Алън Камбъл
Море на призраците (13) (Книга Първа от Хрониките на Гробарите)

10.
Процесът срещу Том Грейнджър

Подобно на плаващ цирк, огромната стоманена императорска пароходна яхта от клас „драконоловец“ приближаваше крайбрежието на Етугра. Трикоминният едномачтов „Екселсиор“ бе много по-лъскав и впечатляващ от фрегатата на Браяна. Ако можеше да се вярва на хвалбите на Хю, пред очите й бе най-бързият и най-луксозен кораб на света. Яхтата излезе от Глот Мадера и навлезе в района на площад Авърли само на парна тяга, придружавана от звуците на фанфарите и тромпетите на строените на борда й глашатаи. Изопнатите й платна бяха бели като девствен сняг. Трите комина бяха разположени зад кабината на щурвала и пред мачтата и изхвърляха в небето облаци от пара и дим от изгорената китова мас. Носът пореше мътните води, обшитият с мед корпус сияеше на слънцето, оръдията лъщяха като адмиралски копчета. По такелажа бяха накачени златисточервени флагчета с имперския герб. На носа бе монтиран огромен харпун, чиито подпори се сливаха с повдигнатите ръце на металната статуя отпред. Браяна предполагаше, че статуята е на някое мятащо мълнии морско божество, но когато яхтата се приближи, осъзна, че лицето й носи чертите на самия Хю. Скулптурата бе доста либерална по отношение на неговото телосложение.

Отново зазвучаха фанфари, сега вече придружени от ритъма на барабани.

Тълпата около Браяна нададе радостни възгласи.

— О, за бога — изпъшка тя и извади шишето, но някой я бутна и то се изтърколи в краката на хората около нея. Изчезна преди да успее да го вдигне. Браяна изпрати мислено предупреждение, мощно като артилерийска канонада, и в отговор чу протестните викове на хаурстафи, намиращи се почти на другия край на света. Но никой от крещящите край нея имбецили не й обърна внимание. Тези тъмничари имаха глави, дебели като желязо и безчувствени като труповете на Удавниците на крайбрежната.

Администратор Грек се обърна ухилен към нея.

— Божествено, нали?

— Кораб като този говори предостатъчно за човека, който го притежава — отвърна Браяна.

— Така е, така е — потвърди с щастлива усмивка Грек. — Великолепен е.

— Отчайващо тъп.

Отговорът й се изгуби във всеобщата глъчка. Грек кимна трескаво.

Драконоловецът на императора акостира до хаурстафската фрегата. Браяна можеше да различи самаролите — телохранителите на император Хю вече се бяха подредили на предната палуба и сребристите им вълчи шлемове се хилеха зловещо като племенни тотеми. Тромбони и китови рогове се присъединиха към тромпетите и фанфарите. Тълпата ръкопляскаше, свиркаше и махаше. Прозвуча сигнална тръба и барабаните подхванаха нов, по-бавен ритъм, докато цялата какофония постепенно доближаваше своята кулминация.

И тогава оръдията на кораба откриха огън.

Браяна едва не тупна на земята, завладяна от паника, преди да осъзнае, че тълпата ликува още по-възторжено.

Докато сърцето й успокояваше неистовия си бяг, тя осъзна, че оръдията на „Екселсиор“ не са заредени със снаряди. Въздухът бе изпълнен със сребристи и златисти прашинки. Корабът бе изстрелял залп от станиолови конфети.

Музиката внезапно замлъкна. Докато последните конфети се сипеха на земята, императорските самароли заслизаха по мостчето. Бяха напълно слепи, двайсет роби убийци, но стискаха в десниците си унмерски зрящи ножове — използваха тези тайнствени оръжия, за да се ориентират. Някои твърдяха, че остриетата можели да уловят дори намерения и придавали на притежателите им свръхестествени рефлекси, но Браяна така и не бе успяла да го потвърди. Нито един хаурстаф не би могъл да борави с подобно оръжие, без да се разболее от неизлечима лудост.

След като самаролите се строиха в полукръг около мостчето, най-сетне се показа и самият император.

Бе издокаран в златиста броня. Носеше корона от кристализирано драконово око, инкрустирано в меден обръч. Дългото му червено наметало бе унмерска изработка, изтъкано от коприна на паяци от Море Регис, и се вееше причудливо зад гърба му въпреки пълното безветрие, повдигано от полъх, който не усещаше никой друг. Императорът бе препасал Мимолетния меч, валсиндърско копие на легендарно, отдавна изгубено унмерско оръжие, но въпреки това страховит. Шлифованото му стоманено острие имаше мандаринов цвят и бе покрито с овални отверстия, които според легендата били пробити от вакуумни мушички, макар Браяна да подозираше, че точно тези са само имитация, дело на изкусни ковачи.

Императорът се спусна по мостчето и каза с ведър глас:

— Сестра Маркс. Какво правите тук?

Тя се усмихна безизразно.

— От три дни съм гост на Администрацията. Искам да видя Том Грейнджър.

— Разбира се — отвърна императорът. — Ще го видите на процеса.

— Искам да се срещна с него преди процеса.

— Невъзможно — отвърна императорът. — Полковник Грейнджър е опасен човек. Не бих си позволил да изложа на риск един хаурстаф.

Браяна го изгледа хладно.

— Ако не желаете да се възползвате от услугите ни, има и по-лесни начини да ни уведомите.

Хю махна успокоително с ръка.

— Хайде стига, няма смисъл да си разменяме любезности в един толкова приятен ден. Щом наистина ви е толкова важно, ще ви разреша една среща. — Той дори успя да си придаде царствен вид. — Мога ли да попитам за какво ще разговаряте?

— Не — отвърна Браяна. — Не можете. — Беше на ръба да си изпусне нервите. Хю я бе докарал до предела на търпението й, но дори глупак като него не би рискувал да изложи на опасност военната си кампания и дори съществуването на империята, като прогони от армията и градовете си хаурстафските медиуми. Въпреки това, за един кратък миг, бе готова още сега да сложи точка на договора му с Гилдията. Успя да се овладее. Горделивото поведение на Хю я дразнеше, но беше по-добре да им е клиент, отколкото противник.

Администратор Грек избра този момент, за да се намеси. Поклони се ниско и рече с напевен глас:

— Ваше величество. За нас това е безмерно голяма чест. — Обърна се и посочи посрещачите и тълпата. — Сигурно ще ви е приятно да знаете, че… ъ-ъ… арената бе построена съобразно дадените напътствия. Мога ли да се надявам, че вие… ъ-ъ…

— На борда на „Екселсиор“ — прекъсна го император Хю и се обърна към мостчето, без да поглежда към Браяна.

 

 

Грейнджър наблюдаваше празненствата от прозореца на килията. Хаурстафският кораб бе пристигнал преди три дни и въпреки надеждите му засега нямаше и помен от очакваната среща. На какво ли си играеше тук Гилдията?

Корабът на императора се появи с характерните за Хю шумотевица и помпозност, макар че от мястото си Грейнджър нямаше как да зърне своя величествен владетел. Но пък тълпата долу най-сетне се разпръскваше. Сребристи и златни прашинки се рееха над залива и бавно придобиваха кафеникав оттенък. Дали императорът щеше да навести килията му, за да тържествува? Грейнджър можеше само да се надява. Хю бе прочут със способността си да подценява враговете си.

Чу стъпки в коридора и се изправи с разтуптяно сърце.

Мъжки глас зад вратата каза:

— Полковник, коридорният портал е заключен и нямам ключ за него. Не го отварят, без да са проверили кой стои от тази страна. И със сигурност няма да го отворят, за да спасят старата ми кожа, нито нейната. А сега се отдръпнете.

В ключалката изтрака ключ. Вратата се отвори.

На прага стоеше сестра Браяна Маркс, придружена от стар тъмничар, когото Грейнджър не бе виждал досега.

— Пет минути — каза тъмничарят.

Браяна го изгледа.

— Ще остана колкото реша.

Старецът въздъхна.

— Да, така и предполагах. — Пусна я в килията и затвори вратата, като мърмореше недоволно.

Сестра Маркс бе остаряла видимо за шестте години, откакто Грейнджър я бе виждал за последен път. Лицето и косата й бяха изгубили блясъка си, над веждите й се бяха оформили дълбоки бръчки. Но го разглеждаше с бдителни, цинични очи.

— Тъмничарят не лъже, полковник. Страхувам се, че от мен няма да излезе добър заложник. Императорът с радост ще приеме вестта за смъртта ми, особено от вашата ръка.

Грейнджър изхъмка.

— Нямам намерение да ви направя нищо лошо.

Магьосницата оглеждаше килията. После каза:

— Хората ми навестиха дома ви. Не открихме там жива душа.

— Отведоха я.

— Отвели са я? Кой? Къде?

Грейнджър мълчеше.

— Мистър Грейнджър, в положението, в което се намирате, златниците няма да ви свършат работа. Но може би ще успея да ви измъкна оттук, ако ми помогнете да намеря тази жена.

Грейнджър поклати глава.

— Първо ме измъкнете.

— Не сте в позиция да поставяте условия. Рано или късно ще я открия и без вашата помощ.

— Няма.

— Човек със специални умения не може да се крие дълго. Тя сама ще се издаде.

Грейнджър не знаеше колко може да й разкрие. Твърде много би изложило на риск живота на Янти. Твърде малко — и нямаше да има с какво да търгува. Магьосницата беше права — всеки нормален медиум рано или късно се издаваше. Но той не вярваше на тази жена. Ако научеше това, което й е нужно, можеше да го остави на императора. Политика.

— Тя е в опасност — каза той.

Магьосницата повдигна вежди.

— Тогава с мълчанието си само повишавате риска за нейния живот. Не ми приличате на човека, за когото съм слушала толкова много. — Изражението й омекна. — Мистър Грейнджър, вие изложихте императора пред целия му двор — пред пратениците на неговите врагове и пред мен. Накарахте го да изглежда като глупак.

— Той е глупак.

— Разбира се, че е, но освен това е най-дребнавият и отмъстителен човек, когото съм срещала. Знаете го не по-зле от мен. Как си мислехте, че ще реагира на забележките ви?

Грейнджър поклати глава. Тогава беше ядосан, раздразнен и измъчен от саламурените изгаряния, но това не беше оправдание. Действията му бяха необмислени.

— Хю го прие твърде лично — продължи Маркс. — И сега смята да ви екзекутира пред целия град. Утре сутринта. Ще има изпитание с бой, представяте ли си? — Тя отиде до прозореца и се загледа в течащата долу подготовка. — Гилдията, разбира се, не може да се намеси, за да ви спаси. Трябва да запазим неутралитет. — Обърна се и на устните й затрептя усмивка. — Но ако се окаже, че сте открили много важен медиум и аз мога да го потвърдя, ще се погрижа да ви обвинят за нейното задържане и в опит за изнудване.

— Да ме обвинят?

Усмивката й се разшири.

— Процесът ще трябва да се проведе в Двореца на Гилдията в Ел. Дори Хю не би посмял да се намеси срещу отвеждането ви там. Ще се наложи да ви преместим, мистър Грейнджър, за да изслушаме обясненията ви.

Грейнджър се замисли за момент, после каза:

— Само ще ме преместите от едно бесило на друго.

— Не е задължително. Гилдията ще реши какво наказание заслужавате. Не мога да ви обещая много, освен че утре вечерта все още ще сте жив, както и поне още няколко седмици. Много зависи от това какво ще каже във ваша защита онази млада жена.

— Момиче — поправи я Грейнджър. — Тя е на петнайсет. Казва се Янти.

— И кой я държи в момента?

 

 

Грейнджър не спа тази нощ, а когато се съмна, стана да погледне червеното слънце, което се издигаше зад повлеклата на облаците. Огледа и площада. Откъм пристанището бе построена арена със стени от драконови кости. Общо три пръстена от зъби и кости оформяха затворено пространство, обърнато към морето. Дори бяха дръпнали встрани яхтата на императора, за да може той — Грейнджър — да скочи в отровната вода, ако предпочете. Но там го чакаше много по-мъчителна и болезнена смърт. А и канджиите щяха да го извадят от водата, за да се бие отново.

Когато тълпата започна да се събира, Грейнджър обърна гръб на прозореца и седна в ъгъла, гол до кръста и треперещ въпреки покачващата се температура.

Малко след това дойдоха да го вземат. Четирима от канджиите на Маскелин отключиха вратата, нахвърлиха се върху него и го повалиха с удари с палки. Нахлузиха на шията му унмерска робска яка и я затегнаха с някакъв особен прибор. Жица свързваше яката с малка метална кутия, покрита с циферблати и символи. Най-дребният и най-мършавият канджия вдигна кутията и каза:

— Ето какво става, когато завъртя шайбата. — И я завъртя.

Грейнджър рухна на пода. Челото му се блъсна в камъка. Усещаше кръвта по устните си, но нищичко от шията надолу, сякаш главата му бе отрязана от тялото. Тъмни сенки се сгъстяваха в периферията на полезрението му и го събираха до размерите на тесен тунел. Замириса на нещо като изгорели конски косми.

— Направо ти изпича нервите — обясни мъжът.

По крайниците на Грейнджър преминаха спазми. Сетивата му започваха да се възстановяват.

— Ставай.

Той се изправи и го поведоха по коридора, надолу по стълбите и навън — на площад Авърли. Преди да стигнат външната врата, канджията с кутията отново завъртя шайбата. Главата на Грейнджър се удари в нещо твърдо и той откри, че отново лежи на пода.

— Стига — смъмри дребния канджия един от по-едрите. — Ако прекалиш с това, няма да може да стане.

— О, не бери грижа — отвърна дребосъкът. — Едва ли има такова голямо значение.

— Повредиш ли го, отговаряш с главата си.

— Ставай!

Един ботуш се заби в ребрата му тъкмо когато сетивата му се съживиха с шок. Грейнджър се закашля и изплю кръв на пода.

— Казах да ставаш. Император Хю ти е подготвил нещо специално.

Грейнджър се надигна несигурно на колене, после се изправи.

Зад вратата го огря ярка слънчева светлина. Той засенчи очи с длан. Тълпата изпълваше площада от стена до стена. Мъже и жени го посрещнаха с обиди и проклятия, докато канджиите го водеха през множеството към арената от драконови кости. Няколко големи военни шатри бяха издигнати пред императорските административни сгради, а високият подиум в центъра на триъгълника позволяваше на императора и свитата му да наблюдават процеса. Хю вече бе седнал на трона, заобиколен от администратори с прашни бели перуки, а неговите телохранители самароли бяха образували жива стена между императорското величие и етугранското население. От Браяна Маркс нямаше и следа.

Канджиите отведоха Грейнджър пред императора, който се надигна от трона и разпери ръце, за да прикани тълпата към мълчание. Беше си сложил за случая платинена ризница, която сияеше като звездна светлина. На главата си носеше корона с бисери, известни като драконови очи. Наметалото отново се вееше назад, повдигнато от несъществуващи ветрове. Виковете на тълпата утихнаха до нетърпелив ромон. Хю сведе поглед към Грейнджър и нареди:

— Коленичи!

Грейнджър не помръдна…

… и след миг рухна отново на земята, след като канджията задейства унмерската яка. Тялото му бе напълно безчувствено. Усещаше топлите мраморни плочи под бузата си, парфюма на императора и миризмата на пот, лъхаща откъм тълпата, както и още нещо — противна, почти животинска воня, която нямаше нищо общо с града. Напрегна се, за да не изгуби съзнание. Къде ли беше проклетата хаурстафска магьосница?

Над площада отекна гласът на администратор Грек:

— Съгласно волята на закона, определен в член 412, алинея 11 от Указа за военновременни операции, негово императорско величество Джилак Хю намира Томас Грейнджър виновен за неспазване на гореуказания Военен устав, както е определено в алинеи 118, 119 и 173, и следователно, напълно законно и без предразсъдъци, отрежда наказание за подсъдимия под формата на изпитание чрез бой, описано в така наречените Пост-Елски текстове.

Откъм тълпата се надигна възторжен рев.

Грейнджър се опитваше да диша, но парализираните му дробове отказваха да поемат въздух. Главата му пулсираше болезнено. Имаше чувството, че всеки момент ще изгуби съзнание.

— За всяко от злодеянията си осъденият ще се изправи срещу противник или противници, избрани от посочен от негово императорско величество комитет, който ще трябва да се съобразява с тежестта на престъплението му. Процесът на избор…

— Хайде, започвайте — изръмжа императорът.

— Процесът… ъ-ъ… — Грек се сепна. — Изборният процес по никакъв начин не накърнява правата на осъдения, както е определено от така наречените Пост-Елски текстове. Погребението ще се извърши на разноски на империята, но срещу сума, ненадвишаваща определените четиринайсет златника. Нека почива в… Той добре ли е?

Усещанията се върнаха като бърза вълна в тялото на Грейнджър. Той пое шумно дъх и се опита да прогони замайването и объркването в главата си. Светът около него се люшкаше, кипящ водовъртеж от потни лица и размахани юмруци.

Нечии силни ръце го изправиха, дръпнаха го назад и го побутнаха към арената. Грейнджър се олюля, но успя да остане на крака. Опипа шията си, но яката бе свалена. Вратите на арената се затвориха зад него и той остана сам насред троен пръстен от бодливи драконови кости и зъби. Стената се разтваряше към морето и там се виждаше сияещият корпус на „Екселсиор“ — на трийсетина разтега навътре в залива. Той огледа отчаяно тълпата. Къде беше проклетата магьосница?

— Доведете първия противник — провикна се Грек.

Тълпата се отдръпна и двама имперски войници повдигнаха чергилото на една от военните шатри. Грейнджър почти усещаше страха и вълнението на хората зад оградата. Те се блъскаха, за да разгледат по-добре тварта, която изведоха от шатрата, докато онези, които бяха близо до нея, се дърпаха ужасени назад.

Беше огромна хрътка, вероятно от императорския развъдник, ако се съдеше по размерите й. Черният звяр изръмжа и се озъби на човека, който го водеше на дълга тояга с нашийник на края. Със сигурност бяха били кучето и го бяха държали без храна, защото очите му изглеждаха обезумели от ярост и глад.

— Право от Летния дворец, на императора — обяви Грек. — С победи срещу четири вълка и трима отбрани ивънсроумски воини. Разкъсвач на разкъсвачите. Драконова порода. Единствената бойна хрътка, оцеляла четири пълни сезона в Ямата за двубои дори без драскотина. Дълги зъби и свиреп нрав. Императорът ви представя своя… Звяр Арун!

Кучкарят едновременно дръпна и побутна хрътката към арената, докато в същото време канджиите на Маскелин отвориха вратата, погнаха с ритници и викове ръмжащото животно и същевременно го освободиха от каишката.

Хрътката приклекна срещу Грейнджър. Оглеждаше то с изпъкналите си свирепи очи, от долната й челюст се стичаха лиги. Грейнджър отстъпи към морския бряг.

Хрътката скочи.

Тълпата нададе възторжен вик.

Грейнджър се отдръпна встрани.

Хрътката изчезна зад ръба на кея и цопна с плясък в саламурената вода. Успя да нададе жалостив вой, преди изгарящите води да се затворят над нея.

Мълчание. Всички погледи бяха извърнати към император Хю.

Хю не можеше да овладее гнева си. Скочи на крака и изрева на войниците при шатрите:

— Следващият! Доведете следващия!

Администратор Грек се наведе към него и му заговори шепнешком, но императорът го изблъска и се тръшна на трона, като изгледа ядно Грейнджър.

Грейнджър си пое бавно дъх. Отново потърси Браяна Маркс, но не я видя. Слънцето вече се бе издигнало и напичаше без жалостно. Той избърса потта от челото си и се обърна, за да посрещне следващия си противник.

— За ваше забавление — обяви администратор Грек, — докарани право от личните тъмници на императора в Етугра… презирани от всички, които са чували за делата им… тези долни крадци, подпалвачи, предатели и изнасилвачи на жени…

От шатрата излязоха трима войници. Носеха стоманени ризници и обикновени кожени шлемове с предпазители за скулите и носа и бяха въоръжени със стандартни армейски саби в едната ръка, а на другата бяха пристегнали леки щитове. Двама от тях бяха високи, но прегърбени и пристъпваха колебливо и неуверено, но третият, най-ниският, крачеше с гъвкавостта и енергичността на млад мъж.

— Най-изкусните воини от Седмо императорско диверсионно подразделение… най-кръвожадните и прочути бойци в цялата история… виновниците за смъртта на три хиляди съюзнически войници при Трепкав ручей… император Хю ви представя… последните от покритите с позорна слава… Гробари! — Грек си пое дъх. — Герхард Тумел по прякор Враната, брат му Суон Лебеда и… Гробаря Мерард Бенкс!

Суон! Тумел! Бенкс!

Вратата на арената се отвори и тримата мъже пристъпиха вътре. Най-младият си свали шлема, премигна на слънцето и се усмихна смирено.

— Отвратителен ден, полковник, ако ми позволите да отбележа.

Бенкс изглеждаше сякаш е бил на прага на смъртта. Бузите му бяха хлътнали, под очите му имаше огромни сенки, кожата му беше бледа, косата му бе оредяла. Но в погледа му все още святкаха познатите весели пламъчета, с които Грейнджър го помнеше. Следвайки примера му, двамата му другари също свалиха шлемовете и Грейнджър плъзна поглед по измъчените им лица.

Суон и Тумел бяха стари и уморени още преди шест години, когато Грейнджър ги бе зърнал за последен път, а сега имаха вид, сякаш са изживели живота си отново. Суон бе изгубил всичките си зъби и се озърташе с подпухнали очи, примижавайки късогледо. Брат му Тумел изглеждаше с десет години по-възрастен.

— Долни крадци? — попита Грейнджър. — Подпалвачи? — Направи пауза. — Изнасилвачи?!

— Последното наистина си го бива — кимна Суон. — На мен ми хареса.

— Това е защото е единственото, което не си правил — подхвърли Тумел.

— Бих могъл, ако искам.

Тумел се ухили.

— То не е до искане, а до можене. — Обърна се към Грейнджър. — Но е истина, че запали едно магазинче за алкохол.

— Едно магазинче за алкохол — повтори присмехулно Суон. — Какво ти става бе? Нали не го харесваше?

Бенкс погледна към затворената зад тях врата на оградата и обясни:

— Миналата година заловиха Суон и Тумел в една бърлога на картоиграчи. Някой ги предаде за неплатени дългове.

— А ти? — попита Грейнджър.

Бенкс сви рамене.

— Аз пращах пари у дома. Не зная как са ги проследили, но ме откриха след няколко месеца. И после — или това, или смърт.

— Останал си в Лосото?

Тумел кимна.

— Допреди три дни. Бяхме измислили един доста глупав план да надвием императорските пазачи и да завладеем „Екселсиор“. Но не успяхме да събудим Суон навреме.

— И какво ще правите сега? — попита Грейнджър.

Бенкс въздъхна.

— Надявахме се, че вие имате план, сър.

Грейнджър огледа тълпата. Бяха започнали да припяват: смърт, смърт, смърт.

— Ще се опитаме да протакаме — рече той. — С надеждата да дойде намеса.

— Това ли е планът?

— Имаш ли по-добър, Бенкс?

Мъжът сви рамене и отвърна:

— Както решите вие, сър.

Тримата Гробари заеха позиции за бой около Грейнджър, който отстъпи назад и се приготви да избегне атаката. Суон нанесе колеблив удар, но върхът на сабята му мина доста далече от Грейнджър. Бенкс извика и скочи напред, после размаха несръчно оръжие, оставяйки на противника си възможност да се отдръпне.

Тълпата нададе неодобрителни възгласи.

— Ще трябва да се постараете повечко — каза Грейнджър.

— Вие сте невъоръжен, сър — посочи Бенкс. — А мен все още ме бива със сабята. Три години подред бях първенец на казармата.

— Не ме подценявай.

Бенкс въздъхна отново и този път атаката му бе много по-опасна. Той опита ниско мушкане, ала се забави достатъчно, за да може Грейнджър да се завърти. Острието на сабята одраска камъните. Суон и Тумел заобиколиха Грейнджър отзад, също както биха постъпили в истински бой.

Сега Бенкс трябваше да го притисне, но се бавеше.

— Как се справихте с това куче? — попита той. — През целия път от Лосото до тук се опитваше да прегризе решетките на клетката. Може би защото Суон го дразнеше.

— Не съм го дразнил — възрази Суон.

— Правеше му смешни физиономии — укори го Бенкс.

— Какви физиономии?

— Същите, дето ги правиш сега.

— Нищо не мога да направя. Такъв съм си се родил.

Грейнджър мълчеше в очакване двамата отзад да го нападнат. Но те не изиграха ролите си докрай. Суон и Тумел замахваха, сякаш са на учебното поле. Грейнджър не знаеше дали е от обща отпадналост, или от опасения да не го наранят. Каквото и да бе, боят им доста бързо се превръщаше във фарс.

Тълпата започна да дюдюка и да подхвърля обиди.

Император Хю се изправи на подиума и наклони глава.

Един от самаролите пъхна зрящия си нож в специално пригодената халка на карабината си и вдигна оръжието.

— Бенкс — изръмжа предупредително Грейнджър.

Бенкс се обърна в мига, когато карабината изтрещя.

Грейнджър чу как металното топче профучава край него. Удари Суон в слепоочието и го повали. Мъжът остана да лежи неподвижно, с шуртяща от дупката в главата му кръв. Бенкс се озърташе, лицето му беше разкривено от ужас.

Тумел мълча няколко секунди. После изрева и се хвърли към оградата, като крещеше:

— Ела ми тук, копеле мръсно, тук ми ела! — Заудря свирепо драконовите кости и от тях се разхвърчаха парчета. — Ела тук да се бием, слепок нещастен! Бий се с един старец, страхливецо! Вдигни ръка срещу старец, ако ти стиска!

Хю го гледаше безстрастно. После каза високо:

— Приключвай с това. И гледай да ни позабавляваш. Не искам да пропилея още един куршум.

Грейнджър вдигна сабята на Суон.

— Бенкс?

Редникът не сваляше втренчен поглед от трупа на брат си.

— Бенкс!

Бенкс извърна поглед към него.

— Бенкс, искам да ме нападнеш истински.

— Сър?

Грейнджър се втурна към него и го засипа с порой от силни удари, които накараха Бенкс да се наведе и да премине към отбрана. Отначало действаше почти неохотно, но постепенно нестихващата атака го принуди да се съвземе.

Тумел седна на земята и сложи сабята до себе си.

Грейнджър прошепна:

— Трябва да се опиташ да ме убиеш.

Бенкс само клатеше глава.

— Не гледай към Тумел — продължи настойчиво Грейнджър. — Опитай се да изглежда, сякаш е наистина. Нека ги позабавляваме. — Видя неприкрито място и нанесе удар отляво. Бенкс реагира инстинктивно, но острието на Грейнджър успя да среже кожения му елек и одраска металната ризница.

Откъм подиума долетя смехът на император Хю.

— Май се заеха сериозно, а? — подвикна той с видимо удоволствие.

Грейнджър продължаваше да притиска Бенкс, принуждавайки го да отстъпи към оградата от кости, където седеше Тумел. Старият Гробар не откъсваше поглед от трупа на брат си. Изглеждаше така, сякаш животът го е напуснал.

— Ставай, моряко — изръмжа му Грейнджър.

Но Тумел не реагираше.

Междувременно Бенкс бе схванал истинските намерения на Грейнджър, защото внезапно прекъсна двубоя и му обърна гръб тъкмо когато полковникът нанасяше поредния удар. Изтича при Тумел и го сграбчи под мишниците.

— Ставай, глупако! Ставай и се бий.

Грейнджър го изруга за това решение. Редникът се бе обърнал, разкривайки незащитения си гръб. Грейнджър замахна, опитвайки се да изглежда, сякаш нанася свиреп удар, но се целеше в горния край на щита. Острието се плъзна по металния край, отскочи и се заби в една огромна драконова кост, щръкнала над главата на Бенкс.

— Това е пародия — заяви императорът. — Застреляйте и втория.

Бенкс изкрещя на Тумел:

— Ставай, глупако! — И се опита отново да го вдигне.

Проехтя изстрел.

Главата на Тумел подскочи напред. Кръв опръска лицето на Бенкс.

Той пусна тялото на Тумел и погледна към самарола, който сваляше карабината си за втори път. Огромният сляп воин измъкна зрящия нож от цевта и го завъртя между пръстите си. Сребристата вълча глава на шлема му се хилеше зловещо.

Бенкс извърна измъченото си лице към Грейнджър.

Полковникът отстъпи бавно от оградата и зае бойна стойка.

— Ще ме убиете ли? — попита Бенкс.

— Ако ми позволиш.

— Полковник, простете че го казвам, но това е най-лайнарският план, който сте имали някога.

Грейнджър не знаеше какво да отговори. Погледна към тълпата, но Браяна Маркс все още не се бе появила. Някакво внезапно движение привлече вниманието му.

Бенкс се нахвърли върху него с отчаяна ярост, размахваше оръжието с умение, познато добре на Грейнджър от предишни схватки. И този път полковникът трябваше да положи максимални усилия, за да отбие ударите. Над площада отекна звън на стомана. Тълпата се бе умълчала, затаила дъх. Бенкс заби щита в лицето на Грейнджър.

Полковникът отстъпи и разтърси глава.

Тълпата нададе възторжен рев.

Бенкс дишаше тежко, очите му бяха пълни с болка и страх. Нахвърли се за втори път върху Грейнджър, като нанасяше едновременно лъжливи и истински удари и подлагаше на истинско изпитание уменията му. Изглеждаше странно вглъбен и съсредоточен върху това, което върши, сякаш бе завладян от някаква лудост. Едва след като телата им се сблъскаха и сплетоха, той най-сетне се отдръпна. Грейнджър усещаше нарастваща болка в гърдите сега, когато изтощението започваше да казва тежката си дума. Съмняваше се, че би могъл да надвие противника си.

И тогава видя Браяна Маркс.

Осъзна, че е чул шума на катера преди известно време, но едва сега бе осъзнал значението му. Хаурстафската магьосница слезе от моторната лодка и изтича нагоре по стълбите към площада. Беше загърната в наметало от китова кожа и носеше предпазни очила. Янти не беше с нея.

Бенкс вдигна оръжие и отново пристъпи към Грейнджър.

— Почакай — каза му тихо полковникът.

Но младият мъж все още бе в плен на странната лудост, която го бе завладяла. Погледът му подсказваше, че едва ли вече познава противника си. Беше готов да вложи всичко от себе си, за да оцелее. Подхвана страховита атака, едновременно със сабя и щит, като мушкаше и замахваше с невероятно умение.

Грейнджър се опита да парира първия удар, но не беше достатъчно бърз. Острието на Бенкс го прониза в дясното рамо.

Бенкс се хвърли, за да нанесе окончателен удар, но Грейнджър успя да се откъсне, по-скоро благодарение на късмета си, отколкото на умение, и отскочи назад. Браяна Маркс бе стигнала до подиума. Императорът се поклони и й даде знак да седне. Тя погледна към Грейнджър и поклати глава.

Какво ли означаваше това?

Грейнджър изтича при оградата.

— Сестра Маркс?

Тя сведе очи.

— Сестра Маркс?

Но тя отказваше да го погледне. Император Хю премести поглед между двамата и се намръщи. Заговори тихо на Маркс, но тя мълчеше и се взираше в ръцете си.

Грейнджър чу, че Бенкс го доближава отзад, и се обърна тъкмо когато редникът вдигаше сабя да го посече. Видя болката и отчаянието в очите на младия си противник и завъртя оръжието си в полуобречен опит да отбие удара, макар да знаеше, че е закъснял. Бенкс имаше предимството на изненадата.

Ала не се възползва от него.

Спря и застина неподвижно, с вдигната сабя и втренчен в Грейнджър поглед. После захвърли сабята си. Оръжието издрънча на мраморните плочи, плъзна се на десетина крачки и спря, сияещо като огледало. На площада отново се възцари тишина.

Отекна трети изстрел.

Редник Мерард Бенкс остана прав още секунда, с бликаща от дупката в челото му кръв. Вдигна бавно ръка към раната, после коленете му се подгънаха и той седна на земята. Тялото му се свлече напред.

Грейнджър изтича при него и го прегърна. Лъхна го миризма на пот и кръв, усещаше топлината на стоманените еполети, нагрети от слънцето, ала в тялото не бе останала и капчица живот. Тук, в тази забравена от всички дупка, Бенкс бе срещнал своя край. Грейнджър чу стърженето на вратата на оградата.

— Довършете го — нареди Хю. — Но искам да стане бавно. Не по-малко от петдесет посичания.

Грек отново се изправи на подиума.

— Дами и господа, тъмничари от Етугра, защитници на имперския закон. За последното изпитание нашият великодушен управник избра — за ваше удоволствие — да прати срещу предателя най-силния, най-бързия и най-безжалостния от всички бойци! — Той вдигна ръка, за да укроти вълнението на тълпата. — Три пълни години на обучение при най-сурови условия! Подсилена с унмерска магия плът, очи — изгорели в орбитите от съзерцаване на ужасяващите простори на безкрая. Дами и господа… императорът ви представя своя личен… самарол!

Тълпата пощуря.

Телохранителят, който бе стрелял с карабината, измъкна зрящия си нож от цевта и го стисна в облечената си в стомана десница. Въпреки огромния си ръст пристъпваше с лекотата на вълк. Шлемът му се хилеше свирепо, а сребристите му очи святкаха гневно. Ярост, която империята бе превърнала в своя политика. Това беше маска на палач. Възможно ли бе да се мисли по друг начин за един самарол? Кой простосмъртен би се надявал да излезе победител от двубоя с него?

Самаролът пристъпи на арената и вратата зад него се затвори.

Грейнджър погледна към Браяна Марс и за един кратък миг очите им се срещнаха.

Тя се изправи и се обърна към императора:

— Почакайте.

След това изтича при оградата и повика Грейнджър.

— Маскелин не беше на остров Скит. Излязъл е в открито море. Не можах да го открия.

— И това ли е? Ще ме оставите да умра?

— Нямам никакви доказателства, че държи заложница, мистър Грейнджър, още повече медиум. Не долавям присъствието на друг съзерцател поне на триста мили наоколо. И не мога да се меся в имперски процес само въз основа на твърденията ви.

— Можете — възрази той. — Но не искате.

По изражението й позна, че е попаднал право в целта. Хаурстафите бяха достатъчно силни, за да събарят цели империи, но укротяваха тази сила чрез безстрастие и честност. Императорите и военачалниците, които плащаха скъпо и прескъпо, за да имат постоянна връзка по време на война, трябваше да са сигурни, че информацията, която получават, е достоверна — че всички участници играят честно. Браяна Маркс би могла да спре Хю, ако пожелае, но не би изложила на риск честта на Хаурстаф. Животът на Грейнджър не струваше чак толкова.

Докато тя се обръщаше, той й подхвърли:

— Потърсете я пак след изпитанието.

Тя кимна и се отдалечи.

— Продължете — нареди императорът.

Самаролът се затича към Грейнджър с изумителна за толкова едър човек бързина. Кожените му обувки не издаваха никакъв звук върху плочите. Зрящият нож святкаше на слънцето. Грейнджър направи лъжливо движение вляво, после се тласна в противоположна страна от оградата. Телохранителят се завъртя с бързината и грациозността на танцьор.

Остра болка прониза ръката на Грейнджър.

Той се втренчи с изненада в кървящата рана на китката си. Беше дълбока. Дори не бе видял кога телохранителят го е промушил.

— Едно! — отброи тълпата.

Самаролът се отдръпна и обиколи триумфално покрай оградата. Грейнджър го следеше иззад острието на сабята си. Кръвта шуртеше по десницата му и се стичаше върху плочите в краката му. С приближаването си към него самаролът набираше скорост и прехвърляше ножа от едната си ръка в другата.

Грейнджър замахна към главата му.

Самаролът приклекна, завъртя се и се дръпна встрани.

— Две — отброи тълпата.

Грейнджър усети, че по крака му се стича топла кръв. На бричовете му имаше дълга резка, през която прозираше кожата на бедрото. Той притисна раната с ръка и се обърна, за да проследи противника си.

Самаролът описа втори ленив кръг около арената и докато кръжеше, изтри ножа си в коженото парче, пришито на колана му. Доближи Грейнджър за трети път, стиснал зрящия нож с обърната наопаки ръка, извърнал към него лъщящия вълчи шлем.

Грейнджър замахна със сабята в широка дъга, надявайки се да принуди нападателя си да отстъпи. В края на краищата той разполагаше с предимство в обсега на оръжието.

Но телохранителят блокира сабята му с острието на ножа и я остави да премине над главата му. Никога досега Грейнджър не се бе изправял срещу противник с толкова бързи рефлекси. Нечовешки бързи. След миг той вече се бе шмугнал под сабята, изпълни странен пирует и Грейнджър усети, че нещо го драсва по ребрата.

— Три.

От лявата страна на гърдите му зееше продълговата рана. Ново ручейче кръв се присъедини към първите две. Той се олюля и огледа посеченото си тяло. Мускулите започваха да го болят и скоро щяха да престанат да му се подчиняват. Междувременно самаролът продължи с представлението си пред тълпата — почистваше ножа, докато събираше овации. Съвсем преднамерено причиняваше повърхностни, несмъртоносни рани. Измъчваше Грейнджър за развлечение на императора.

Грейнджър го гледаше как почиства кървавото острие в парчето кожа на колана. Унмерският метал осъществяваше връзката между слепия воин и света и същевременно му придаваше неестествена бързина. В тази битка истинският противник на Грейнджър бе ножът.

Самаролът се обърна към него за четвъртата си атака.

Този път Грейнджър го остави да се приближи. Направи лъжлив опит за висок удар със сабята и остави дясното си рамо открито за контраатака. Телохранителят забеляза подходящата възможност и нанесе удар с ножа, но Грейнджър го очакваше.

В мига, когато острието се стрелна към него, Грейнджър хвърли сабята и се вкопчи в китката на противника си. След това му помогна да забоде още по-дълбоко ножа в собственото си рамо. Иззад вълчия шлем се чу изненадано възклицание. Самаролът се опита да извади ножа, но Грейнджър вече стискаше китката му с две ръце.

В този момент противникът му бе напълно сляп.

Без да пуска ръката на самарола, Грейнджър се завъртя в кръг: надяваше се да обърка самарола още повече и да го принуди да изпусне оръжието си. Но самаролът сви колене, извърна се ловко и събори Грейнджър на земята.

Грейнджър падна тежко върху него. Няколко секунди се бореха, като телохранителят се опитваше да освободи ножа, а Грейнджър — да го задържи. Болката беше непоносима. Усещаше как острието дращи костта му. Окървавените му ръце бяха хлъзгави. Не можеше да издържи още много. Щеше да изгуби битката.

Ала тогава си спомни за Суон, Бенкс и Тумел, за безжизнените им очи, за бликащата от дупките в главите им кръв и за възторга на императора. Представи си обезобразеното лице на Крийди, докато канджиите хвърляха Хана в саламурената вода, и позволи на писъците й да нахлуят в душата му. Представи си Янти в ръцете на онзи негодник Маскелин, който я използва, за да обогати покварената си империя. Хю, Крийди, Маскелин — сега Грейнджър виждаше техните лица на мястото на вълчата маска. И те го изпълваха с гняв.

Улови ръба на шлема и го дръпна с всички сили назад. Почувства, че коженият подбрадник се къса, шлемът се изхлузи и отлетя през арената.

Самаролът изкрещя, пусна дръжката на ножа и притисна лицето си с ръце. За не повече от миг лицето му бе изложено на светлина, но и това бе достатъчно ужасът да изпълни ума на Грейнджър.

Върху черепа на воина нямаше никаква плът. Сякаш унмерската магия бе погълнала тъканите му, оставяйки само оглозгана кост. Очниците и носните отверстия бяха запречени с гладки бронзови пластини, шлифовани и лишени от всякаква украса, и въпреки това телохранителят се бе вкопчил в тях, сякаш светлината изгаряше направо нервите му. Той се дръпна от Грейнджър и запълзя на четири крака, без да спира да крещи: търсеше слепешката ножа. Но без металното прикритие на шлема нямаше никакъв начин да го намери.

Грейнджър измъкна ножа от раната и го пъхна в пояса на бричовете си. Беше отпаднал и замаян, гърдите му с мъка надмогваха острата болка. Ръцете и тялото му бяха облени в кръв. Но вече имаше надежда да оцелее и днес. Погледна труповете на другарите си и изведнъж го завладя неистова мъка. Ако наистина оцелееше, щеше да е с цената на техния живот. Никога нямаше да прости на Хю за това.

Тълпата мълчеше, всички лица се извърнаха към императора.

— Ето че оцелях в изпитанията — заяви Грейнджър високо. — Ще спазиш ли сега закона и да ме освободиш?

Лицето на Браяна Маркс бе пепелявосиво, това на императора — аленочервено от гняв.

— Как смееш да се обръщаш към мен? — извика той. — Погледни какво направи! Имаш ли представа колко струва този самарол? Колко години са нужни, за да настъпи поглъщането? — Хилавите му гърди се повдигаха и спускаха под златната ризница. Той се обърна към тълпата. — Този човек се прояви като измамник. Това е подигравка с правосъдието!

Тълпата мълчеше.

Администратор Грек се приближи до императора и се опита да му заговори, но Хю го зашлеви през лицето. После вдигна императорската си десница и посочи Грейнджър.

— Застреляйте го. Веднага!

Зад оградата останалите деветнайсет самароли вдигнаха карабините си и нагласиха ножовете на тях.

Грейнджър погледна хаурстафската магьосница с надежда да получи подкрепа, но тя скри лице в шепите си.

— Убийте го! — изрева императорът.

Нямаше къде да отиде, нямаше къде да се скрие. От три страни беше затворен зад стени от драконови кости.

Самаролите се прицелиха.

Грейнджър хвърли прощален поглед на мъртвите си другари. После се затича, надалече от императора и неговите самароли. Миг преди пръстите на телохранителите да натиснат спусъците Грейнджър стигна ръба на пристана и се хвърли в саламурената вода.