Джоана Линдзи
Любовта е приказка (52)

Петдесет и първа глава

Лакей с ливрея покани Алана, Кристоф и Леонард в гостната на грамадната къща на семейство Браун. Алана не беше имала още възможност да говори с Папи, без да я чуе Кристоф, и докато влизаха в гостната, прошепна бързо:

— Показа му лицето си. Беше ли разумно?

— Имам добро предчувствие за него — отговори Папи. — Той няма да ме предаде.

И тя никога не си помисли, че ще го направи. Кристоф беше прекалено открит, прекалено непреклонен, прекалено честен… ако не ставаше въпрос за кралски тайни, разбира се.

Никой от тях не седна, докато чакаха Надя. Алана стоеше встрани, защото присъстваше само като наблюдателка. Дори не биваше да идва. Това бяха кралски дела. Желанието да види Надя за отплата беше отминало. Осъзна, че постъпката й беше проява на ревност от нейна страна. Надяваше се, че Кристоф не е забелязал.

Неговата приятелка от детството се появи в целия си блясък. Но остана озадачена, щом видя, че Кристоф не е сам. Тоалетът й беше в тъмни, дръзки цветове — бургундско червено, черно и виолетово, цветовете на матрона, както биха се изразили в Англия, където само пастелните нюанси бяха уместни за млада, неомъжена жена. Но в Ливания тези порядки не се спазваха, напомни си Алана. Чувстваше се невидима със своята сива пелерина. Щеше да има повече самочувствие, ако я свалеше, защото роклята й беше светлосиня, елегантна и все пак почти безцветна.

— Какво те води насам? — попита Надя Кристоф. — Толкова време мина, откакто си бил в този дом, че даже не си спомням преди колко години беше.

Той пристъпваше бавно към нея от мига, в който влезе. Спря, когато зае позиция между вратата и Надя, но без да показва, че ще й препречи пътя навън. Това принуди Надя да се обърне с гръб към Папи, който стоеше в другия край на гостната.

— Ще обсъдим последните ти занимания и с кого имаш вземане-даване — отговори Кристоф.

Тя се изсмя.

— Не, нищо няма да обсъждаме. Не е твоя работа.

— На практика е моя работа, Надя, след като открих, че твоят любовник е убил един от своите съмишленици. Загубата не е голяма, явно е само още един разбойник по-малко. Но също така знам, че работи за клана Бруслан.

— Той не е бунтовник — отрече бързо тя.

Кристоф каза остро:

— Не твърдя, че е, но всъщност ме навеждаш на мисълта, че би свързала бунтовниците с клана Бруслан. Ако вече не знаех, тогава трябваше да ти благодаря, че потвърди тази връзка.

Страните й пламнаха от гняв.

— Нямам какво друго да добавя! — озъби се тя и тръгна към вратата.

Не направи и две стъпки, когато Кристоф я стисна за ръката. Тя започна да вика за помощ, а той поклати глава.

— Може би ще пожелаеш да улесниш нещата, Надя, и да съдействаш. Ако те отведа в двореца, ще…

— Махни ръцете си от дъщеря ми!

Еверард стоеше на прага. Мъжът имаше прошарена руса коса, носеше елегантно облекло. Все още беше с връхна дреха, с която е бил навън. Беше насочил пистолета си към Кристоф.

Но капитанът нямаше намерение да се подчини на неговата заповед. Обърна се и дръпна Надя като щит между себе си и баща й. Но опасността остана, защото Еверард насочи пистолета към Алана.

Тя изпъшка и се смъкна зад дивана, сви се до едната му страна, надникна и видя къде са застанали Кристоф и Папи. Не виждаше вратата и бащата на Надя от това място, затова не знаеше, че Надя бе изтичала при него и той я беше изблъскал от стаята, така че тя беше в безопасност. Но правилно се досети, че пистолетът пак бе насочен към Кристоф, а той сега стоеше с празни ръце.

Трябваше да си върне оръжията веднага след като беше преместена в двореца, но на нея и през ум не й мина, при положение че гвардейците на баща й я пазеха. Можеше да обезоръжи Браун с един точен изстрел, докато Кристоф му отвлича вниманието. Сигурно Папи очакваше точно това. Но тя разполагаше само с кинжала с дългото острие от шейната, с него не боравеше много добре. Беше научена да ги използва за самозащита, но не и срещу пистолет.

Извади дългото острие от ботуша си и показа на Папи, че разполага само с него, след това се придвижи до другия край на дивана, където можеше да погледне към Браун. Още имаше възможност да го разсее достатъчно дълго, за да го повали Кристоф. В краен случай щеше да се опита да избие пистолета от ръката му.

— Знаете ли какво прави дъщеря ви, когато не сте вкъщи? — попита Папи мъжа, за да отвлече вниманието му от Кристоф.

— Ти пък кой си, да те вземат мътните?

— Ами ти, Еверард? — Кристоф насочи погледа му отново към себе си.

— Да, знам. Прави каквото й кажа. Тя е покорна дъщеря.

— Ти ли й каза да спи с лакея на Бруслан? — попита след това капитанът.

— Не, тя изпитва само симпатии към него — отговори Еверард. — Не бих одобрил, след като я пазя да не се омъжи за друг, освен за теб.

— Защо за мен?

— Ние очаквахме да те покори напълно и по този начин да те отстраним. Но надценихме нейния чар.

— Ние ли?

Алана надникна иззад дивана за секунда и пак се скри. Сърцето й се разтуптя. Боже мили, какво правеше Кристоф, като задаваше въпроси, преди да овладее ситуацията? Или предполагаше, че така или иначе я владее? Беше въоръжен, макар че на пръв поглед носеше само сабя на хълбока си. Но имаше и два пистолета, които беше затъкнал в колана на панталоните си на гърба, преди да влязат в къщата. И ако Браун признаваше съучастието си с Бруслан, ще се наложи да убие всички присъстващи, за да не узнае никой, а той държеше вече пистолет!

Хвана кинжала и надникна още веднъж. Имаше видимост към пистолета, както и към китката и ръката на Браун с насочения пистолет. Може би нямаше да успее да го избие, но определено щеше да го разсее достатъчно дълго…

— Надя и аз — отговори той.

Кристоф се изсмя.

— Значи ще ми пробутате употребявана булка?

Алана изпъшка, като разбра. Кристоф се домогваше до самопризнания, каквито вероятно нямаше да получи, ако Еверард не си въобразяваше, че има надмощие. И затова не предприемаше действия. Тези самопризнания му бяха необходими! Щеше да й се разсърди безумно, ако тя ги прекъснеше в опит да го спаси. Премести се пак, за да прецени намеренията на Кристоф. Оттук всъщност виждаше по-добре целта си — човека в цял ръст, а не само ръката му. Кристоф нямаше да се ядоса, ако помогне в подходящия момент.

— Много важно, ако беше успяла — каза Еверард. — Междувременно какво от това, ако си поиграе с младока, когото харесва. Явно теб вече не те харесва. Той ми носи съобщенията, затова идва често. Трудно е да посещавам моите приятели, без да предизвикам подозрение. Ти ги следиш много изкъсо.

— Разбира се, че ги следя, и Карстен Бруслан ще бъде арестуван в най-скоро време за предателство.

Другият се разсмя.

— И да го арестуваш, никой не го е грижа. Този глупак остави хората му да атакуват двореца, след като някой го преби, и не се съмнявам, че не си бил ти или твоите войници. Бил е някой ревнив съпруг.

— Значи бунтовете не са негова идея?

— Разбира се, че не са. Всички вие имате погрешно мнение за Бруслановци. Те са богати, разглезени и мързеливи. Обичат другите да им вършат работата. Новото поколение не е като Ернст и старата гвардия. Те са бойци.

— Ти ли ги насъскваш?

— Младоците — да. Някой трябваше, защото ти ги следиш. Имаше само двама Бруслан, които вземаха инициативата — Ернст и неговата майка. Майка му беше преценила правилно, че трябва да се отърве от Фредерик, и прати много наемници, но късметът не изневери на Фредерик. След това тя изгуби разсъдъка си, спомените си и никой от тази фамилия не пое предизвикателството, бяха твърде самодоволни. Истината беше, че никой не искаше този трон така силно, че да убива заради него.

— Трябваше да се досетя. Ти беше от благородниците, които пострадаха най-тежко, когато фамилията Бруслан загуби трона. Говореше се открито, че ти си посъветвал крал Ернст да спечели благоволението на Наполеон, като му предостави войска, а не пари, което се е искало от него. И може би предложението е било твое.

Еверард се разсмя.

— Надценяваш ме.

— Съмнявам се. Запазил си пламъка жив.

Този самохвалко като че ли не можеше да престане да се перчи. По тона му се усещаше колко е самодоволен.

— Може би.

— Защо бунтовници? Какво ще постигнете с този план?

— Ще съберем достатъчно голяма армия, за да щурмуваме двореца, повторение на историята. — Когато Кристоф се изсмя, Еверард добави: — Да, знам. Трябваше да действаме, преди Фредерик да докаже колко добър крал е. Недооценихме колко го обича народът. Насаждахме страх, че е болен, умиращ, но глупаците се ужасяваха от идеята да поискат да се откаже от трона заради състоянието си, предпочитаха него, докато умре, вместо друг на неговото място. И ти! — Еверард завърши с дълбоко възмущение. — Ако Надя беше успяла да те привлече на наша страна, нищо друго нямаше да бъде необходимо. Ти ни принуди да вземем отчаяни мерки, защото заради теб е невъзможно да се доберем до него.

Леонард попита високо и ясно:

— Кой ме нае преди осемнайсет години да убия принцесата?

Еверард го погледна безизразно. Алана си помисли, че не се преструва. Изглежда, наистина не знаеше.

Като стигна до същото заключение, Кристоф попита:

— Кои сте тези „ние“, които спомена?

Еверард се подхили самодоволно.

— Необходимо ли е да ги изреждам? Другите благородници като мен, които загубиха толкова много, когато Стиндал седна на трона.

— Значи всичките тези интриги са били само за да си върнете земите и титлите…

— Искаме властта пак да бъде наша. Искаме на трона да бъде по-гъвкава личност, ориентирана към трупане на благосъстояние, като някой от старите Бруслан.

— Не одобрявате ли Карстен?

Еверард сви рамене.

— Първо на него се спряхме само защото и те бяха избрали него. Но момчето стана напоследък много усърдно. Друг ще служи по-добре на нашите цели. Все пак е гъвкав по отношение на инициативите. Жени. Той е донжуан по сърце преди всичко.

Алана се учуди дали баща й знае, че женихът, който й бе избрал, е такъв женкар. Като че ли Браун не знаеше, че тя се е върнала, така че любовникът на Надя не играеше и за двете страни, но държеше под око тайния кръг от благородници на Браун, за да докладва за намеренията им на своя работодател от лагера на Бруслан, и предаваше съобщения на Браун, колкото да не губи връзката.

— Вашите бунтовници са само загуба на пари — продължи да подпитва Кристоф. — Имате ли и резервен план?

Сега вече Еверард се разсмя.

— Винаги имаме не един резервен план. А ти услужливо ни предостави още един. В края на краищата Фредерик няма да разчита на твоята лоялност.

— Наистина ли вярваш, че един куршум може да ме спре? Огледай се, старче, няма да ти се удаде да застреляш другите.

Алана тъкмо щеше да се изправи и чу тежки стъпки, после четири изстрела. От края на дивана виждаше, че Кристоф стоеше на същото място и не беше ранен. Папи беше избягнал куршумите!

Трима от прислугата на Браун се бяха втурнали в стаята, очевидно повикани от Надя, но само двама от тях държаха двуцевки, третият размахваше сабя. Те се опитаха веднага да отстранят втория, по-нисък мъж, в когото техният господар не се целеше. Еверард ги нахока да не чакат заповеди от него. Накара ги да застрелят Кристоф, вместо със сигурност да отстрани реалната заплаха. Но те действаха на своя глава и за щастие в повечето случаи слугите не знаеха да стрелят и обикновено пропускаха целта, и точно това се случи. Папи се хвърли на земята, претърколи се встрани и като се озова в краката им, хвърли кинжала. След отличното му попадение останаха двама нападатели.

Един убиец има работа само с една мишена в мрака, в ситуация, която може да контролира. На открито, с повече от един противник, не се справя толкова добре. Папи разполагаше само с кинжали. Но Кристоф се промъкваше незабелязано, за да помогне. Не разбираше защо Еверард не се възползва от суматохата и не стреля, освен ако заплахата на Кристоф го беше изнервила и той не смееше да дръпне спусъка, без да разчита на подкрепление от своите хора. Тогава видя друг мъж отвън, който надничаше през прозореца зад Папи, и се целеше в гърба му.

Алана изкрещя:

— Прозореца!

Папи се отбраняваше съсредоточено от двамата със сабите и положително не я чу. Но Кристоф чу и щом видя насоченото оръжие, се хвърли в същата посока. Блъсна Папи, удари единия от двамата, отне на другия сабята, чийто удар бе насочен към гърлото на Папи. След миг проехтя изстрел. Стъклото на прозореца се пръсна. Алана се изправи точно навреме, за да види как Еверард трепна, когато куршумът се заби в стената до него, но след това с изкривено от гняв лице взе на прицел Кристоф, който беше още на пода. Тя хвърли своя кинжал към гърдите му, за да го спре. Не попадна даже близо до целта! Улучи ръката към рамото, точно когато пистолетът гръмна.

Всичко стана толкова бързо. Еверард пропусна целта. Кристоф не я пропусна. Старецът погледна към гърдите си, преди да се строполи на пода. Но в другия край на стаята още цареше суматоха. Без да губи време да се изправя, Папи хвърли кинжал през отворения прозорец. Мъжът там, вместо да стреля отново, побягна. Беше същият, когото срещнаха на пътя. Той ги беше проследил дотук. Навярно се беше върнал, за да разбере, накъде са се запътили. Кристоф ритна с все сила крака на последния мъж, който беше прав, и го повали, след това го зашемети с юмрук, за да не става, след което обезвреди по същия начин и другия.

Кристоф спаси живота на Папи и беше ранен заради това. Алана само искаше да разбере дали раната е сериозна, но Кристоф не се спря. Прекоси стаята и се наведе да погледне дали раната в гърдите на Еверард е така тежка, както изглеждаше. Беше тежко ранен. След това се изправи, погледна я и поклати глава загрижено.

— Следващия път не се показвай, докато не ти кажа, че е безопасно да се изправиш — изръмжа той. — Още не сме излезли от къщата.

— Ти спаси Папи — само това каза, преди да се хвърли на врата му.

Той я притисна толкова силно, че за миг дъхът й спря.

— Хайде, ще те изведа оттук. Не е време да се укоряваме. Но те предупреждавам, подобно нещо повече никога няма да се случи, ако има и най-малка опасност. Моите войници ще разчистят това гнездо на усойници.