Джоана Линдзи
Любовта е приказка (54)

Петдесет и трета глава

— Сватба след два дена?!

Фредерик закусваше с Алана в нейните покои. Той изглеждаше загрижен, но не издаваше пред нея причината. Тревожеше се, че Кристоф не се чувства достоен за съпруг на една принцеса. Все пак два дена. Знаеше, разбира се, защо баща й бърза със сватбата, не беше необходимо да пита. Вероятността да носи бебе. И той не биваше да го споменава, но все пак заговори точно за това:

— Вярвам му до смърт, Алана. Само на него мога да поверя живота ти. Дори в момента може би носиш неговото дете, моя внук. Затова толкова лесно се спрях на Карстен по настояване на Никол, но тя ми призна, че Оберта е подхвърлила идеята. Не я обвинявай, моля те. Обича старицата като майка. Вярваше й, не я подозираше… нито пък който и да е от нас. Затова трябваше толкова бързо да се омъжиш за Карстен. По този начин нямаше да се повдигне въпрос за законността на бъдещия наследник на този трон.

Страните на Алана едва ли можеха да пламнат повече. Баща й също беше смутен, но по друга причина.

— Ако не бях толкова ядосан на Кристоф, нямаше да те накарам да страдаш заради Карстен. — Той въздъхна. — Трябваше веднага да се досетя, че Кристоф е по-подходящ за теб. Дължа му много. Дължа му живота си. До този момент не знаех как да го възнаградя. Съгласна ли си с мен?

Този път имаше ли право на мнение? Въпреки смущението заради обстоятелството, с което започна разговора Фредерик, тя се чувстваше замаяна от факта, че ще получи каквото си бе пожелала.

Така че кимна срамежливо, той се усмихна и продължи:

— Ще ти приготвят сватбената рокля на майка ти, както говорихме. Благородниците, които искаме да присъстват, са поканени. Тревожа се само за Кристоф. Как ли не го увещавах. Искам да почувства, че е желан в нашето семейство. Но си мисля, че трябва да го чуе от теб, за да повярва.

Кристоф прие мълчаливо идеята за брак снощи, но тя знаеше, че може да откаже, ако имаше прекалено много време да мисли. Все пак този брак очевидно беше много важен за баща й и тя искаше да го зарадва.

— Да го поканя на вечеря, ако е прието да бъда насаме с него.

Баща й се замисли, после отвърна:

— Ще бъдете мъж и жена след два дена, не виждам причина да забраня. Всъщност идеята е превъзходна. Кажи му каквото ти е на сърцето, Алана.

Точно за това не можеше да говори с него, не и след като не знаеше какви чувства таеше той в своето сърце. Карстен изказа само едно предположение, че тя и Кристоф очевидно се обичат. Баща й изказа същото предположение. Нима за нея не беше изключително важно дали Кристоф я обича, за да се осланя само на предположения. Но трябваше да измисли какво да му каже, дори и да повтори само онова, което баща й държеше Кристоф да знае, че ще бъде посрещнат с отворени обятия в семейството.

Изпрати поканата, съобщи на придворния готвач да приготви специална вечеря, пробва роклята на майка си с десетте шивачки, които я донесоха… ставаше й така, все едно за нея бе ушита! Останаха й три часа до вечерята и тя се възползва от тях, за да се приготви. Искаше да се къпе дълго, да си измие косата. Изпрати една от камериерките при мащехата си да я помоли да й заеме изискан парфюм. Момичето се върна с кошничка, пълна с парфюми. Искаше прическата й да е хубава. Не можеше да реши какво да облече и най-накрая се спря на една от любимите си рокли — от златиста коприна, обточена с бяло и златно.

Дори не осъзнаваше колко много време посвети на външния си вид за една обикновена вечеря, докато не си напомни, че нейният годеник ще дойде всеки момент. Но не преставаше да мисли какво трябва да каже на Кристоф, а именно, че не е необходимо да жертва бъдещото си щастие само защото се чувства длъжен да се подчини на заповедта на краля. „Харесвам го… — помисли си тя и едва не се разплака, — не, обичам го толкова силно, че да го освободя от този брак, ако не е по негово желание.“ Нищо чудно, че чувствата на Кристоф бяха по-важни за нея, отколкото нейните.

На вратата се почука точно в определения час. Ястията бяха сервирани. Отпрати кухненската прислуга, както и камериерките. Всички се изнизаха покрай Кристоф и тогава той влезе. Тя чакаше до масата и изведнъж се почувства толкова нервна, както никога през целия си живот. Той се приближи. Униформата му изглеждаше различна. Цветовете бяха същите, но тази вечер като че ли искряха. Не можеше да си обясни защо, докато не забеляза, че копчетата отразяваха светлината на лампите като полирано стъкло. Коланът, на който висеше сабята му, беше специален, обточен с метални орнаменти. Дори ефесът на сабята му беше по-изящен от другите. Най-накрая се досети, че това е официалната му униформа и той я бе облякъл заради нея!

Като застана пред Алана, се поклони церемониално. Ако това не я смая, съвсем се обърка, като взе ръката й, поднесе я към устните си и я целуна.

Така се изненада, че той се разсмя.

— Не е ли достатъчно варварско за вкуса ти?

Тя поруменя изведнъж, като се питаше дали някога ще забрави какво бе нейното първо впечатление от него. Моментът беше подходящ да намекне:

— Моят баща ме увери, че неговият народ не е варварски. Това сигурно се отнася и за теб.

Той се подсмихна.

— Вярваш ли му?

Понечи да отговори, но той я грабна на ръце, седна и я сложи на коленете си.

— Какво правиш?

— Възнамерявам да те нахраня — отговори той. — Може да протестираш, но само ако се измъкнеш от обятията ми. Ще успееш ли?

Той продължаваше да се подсмихва. Тя знаеше, че ще я държи на коленете си, докато си иска.

— Бих казала, че ми правиш предложение.

— Няколко всъщност. Ще ми достави удоволствие да те храня и намирам за уместно да не искам позволение, понеже знам, че и на теб ще ти достави удоволствие. Удоволствието ще бъде още по-голямо, ако те задържа на коленете си и се възползвам несправедливо от моето преимущество, но ако се отърсиш от благоприличието, към което се придържаш, може би дори ще признаеш, че също изпитваш удоволствие. Откри варварина в мен, моя Алана. Наистина ли мислиш, че е толкова лоша черта, след като знаеш, че никога няма да те нараня?

Страните й все така пламтяха, понеже имаше право. Ако и на двамата ще им достави удоволствие, неговото предимство заради силата му не би трябвало да я тревожи изобщо. Още ли държеше на приличието и още ли настояваше първо да се венчаят? След като вече бяха правили любов, това изглеждаше доста глупаво.

— Може би някои от моите убеждения са погрешни — допусна тя.

Той се усмихна.

— Не, не са погрешни, просто в този момент са неуместни. След като получихме благословията на твоя баща, въпросът какво се случва между нас вече не е „Редно ли е?“ а „Защо не?“

Дали разбра добре смисъла на думите му? Положително не, но не се решаваше да попита, след като само при мисълта всичко у нея кипваше. Пък и той не очакваше отговор. Кристоф се наведе, притисна се до нея, тя се задъха леко, но той само се пресегна и помести един поднос, за да може да го достига.

Взе парченце сладкиш и го сложи в устата й. Първо десерта ли? Едва не се разсмя.

— Много е вкусно. Опитай го — предложи тя.

— Не искаш ли да ме храниш?

Тя се задъха отново. Погледът му беше пленителен. Искаше да го храни. Извърна се, за да погледне от кой сладкиш да му даде.

Той прошепна до шията й:

— Каквото и да е, няма значение. Ще изядем всичко… или пък нищо няма да хапнем.

Тя потръпна от топлия му дъх. Нищо ли?

— Ранен час за вечеря ли определих? Не си ли гладен?

— Бях гладен, много гладен.

Дори само от гласа му у нея се надигаше удоволствие.

— Ами тогава — най-много това успя да промълви, преди да гребне безразсъдно с пръст сметана. Твърде късно си спомни първата им вечеря заедно, когато си облиза пръста. Обърна се, надявайки се, че той не си спомня, но по очите му разбра, че си спомни. Докато напрегнатият му поглед я приковаваше, хвана китката й и бавно сложи пръста й в устата си. Тя гледаше втренчено, престана да диша, докато той не изсмука всяка капчица сметана от него. Тя започна да се сгорещява, толкова еротично беше усещането от неговата уста. Когато свърши, тя продължи да гледа втренчено устата му и възбудата й също не стихна.

— Чудя се дали ще имам сили да те нахраня в края на краищата.

Тя не схвана погрешно какво има предвид. Сега говореше за сила на волята, защото храната съвсем не го интересуваше вече. Но онова, което го интересуваше, я объркваше твърде много, затова се извърна, махна подноса със сладкиши, избра чиния с някакво месо и му я поднесе.

— Ами ако побързаме?

Той се разсмя, взе парче месо с пикантен сос и го сложи в устата й.

— Мъчиш се да докажеш, че си по-силна от мен ли?

И тя му даде от месото.

— Не, аз…

— В този случай си по-силна.

— Може би. — Всъщност не знаеше какво говори, загледана твърде дълго в устните му. — Не… всъщност…

Наведе се към него и облиза капчица сос от долната му устна. Не я махна с пръст, защото искаше да го усети на вкус така силно, както никога не й се бе случвало. Той сдържа дъха си и тя разбра, че няма нищо против, и изведнъж го целуна! Сладък, пикантен, покоряващо съчетание, което вкусваше на воля с езика си.

Когато най-накрая осъзна какво прави, се дръпна изненадана и изведнъж се засрами. Той вдигна брадичката й и я погледна в очите.

— Кръвта ти е ливанинска, моя Алана. Не се плаши от страстта.

— Страст ли е? — изрече замислено, после поклати глава. — Не, мисля, че си ти.

Той изстена и сякаш наистина изпитваше болка, каза:

— Опитвам се.

Тя разбра какво имаше предвид. Опитваше се да не я смаже със своята страст, предоставяше й тя да реши кога да свършат с вечерята. „Жестът съвсем не е варварски“ — помисли си с усмивка.

След това само добави:

— Престани да се опитваш.

Кристоф се изправи с такава бързина, че тя се разсмя. Понесе я право към спалнята. Очакваше, че ще я хвърли на мекото легло. Но той я положи внимателно и я целуна, преди да се изправи и да започне да се съблича.

— Да ти помогна ли? — предложи тя, изпитвайки силно желание да го докосва.

— Не и както си облечена — предупреди я той. — Накара ме да чакам много дълго.

— Беше само…

Прекъсна я със замъглен поглед:

— Безкрайно дълго, след като те желаех всяка секунда от деня.

Като чу това, самата тя бе обхваната от нетърпение. Седна, събу трескаво обувките си, чорапите и всичко, което можеше да се изхлузи. Разкопча роклята на гърба си, докъдето стигаше, след това се обърна към него да я доразкопчае.

— Дано да не харесваш тази рокля — каза той, разкъсвайки я.

Тя се разсмя.

— Харесвам я, как ти хрумна?

Той коленичи зад нея и започна да я обсипва с целувки от шията до рамото, докато смъкваше ръкавите й, след това съблече роклята и долната риза през главата й. Махна и всички фуркети от косата й, разпусна я и прекара пръстите си по кожата.

Тя извърна глава, за да го погледне. Той я целуна, но близостта не беше задоволителна, затова я обърна, после я нагласи под себе си. Беше идеално, усещаше тежестта му толкова, колкото да се наслаждава на тялото му, устните му прилягаха към нейните под съвършен ъгъл, целуваше я така, че подклаждаше онези невероятни усещания, които започнаха отново да избликват бързо у нея.

Била е такава егоистка да не му каже, че ще му помогне да намери начин да заобиколи кралските заповеди. Не можеше да каже, не и след като я убеди, че е изпитвал желание към нея. По този начин. Щяха поне да…

Той плъзна ръце по тялото й с наслада. Ако съдеше по звуците, които издаваше, изглежда, че изпитваше огромно удоволствие да я гали. Нямаше представа, че има толкова чувствителни точки по тялото си. А може би нямаше, и само от въздушната милувка на пръстите му й се струваше така. Даже докосването на златистата му коса до гърдите й, когато ги целуваше, я разтреперваше от удоволствие, а устните му предизвикваха бурна възбуда дълбоко в нея.

Мускулите на гърба му и раменете му потръпваха при нейния допир. Дори й се стори, че по едно време той се разтрепери. Искаше й се да го милва от глава до пети, да го усети целия, но не беше достатъчно дръзка да го обърне по гръб и да му се радва. Сигурно нямаше да мине много време, преди да престане да се срамува, но в момента не изпитваше желание да се откаже от натиска на неговото тяло върху нейното, от неговата топлина, която я обгръщаше, радостта от онова, което ставаше в нея. Не можеше да го контролира, не искаше да се опитва до го контролира. Остави се на чувствата, но този път съзнаваше към какво я води това шеметно разгаряне на страстта.

После той я притисна още по-близо до себе си, много близо, ръцете му бяха в косата й, устните му върху нейните. Влезе в нея нежно и я изпълни с жар. Като го имаше в себе си, усещаше пълно задоволство, сякаш в тялото й нещо е липсвало и сега то е завършено. Но имаше и нещо друго. Този път го забеляза, нещо, което той докосваше дълбоко в нея, и всичките й усещания се умножаваха многократно. Отвори изведнъж очи, уголемени от почуда, дъхът й секна, впи ръце в него, очаквайки и очаквайки, и тогава следващият му тласък откри това съвършено място и тя почти загуби съзнание.

Изкрещя, не беше сигурна какво. След още един тласък той се съедини с нея в този сладък екстаз. Беше изпълнена е толкова много емоции, че едва не се разплака. Вместо това се усмихна. И той се усмихваше. Беше толкова красиво! Разбра го точно преди той да я целуне нежно и да я освободи внимателно от тежестта си.

Но не си тръгваше. Преплете крака с нейните, погрижи се да й е удобно, след това я прегърна, за да не може да стане. Но тя и не искаше да става. Чувстваше се безкрайно доволна точно там, където беше.