Алън Камбъл
Море на призраците (17) (Книга Първа от Хрониките на Гробарите)

Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Хрониките на Гробарите (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Sea of Ghosts, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 4 гласа)

Информация

Сканиране
filthy (2015 г.)
Разпознаване и корекция
Dave (2015 г.)

Издание:

Автор: Алън Камбъл

Заглавие: Море на призраците

Преводач: Юлиян Стойнов

Издание: първо

Издател: ИК „Бард“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2014

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Полиграфюг“ АД — Хасково

Редактор: Иван Тотоманов

ISBN: 978-954-655-536-6

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/3439

История

  1. — Добавяне

14.
Как се потапя кораб

Грейнджър спря газовата горелка, повдигна маската и огледа заварката със зачервени от изтощение очи. Беше омотал дебелото буксирно въже около три от подсилените със стомана подпори от драконови кости на оръдейната палуба преди накрая да го завари. Извърна очи към кърмовия оръдеен люк, през който излизаше въжето. Преградата се бе изкривила от огромното напрежение, но засега не даваше признаци, че няма да издържи. Грейнджър бе повдигнал лафета на оръдието с верижен скрипец, за да го насочи натам, накъдето искаше — малко под ватерлинията на фрегатата, така че да си осигури необходимата траектория за харпуна. Но откатът бе повредил тежко старото оръдие.

След като се увери, че всичко е здраво закрепено, той се замисли дали да не слезе долу да провери машините. От доста време ги държеше на предела на възможностите им. Но беше твърде изморен, за да се занимава с тях точно сега. Рулят бе застопорен на необходимия курс, фрегатата отзад го следваше покорно и имаше достатъчно гориво, за да я влачи още сто левги — повече, отколкото му трябваше до избраното място. Проблемът с фрегатите бе, че имаха дълбоко газене, докато „Екселсиор“ газеше съвсем плитко. Вероятно за да може да навлиза без проблеми в крайбрежни води.

Най-лошото беше, че ужасно му се спеше.

Отправи се към кърмата на императорския кораб.

Жилищните помещения на Хю бяха облицовани с лакиран палисандър, изсечен от някоя подводна гора. Някои от по-тъмните дъски изглеждаха почти на хиляда години. Изящно изработени арки разделяха помещенията на сепарета, озарени от разноцветни перлени лампи. Всичко това създаваше усещането за разходка из вълшебна гора. Мебелите бяха изработени в същия стил от тъмно, лакирано до блясък дърво — онази архаична елегантност, толкова популярна напоследък в Лосото.

В най-просторното от тези ненапълно преградени помещения Грейнджър откри голямо овално легло, поставено върху осем позлатени пиедестала, всеки носещ резбования облик на самия император. Огледа всичко това с неодобрение, но седна на леглото и си свали ботушите. Излегна се върху дюшек, мек като самия въздух, и установи, че вижда собственото си разкривено изображение. Императорът бе наредил да поставят огледало на тавана. Грейнджър седна, разтърка очи и стана да потърси тоалетната.

Стотици стъкленици, кутии и шишенца изпълваха дървените лавици над умивалника — забележителна колекция от парфюми, лосиони, лекарства и кремове. Грейнджър отвори една стъкленица, съдържаща Потелемския мехлем за рани, и го подуши. Миризмата извика на лицето му мимолетна усмивка. Калиев перманганат. Веднъж бе накарал Бенкс и Крийди да смесят от него с прочутата подслаждаща вода на доктор Купър, за да получат течен пламък. Изляха доста от сместа през амбразурата на един вражески бункер в Дънбар. Ако подбереш правилно съставките, можеш направо да опърлиш някого.

Докато пикаеше, плъзна отново поглед по лавиците — сапун от пеперудови цветя, Чудодейната вода на Парафрайно, Блещукащи капки за очи, Лак за лице, Копринена пудра, крем омекотител „Придворна дама“, Езерен аромат — подбираше мислено експлозивните и запалителни компоненти от тези безполезни вещества. Голяма част от тези ароматични смеси и лекарства струваха повече, отколкото бе месечната му заплата. Дори металните кутии можеха да се използват като гранати за експлозивна смес. Противна му беше мисълта, че човек може да прахосва подобни ценности, като ги размазва по лицето си.

Пусна водата, върна се в леглото и се зави с меките чаршафи. Това ужасно, обгорено лице, което го гледаше от огледалото на тавана, бе неговото собствено, колкото и да му бе трудно да го повярва. Хрумна му, че Янти може да надзърта през неговите очи, и ги затвори. Остана да лежи така доста време, загледан в мрака зад спуснатите си клепачи и замислен за нея. После стана и се върна в тоалетната. Взе стъкленица с крем за лице „Придворна дама“ и го премери на ръка. Глупаво. Но отвори капачето, изсипа малко на дланта си и го размаза върху втвърдените пукнатини на лицето си.

След като приключи, се върна и се просна в леглото. Ужасното лице от огледалото, сега намазано с крем, сякаш му се подиграваше. Грейнджър събра с гневен жест завивките и възглавницата и се върна на мостика. Там му беше по-добре да спи.

 

 

— Какво искаш? — попита Браяна.

Маскелин вдигна глава от писалището.

— Сестра Маркс — каза той, остави писалката и се надигна. — Всъщност бих искал да ви помогна.

Браяна огледа каютата. Беше от луксозните, обикновено запазени за специални гости, и при обзавеждането й не бяха пестили средства — ивънсроумски килим, позлатени мебели и фенери от ракова черупка. Лусил си отдъхваше в кресло от бяла кожа с чаша вино в ръка. Синините и раните й изглеждаха още по-страшни на ярката светлина. По пода се въргаляха разноцветни играчки. Синът на Маскелин я погледна и изпълзя в краката на майка си.

— Доколкото разбрах — продължи Маскелин, — полковник Грейнджър е потопил ескортиращите ви кораби и сега тегли тази фрегата в неизвестна посока.

Браяна отвори уста, но Маскелин я спря с жест.

— В корпуса на „Вестоносец“, малко под ватерлинията, е забит харпун. Което означава, че не може да бъде достигнат без водолазно оборудване, каквото, разбира се, вие нямате. От друга страна, нашият похитител не може да ви нападне на борда, нито да стреля по кораба, без да рискува живота на собственото си дете.

— Той е… — опита се да го прекъсне Браяна.

— Нещо повече — не й обърна внимание метафизикът. — Полковник Грейнджър си дава сметка, че вече сте повикали по телепатичен път помощ и следователно трябва да действа бързо. Какви са възможностите му?

— Очевидно — отвърна Браяна — би искал да превърне това отвличане в политически акт.

Маскелин разтвори очи в лека изненада, после каза:

— Именно. Колко народи са били „освободени“ само защото не могат да си позволят медиумните услуги, на които разчитат враговете им? — Тъмните му очи заблестяха. — Какво според вас ще се случи, ако например нашият полковник ренегат реши да откара хаурстафския флагман на ивънсроумския бряг? — Усмихна се. — Виждали ли се някога труп на животно върху мравуняк? Костите са толкова добре оглозгани, че изглеждат шлифовани.

Браяна му отвърна само с усмивка.

— Прав ли съм в предположението си, че все още не сте се свързали с Ел?

— Мистър Маскелин, аз съм напълно в състояние да се справя сама с тази ситуация.

— Не се и съмнявам — отвърна той. — Не бихме искали вашите сестри да си помислят другояче, нали?

Браяна усети, че се изчервява.

— Внимавайте, мистър Маскелин. Не сте в положение да раздавате нравоучения на други хора.

— Простете. — Той сведе глава. — Не исках да проявя неуважение.

— Разбира се, че не — отвърна Браяна. Сложи ръце на кръста си и огледа замислено каютата. Джонтни надзърташе иззад краката на майка си, но Лусил избягваше погледа й. Браяна отново погледна Маскелин. — Добре де, какво предлагате?

Той посочи вратата.

— Ще ми позволите ли да използвам моята екипировка?

 

 

Унмерските артефакти, спасени от мъртвешкия кораб, бяха прибрани в сандъци и свалени в трюма на „Вестоносец“, загърнати с платнища от китова кожа. Маскелин незабавно се зае да развързва въжетата и да повдига капаците. Докато Браяна чакаше, метафизикът се ровеше сред телескопи, призми и морски инструменти, взети от унмерския броненосец заедно с предмети, доста сериозно повредени от престоя в саламурената вода. По някое време изсумтя изненадано и извади нещо. Беше тежък железен пръстен, усукан с жица и покрит със сивкава прах. Той издуха прахта и го вдигна.

— Какво е това? — попита тя.

— Усилвател — отвърна Маскелин. — Използва един вид енергия, за да усилва друг вид. — Завъртя го в ръце. — Съветвам ви час по-скоро да го хвърлите през борда, преди продуктите на кораба ви да са започнали да се развалят. — Остави пръстена на пода и продължи да се рови. Не след дълго въздъхна. — Моята аркебуза. Няма я.

Браяна поклати глава.

— Нямам представа къде може да е.

— Беше поставена в продълговата тясна кутия. Пълна с креспична сол, за да я държи на хладно.

— Може да са я заключили в шкафа с оръжия.

Браяна повика арсеналчика, който ги отведе при оръжейния шкаф, и там наистина откриха кутия с описанието, дадено от Маскелин. Метафизикът повдигна капака и извади странната аркебуза с разширена цев. Беше изработена от месинг и драконова кост, а на приклада бе закрепена тъмна стъкленица. От дулото излизаха тънки струйки пара.

Маскелин се ухили като човек, който е срещнал стар приятел.

— Перфектно — заяви той. — Ще се справим за миг с въжето.

Браяна смръщи вежди.

— Смятате да стреляте по него?

— Именно.

— С тази стара бракма?

Той кимна.

Браяна имаше чувството, че й се подиграва.

— Това ли е великият ви план?

— Тази „стара бракма“ не е обикновено оръжие — поясни Маскелин, като й подаваше оръжието. — Стъкленицата съдържа унмерски вакуумни мушички.

Настъпи миг на пълна тишина.

— Креспичните соли се използват за регулиране на температурата на мунициите — обясни Маскелин. — Докато са замръзнали вътре, мушичките са лишени от активност. Цевта е изработена така, че да действа като топлинен градиент, през който да преминават мушичките, след като стъкленицата бъде пробита, създавайки по такъв начин насочващ вихър със значителна разрушителна сила, като същевременно опазват оръжието и стрелеца.

— Донесли сте на кораба ми вакуумни мушички?

— Донесли са ги вашите хора.

— И не смятахте да кажете на никого за това? — Браяна вдигна отчаяно ръце. — Какво ще стане, ако се освободят? — Потръпна при мисълта за кървавата баня, която щяха да предизвикат — кораб, нарешетен от миниатюрни дупчици, екипаж, нарешетен от миниатюрни дупчици.

Маскелин се ухили отново.

— Сега, след като се уверихте в ползата от това оръжие при текущите обстоятелства — каза той, — можем да преговаряме за цената.

— За цената? Цената за какво по-точно?

— Ами сигурно си давате сметка, че вакуумни мушички не се набавят лесно.

 

 

На борда на „Вестоносец“ имаше дървен кран, надвиснал над кърмата, предназначен да спуска човек над задната част на кораба за оглед и ремонт на повредената кормилна вилка. Първи помощник Лум надзираваше процеса, докато двама моряци вдигаха своя другар обратно на борда.

Забелязал приближаващата се в компанията на Маскелин Браяна, Лум застана в поза мирно.

— Госпожо.

— Каква е вашата оценка, мистър Лум? — попита Браяна.

— Тъкмо приключихме с първия оглед, госпожо.

Двамата моряци помогнаха на третия да се прехвърли през перилата. Той свали предпазните очила и ръкавиците, обърна се към Лум и докладва:

— Кормилото е в тежко състояние, но може да се мести до известно положение. Харпунът обаче се е забил доста надълбоко. Попаднал е в някоя от гредите на една стъпка под ватерлинията. Не мога да го доближа заради вълните. Не зная как е могъл да го изстреля с един от онези стари фередали. Това или е невероятно удачен изстрел, или човекът е истински майстор.

— Можеш ли да дръпнеш въжето нагоре?

Възрастният моряк повдигна рамене.

— Сър, на него лежи цялата тежест на „Вестоносец“. Ако се опитаме по някакъв начин да го вдигнем, не е изключено да откъртим кърмовата стена. И тогава ще си имаме сериозни проблеми.

Маскелин се подпря на аркебузата и надзърна през перилата. После вдигна глава, проследи изопнатото въже над водата до парния кораб, опря приклад в рамото си и се прицели.

— Чакайте! — извика Браяна. — Какво правите?

— Две птички — отвърна Маскелин. — Един камък. Ако прекъсна въжето от тази страна, Грейнджър ще изгуби плячката си. Но ако го срежа в другия край, мушичките ще минат през въжето, през кораба и през всяко нещо вътре в него. Така ще се получат хиляди мънички дупчици в корпуса плюс една или две в неговия череп.

— Дотам са повече от триста крачки. Нека го направи някой от моите стрелци.

— Не е необходима особена точност — отвърна Маскелин. — Това оръжие изстрелва вихър от мушички.

— Може въобще да не уцелите въжето.

Маскелин свали оръжието и се обърна към нея.

— Очевидно не сте виждали подобно оръжие в действие, госпожице. Роякът вакуумни мушички не може да бъде спрян от нищо. Ако стрелям право надолу, зарядът ще премине през целия свят и ще излезе от другата страна. При подходяща траектория бих могъл с лекота от настоящото си местонахождение да унищожа някой град на повърхността на планетата. — Той облиза устни. — Сега ще бъдете ли така добра да се отстраните и да ме оставите да стрелям преди стъкленицата да се е разтопила напълно?

Моряците и първият помощник погледнаха въпросително Браяна, но тя не проговори. Вместо това направи крачка назад и остави на Маскелин отново да опре приклада в рамото си. След миг отстъпи още крачка.

Аркебузата се задейства с метално изщракване.

От дулото излетя рояк черни прашинки, подскачащи като мазнина в тиган, докато се носеха към морето. Отнякъде се появи и изви силен вятър. Пред погледа на Браяна роякът се разтвори в спираловиден конусообразен вихър, който след миг обгърна пароходния кораб на Грейнджър и после внезапно изчезна в морето с ужасяващ пукащ звук. Палубата под краката й се накрени рязко напред, после се върна обратно и корабът спря неподвижно. Буксирното въже беше прекъснато.

Браяна подушваше във въздуха мириса на озон.

Маскелин свали аркебузата, обърна се към Браяна и се засмя.

— Кажете на вашия капитан да вдига платната.

 

 

Нещо събуди Грейнджър.

Сънуваше Ивънсроум, беше сред тълпа бежанци, които напускаха Трепкав ручей след бомбардировките. Вървяха през изпепелени поля, тълпа парцаливи бродяги, бягащи от горящия град. Грейнджър се опитваше да намери Янти, макар че в действителност тогава тя все още не бе родена. Въпреки това сновеше напред-назад и я викаше, обзет от отчаяние, че не може да открие момичето, което знаеше, че не съществува.

Докато оглеждаше с подпухнали очи каютата, осъзна, че нещо не е наред. Светлината на мостика беше различна. Струваше му се по-студена, отколкото би трябвало. Осъзна, че вече не чува двигателите.

Седна, намръщи се от болката в схванатите си стави и забеляза кръв на десния си лакът. Две мънички дупчици се бяха появили от противоположните страни на ставата, сякаш някой бе прокарал през нея тънка игла. Раната щипеше. Той усети същото странно щипене в дясното си ухо и го докосна. На пръстите му имаше кръв. Върхът на ушната мида също бе наранен.

Стана и размърда крака. И чак тогава забеляза, че светлината в каютата се процежда през множество малки дупчици в стените и прозореца. Изглеждаше така, сякаш някой бе прострелял каютата с дребни сачми. Грейнджър се приближи до стената и огледа дупчиците отблизо. Бяха гладки, без пукнатини в стъклото. Зад прозореца студеното кафяво море се простираше чак до хоризонта. На запад се събираха буреносни облаци и на някои места морето бе скрито от гъстата пелена на дъжда. Той отвори прозорчето и погледна назад.

Плененият хаурстафски кораб беше изчезнал.

Отвори рязко вратата и излезе на малката палуба около кормилната рубка. Леден вятър го блъсна в лицето. Кожата му настръхна от електрическия заряд на приближаващата се буря. Той обиколи палубата и огледа хоризонта във всички посоки. Ето там! В далечината на югоизток се мярна платно, носещо се перпендикулярно на вятъра. Това можеше да е само „Ирилиански вестоносец“.

И тъкмо да се прибере вътре, забеляза, че „Екселсиор“ гази малко по-дълбоко от обичайното. Мисълта, че корпусът може да е пробит, го заля като студен душ.

Изтича вътре и слезе до машинното. Трюмът бе пълен с морска вода почти до колене. Безброй мънички дупки блещукаха в корпуса. Грейнджър изруга. Знаеше каква може да е причината.

Закрачи през студената черна саламура и отвори вратата на машинното. Миришеше на китова мас. Вакуумните мушички бяха минали през тръбите, помпите за морска вода и дори през основния блок на двигателя и имаше утечка на гориво от множество места. И тук през корпуса се процеждаше сивкава светлина, а водата бълбукаше през пробойните в пода. Нямаше никакъв начин да поправи помпите с толкова много повреди. Нищо не можеше да спаси „Екселсиор“ от потъване.

 

 

На „Екселсиор“ имаше две спасителни лодки — дълги шестнайсет стъпки дървени скифове със седалки за двайсет души, четири ключа за гребла и високи перила, за които да се привързва навесът срещу буря. Скифовете можеха да поберат една трета от екипажа. И двата бяха повредени от вакуумните мушички и той избра сравнително по-запазения и почна да запълва отворите със смола. Докато приключи, морето вече заливаше носа на „Екселсиор“. Оставаха му броени минути да натовари лодката с провизии.

Взе намотка въже и разни подръчни средства за лошо време от един шкаф в каюткомпанията, после изтича на мостика за стария валсиндърски компас, секстанта, атласите и манерката си с вода. Корабът се бе накренил силно напред, което означаваше, че камбузът вече е под водата. Нямаше време да търси храна из каютите.

Вълните започнаха да прехвърлят бушприта. Корабът се люшна, после започна да се изправя с ужасяващо скърцане и носът му се плъзна под разпенената саламура. Морска вода заля главната палуба и повдигна кила на спасителната лодка тъкмо когато Грейнджър се прехвърли вътре. Той сряза въжето с ножа си и се оттласна с едно гребло. Втора вълна подхвана скифа веднага след първата и го отнесе надалече от потъващия кораб.

„Екселсиор“ изчезна под водата за по-малко от минута. Грейнджър наблюдаваше от известно разстояние как кърмата се издига право нагоре, преди да потъне в кафявите води. На два фатома дълбочина прозорчетата на императорския апартамент продължаваха да сияят с жълтеникава светлина, после бързо помръкнаха. Малко преди корабът да потъне комините на палубата се откъснаха от основите си и паднаха надолу. След секунди корабът изчезна под повърхността, оставяйки след себе си буйни водовъртежи, а след тях — само мазни петна.

Грейнджър се загърна в непромокаемото наметало. Вълните бяха високи десет стъпки и подмятаха малката лодка сякаш е направена от корк. Вятърът духаше с постоянна сила от югоизток, тласкайки пред себе си бурята и завесата на дъжда. До час щеше да се стъмни. Той отиде на кърмата и огледа съдържанието на сандъка с принадлежности. Намери покривало от китова кожа, бидон с прясна вода, перлен фенер и херметически затворена торба, в която имаше офицерски пистолет, барут и куршуми, компас, нож, резервни кремъци и сигнално огледалце. Нито едно от тези неща не изглеждаше някога да е било използвано. Храна нямаше.

Той прибра нещата в сандъка, нагласи две гребла в ключовете, седна с лице към кърмата и започна да гребе след „Вестоносец“.

 

 

Бурята бушува цяла нощ. Дъждът трополеше по лодката като сачми. Небето на запад се раздираше от светкавици. В тези мигове на прояснение бушуващото море около Грейнджър лъщеше като планина от антрацит, огромна и страховита. Мракът се завръщаше с грохот в дробовете му. Едри капки се стичаха по стъклата на предпазните му очила и се събираха на локви в краката му. На светлината на перления фенер той закрепи платнището за перилата като тента, за да предпази лодката от запълване.

Шест часа на греблата пробудиха в мускулите му нетърпими болки. Грейнджър изпълзя на носа и се опита да поспи, излегнат върху тънко платнище от китова кожа. Остана да лежи дълго, заслушан в шума на дъжда, скърцането на дъските и яростния тътнеж на бурята. Зачуди се дали Янти също го чува.

— Не можах да им попреча да направят това на майка ти — каза той. — Но няма да позволя да се случи и на теб. — Почувства се глупаво да разговаря сам със себе си насред океана. Дали Янти го чуваше? — Ще те намеря в Ел — продължи, — дори ако трябва да вървя по морското дъно дотам.

Вероятно беше заспал, защото макар да бе тъмно, ставите му отново се бяха схванали и дъждът бе спрял. Като че ли полъхваше по-мек ветрец. Той стана и се протегна, после вдигна жалузите на фенера. Мокрият навес бе увиснал над главата му — беше се събрала дъждовна вода. Той проби с ножа си дупка в платнището и опря устни да пие. Водата беше достатъчно чиста и след като утоли жаждата си, той напълни манерката.

След това повдигна платнището и се огледа.

Бурята бе отминала на север и небето бе чисто. Хиляди звезди искряха сред бледорозовите и синкави мъглявини. Морето сияеше като тъмно стъкло. Скифът се поклащаше леко върху невисоките вълни. Грейнджър бавно огледа хоризонта, но не забеляза и следа от платна. От устата му излизаше пара. Той бе единственото дишащо същество на много левги наоколо.

Ориентира се по звездите. Ел трябваше да е на почти сто левги северозападно. Тъкмо щеше да седне, когато зърна в небето Ортовата колесница — малка светла точка, блуждаеща привидно без посока, която сякаш се спря точно над него преди да се понесе право на север.

Сърцето му се сви от някакво неясно усещане. За един кратък миг му се стори, че долавя присъствието на неестествена сила. Беше почти като онзи момент, когато едва не бе паднал от импровизирания мост в Потопения квартал на Лосото. Сякаш самият космос се бе преместил по някакъв неуловим начин, макар че не можеше да определи какво точно се е случило.

Седна на пейката и хвана греблата.

Времето течеше, без нищо, с което да го измерва, освен плясъка на греблата и редките тътнежи на север. Но Грейнджър чуваше и друг звук, като далечен вой на корабна сирена. Остави греблата и се заслуша. След миг го чу отново — протяжен печален звук. Този път сякаш идваше от по-близо. Той се премести на кърмата и извади пистолета, барута и куршумите от сандъка. Зареди пистолета и го напъха в колана на бричовете си.

Звукът се понесе над морето, този път съвсем ясен.

Вдясно под водата се появи нещо фосфоресциращо. Беше кит, три пъти по-голям от лодката, с издължено тяло и приплесната глава. Грейнджър се прицели в него, но не стреля — какъв смисъл? Китът се плъзна под лодката на дълбочина около фатом и едно черно око го изгледа.

Внезапен плисък откъм кърмата го накара да завърти руля.

Втори кит бе изплувал наблизо. Докато лъскавият му гръб се извиваше сред вълните, от главата му бликна фонтан. След миг огромната му опашка удари водата и хвърли пръски чак в лодката.

Китовете останаха край него около час, докато небето на изток не започна да просветлява. След това изчезнаха в тъмната бездънна саламурена вода.

Призори се озова сред пасаж сребристи рибки, които святкаха като игли във виолетовата вода. Би могъл да направи мрежа от ризата си и да се опита да си хване няколко, но нямаше в какво да ги свари, а и не можеше да си позволи да използва оскъдните запаси от прясна вода. Така че остана да седи и да ги гледа — бяха като искрици живак.

Греба до обед, после спря и се опита да се ориентира по слънцето. Но люшкането бе твърде силно. Хвърли секстанта в сандъка, твърде изморен, за да упорства. Вятърът се бе обърнал на изток и бе отслабнал, почти не успяваше да го разхлади. Той нагласи посоката по-скоро по интуиция: предполагаше, че е дрейфувал встрани от курса през нощта. Нямаше как да разбере къде точно се намира. Ако нямаше силни течения, североизточната посока рано или късно щеше да го изведе до бреговете на Ирилия. От „Вестоносец“ нямаше и следа.

Вечерта на третия ден забеляза на триста метра напред ерокински самал. Огромната медуза бе обгърнала с пипалата си три акули и използваше разпорените им тела, за да улови вятъра. Грейнджър извърна лодката право на север, докато самалът не се изгуби от погледа му. Въпреки това тази нощ не спа добре, преследван от видението на огромни пипала, протягащи се от дълбините към лодката.

Следващата сутрин го завари насред гъста мъгла. Беше се отдалечил по̀ на север, отколкото искаше, и бе стигнал граничните води, където Морето на светлините се срещаше с Морето на кралете. Тук мътночервените течения на северното море се смесваха с кафеникавите води на южното и клокочеха около лодката като разбъркана боя. Срещата им пораждаше мъгла от изпарения, през които слънцето едва прозираше. Грейнджър си сложи очилата и предпазната маска и отново хвана греблата, като сега обърна носа право на запад. Не искаше да се среща с представителите на морската фауна по тези места.

И тогава му се стори, че долавя в мъглата необичаен шум — тихо жужене, почти на границата на човешкия слух. Свали очилата. В мъглата определено имаше нещо — нещо огромно и тъмно. Приличаше на силует на кораб. Грейнджър загреба право към него.