, докато за десети път тази сутрин си помисли за цигарите в джоба си. Съгласно последната директива пушенето в границите на четириъгълния двор бе забранено.

— Ларс — обърна се той към заместника си Ларс Бьорн, когото помоли да остане в кабинета след инструктажа. — Ако в най-скоро време не разкрием кой е убил велосипедиста в парка „Велбю“, лошо ни се пише.

— Така е — кимна Ларс Бьорн. — Точно сега ли трябваше да се връща Карл Мьорк?! Веднага отмъкна четирима от най-способните ни детективи. Непрекъснато се оплакват от него. Познай на кого! — Ларс посочи с пръст към гърдите си, все едно само той е принуден да слуша хорските брътвежи. — Непрекъснато закъснява за работа, набива канчета на подчинените си, бърка се в случаи от чужда компетентност, не отговаря на повиквания, в кабинета му цари пълен хаос. А на всичкото отгоре получих оплакване и от Съдебна медицина. Дори патолозите не го понасят, разбираш ли? Това вече е много обезпокоително. Независимо какво е преживял Карл, трябва да предприемем нещо, Маркус. Иначе умът ми не стига как ще функционира Отделът.

Маркус повдигна вежди. Всъщност беше от малцината, които умееха да намират общ език с Карл, но си даваше сметка, че вечно скептичният поглед и хапливите забележки на Мьорк са в състояние да вбесят не един колега.

— Прав си, Ларс. Само Харди и Анкер се разбираха с него. Но те също си бяха особняци.

— Карл е истинско проклятие като колега. Открай време си е такъв. Не можем да го задържим в Отдела, защото работата ни изисква тясна комуникация между разследващите. От първия ден в Управлението си личеше, че е безнадежден случай. Защо изобщо го привлече от районното в Белахьой?

— Карл беше и продължава да е отличен детектив, Ларс. Поканих го да работи при нас заради безспорните му качества — отвърна Маркус, приковал поглед в Бьорн.

— Да, да, знам… Не можем просто да го изхвърлим, особено в настоящата ситуация, но е наложително да измислиш как да се отървем от него, Маркус.

— На работа е едва от седмица. Трябва да му дадем шанс. Дали да не го щадим като за начало?

— Да го щадим?! Я помисли пак. През последните седмици сме затрупани от нови и нови случаи. Както добре знаеш, някои са много сложни. Пожарът на улица „Америка“… Още не сме установили дали става въпрос за умишлен палеж. На улица „Томсгор“ е убит и ограбен банков клиент. В квартал „Торнбю“ е изнасилено момиче, което впоследствие почина, а на Южното пристанище е открит труп на момче, намушкано с нож. Да не забравяме и велосипедиста, убит в парка. Да изреждам ли още? Не забравяй, че работим и по стари случаи, без да сме постигнали особен напредък. И изведнъж Мьорк поема командването. Муден, сърдит, раздразнителен, вечно недоволен, груб. Колективът в Отдела е пред разпад. Карл е трън в очите на всички ни, Маркус. Предлагам да го пратим по дяволите и да потърсим свежа кръв. Може да ти се струва брутално, но това е мнението ми.

Началникът на Отдела кимна. По време на оперативката забеляза, че подчинените му са мълчаливи, угрижени и изморени. Последното, от което имаха нужда, бе някой като Карл да им лази по нервите.

Заместник-шефът застана до прозореца и плъзна поглед над отсрещната сграда.

— Имам идея как да разрешим проблема. Не е изключено да си навлечем известни неприятности с профсъюза, но не ми се вярва да се стигне чак дотам.

— За бога, Ларс, нямам сили да се разправям и с профсъюза. Ако възнамеряваш да го понижиш, веднага ще ни погнат.

— Всъщност ти предлагам да го повишим!

— Какво?!

За пореден път Маркус си даде сметка, че когато заместникът му предлага нещо, трябва да е нащрек. През годините Ларс Бьорн безспорно се бе отличил като талантлив детектив с огромен професионален опит и множество успехи в разкриването на престъпления, но имаше още много да учи за ръководенето на кадри. В Управлението не може просто така да сринеш или да изстреляш някого в йерархията.

— И как точно си го представяш? — попита Маркус. — Кой ще отстъпи мястото си на Карл?

— Знам, че тази нощ не си мигнал и цяла сутрин си се занимавал с проклетото убийство в парка „Велбю“, но не чу ли какво се е случило в „Кристиансборг“?

Началникът поклати глава. Действително беше затрупан със задължения, откакто разследването на убийството отбеляза рязък обрат. До снощи имаха надеждна свидетелка и бяха убедени, че предстои пробив, но неочаквано жената се затвори в черупката си и отказа да дава показания. Явно някой я бе заплашил — нея или човек от близкото й обкръжение. Разпитваха я часове наред, докато накрая тя капна от умора, без да изкопчат нищо повече. Привикаха дъщерите и майка й, ала и те отказаха да говорят. Страхуваха се за живота си. Затова Маркус нито спа, нито намери време да гледа новини. Само хвърли поглед върху заглавията на сутрешните вестници и толкова.

— Пак ли партия „Дания“? — попита той.

— Позна. Депутатка от Комисията по юридическите въпроси отново внесе предложението за реформи в полицията и този път мнозинството го подкрепи. Приеха законопроекта. Пив Вестергор постигна каквото искаше.

— Не може да бъде!

— В продължение на двайсет минути сипа огън и жупел от трибуната и управляващите партии я подкрепиха. Десницата се възпротиви, разбира се.

— И?

— Ти как мислиш? Вестергор се позова на четири много брутални случая, залежали в полицейските архиви, и заяви, че обществото се нуждае от полиция, способна да разкрива престъпления. Несъмнено си беше подготвила още козове, само и само да покаже колко неефективно работи системата.

— Проклятие! Тази депутатка да не си мисли, че затваряме случаите, защото така ни е скимнало?

— Дори ни обвини в тенденциозна небрежност към конкретни разследвания.

— Що за глупости!

— Изтъкна, че се отнасяме небрежно към престъпления, от които потърпевши са членовете на партия „Дания“ или членове на Либералната партия. Говорим за случаи с общонационална значимост.

— Дъртата вещица съвсем е изперкала!

Заместникът поклати глава.

— Има и още. Към неразкритите случаи Вестергор причисли и престъпления, отличаващи се с особена жестокост, например изчезнали деца и опити за терористични нападения срещу политически организации.

— Популистки изказвания.

— Естествено. Иначе не би внесла случая в пленарната зала. Ако питаш мен, до четирийсет дни ще вземат решение.

— В какъв аспект?

— Ще създадат нов отдел в криминалната полиция. Вестергор сама го предложи. Дори измислила име на агенцията: „Q“, като буквата на партия „Дания“^[1]. Нямам представа дали се шегуваше.

— И с какъв предмет на дейност?

— Разследване на престъпления, „заслужаващи особено внимание“.

— Аха — кимна Маркус. — „Заслужаващи особено внимание“. Типичен израз от речника на Вестергор. Тя уточни ли кой ще преценява кои случаи попадат в тази категория?

Заместникът му само сви рамене.

— Значи от нас ще искат да вършим каквото и досега — обобщи Маркус. — Как ни засяга тогава този нов отдел?

— На хартия той ще се намира под шапката на Генералната дирекция на полицията, но административно ще влиза в ресора на Отдел „Убийства“ в Копенхаген.

Началникът остана слисан.

— Какво? Как така административно?

— Ние ще планираме бюджета и ще пишем отчети. Наше задължение ще бъде да осигурим служители и помещения.

— Не разбирам. Значи нашият отдел ще поеме и разследването на студени досиета от, да речем, полицейски окръг Йоринг? Местните звена на полицията никога няма да се съгласят на такъв вариант. Ще настояват в Отдела да назначат техни представители.

— Не ми се вярва. Политиците ще представят реформата като мярка, която цели да разтовари местните звена.

— Искаш да кажеш, че към нашия отдел ще пришият и отряд за разкриване на безнадеждни случаи, и то без да назначавам нови хора? Не, това няма да го бъде!

— Маркус, изслушай ме. Става въпрос за няколко часа допълнително работа. Не е кой знае какво.

— На мен не ми звучи така.

— Как приемаш идеята направо да ти изложа моето виждане?

Началникът потърка чело. Имаше ли друг избор?

— Ще ни отпуснат допълнително средства — обясни заместникът, направи пауза и прикова настойчиво поглед в началника. — Парите не са много, но достатъчно, за да намерим работа на един от нашите и да налеем няколко милиона в Отдела. Допълнителното финансиране не е за пренебрегване.

— Няколко милиона? Добре — кимна Маркус.

— Нали? Веднага ще сформираме отдела. От Министерството ще очакват да се възпротивим, но ние няма да го направим. Напротив: ще изготвим концепция и програмен бюджет, без да конкретизираме какви задачи ще поеме новооткритият отдел. После ще назначим Карл Мьорк за негов шеф. Всъщност той няма да ръководи нищо, защото ще е единственият служител в този отдел. По този начин ще отделим Карл от останалите и той няма да ни пречи.

Началникът на Отдел „Убийства“ бързо пресметна, че новооткритото звено ще гълта не повече от милион годишно: включително разходите за командировки и лабораторни експертизи. Ако успее да издейства пет милиона от Министерството, ще му остават четири. Така ще има възможност да разшири капацитета на Отдел „Убийства“ и да сформира например още две разследващи групи, които да отварят стари случаи, прекратени поради липса на доказателствен материал. Е, не дела, които са възложени на Специален отдел „Q“, но нещо в същия дух. Мъгляво формулирани правомощия — това е разковничето към успеха. Не добра, а гениална идея!