Андерш де ла Моте
Тръпката (27)

27. Three can play that game

Тя не трябваше да бъде тук.

Сигурно имаше сто добри причини — като например, че си имаше приятел или че животът й беше достатъчно объркан и без да се среща с непознати…

Но в него имаше нещо, на което тя не можеше да устои.

Още откакто отвори вратата и самоуверено я целуна по бузата, той бе поел тотален контрол. Без блуждаещи погледи или нервни въпроси какво харесваше, искаше или желаеше. Никакви решения за взимане — всичко вече беше решено.

Трябваше единствено да се отпусне назад и да се наслаждава. Изисканата храна явно беше от ресторанта на първия етаж, но вината сигурно бе взел от собствения си запас. Започнаха с истинско сухо мартини, питие, което всъщност никога дори не бе опитвала и което допринесе за цялото Джеймс Бонд усещане, което той излъчваше.

Шон Конъри, не Роджър Мур, засмя се тя на себе си.

С предястието пиха леко бяло вино, а с основното ястие значително по-богато червено. После порто със сирене и фин коняк с малкото, черно като нощта еспресо. И двамата с Мике не бяха любители на алкохола, повечето бутилки, които купуваха или получаваха като подарък, стояха неотворени из различни шкафове.

Не беше пила толкова много от…?

Ами всъщност не знаеше откога. Стаята леко се разлюля, когато тя се изправи, за да отиде до тоалетната, но поне веднъж това не я интересуваше.

Банята беше също така умерено стилна, както и целият тавански етаж. Под от варовик, вградено спот осветление и японски рисунки върху оризова хартия по стените. Малки дискретни детайли навсякъде. До мивката имаше три различни вида сапуни, подредени в пирамида, като нито един от тях не изглеждаше използван дори веднъж. Вместо хавлиени пешкири имаше купчинка перфектно сгънати кърпи за подсушаване, а отстрани стоеше и дискретно кошче, в което да ги оставиш, естествено, снабдено с капак, така че да не се налага да виждаш разхвърляното състояние на използваните кърпи.

Всичко всъщност напомняше доста на фитнеса, в който и двамата тренираха. Сигурно не беше съвпадение, че бе избрал тъкмо това място.

Беше и красив, хвана се тя да си мисли. Беше забелязала тялото му още първия път, когато го видя. Трениран по онзи строен жилав начин за разлика от напомпаните стокилограмови бройлери като Даг или Луде, които едва можеха да се движат от всички грамадни мускули.

На практика той беше висок колкото нея и сигурно не повече от десет килограма по-тежък. Вярно, беше и с горе-долу толкова години по-стар от нея, но това нямаше голямо значение.

Изразените му скули се подсилваха от супертънките очила, а го имаше и онзи поглед, който почти я накара да остане без дъх първия път, когато го забеляза.

Беше го виждала и преди, много пъти… Или всъщност не, бълнуваше от виното. Добре, окей, този мъж може би съвсем малко напомняше на Даг.

Начинът, по който само за няколко секунди успя да я накара да се чувства сигурна и обгрижвана, безспорно беше познат. Но Йон беше съвсем различен човек, съществено по-интелигентен и изтънчен.

Не излъчваше нищо от неувереността, която понякога се процеждаше през Даг и която сигурно беше в основата на причината той да… ами…

Оф, това беше нелепо, за бога, трябваше да престане с пиянската психология. Йон беше джентълмен и единственото му прегрешение до момента беше, че от време на време бе принуден да я оставя, за да отговаря на малкия си лъскав мобилен телефон.

Но тя, естествено, можеше да бъде снизходителна към малкото провинение, особено след като той използваше всеки случай, за да помоли за извинение и да напълни чашата й.

Тя стана от окачената за стената тоалетна чиния, вдигна бикините и панталоните си, преди да пусне водата, и се възползва от възможността да нагласи няколко кичура коса пред огледалото. Бузите й бяха румени, очите блестяха от алкохола и тя не можа да не се усмихне на собственото си отражение. Не се беше чувствала толкова развълнувана от страшно дълго време.

Между тях имаше привличане, това беше ясно. Въпросът беше какво щеше да се случи сега.

* * *

Три малки хапчета. Жълти на цвят с щастливо малко смайли, щамповано по средата. Той не знаеше кой и откъде ги беше изнамерил, но Рилке изведнъж налапа две. После го придърпа към себе си, отвори устни и щом езиците им се срещнаха, тя прехвърли едната от таблетките в устата му.

На практика беше съвсем ненужно, той взимаше ЛСД от край време и не му трябваше инструктор. Но се налагаше да се придържа към прикритието си и да продължава да играе ролята на праведен мюсюлманин, който не пие и не се дрогира — или поне не без женски увещания. Само че в този момент вече можеше да му се размине почти всичко. Настроението в бара беше забележително, адски забележително всъщност.

Вече всички знаеха какво се беше случило в Ситито и може би погребението в комбинация с внезапното прозрение за крехкостта на живота бе накарало хората да решат да се разприказват, като че беше последният им ден на земята. А и диджеят не помагаше особено, като постоянно въртеше End of the worlds as we know it на REM.

Той мразеше квази интелектуални природозащитнически мъпети като REM и техните сладникави послания за мир. So fucking what, ако някой идиот се беше пръснал на парченца на „Дротнинггатан“!?

Какво, по дяволите, го засягаше това?

Той усети изтръпване, когато ударът от наркотика се разпростря из тялото му. Затвори очи, за да се наслади на секундата, в която клепачите му се превърнаха в цветни каскади.

Изведнъж осъзна, че имаше грешно отношение. Страшно грешно при това! Той беше lover, не hater. Сега, като се замислеше, той всъщност обичаше почти целия сват. Природозащитници, атентатори самоубийци, REM, да, дори и шибаната тлъстига Бийнс.

Ако противно на очакваното пичът все още беше на работа в понеделник, щеше да купи семейна пица на гушкавия малък татко Барба, за да се реваншира.

Той се наведе над барплота.

— Една шестица столи^[1], благодаря, или не… Better make it an eight!

Когато се завъртя обратно, Рилке тъкмо правеше номера с хапчетата със Софи. За няколко секунди той просто стоеше и се хилеше, докато двете жени си пускаха езици.

* * *

Целувката почти се подразбираше. Вълнението, което бе изпитала още когато устните му докоснаха бузата й на влизане, беше продължило да се покачва през цялата вечеря. Тя едва си спомняше за какво бяха говорили.

Във всеки случай не ставаше дума за работа, поне не и нейната, в това беше сигурна.

За пътувания, да, това беше…

Кои места по света човек трябваше да посети.

Турция беше неговият фаворит. Арабският полуостров беше номер две. Тя самата беше привлечена от Австралия, без дори да е била там. С изключение на пътуванията по работа всъщност никога не бе ходила някъде…

Но това беше без значение, нямаше проблем той да води разговора. Тихият му мек глас само допринасяше за засилването на искрите между тях.

После той почти незабелязано бе успял да я излегне до себе си на дивана и в този момент и двамата знаеха какво ще се случи.

Тънките му устни бяха учудващо меки, тя усещаше мириса на неговия афтършейв и на коняка по езика му. Той я придърпа към себе си и я прегърна здраво, сякаш вече знаеше какво й допада, и тя ахна както от изненада, така и от удоволствие.

Това никак не беше разумно! Но поне веднъж мислеше да се отпусне.

Да се остави да пада свободно…

Устата му се премести към врата й и тя се изви от удоволствие, започвайки да разкопчава копчетата на ризата му.

* * *

Той не разбра как точно се бяха озовали тук или накъде отиваха, но изведнъж стояха плътно оплетени в асансьора. Той, Рилке и Софи. Едната му ръка беше около кръста на Рилке, другата върху впечатляващия задник на Софи.

Една от жените — той всъщност не знаеше коя — беше приложила доста по-приятен вариант на неговата Бийнс хватка върху чатала му, ризата му беше разкопчана наполовина до пъпа, а Рилке тъкмо изблизваше текилата, която бе разляла върху гърдите му, докато Софи дъвчеше ухото му почти прекалено силно.

Третият етаж профуча покрай тях, после и четвъртият. Той се помоли тихо къщата да няма десет етажа.

* * *

Тя усети мобилния му да вибрира до бедрото й и забеляза как той се вдърви.

— Отново моля за извинение — каза той кратко, докато се изправяше. — Това е за последно, уверявам те… Тази вечер нещата не са както обикновено…

Тя просто кимна и се отпусна обратно върху възглавниците на дивана. Над главата й таванът бавно се въртеше обратно на часовниковата стрелка и тя се усмихна.

Не, тази вечер нещата наистина не бяха както обикновено…

Той беше станал от дивана и се беше отдалечил на няколко крачки встрани от нея, докато вадеше телефона от калъфа на колана. Разговорът беше кратък, не повече от няколко изречения.

— … значи сте на път. Хубаво! — успя тя да долови, преди той да затвори.

След това той изключи телефона и го остави на масичката до дивана.

— Какво ще кажеш да се преместим в спалнята? — каза той по начин, който не оставяше място за възражения.

Не че тя имаше такива…

* * *

Петият етаж, вратата на асансьора, търсещи ръце. Звън на ключове, тракане на ключалка.

После бяха вътре в апартамента.

* * *

Леглото, върху което я захвърли, беше гигантско. Може би достатъчно голямо да побере четирима-петима души, помисли си тя и отново не можа да не се засмее. Беше наистина пияна, това беше ясно.

Той почти разкъса дрехите й. Ризата вече беше готова, а и панталоните бяха на път. Тя напълно беше изгубила контрол върху ситуацията, но това въобще не я тревожеше. Стори й се, че чу някъде да се затваря врата.

* * *

Повечето от дрехите си отидоха още в хола, а останалите, докато го завличаха по-навътре в тъмния апартамент.

Момичетата се грижеха за цялото шоу, изглеждаха толкова сплотени, че той започна да подозира, че са го правили и друг път.

Бе се усъмнил, че Рилке играеше и за двата отбора още когато тя се беше разбъбрила с брокерката онзи път и всъщност трябваше да ревнува, че почти приятелката му оставяше Софи да я натиска.

Но точно сега, с цялото му уважение, хич не му дремеше! Чепът му беше достатъчно твърд, че да пробива бетон с него, и тази нощ всички мечти на stiff oneeye щяха най-накрая да се сбъднат!

Той усети, че се блъсна в нещо при сгъвката на коленете и в следващия миг падна назад върху това, което трябва да беше голямо двойно легло.

* * *

Тя забеляза движение с периферното си зрение и не се сдържа да премести погледа си натам. Голям плосък екран на едната стена внезапно се беше включил и от птичи поглед видя слабо осветена стая, където няколко души се въргаляха в голямо легло.

За няколко объркани мига тя си помисли, че всъщност гледа себе си, че Йон има камера, скрита някъде на тавана.

Но после осъзна, че в леглото на екрана имаше трима души, и макар че по-високата от жените малко напомняше на нея, това, с което се занимаваше, не беше съвсем по нейния вкус…

— Харесва ли ти представлението? — прошепна Йон в ухото й.

Тя всъщност не знаеше какво точно да отговори.

* * *

Той пак беше в играта! Цялото преживяване с Анна Аргос по странен начин почти го бе накарало да се съмнява в способностите си. Но сега всичко си беше back to normal!

Или не…

В това, което правеха, естествено, нямаше нищо нормално. Нормалното беше за средняците! Тялото му лъщеше от пот, което сигурно се дължеше поравно на ЛСД-то и на факта, че той пореше Софи на задна, сякаш светът свършваше утре. Рилке лежеше по гръб на леглото малко пред тях с главата на Софи между краката си и съдейки по звуците, които издаваше, She-woman си знаеше работата.

Той замижа, за да се наслади на играта на цветовете от хапчето, което бе глътнал само преди няколко минути, но бързо отново отвори очи. Честно казано, не искаше да пропусне и секунда от сцената, която се разиграваше пред него. Претовареният му мозък щеше да експлодира от всички впечатления.

Да не говорим за пишката му…

* * *

Безспорно имаше нещо гъделичкащо в това да гледаш как други хора правят секс едновременно с теб, макар и тройката на екрана засега да беше крачка напред. Тя изведнъж забеляза, че мъжът от филма също изглеждаше малко познат. Имаше нещо в стойката му, в начина, по който се движеше…

Устата на Йон беше на път от гърдите й надолу към корема и тя затвори очи за няколко секунди. Когато отново ги отвори, камерата беше сменила ъгъла и тя виждаше главно гърба на мъжа.

Беше късо подстриган, доста слаб и не особено трениран. Далеч не беше идеалната порнозвезда. Но от друга страна, целият филм не изглеждаше много професионално…

Във всеки случай мъжът имаше силен слънчев загар — дори под кръста, в зоната на банските.

Щом той се премести на по-осветено, в долната част на гърба му изведнъж се видя разпиляна шарка от дълги бели белези.

Тя изтръпна!

Изправи се и избута главата на Йон.

После се приплъзна заднишком в леглото, за да се приближи до телевизионния екран. Той я хвана за краката и я издърпа обратно.

— Остави ме — измърмори тя и се освободи, приритвайки.

Приликата ставаше все по-ясна, колкото по-внимателно се вглеждаше.

Той отново я дръпна, този път по-силно и се опита да разтвори краката й.

— Престани, за бога — изръмжа тя и още веднъж се отърси от него.

Завъртя се по корем и направи нов опит да допълзи по-близо до екрана. Можеше ли това наистина да е…?

Не, беше невъзможно!

Изведнъж той се озова отгоре й, приземявайки се толкова тежко, че почти й изкара въздуха.

Едната му ръка я сграбчи около врата и вдигна главата й нагоре.

— Тук аз давам заповедите — изсъска той в ухото й и гласът му вече съвсем не звучеше толкова меко, колкото преди. Тя понечи да възрази, но той просто стисна врата й още по-силно и тя не успя да издаде и звук.

Погледът й се премрежи. Чувстваше тежестта му върху себе си и как той я притискаше надолу към леглото. Усети го как търси със свободната си ръка.

Какво, по дяволите, се случваше?

* * *

Това просто не беше истина! Пияна пишка — сега — от всички вечери! Насред шибана порно фантазия, а инструментът го предаваше!

Как, по дяволите, можеше да е толкова тъп да смесва алкохол и есид^[2] като скапан rookie?! Той погледна надолу към клюмналата си гордост и за малко да се разхлипа…

Шибан, мръсен, проклет…

Момичетата изглежда едва го забелязваха.

Софи се беше настанила върху Рилке и те си разменяха все по-настървени орални услуги, но нито гледката, нито звуците, които издаваха, облекчаваха по някакъв начин затруднението му. Можеше единствено да гледа.

Беше съвсем като…

* * *

… парализирана.

Не можеше да се движи — дори едва дишаше — докато мъжът върху нея влагаше всичко от себе си в опитите да проникне в нея изотзад.

Ръката около гърлото й, тялото, което я притискаше надолу. Сумтящите му стонове в ухото й. Всичко беше така познато, така… така…

Сигурно?

В крайна сметка не беше ли това, което тя искаше? Това, което бе търсила през цялото време?

Това, което заслужаваше…

Тя мерна екрана на телевизора с крайчеца на окото. Ненадейно той просто бе седнал и гледаше, докато двете жени продължаваха без него. Свити рамене, увиснала глава.

Изглеждаше малък и безпомощен. Почти тъжен.

Тя можеше да види собственото си отражение в екрана. Собственото си безпомощно лице върху неговото. И за секунда можеше да се закълне, че той я погледна. Че се обърна към камерата и я погледна право в очите…

— Сега си малката ми курва, нали? — изсъска Йон в ухото й.

Или в действителност това беше Даг?

— Не — отвърна тя сухо.

И в следващия миг счупи носа му…

* * *

— Ето.

Рилке бе забелязала затруднението му. Тя се изтърколи встрани от Софи и взе чантата си.

Малко синьо хапче и още едно бяло.

Минаха няколко секунди, докато той загрее.

После изгълта и двете и ги прокара с последната глътка от бутилката текила.

Ефектът беше почти незабавен.

Той се завърна!

Back in the fucking Game!

* * *

Замахна с лакътя си и го уцели право в носа. Чу се пукане на кости и хрущяли, които поддадоха, след което беше свободна. Оттласна се с колена и се изтърколи от леглото. Стъпи здраво и с двата крака на земята и стисна юмруци пред себе си в готовност.

Но мъжът тук не беше Даг. Контраатаката беше вяла, като че ли той не знаеше какво точно иска да постигне. От клекнало положение пробва шамар с опакото на свободната си ръка, която не стискаше изкривения му нос. Вероятно не беше свикнал някой да му се опълчва — поне не и истински…

Тя лесно парира удара и в мига, в който той се опита да слезе от леглото, подкоси краката му. Той се просна право на пода и тя бързо заби коляно в гърба му, същевременно извивайки ръката му в железен ключ.

Главата й продължаваше малко да се върти, но адреналиновият шок беше притъпил опиянението.

— Сега ще направим така — каза тя възможно най-сдържано. — След малко мисля да те пусна да станеш от пода, а после смятам да се облека и да си тръгна. Предложението ми е просто да се престорим, че това никога не се е случило. Всъщност така и не ти казах какво работя — аз съм полицай и ако решиш пак да опиташ да ми скочиш, мога да те уверя, че ще приключиш вечерта в ареста в Нормалм, заподозрян в нападение и опит за изнасилване. Кимни, ако си разбрал какво казах!

Главата му се вдигна и спусна механично.

Струйка кръв се стичаше от носа му върху белия килим, но той не каза и дума.

— Чудесно! Ей сега ще те оставя да се изправиш и да се превържеш…

Тя погледна към екрана, където тримата продължаваха с нови сили.

— Но първо ще ми разкажеш как се е озовал малкият ми брат на твоя телевизор…