Андерш де ла Моте
Тръпката (24)

24. MUD

До: [email protected]

От: [email protected]

 

Скъпи чичо Таге,

Благодаря за милото писмо.

С радост приемам предложението ти, в сегашното положение се нуждая от всичката помощ, която мога да получа.

С най-добри пожелания,

Ребека Нормѐн

Тя осъзнаваше, че се хваща за сламка, но в нейната ситуация едва ли имаше какво да губи. Ако не се случеше нещо, тя скоро щеше да се окаже безработна и осъдена престъпница.

Освен това в стария мъж имаше нещо, което й допадаше; нещо, което не можеше точно да определи. Но това бяха глупости… Таге Самер й напомняше за баща й, така беше, разбира се, и най-вече поради тази причина тя бе решила да му пише.

* * *

— Да, както казах. Този апартамент е на практика уникален обект. Изгледът, разположението и не на последно място оригиналните елементи…

Русата брокерка посочи с жест към тухлената стена в единия край на стаята, а после и към видимите стоманени греди на тавана, сякаш беше гид насред обиколка в музей.

Апартаментът безспорно беше впечатляващ. Старо таванско помещение, превърнато в огромно тристайно жилище горе в Стигбериет^[1] и с великолепен изглед над Юргорден и архипелага. Явно предишният собственик е бил архитект, защото мястото изглеждаше като излязло от някое от списанията за дизайн, на които HP попадаше във фризьорския салон. На самия него му беше малко трудно да разбере как хората можеха да се захласват по датски петдесетарски стил, японски плочи тепаняки или вносен италиански варовик. Но дизайнът беше фетишът на 21-ви век. Стигаше да сравниш малките срамни ъгли за порно парцали с грамадните рафтове за дизайнерски списания по будките за вестници, за да ти стане ясно. Всеки, който беше някой, явно се чукаше върху шарени дивани „Карл Малмстен“, вместо върху добрия стар диван „Клипан“^[2] от изкуствена кожа… И като стана въпрос за думата с „ч“. Рилке изглежда беше луда по дизайнерското порно. Тя поглъщаше жадно всяка търговска фраза, която излизаше от устата на брокерката, кикотеше се престорено в правилните моменти и за миг му се стори, че двете жени флиртуваха една с друга. Нормално погледнато, би трябвало да сметне цялата ситуация за малко секси. Но по някаква причина режисьорът на филми за възрастни, който обикновено вилнееше в главата му, сега си бе взел обедна почивка, защото хихикането и леките интимни докосвания по-скоро го дразнеха, отколкото го възбуждаха. Той погледна часовника. Беше минал почти час, откакто излязоха от офиса, а още не бяха обядвали.

Той нямаше време за такива глупости — в крайна сметка имаше работа за вършене, а това важеше и за Рилке, особено ако искаше да си позволи да купи тая бърлога…

Рилке изглежда забеляза раздразнението му, защото прекъсна разговора с брокерката, двете си размениха целувки по бузата, след което тя тръгна към него с връзка ключове, люлееща се закачливо на показалеца й.

— Мете ни разреши да огледаме сами за малко — каза тя, докато външната врата се затваряше. — Какво ще кажеш да започнем със спалнята?

* * *

До: [email protected]

От: [email protected]

 

Скъпа Ребека,

Много зарадва един стар човек.

Ще ти пиша веднага щом получа някаква съществена информация, вероятно в близките дни. Не се притеснявай, мила приятелко, всичко ще се нареди, ще видиш.

С най-добри пожелания,

Таге Самер

Тя прочете съобщението повече пъти, отколкото й бе необходимо, и някак си не можа да не се усмихне. Харесваше тона му и макар мейлът да беше кратък, той й подейства странно успокоително.

* * *

Като мечта.

Такова беше усещането.

За първи път в живота си имаше вълнуваща работа с добро заплащане, а освен това беше и любимият изгряващ талант на шефа. Отгоре на всичко беше срещнал момиче, истинска десетка, която беше толкова красива, колкото и умна.

Пари, кариера и любов. Така трябваше да се живее животът!

Имаше само един проблем. Мечтата не беше негова.

Тя принадлежеше на Магнус Сандстрьом; онзи фалшивия, не оригинала.

Но въпреки това след обяда с Филип той все по-често се усещаше, че се заиграва с адски приятната мисъл — да хвърли телефона в най-близкия канал, да се премести заедно с Рилке в онзи апартамент, да плюе на всичко, свързано с Анна Аргос и Играта, и да си изгради нормален живот.

Трудно — абсолютно! Но не и невъзможно.

Почти всичко като че вървеше по релси — само да не беше това, което Нокс му разказа предната вечер.

Всъщност съвсем не беше толкова драматично. Но Нокс беше приел разузнавателната си мисия много насериозно и бе забелязал две момчета на по осемнайсет-двайсет години да се гъчкат до една врата право срещу входа на хотела в продължение на няколко часа. Нокс познаваше всички, които живееха наблизо, и онези двамата определено не се вписвали. Били твърде добре облечени и излъскани, а освен това и доста нервни.

Нокс не беше видял телефони или камери, беше сигурен, но въпреки това тревогата на HP постепенно нарастваше все повече.

Ако Играта противно на очакванията бе успяла да надуши, че се е прибрал в Стокхолм, той все пак не се сещаше за нищо, което да отведе хайката тъкмо до хотел „Отчаяние“. Много по-вероятно бе да са изпратили шпионите си при стария му апартамента на „Мария Трапгренд“ или при местенцето на Бека във Фредхел, но той внимателно бе странил и от двата адреса. Вярно, беше надникнал набързо в магазина на Манге, което сега впоследствие може би изглеждаше като ненужен риск. Но не бе могъл да устои на изкушението да види един friendly фейс, магазинът все пак се намираше само на няколко пресечки от хотела, а и той се беше маскирал старателно. За жалост, посещението му се бе оказало напразно, тъй като Манге го нямаше, там беше само помощникът му с наболия мъх по физиономията.

Възможно ли бе да са наблюдавали магазина и да са го проследили обратно до хотела?

Не му се вярваше, но от другата страна, човек никога не можеше да бъде сигурен…