Андерш де ла Моте
Тръпката (16)

16. Whispers, rumours and reports

Форум Крепителите на обществото

Публикувано на: 30 ноември, 10:53

 

От: MayBey

Малката Регина Ретроди наистина се е насадила. Твърди се, според слуховете, че шефът й е имал любовна афера с жената на определен следовател от ВР. Ако бях на мястото на Регина, щеше да ми е доста трудно да спя нощем…

 

публикацията има 23 коментара

Ребека прочете темата няколко пъти, преди значението на текста наистина да проникне в главата й.

Тя отмести стола си половин метър назад и остана известно време, люлеейки се в него, преди да вземе решение.

В каква каша се беше оказала. Вярно, можеше да вини преди всичко себе си. Вместо любезно да се появи на разпита, тя трябваше да ангажира както профсъюза, така и умел адвокат. Да притисне лешоядите от ВР още от самото начало, а не да играе в малката им игра. Тогава гарантирано щеше да избегне цялата тази бъркотия.

Освен това трябваше да отстоява своето доста по-твърдо горе в участъка, най-вече след като пристигнаха. Да настоява да проведат дебрифинга заедно като екип, независимо дали тя беше заподозряна в нарушение, или не. Но точно както когато Рунеберг я беше придумал за работата като шеф на екипа, тя се беше държала като твърде добро момиче, за да нададе глас. Само беше кимала мълчаливо и се беше придържала към ролята на свръхусърдната Ребека точно както се очакваше от нея, докато останалите представители на човечеството очевидно си правеха каквото ги устройва.

Мамка му, колко й беше писнало от нея самата!

* * *

— Манге, можеш ли да работиш извънредно довечера? Имаме голям проект и ще започнем с малко изкуствена трева.

HP нямаше представа за какво говори шефът му, но кимна така или иначе. Явно Франк все пак беше доловил колебанието му.

— Изкуствена трева, Астротърф, следиш ли мисълта ми^[1]? Прокарваме настилка от мнения в няколко различни канала едновременно и се опитваме да накараме другите да играят по и във плана ни, така да се каже…

— Cool! — кимна HP, макар че продължаваше да не разбира съвсем за какво ставаше дума. — И какво е посланието?

— Понижаването на ДДС за ресторантите ще отвори повече работни места. Сигурно се досещаш кой е поръчителят — ухили се Франк.

— Няма проблеми, заемам се, мога да откарам и цяла нощ, ако е нужно!

— Чудесно! Филип обикновено идва лично на проверки, така че довечера трябва да сме A-game.

* * *

— Излъгал си ме за Вестергрен…!?

Той изхвърча от стола зад бюрото, мина покрай нея и затвори вратата на кабинета.

— Успокой се, по дяволите, Ребека, могат да те чуят! — изсъска той и хвана ръката й.

Тя лесно се отърси от хватката.

— Не мисля да го правя, преди да ми разкажеш какво, по дяволите, става. Излъга ме за Вестергрен. Ти и съпругата му…

Очите му внезапно почерняха и тя се спря. Няколко секунди останаха един срещу друг, разменяйки си гневни погледи.

— Седни — изкомандва той и посочи стола за посетители.

Ребека кръстоса ръце на гърдите си.

— Седни! — повтори той, този път малко по-високо, но тя все още не помръдваше от мястото си.

Шефът й въздъхна тежко.

— Седни, Бека, моля те — каза той значително по-приятелски и този път тя се подчини и се настани пресилено бавно в стола.

Рунеберг се върна от своята страна на бюрото.

— Изглеждаш изморена. Искаш ли нещо, кафе, чай…

Тя поклати глава.

— Окей… — каза той тогава. — Какво си чула и от кого?

* * *

Three, two, one. GO, GO, GO!

Десет клавиатури започнаха да тракат почти едновременно. Питомните тролове бяха освободени от клетките си и започнаха методично да полагат изкуствената трева върху игралното поле. Целите бяха двайсет различни дискусионни форума. Осем вестника, пет политически сайта и седем общи форума. Всички тролове трябваше да публикуват кратки теми, които или се застъпваха за понижаването на данъка, или отричаха аргументите на противниците.

HP беше в стихията си. Беше схванал, че специална програма препращаше коментарите през най-различни сървъри някъде в киберпространството и раздаваше на потребителите различни IP-адреси, така че всичко да изглежда автентично. Сякаш тревните корени наистина се бяха показали, за да повдигнат точно този въпрос. Блогърите щяха да се занимават с това през следващите дни, а вероятно постепенно щяха да последват и няколко купени коментатори в подходящи вестници. После оставаше само радио и телевизионните новини да захапят и играта щеше да стане реалност, тяхната изкуствена трева щеше да се превърне в истинска поляна.

Добре дошли в „Актуално“. В последно време все повече гласове се надигат по въпроса за понижаването на ДДС за ресторантите. Сега правителството излиза с предложение…

Не се беше забавлявал така от… Ами всъщност не знаеше от колко дълго.

Това, с което се занимаваха той и останалите в офиса, си беше чиста измама, манипулация в огромен размер, в която той участваше с най-голямо удоволствие. Беше великолепно чувство да имаш предимство не само над простия швед, но над целия медиен елит. Да си част от нещо по-голямо, нещо по-дълбоко, за което знаят само неколцина избрани.

Беше добре познато усещане и продължаваше да бъде супер, адски sweet!

Пръстите му тракаха по клавишите и пускаха на свобода трол след трол, които започваха да прокарват тревната настилка — теми и коментари според готовия сценарий, който Франк им беше раздал.

С понижаването на данъка повече хора ще могат да си позволят да ядат навън…

Бам enter, смяна на прозореца и напред със следващия трол.

Бих назначил поне още трима, ако данъкът беше по-нисък…

Натисни send, после алт и таб.

Работодателят ми не можеше да си позволи да ме назначи за постоянно след пробния период…

— Успокой се, Манге — викна шефът му от бюрото си. Но HP не го послуша. Той отваряше нови клетки, пускаше още питомни тролове и веднага ги впрягаше на работа.

Erik Hagström, Millan S, 50cParty, L Berntsen и Benjyboy — всички надаваха кибер гласовете си, преди той бързо да се втурне към следващото отделение килии.

Hatta42, Stefan Johns son, TronGuy и VAO.

Хайде на свобода.

— Манге, успокой топката, не ти смогваме…

По челото му избиха капки пот, но HP не ги забеляза. Пръстите му летяха по клавиатурата. Още една група тролове, още гласове, които да се включат в глъчката. Отдавна бе престанал да гледа сценария.

Не на ДДС за ресторантите!

Send!

Дребният бизнес поддържа икономиката ни…

Публикувай!

Напълно съм съгласен с предния потребител…

Коментирай!

Подхранване, а не отслабване…^[2]

Добави!

На бой срещу данъчните мъки…^[3]

Enter!

После обратно към обора за подкрепления. Сам беше създал нови попълнения специално за този случай.

Knotty, Lise18 и DPtr0t.

Гласовете се сливаха в главата му и преминаваха в еднороден бръмчащ звуков фон. Потта течеше, гъделичкаше веждите му, но вместо да спре да пише, той се наведе напред и отърка чело в ръкава си.

Ето, готово!

Нови прозорци — нови гласове. Мамка му, ама че фън беше това! Той беше господарят на Астротърфа. The Buzziest bee in the hive. Дресьорът на тролове с главно Д. Шибаният fucking Пеле Гюнт^[4], това беше той…

— МАНГЕ!

HP надигна неохотно поглед от мониторите. В стаята беше настанала тишина и Филип Аргос стоеше на вратата.

— В офиса ми след десет минути — каза той лаконично и посочи към HP.

* * *

— Всъщност нещата далеч не са толкова черно-бели, колкото ти се струват — измърмори Рунеберг. — С Тереса се познавахме още от Полицейската академия, още тогава флиртувахме малко, може да се каже. Но това така и не прерасна в нещо повече.

Погледна я, сякаш очакваше някаква реакция, но след като не получи отговор, продължи.

— Следващия семестър тя беше заедно с Пеле и тримата се виждахме понякога. Но не е като да сме били най-добри приятели или нещо такова…

Още един поглед, на който тя не отвърна.

— Във всеки случай — продължи той — след Академията с Пеле ни разпределиха в един и същи патрул. Продължих да се натъквам на Тереса от време на време и флиртът ни така и не изчезна напълно, макар че с времето и двамата създадохме собствени семейства. Преди няколко години се оказахме заедно по време на мисия на ООН и… ами да?

Той сви рамене.

— Когато си далеч от дома и преживееш куп ужаси заедно с някого, е лесно да си станете близки. Може би твърде близки…

Той се размърда неспокойно в стола, сякаш седалката жулеше едрото му тяло.

— Когато се прибрахме, Тереса искаше да продължим, да напуснем половинките си и да заживеем заедно, но аз не исках. Децата ми бяха още малки, а и честно казано…

Той въздъхна.

— Тереса си имаше проблеми още от началото и ООН мисията определено не подобри нещата. Аз се бях…

— … изморил — допълни тя с учудващо сдържан глас.

* * *

Офисът на Филип беше на деветнайсетия етаж.

Макар че това беше само с един етаж над техния, качването с асансьора му се стори като цяла вечност.

С Франк се долепиха до двете срещуположни стени, като всеки упорито избягваше да срещне погледа на другия.

Това наистина беше грешка от библейски пропорции. Какво всъщност си беше мислил?

Че ще се дегизира, ще потърси работа под фалшиво име и саморъчно ще опита да разгадае някакво шибано мистериозно убийство? Честно, за кого, по дяволите, се мислеше — fucking Nancy Drew^[5]?

Нямаше ли си вече достатъчно проблеми и без да си навлича допълнителни?

Нито пък беше действал разумно, като се опита да не изпъква…

О, не, естествено, той тотално беше превъртял, и то в лош момент.

Добра работа, HP!

Вратите на асансьора се отвориха, те излязоха и Франк посочи стъклена врата с логото на фирмата, абсолютно същата като тази на техния етаж.

Обикновено тук също имаше човек на рецепцията, но сега вратата беше заключена и Франк беше принуден да почука.

— Електронните ни карти не работят тук горе — прошепна той на HP. — Само Филип, секретарката му Ева и близнаците детективи имат достъп.

— Близнаците к’во?

— Шшш, по дяволите, не толкова високо! Ще разбереш…

Вратата отвори късо подстриган червенокос мъж, също облечен в костюм, който стоеше гладко като ръкавица по едрото му тяло.

— Здрасти, Елрой. Филип каза да се качим.

Франк направи половин крачка напред, но се спря във въздуха, след като червенокосият не понечи да се отмести.

— Не ти, само той — измърмори той и кимна към HP.

Франк отвори уста, за да възрази, но се спря.

— Успех тогава… — смотолеви той с крайчеца на устата си, докато HP минаваше покрай него.

Рецепцията приличаше на тази на долния етаж. Малка, стилно обзаведена чакалия с няколко стола със стоманени тръби и кожена тапицерия, плюс обичайния избор от лайфстайл списания. После беше самото рецепционно бюро от матово стъкло, а зад него имаше две по-малки заседателни зали. Но с изключение на това този етаж изглеждаше по-различно. Вместо открития просторен пейзаж, ограден само със стъклени стени, тук имаше заключена стоманена врата с четец от едната страна.

Дискретният малък глобус на камерата наистина беше подобен на този на долния етаж, но тъй като таванът тук беше по-нисък, HP го виждаше толкова ясно, че даже му се стори, че забелязва как обективът вътре се мърда така, че да следи движенията им.

Той преглътна тежко няколко пъти, но все още усещаше устата си пресъхнала.

Вместо да извади карта, червенокосият просто притисна десния си палец към четеца. Лампичката на индикатора светна от червено в зелено и HP чу бръмченето на мотора на автоматичната ключалка. По някаква причина не можа да потисне потръпването, което премина през тялото му.