Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Сезони на любовта (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Secrets of a Sumers Night, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,8 (× 72 гласа)

Информация

Сканиране
Wachtelin (2015)
Разпознаване и корекция
karisima (2015)

Издание:

Автор: Лайза Клейпас

Заглавие: Тайните на една лятна нощ

Преводач: Диана Райкова

Издател: Ергон

Година на издаване: 2014

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2121

История

  1. — Добавяне

Трета глава

Връщайки се до градската им къща с една по-възрастна братовчедка, която понякога вземаше като своя компаньонка, Анабел влезе в празното, застлано с каменни плочки фоайе. Спря за миг при вида на шапката, оставена върху масичката с форма на раковина до стената. Беше висока сива шапка на джентълмен, обточена с лента от тъмночервен сатен. Доста характерна, сравнена с обикновените черни шапки, които повечето джентълмени носеха. Анабел я беше виждала да стои твърде често на същата тази маса като навита на кълбо змия.

Стилен бастун с гравирана с диаманти дръжка бе подпрян на масичката. Анабел изпита неистово желание да използва този бастун, за да фрасне върха на шапката — за предпочитане, докато е върху главата на притежателя си. Вместо това, обаче, се изкачи по стълбите с натежало сърце и една дълбока бръчка се вряза на челото й.

Когато наближи втория етаж, където се намираха семейните стаи, на площадката се появи набит мъж. Той я изгледа с непоносимо самодоволна усмивка, със зачервени и потни страни от неотдавнашно усилие, докато една паднала накриво къдрица от сресаната му нагоре коса се поклащаше като петльов гребен.

— Лорд Ходжхем — произнесе сковано Анабел, преглъщайки срама и яростта, които се надигнаха в гърлото й. Ходжхем бе един от малцината в този свят, които тя искрено мразеше. Тъй наречен приятел на баща й, Ходжхем се отбиваше рядко в дома им, но никога в нормалните за визити часове. Идваше късно вечер и против всички правила на благоприличието, и прекарваше известно време насаме в частна стая с майката на Анабел, Филипа. И в дните след посещенията му Анабел не можеше да не забележи, че едни от най-просрочените им сметки са платени по мистериозен начин, а някои раздразнени кредитори са успокоени. А Филипа е необичайно обидчива и раздразнена, и няма желание да говори.

За Анабел бе почти невъзможно да повярва, че майка й, която винаги се свиваше от някоя непристойна дума или жест, би позволила някой да използва тялото й срещу пари. И все пак това бе единственият логичен извод, и той изпълваше Анабел с безпомощен срам и гняв. Гневът й не бе насочен само срещу майка й — тя беше бясна също така на положението и на себе си, че не е успяла да си намери съпруг. Беше й отнело дълго време да осъзнае, че независимо колко красива и очарователна е, независимо какъв интерес проявяват джентълмените, няма да получи предложение. Във всеки случай, не и почтено.

Откак го разбра, тя постепенно се бе насилвала да приеме, че мечтите й за красив, възпитан кандидат, който да се влюби в нея и да направи всичките й проблеми да изчезнат, е наивна фантазия. Това обезверяване се бе задълбочило от продължителното разочарование през третия й сезон. А сега, вече в четвъртия, непривлекателната перспектива да стане фермерска съпруга заплашваше да се превърне в реалност.

С каменно лице Анабел мина покрай Ходжхем, без да каже нищо. Той я спря, като сложи месестата си ръка върху нейната. Анабел отскочи с такова отвращение, че едва не изгуби равновесие.

— Не ме докосвайте — изсъска, впила очи в червендалестото му лице.

Очите на Ходжхем изглеждаха много сини на фона на червенината. Като се ухили, той сложи ръка на перилата, препречвайки й пътя към площадката.

— Колко негостоприемно — прошепна той с неуместния тенор, от който толкова много високи мъже явно страдаха. — След всичките услуги, които съм правил на семейството ви…

— Не сте ни правили услуги — каза кратко Анабел.

— Отдавна щяхте да сте на улицата, ако не беше моята щедрост.

— Да не би да намеквате, че трябва да съм ви благодарна? — попита Анабел с ненавист. — Вие сте отвратително животно.

— Не вземам нищо, което да не ми е дадено доброволно. — Ходжхем се пресегна и докосна брадичката й, влажните му пръсти я накараха да се отдръпне от отвращение. — В действителност беше досадно забавление. Майка ви е прекалено покорна за моя вкус. — Той се наведе по-близо и мирисът на тялото му — застояла пот, обилно гарнирана с одеколон — изпълни ноздрите на Анабел. — Може би следващия път ще ви склоня — промърмори той.

Несъмнено очакваше от нея да се разплаче, да се изчерви, или да започне да моли. Но тя го изгледа студено.

— Надут, стар глупак — произнесе тя спокойно, — ако ще ставам любовница на някого, не допускате ли, че мога да получа нещо по-добро от вас?

Ходжхем изви устни в усмивка, макар че това явно му костваше голямо усилие.

— Неразумно е да ме правите свой враг. С няколко думи, където трябва, мога да съсипя семейството ви без никаква надежда за спасение. — Той впери очи в износения плат на роклята й и се усмихна презрително. — Ако бях на вас, нямаше да проявявам такава надменност, натъкмен в дрипи и стъкълца.

Анабел пламна и отблъсна ръката му ядосано, когато той се протегна да хване горнището на роклята й. Като се подсмиваше, Ходжхем тръгна надолу по стълбите. Анабел чакаше в пълно мълчание. След като чу входната врата да се затваря, тя забърза надолу и превъртя ключа в ключалката. Задушавана от обида, притисна ръце върху тежката дъбова врата и подпря челото си на една от дъските.

— Край — произнесе тя гласно, треперейки от гняв. — Никакъв Ходжхем повече, никакви неплатени сметки… достатъчно бяха страдали. Щеше да намери някой, за когото да се омъжи веднага — щеше да намери най-добрия кандидат, когото можеше, на партито в Хемпшир, и най-после щеше да приключи с това. А ако не успееше…

Плъзна бавно ръце надолу по вратата и пръстите й оставиха влажни следи по дървото. Ако не откриеше човек, за когото да се омъжи, можеше да стане нечия любовница. Макар никой да не я искаше за съпруга, имаше безброй много джентълмени, които я искаха за прелюбодейство. Ако беше умна, можеше да натрупа състояние. Но тя се сгърчи при мисълта никога вече да не може да влезе в доброто общество… да бъде презирана и отлъчена, и ценена единствено за уменията си в кревата. Алтернативата, да живее в целомъдрена бедност и да шие или да пере, или пък да стане гувернантка, беше далеч по-рискована — млада жена в такова положение би разчитала на снизхождението на всеки. А заплатата нямаше да е достатъчна да издържа майка си или Джеръми, който също трябваше да си намери някаква служба. Всички те явно не можеха да си позволят морала й. Живееха в къщичка от карти… и най-лекото побутване можеше да я събори.

* * *

На следващата сутрин Анабел седеше на масата за закуска, стиснала една порцеланова чаша с ледените си пръсти. Макар току-що да бе изпила чая си, чашата беше още топла от силната запарка. Върху порцелана имаше едно малко, нащърбено място и тя прокара замислено палец по него, без да вдига очи нагоре, когато чу майка й да влиза в стаята.

— Чай? — попита тя монотонно и чу глухия отговор на майка си. Наля още една чаша от чайника пред себе си, добави му малка бучка захар и щедро количество мляко.

— Вече не го пия със захар — каза Филипа. — Предпочитам го чист.

Денят, когато майка й престанеше да обича сладко, щеше да е денят, когато започнеха да сервират ледена вода в ада.

— Все още можем да си позволим захар за чая — отвърна Анабел и бързо го разбърка с лъжичка. Като вдигна поглед, тя побутна чашата и захарницата към Филипа. Както очакваше, майка й бе мрачна и измъчена от срама, прозиращ зад горчивината. Някога би предположила, че е немислимо — нейната енергична, самоуверена майка — винаги по-красива от майките на останалите момичета — да има такова изражение. И докато я гледаше, Анабел осъзна, че собственото й лице вече носи уморения, отегчен от живота израз, а ъгълчетата на устата й са увиснали от разочарование.

— Как мина балът? — Филипа надвеси лицето си над чашата с чай, така че парата да я лъхне.

— Обичайният провал — каза Анабел, омекотявайки правдивостта на отговора си с преднамерено висок смях. — Единственият, който ме покани на танц, беше господин Хънт.

— О, небеса — прошепна Филипа и отпи една гореща глътка чай. — Ти прие ли?

— Разбира се, че не. Би било напразно. Когато ме погледне, е ясно, че в главата му има всичко друго, но не и мисъл за брак.

— Дори мъже като господин Хънт накрая се женят — отговори Филипа, вдигайки лице от чашата си. — А ти би била идеалната съпруга за него… би смекчила острите му ръбове, би улеснила пътя му към доброто общество…

— Боже, мамо… звучи сякаш ме окуражаваш да приема вниманието му.

— Не… — Филипа вдигна лъжичката и без нужда разбърка чая си. — Не и ако ти наистина го намираш за отблъскващ. Но ако успееш да го докараш до нужното ниво, определено ще бъдем добре обезпечени…

— Той не е човек за брак, мамо. Всички го знаят. Каквото и да направя, никога няма да получа порядъчно предложение от него. — Анабел бръкна в купата със захар с потъмнели сребърни щипки, търсейки възможно най-малката бучка. Накрая извади една и я пусна в чашата си.

Филипа изпи чая си, погледът й внимателно се отклони, когато подхвана нов разговор, което Анабел възприе като неприятно продължение на предишния.

— Нямаме средствата, за да задържим Джеръми следващия срок в училище. Не съм плащала на слугите за два месеца. Има сметки…

— Да, знам — каза Анабел, зачервена от пристъпа на раздразнение. — Ще си намеря съпруг, мамо. Съвсем скоро. — Успя някак си да изобрази усмивка. Какво ще кажеш за една екскурзия до Хемпшир? Сега, когато сезонът завършва, мнозина ще напуснат Лондон в търсене на нови развлечения — по-специално лов, който се устройва от лорд Уестклиф в селското му имение.

Филипа я погледна с тревога.

— Не знаех, че сме получили покана от графа.

— Не сме — отвърна Анабел. — Все още. Но ще получим… а аз имам чувството, че ни чакат хубави неща в Хемпшир, мамо.