Андерш де ла Моте
Тръпката (37)

37. Blamegames

Форум Крепителите на обществото

Публикувано на: 28 декември, 18:06

 

От: MayBey

Е, какво предпочитате?

Искате ли да го спипам?

Палец горе или палец долу.

Време е за гласуване…

 

публикацията има 231 коментара

* * *

Колкото повече мислеше за това, толкова повече sense правеше всичко. Придобиването на компанията и убийството на Анна бяха само прелюдия. Същинската игра беше започнала едва с неуспешния атентат.

Онзи е бил натоварен с най-различни експлозиви и други дяволии, а освен това се бе намирал на петдесет метра от едно от най-оживените места в Стокхолм. И все пак някак си беше успял да преебе цялата работа.

Въпреки че трябваше да срине цялата „Дротнинггатан“, заобиколен от стотици налети с гльог коледни консуматори, бомбата се беше взривила на място, където на практика не бе ранен никой друг, освен самия той.

Разбира се, можеше да е чудо, или пък бедният се беше паникьосал. Или беше размислил, или пък чисто и просто беше оплескал домашно приготвените взривни вещества по рецепта от интернет.

Но имаше още една алтернатива.

Някой да бе задействал бомбата дистанционно по такъв начин, че да привлече максимално внимание, но все пак да нанесе минимални щети. Приблизително както и с неговото приключение в Шиста миналата година. Той дълго се беше чудил защо Играта бе решила да направи обаждането, което щеше да взриви експлозивите много преди кортежът с външния министър на САЩ да приближи. Ако не беше достатъчно умен да прозре през глупостите на Водача, той вероятно щеше да бъде единствената жертва на взрива точно както и бомбаджията в Сити.

Но целта на всичко беше изместване на фокуса. Създаването на събитие, което едновременно беше поразително и съдържаше достатъчно много въпросителни, така че журналистите и разбираните да си чешат езиците по въпроса във всяка достъпна новинарска медия.

А през това време други неща изчезваха под радара. В действителност всичко беше просто вариант на това, с което се занимаваше бандата в ArgosEye. Да запълват таблото за съобщения със собствените си бележки, така че да не остане място за нищо друго.

През близките седмици всичко щеше да се върти около експлозията и въпросителните, които я обграждаха, а ArgosEye щеше да се погрижи изместването на фокуса да продължи достатъчно дълго.

Въпросът беше само какво се опитваха да скрият.

Щеше да бъде нещо голямо, в това поне беше напълно сигурен.

И какво, по дяволите, трябваше да направи той?

Да се обърне към пресата, естествено, но какви доказателства имаше? Той, осъден престъпник, току-що депортиран от арабска страна, да отправя различни неопределени обвинения към шведски бизнесмен с добра репутация? И всичко това в прекрасно малко комбо с глобални конспирации, различни разузнавателни служби и затворени тайни общества. Мамка му, със същия успех можеше да надраска призив на картонена табела и да се присъедини към останалите откачалки със станиолени шапки, които висяха на „Мюнториет“.

Не, на практика имаше само две алтернативи.

Номер едно: Чисто и просто да си обере крушите и да се отправи към залеза като poor lonesome cowboy.

Или номер две: Ами това беше дори по-просто. Да разбере какво планираха и да ги спре!

Yippikayee, mothafuckers!

* * *

Пилотските очила и страховитият му приятел паркираха пред вратата й, заемайки две места, и я изпратиха през целия път горе до апартамента. Дори носеха торбите й и учтиво отказаха на предложението й за чаша кафе като благодарност за помощта.

— Ето — ровейки в джобовете си, каза очилатият, който щом потеглиха с колата, се беше представил като Нокс. — Брат ти искаше да ти дам това.

Той й подаде мобилен телефон и зарядно.

— С предплатена карта. Дръж го включен, той ще ти звънне скоро.

Той направи особен барабанящ жест към носа си.

— И само спокойно, малка госпожице, Нокс те държи под око!

* * *

Той видя сънливия практикант да се появява със скутера си и да паркира точно пред вратата. Приличаше на същото момче, което беше срещнал преди няколко седмици, но всички тия деца си приличаха. Дълга мазна коса, пъпки по цялото лице, а в добавка към това чифт изтъркани дънки, червени Counter-Strike очила и смачкана тениска, това покриваше почти цялата банда от малките ученици на Манге.

Малко човъркане с ключовете в бравата, после изчака още няколко минути, докато момчето успее да изключи алармата и да отвори магазина, преди самият той да пресече улицата.

Отвори вратата, но за своя изненада не чу обичайната поздравителна мелодия.

Може би на Пеле Практиканта му беше омръзнала или пък той просто не споделяше любовта на Манге към „Междузвездни войни“?

Хлапето също така не седеше над щанда с чаша кисело кафе и смачкан брой на „Метро“, както обикновено правеше учителят му. Вместо това HP го намери най-отзад в магазина пред един от големите компютри.

Вероятно седеше и гледаше порно онлайн, играеше малко джобен тенис, докато правеше проверка на последните постижения на интернет общността. Naughty Annie stuffs her Fanny, Donkey-Hung IV или други кино шедьоври, proudly presented by the world wide web…

— Шефът ти знае ли с какво се занимаваш? — викна HP, което едва не събори младия мъж от стола.

— К’воо!?

Момчето го зяпаше шокирано.

— Успокой се, пич, не съм толкова опасен.

HP се засмя и посочи към гръдния си кош.

I come in peace. Take me to your leader!

Той кимна приятелски на практиканта, който все още изглеждаше тотално шашнат.

— Оф, боже… — изсумтя HP, щом шегата му изглежда мина покрай младежа. — Трябва да се свържа с Манге, или Фарук, или както, по дяволите, се нарича тази седмица. Още ли е извън Швеция? Старият му мейл и месинджър май не работят?

— Ъъх…?!

Най-накрая поне някакъв признак на живот…

— Ами… Шефът е в Саудитска или нещо такова… Има нов хотмейл. Искаш ли го?

— Бинго!

Младият мъж се засмя успокоен и след някоя и друга минута успя да изнамери няколко листчета и химикалка.

— Значи ти си HP, а? — продължи той с малко по-малко колебание в гласа.

— Мм — измънка HP с крайчеца на устата, докато преписваше контактите на Манге.

— Манге е разправял много за теб всъщност… Определено звучи, като че си пичага. Преживял си това и онова, така да се каже…

— Аха, така ли било? — каза HP и погледна нагоре. — Естествено, не мога нито да потвърдя, нито да отрека… — усмихна се той след това.

Трябваше все пак да даде шанс на хлапето…

* * *

До: [email protected]

От: [email protected]

 

Скъпа Ребека,

Имам радостни новини от Дарфур.

Изглежда има видеоматериал от случилото се.

Един от присъстващите явно е снимал всичко с мобилната си камера и в момента правим всичко възможно да се доберем до филма.

Надяваме се, че до няколко дни ще разполагаме с него.

Така и така ти пиша и мислех да се възползвам от възможността да те помоля за помощ.

Работата е там, че много бих искал да се свържа с брат ти. От дълго време търся възможност да поговоря с него лично и да се опитам да му разкажа повече за баща ви. Може би дори да реабилитирам Ерланд малко в очите на Хенрих. За съжаление, никак не е лесно човек да се свърже с него, а освен това често се намирам в движение, така че до момента не съм успял да уредя някаква среща.

Скоро заминавам вероятно за дълго време, така че наистина бих оценил, ако неотложно ми кажеш къде мога да го намеря.

С най-топли поздрави,

Таге Самер

Тя тъкмо приключи с мейла, когато телефонът звънна.

— Ало?

— Здрасти, аз съм!

— Да, чувам…

— Трябва малко да поговорим…

— Мислиш ли…

— Хайде, Бека, сега не е моментът да се правиш на сърдита. Познаваш ли Филип Аргос, Нокс каза, че почти е изглеждало така?

— Кого?

— Филип Аргос, преди се е казвал Филип Йон Мартинсон. Бившият ми шеф и също така наистина гадно копеле…

Тя въздъхна.

— Сложно е…

* * *

Окей, ситуацията всъщност беше по-лоша, отколкото си мислеше.

Нокс се беше справил перфектно, което в действителност не беше изненадващо. В крайна сметка беше платил наема за апартамента на „Хьовдинген“ за следващата половин година, а към това беше добавил и десет стека цигари, така че сега комбината бяха съседи долу на първия етаж.

Но информацията, която научи през последните дни беше значително по-притеснителна.

Тя го беше излъгала!

Така и не беше обяснила какво правеше в Йостермалм онази сутрин, а той както обикновено беше твърде съсредоточен върху себе си, за да я попита.

Това, което го дразнеше най-много, беше, че всъщност бе вярвал, че всичко е адски щастливо съвпадение. Че кармата я беше пратила там като ангел спасител…

А в действителност тя беше по-скоро нощна пеперуда, изтърсила се от леглото на Филип, рошава след нощта с него…

Животът му перманентно беше малко или много прецакан, но винаги бе можел да разчита на Бека. Тя беше тази, която му помагаше да задържи носа си над водата. Но сега го беше предала няколко пъти подред. Първо беше скочила в леглото на най-големият му враг, а после беше излъгала за това или поне беше избегнала да разкаже истината.

Не го беше изпържил Стофе — ами собствената му сестра.

Fuck!

Fuck!

FUCK!

Беше принуден да стане от компютъра и да направи рязка четириметрова разходка до вратата и обратно, докато се поуспокои с няколко хектопаскала.

Всичко беше като шибан зловещ flashback, обратно към времето, когато Даге я държеше под контрол. Тогава почти я беше изгубил…

В началото се възхищаваше на Даге, гледаше на него почти като на голям брат, докато той се срещаше с Бека. Не искаше да възприеме как се отнасяше Даге с нея, въпреки че знаците ги имаше. Даге беше готин, от онези пичове, с които искаш да се мотаеш и от които искаш да получиш потупване по гърба. Манге беше този, който му отвори очите, той го накара да осъзнае какъв всъщност беше Даге и какво се случваше. Щом най-накрая се събуди от съня, наместо възхищението той намрази Даге почти толкова, колкото беше мразил и баща си.

Досега на практика не беше мразил Филип Аргос. В известна степен HP все пак разбираше защо шефът му действаше по този начин. Той в крайна сметка беше предал доверието на Филип, беше застрашил бизнеса му. Действие и последствие, така да се каже. Но сега всичко се беше променило.

Вече беше fucking personal!

* * *

Ситуацията всъщност беше по-лоша, отколкото си мислеше.

Предния път положението беше като с Естония и убийството на Палме, но това тук…

Щом най-накрая го придума да й разкаже, той не можа да се спре. Думите се лееха от него като водопад, особено след като тя самата се бе опитала да разкаже откровено за катастрофалната си среща с Йон, a.k.a. Филип Аргос.

Опита се да му повярва, напъна се много здраво при това. Просто не можеше да го приеме. Компания, която почистваше интернет, управляваше блогове и форуми, като същевременно си сътрудничеше със сили, които извършваха фалшиви терористични актове, за да изместят медийния фокус от неща, които искаха да скрият…

Сериозно ли?

Но като че това не беше достатъчно, та той беше допълнил картинката и с наемни убийци, тайни гугъл алгоритми и дами екстрасенси от Лидингьо само за да се върне там, откъдето бе започнало всичко.

Онази проклета Игра…