Джоана Линдзи
Любовта е приказка (31)

Трийсета глава

Алана седеше на масата в гостната на Кристоф. Беше твърде напрегната и не можеше повече да сложи и хапка в устата си. Седеше като вцепенена. Едва ли не се надяваше, че Кристоф ще се върне и ще каже: „Аха, още една лъжа!“

Навярно и той така си е помислил, когато излезе, защото не изглеждаше ни най-малко разтревожен, че постът му е в опасност. Вероятно бе преувеличил, когато го каза.

— Искате ли баня, милостива госпожице?

На Борис му се наложи да пита два пъти, преди тя да забележи, че е в стаята.

— Не, аз… всъщност, да.

Той засия срещу нея.

— Ваната е в кухнята и е приготвена за вас.

— В кухнята ли?

— Там се къпем всички, най-топлото място в къщата е. Никой няма да ви безпокои.

Чувстваше се много мръсна и не отказа. Ако се изкъпе набързо, ще бъде готова, преди Кристоф да се върне. В кухнята нямаше вече никого и голямото кръгло каче, изпълняващо ролята на вана, беше инсталирано пред фурната и прелестната миризма на хляб, който се пече, се понесе към нея. Изпита желание, като се потопи, да забрави и тревогите си, но не смееше да се бави, затова се къпеше бързо както никога… и все пак недостатъчно бързо.

Макар че не беше с лице към вратата, усети течение върху мокрите си рамене и се досети, че някой е отворил тихичко. Погледна и се смъкна във водата. Разбира се, че беше той. Никой друг не би посмял.

— Имаш ли нещо против? — попита язвително.

— Има ли значение изобщо?

Той се облегна на касата на вратата, скръсти ръце пред гърдите си и й се ухили. Водата не я покриваше напълно. Тя се постара да скрие каквото може и вдигна ръка, посочвайки му вратата.

— Не бих искал да изляза — каза той, но когато тя го погледна свирепо, въздъхна и се стегна. — Предполагам, че ще имам малко време, за да насиня и другото око на Борис за това, че те е оставил в стая, пълна с ножове.

— Чух! — провикна се Борис от гостната.

Не остана с впечатление, че Кристоф говори сериозно, но, изглежда, Борис точно това си помисли. Студеното течение, което нахлу в кухнята, им подсказа, че слугата е избягал навън и е оставил външната врата отворена. Кристоф изруга и затвори кухненската врата, като я остави пак сама. Тя се изправи, уви с кърпа мократа си коса, избърса се за секунди с друга и се облече набързо, преди той да се върне, за да я притеснява отново.

Знаеше, че кралят не е в другата стая. Кристоф нямаше да стърчи тук и да я гледа влюбено, ако беше там. Доброто му настроение беше очебийно, затова предположи, че известието на Папи не е стигнало до баща й. Това ги поставяше отново в начална позиция… или по-скоро Кристоф отново щеше да я използва, за да подмами Папи. Обезкуражена пристъпи бавно в гостната. Кристоф не бе подгонил Борис. Беше поставил един от столовете пред камината, в която пращеше горящ пън, и стоеше прав.

— Ела тук — покани я той.

Тя вдигна вежда.

— Да ме опечеш ли пак искаш?

— Не очаквах, че ще те заваря мокра и гола. Нямаш представа колко ми се искаше да вляза във ваната при теб. Даже в момента все за това си мисля.

Тя пое дълбоко дъх, преди да се оплаче:

— Имахме сделка.

— Не съм я нарушил. Това изкушение е ново за мен и още не съм го преживял. Така че ела тук и ме остави да изсуша косата ти, след което може би ще успея да държа ръцете си далеч от тялото ти.

Това не я окуражи да се приближи до него. Но думите му я развълнуваха и тя осъзна, че е заплашена от същото изкушение.

— Това не може да случи отново — каза му, но по-скоро го напомни на себе си.

Той се подсмихна.

— Естествено, че може. След като сме го изпитали веднъж, няма причина да си отказваме такова огромно удоволствие.

Поведението му я разгневи. Беше толкова егоцентричен, толкова нехаен към всичко, освен към своите нужди и желания.

— Лесно ти е да го кажеш — отвърна остро тя. — Няма да понесеш последствията.

— Бебе ли? — заинтригува се той, но после се усмихна. — Мисля, че ще ми хареса. Което е мое, грижа се за него.

— Извини ме, отивам да взема един от кухненските ножове.

Той избухна в смях.

— Това положително охлажда… изкушението. А сега ела тук, Алана, и ми разреши да изсуша косата ти. Не можеш да излезеш, докато не изсъхне съвсем.

Тя застина.

— Навън ли? Известието на Папи стигнало ли е до него?

— Да.

— Защо не ми каза, че кралят иска да ме види веднага?

— Не иска.

Почувства се зле от силното вълнение, изпитано само за секунди. Най-накрая духът й се сломи. Дори не се учуди защо известието не е довело до изясняване на нейното положение, както би трябвало да се очаква.

— Не бъди тъжна — каза Кристоф. — Имам добри новини за теб.

— Искам друг да ми ги каже. Неприятен ми е начинът, по който съобщаваш разни неща — избъбри тя, но всъщност любопитството й бе разпалено. — Какви новини?

— Първо косата.

— Виждаш ли?! — изсъска тя. — Непоносим си. Защо ли изобщо говоря с теб? — Отиде до стола и седна, но се отдръпна от него. — Да не си посмял да докосваш косата ми. Аз ще я изсуша. — Тя посегна към кърпата на главата си, но той я дръпна от ръцете й. — Имам гребен… и кърпа.

— Имам топлина и пръсти вместо гребен.

— С тези аргументи няма да ме убедиш.

Тонът му не беше победоносен, а само намекваше, че не е реално твърдението й, и все пак на нея й се искаше да изкрещи. Той вече държеше кичур коса и го сушеше, така че не можеше даже да се изправи, защото той я дърпаше надолу.

— Мразя те! — изрече тя с чувство за безсилие.

— Не, не ме мразиш, обичаш ме.

— Не те обичам. Нямаш представа как да се държиш с една дама. Дори да имаш, безчувствен звяр като теб няма да знае кога би трябвало да прояви деликатност.

Той цъкна с език.

— Говориш като разглезено дете. Мисля, че твоят Папи те е разглезил. — Тя замълча. Нямаше смисъл да се опитва да се разбере с него. Но той повече не я подразни. Не й разреши и да разреши сама косата си и нежността, с която я пипаше бавно, започна да я успокоява.

След известно време разстла косата върху раменете й и тя почувства колко топла и суха е. Той почти я приспа. Оказа се, че така й въздейства той — и чувствено, и успокояващо. Дори нямаше сили да се възпротиви, когато наклони назад главата й, за да я целуне по челото.

Но след това се изправи и каза:

— Имам разрешението на краля да ти кажа истината и да те заведа при майка ти. Облечи се топло, моя Алана. Тя живее високо в планината.