Сидни Шелдън, Тили Багшоу
Приливът на тайните (14)

13.

Сергей Милеску нагласи възглавниците на леглото. Облегна се назад, за да провери дали плоският екран на телевизора над камината се вижда добре от легнало положение. За първи път щеше да прави секс в апартамента на сър Едуард Манинг. Всичко трябваше да е съвършено.

Погледна часовника на стената: осемнайсет и трийсет и две. Едуард щеше скоро да се прибере, очаквайки предстоящото удоволствие. Тази сутрин бе дал ключовете на Сергей.

— Приготви всичко. Влизаш в ролята в мига, в който прекрача прага.

Сергей не можа да повярва, когато Едуард предложи нощ с размяна на ролите. От месеци мечтаеше да промени динамиката помежду им, да се почувства повече любим и по-малко играчка. И точно когато бе загубил всякаква надежда, че старият негодник някога ще се промени, Едуард не само се съгласи да правят секс в дома му, но и предложи на Сергей да поеме доминиращата роля. Вече няколко дни младият румънец тръпнеше от удоволствие. Но с приближаването на мига на истината трепереше колкото от страх, толкова и от възбуда.

„Ами ако прецакам работата?

Няма. Няма да я прецакам.

Това е единственият ми шанс“.

Вратата на апартамента се отвори, после се затвори. Сергей чу как куфарчето на Едуард тупна на пода, чу шумоленето на сакото му, изхлузването на обувките му.

— Къде си?

— Тук вътре.

Докато влизаше в спалнята, сър Едуард Манинг почувства как го пронизва възбуда. Колко отдавна не бе канил любовник вкъщи? Сигурно от години. Дори вече не помнеше. Не можеше да си спомни и кога за последно някое момче го бе вълнувало колкото Сергей. Вероятно се дължеше на опияняващата комбинация от омраза и страст. Сергей Милеску си мислеше, че успява да прикрие омразата си, но тя бе толкова явна за сър Едуард Манинг, колкото твърдият като камък пенис между бедрата на младия румънец — и точно толкова възбуждаща.

„Дали не сглупих, като го поканих тук? Като му позволявам да води играта?

Сигурно. Но нали тъкмо опасността носи истинска наслада“.

— Хубаво гнезденце.

— Благодаря.

— Събличай се и лягай.

Някои неща в стаята накараха Едуард да се поколебае. В ъгъла на триножник беше приготвена камера, а на скрина демонстративно бе сложено навито въже.

— Никакви снимки. В моето положение не мога да си позволя…

Силната плесница му се стовари изневиделица.

— Казах да се събличаш!

Сър Едуард Манинг направи каквото му наредиха.

„Това ще ми хареса“.

Така и стана през първите трийсет минути. Сергей бе толкова покорен подчинен, че изглеждаше невероятно колко естествено и опитно влезе в ролята на доминант. Завърза за леглото първо едната китка на Едуард, после двата му глезена и направи с тялото му неща, каквито Едуард никога не си бе представял. Мушкаше, възбуждаше, понякога го и нараняваше, но винаги с мярка. Момчето имаше енергията на млад бик и находчивостта на гросмайстор. На няколко пъти Сергей докара Едуард до оргазъм, но го лишаваше от екстаза на облекчението. След дългия тежък ден, през който бе обслужвал желанията на новия си взискателен началник — от женски пол! — тази нощ на разюздано мъжко удоволствие бе точно онова, от което се нуждаеше Едуард. „Защо някой ще иска да напуска гардероба с тайните, когато животът вътре е пълен с изкусителни забранени удоволствия?“

— Стой така. Искам да видиш нещичко.

Разпънат по гръб на леглото, със засъхнал восък около зърната на гърдите и слабините, Едуард всъщност нямаше избор. Надяваше се порното да си струва. Общо взето, не беше голям фен на тези филми. Предпочиташе собственото си въображение пред недодяланите сценарии, пресъздавани от „актьорите“. Но може би това бе типично за младите мъже — цената, която човек плаща за любовници на такава великолепна възраст.

Филмът започваше предсказуемо — младо момче, автостопаджия, обслужва неправдоподобна на вид група шофьори на камиони на един паркинг. Но след десетина минути играта загрубя прекалено за вкуса на Едуард. Шофьорите душаха момчето и то явно агонизираше.

— Тъпо е. Изключи го.

Сергей се обърна. Неистовата възбуда в погледа му не можеше да се сбърка. За първи път Едуард изпита истински страх.

— Да го изключа? Какво ще кажеш да изключа теб, дъртако?

Сергей измъкна навити на топка чорапи от горното чекмедже на скрина и ги напъха в устата на сър Едуард. После, съвсем небрежно, сякаш изгасва свещ, стисна носа му с пръсти.

Неистова паника завладя сър Едуард.

„Ще ме убие“.

Започна диво да се бори. Осъзнаваше, че усилията му са безполезни, но не можеше да спре да опъва въжетата.

Кръвта забуча в главата му, напрежението се покачваше като в препълнен язовир. Усещаше, че черепът му ще се пръсне, представи си как очите му изхвърчат от орбитите. Почувства, че губи съзнание, бялата гипсова розетка на тавана над старовремското махагоново легло се размаза, причерня му. Бе сигурен, че умира.

— Така. Без повече приказки. Само гледаме.

Като по чудо, съвсем неочаквано, момчето пусна ноздрите му и измъкна чорапите от устата му. Въздухът нахлу болезнено в дробовете на Едуард и по лицето му потекоха сълзи.

— Господи! — изхлипа той. — Изобщо не беше забавно. Мислех, че ще ме убиеш.

Сергей Милеску го погледна и се усмихна.

— Може и да те убия.

 

 

Хенри Уитман увеличи скоростта на бягащата пътека. Потта се лееше по гърба му. Ежедневните тренировки на премиера бяха изтощителни, но вършеха чудеса с нивата на стреса му.

— Господин премиер? Извинете, че ви безпокоя. По телефона ви търси министърът на вътрешните работи — каза секретарката му Джойс Уидър.

Хенри й се озъби.

— Не може ли да почака?

— Очевидно не, сър.

Хенри се поколеба; осъзнаваше колко глупаво сигурно изглежда в очите на Джойс. „Та аз съм премиер, да му се не види. Алексия де Вер работи за мен, а не аз за нея“. Но прие обаждането. Прекалено се страхуваше, за да го отхвърли.

След това пак затича, докато краката му не се разтрепериха от изтощение. Въпреки това притеснението остана загнездено у него. Как се бе докарал до това положение?

И по-важното — как, по дяволите, щеше да се измъкне от него?

 

 

Сър Едуард Манинг се взираше в екрана на лаптопа с облещени от ужас очи. На възглавница пред себе си Сергей Милеску бе подредил на ветрило личните суперпрофесионални японски готварски ножове на Едуард.

— Виждаш ли, ето това се казва истинска любов — започна Сергей. — Не само да искаш да умреш от ръката на някого. Но и да бъдеш сготвен и изяден от него. Ти би ли направил това заради мен, Едуард? Обичаш ли ме толкова?

Сергей показваше на Едуард репортаж от новините по Си Ен Ен отпреди няколко месеца за известен случай, в който гей психопат бе убил, разчленил и изял любимия си, и всичко това бе заснето като порнофилм с фатален край. Момчето бе направило публично признание за престъплението, което предизвика вълна от философски дискусии за опасностите от садомазохизма и повдигна въпроса дали убийство с доброволното съгласие на жертвата трябва да се смята за убийство.

Погледът в очите на Сергей ужаси Едуард, смрази сърцето му; вадички пот потекоха по гърба и гърдите му.

— Така. От къде да започнем? От тук може би? — Сергей вдигна един назъбен нож за плодове и го опря в лявото зърно на Едуард. Старият мъж нададе сподавени крясъци през запушената си уста.

— Или от тук? — Сергей премести ножа на един от показалците. Със замах преряза кожата. Едуард закрещя, очите му се разшириха от див ужас и болка. Прорезът беше малък, но дълбок. Потече кръв и направи голяма алена локва на чаршафите.

— Или пък тук? — Бавно, наслаждавайки се на всяка секунда, Сергей прокара върха на ножа по корема на Едуард, в права линия надолу, докато острието докосна върха на пениса му. — Ще ти хареса ли, Едуард? Искаш ли да клъцна?

Сър Едуард Манинг се задърпа така диво, че въжетата прерязаха китките и глезените му до кръв.

Смъртта наближаваше. Вече беше сигурен. Не се плашеше толкова от смъртта, колкото от изтезанията преди нея. Никога не бе понасял болка.

„Как може да съм толкова глупав? Да рискувам толкова много, и то за какво? За секс?“

В ужаса си се сети за майка си. Помисли си за Андрю, своя любим от колежа, единствения мъж, когото наистина бе обичал.

— Затвори очи, Еди — прошепна Сергей в ухото му. През сълзи сър Едуард Манинг направи каквото му наредиха. Почувства студеното острие на ножа до гениталиите си и се зачуди кога, или по-скоро дали ще загуби съзнание.

— Да пуснем малко звукови ефекти, а? — Сергей остави ножа на слабините на сър Едуард и му развърза устата. — Искам да те чуя как се молиш за живота си.

— Моля те! — Сър Едуард ненавиждаше гласа си, но не можеше да се удържи. — Не прави това. Не е нужно да го правиш! Аз съм богат. Аз… аз мога да ти платя.

— Да ми платиш? Колко да ми платиш?

— Колкото искаш! Всичко. Кажи си цената.

— Да си кажа цената? Ти май продължаваш да ме мислиш за твоята курва? — Сергей сграбчи втори, по-голям нож от възглавницата и замахна като Зоро през гърдите на сър Едуард. Възрастният мъж нададе смразяващ кръвта писък.

— Не, моля те! Моля те! Кажи ми какво искаш. Съжалявам! Просто ми кажи какво искаш, за бога!

— Добре — каза Сергей. — Ще ти кажа какво искам. — И за изненада на сър Едуард Манинг румънецът стана от леглото и започна да се облича. Събра ножовете и ги раздрънка под носа на сър Едуард, като високо се разсмя на страха му, после ги върна в кухнята, без да бърза.

За първи път от детството си сър Едуард Манинг се молеше.

„Дано, дано всичко това да приключи. Дано това да не е някакъв номер за удължаване на агонията“.

Опита се да не дава воля на надеждата, но бе невъзможно. Толкова отчаяно искаше да живее.

Сергей се върна в спалнята и се усмихна. Сър Едуард Манинг също му се усмихна.

И тогава осъзна, че момчето държи нещо зад гърба си.

— Не, моля те! Не ме убивай! Моля те! — изхлипа сър Едуард Манинг отчаяно.

— Прекалено късно! — засмя се Сергей. — Бум!

Докато осъзнае, че Сергей държи айфон, а не пистолет, сър Едуард се изпусна.

— Първо — започна Сергей, — ще ти направя няколко хубави снимки, Еди. Затова трябва да се усмихваш пред обектива. Можеш ли?

Сър Едуард закима бясно.

— Ще изпратя тези снимки на няколко мои приятели. Ако нещо се случи с мен — или ако не направиш точно това, което искам, ще ги пуснат в интернет и целият свят ще ти се порадва. Разбираш ли?

Още едно кимване.

— А после моите приятели ще те убият. Ще ти отрежат пишката, ще я опекат с розмарин и ще я изядат. — Сергей Милеску сбърчи горната си устна. — Вярваш ли ми, сър Едуард?

— Вярвам ти. — Сър Едуард Манинг беше зашеметен от облекчение. — Ще направя всичко, каквото кажеш, Сергей. Всичко.

— Браво. Моите приятели ще се радват да го чуят. А ще са още по-щастливи, когато им дадеш информацията, която искат.

— Информация?

— За шефа ти. Но сега ш-ш-т. — Сергей се усмихна и опря пръст до устните на сър Едуард. — Първо е време за снимките. Кажи „зелеее“.