Джоана Линдзи
Любовта е приказка (17)

Шестнайсета глава

— Как се осмеляваш да ме държиш тук? Няма да го забравя, капитане.

Кристоф все така кипеше от гняв. Откъде взимаше кураж да говори толкова властно? Не повишаваше глас. Само един хладнокръвен тон, звънтящ от лед. Но очите й я издаваха, не с израза си, а с оттенъка. От буреносносиви изсветляваха до бледосиво, когато беше изплашена.

— Съчини цяла легенда за балами — изръмжа той през решетките. — Но ще науча истината, преди да приключим с теб.

— Няма да познаеш истината дори да те изрита по задника.

Изрече последното на английски. Той не се издаде, че е разбрал нещо, което тя не искаше, защото това положение можеше да се окаже полезно оръжие. Но не можеше да остане повече тук. Като потиска с огромно усилие и желанието, и гнева, най-накрая ще направи нещо, за което ще съжалява.

— Ще се отърва от гнева, преди да реша какво да правя с теб. Но те предупреждавам — махна с ръка към килията й, — това е нищо в сравнение с неприятностите, които ще си навлечеш, ако не започнеш да говориш истината.

Дочу я как ахна, преди да му обърне гръб. Щом капитанът излезе от килията, тя взе дрехите си и ги стисна пред себе си като някаква върховна защита. Но той така я бе изплашил, че тя не съзнаваше каква прекрасна гледка му осигурява към стройните си крака. Тръгна рязко, преди да е отворил отново тази врата.

Нейният страх го укроти съвсем малко, но достатъчно, за да разбере, че отчасти възмущението й предизвиква гнева му. Нейното положение беше изключително сериозно. Ако я бяха излъгали толкова убедително, че наистина е повярвала в онова, което говори, тогава би могъл да прояви повече снизходителност. Въпросът бе как да го установи.

Ядосваше се и на себе си, че й разреши да му отвлече вниманието, при което не взе предпазни мерки и не я претърси, щом предяви претенциите си. Претърсваха мъжете на входа, жените — не. От днес това щеше да се промени.

Желанието е нещо опасно. Ако не я бе усетил до себе си, сега то нямаше да е толкова силно. И наистина сгреши, когато тя се приближи толкова близо до него и помоли за среща насаме с такъв прелъстителен тон.

Точно преди месец му се наложи да се разправя с една вдовица на средна възраст, която пазеше тайна за работата си в двора, докато не застана пред него и не призна, че се надява да се вмъкне в леглото на краля. Дори му бе предложила своите прелести като възнаграждение, за да й уреди среща с Фредерик. Кристоф не се изкуши. Вместо това й показа вратата. Не беше първата, която идваше в двора, без да проучи по-внимателно своя обект. В Ливания беше добре известно, че Фредерик е имал щастието да срещне два пъти любовта и с двете свои кралици, и не е имал любовница, откакто се е оженил за втората си съпруга. С тази глупост от миналия месец не беше чудно, че се поддаде толкова лесно на съблазнителността на Алана… или си намираше извинение само защото тя беше млада и красива, и така желана. Проклятие, искаше да е прав. Искаше да е точно такава, за каквато я взе, когато я отведе в квартирата си.

След като даде на Борис нареждания и облече шинел, тъй като отново бе започнало да вали сняг, Кристоф отиде да разпита войника от стражата, когото Алана обвини, че е откраднал гривната й. Нямаше да остави този въпрос, преди да говори с краля. Всъщност остана леко разочарован, когато мъжът отрече, затова нареди на друг от стражата да претърси неговия багаж. Не очакваше с гривната да бъде доказано друго, освен че момичето не лъже за всичко.

След това се запъти да поиска частен разговор с краля. Крачеше бързо. Надяваше се да стигне до неговите покои преди вечерята. Можеше да бъде обезпокоен по това време само с нещо неотложно, а неговата работа не беше неотложна… засега.

Техни кралски височества имаха гости и бяха в приемния салон. Кралят и кралицата го посрещнаха сърдечно, но Фредерик не стана веднага, за да разбере какво го води тук. Тъй че Кристоф поздрави гостите, които познаваше.

Не се изненада да види Оберта Бруслан. Норберт Струланд — старият, немощен придворен, който я придружаваше винаги, седеше до нея на брокатено-бежовата софа. Рядко можеше да се види единият без другия. Белокос като Оберта, Норберт би трябвало преди години да бъде освободен от длъжност, но Оберта бе прекалено добросърдечна, за да му разреши да се оттегли.

Често канеха бившата кралица в двореца на тържествени приеми или на вечеря в тесен кръг. И Фредерик, и Никол обичаха искрено старата дама — добродушна и с остро чувство за хумор. Също така бяха заинтересувани чрез нея да имат добри взаимоотношения с фамилията на бившия крал, колкото е възможно повече. Не всички от рода Бруслан бяха противници на въздигането на Стиндал на трона.

— Кристоф, как е дядо ти Хендрик? — попита сърдечно Оберта. — Не съм виждала стария си приятел от състезанията с шейни… трябва да има десет години оттогава!

Кристоф се усмихна. Беше чувал, че Хендрик е ухажвал Оберта, преди крал Ернст да я забележи, да спечели нейното благоволение и да я направи своя кралица.

— Не идва в града така често, както едно време — отговори той.

— Колко жалко. Липсва ми неговото чувство за хумор. Той винаги ме разсмива. А как е твоята прелестна съседка Надя Браун? Покори ли вече сърцето й? Може би ще чуем сватбени камбани в близко бъдеще!

Кристоф усети, че ще направи гримаса, но прикри добре чувствата си. Без съмнение Оберта се интересуваше главно от клюката и все пак беше твърде скоро след неприятната визита на Надя днес, за да отговори по друг начин, освен искрено.

— С Надя сме само приятели от детството, нищо повече.

Оберта като че ли се изненада, а нейният придворен направо се намръщи. Кристоф допусна, че Норберт е много стар и умът му блуждае често, и дори едва ли е следил разговора. Старата дама веднага смени темата и заразправя за един от своите любимци, обръщайки се към Фредерик:

— Внукът ми Карстен ме накара отново да се гордея с него. Развива една от семейните дейности и даде работа на гражданите. Лоялен и предан е на Ливания, а не като безпътните си родители, които, освен да обикалят Европа и да се радват на безгрижен живот, друго не правят. Поне оставиха Карстен под моя опека.

Тя рядко говореше нещо добро за дъщеря си — майката на Карстен, която се бе омъжила за някакъв французин против желанието на майка си. Но никога не се уморяваше да говори за любимия си внук. По-скоро явно се надяваше, че Фредерик, който все още нямаше наследник, ще го посочи за свой наследник.

— Какво те води насам, Кристоф? — попита най-после Никол. Изглеждаше неспокойна.

Кристоф знаеше, че постоянно е нервна заради бунтовниците, затова я успокои:

— Няма причина за тревога. Трябва да се консултирам с Негово величество по един личен въпрос, който не търпи отлагане до сутринта.

Кралят не го накара да чака повече. Извини се и поведе Кристоф към кралските покои, където беше частният му кабинет и можеха да говорят необезпокоявани от никого.

Кралят наближаваше петдесетте и още беше енергичен и здрав. Рус и синеок, също като първата си съпруга, човек би помислил, че заговорниците ще намерят самозванка, която поне ще бъде с коси и очи като на краля и кралицата, за да претендират за прилика. Другите самозванки бяха точно такива. Както и половината Ливания, разбира се.

Щом вратата се затвори, Кристоф мина веднага на въпроса:

— Появи се още една самозванка, Ваше височество. Искате ли да я видите?

Фредерик дори не се поколеба да отговори:

— Защо? За да се възхищавам на нейното безочие ли? Имам ти пълно доверие, че ще се справиш с този въпрос. Открий кой е авторът на заговора и я отпрати.

— Тя спомена, че можете да се възползвате от нея, за да предотвратите избухването на война. Това показва, че е от лагера на Бруслан, че е изпратена да ви подтикне да направите грешка. Но показва и че сега имат по-умни съветници.

— Възможно е, но имай винаги едно наум, че тази голяма фамилия е трудно да се укроти. Толкова многобройни са и някои са мои далечни роднини. Повечето са свестни и почтени, дори приятели като Оберта. Но някои от младоците вярват, че правото върху трона трябва да принадлежи на рода Бруслан. Негодуват, че прекият потомък от мъжки пол на крал Ернст Карстен не е избран за негов наследник.

— Карстен е бил съвсем малък, когато дядо му е починал — отбеляза Кристоф. — Народът нямаше да се разбунтува срещу крал Ернст само за да го замести с още един Бруслан.

— Но измина достатъчно време от тази гражданска война и младото поколение са забравили. Няма съмнение, че някои от тях финансират бунтовниците. Наблюдавай по-специално Карстен. Знам, че Оберта го превъзнася, но той е хитър и се страхувам, че мами баба си е този внезапен интерес към отговорностите на семейството.

Кристоф кимна.

— Цяло чудо е, ако се е променил така, след като единствените му интереси, откакто възмъжа, са пиенето и жените.

— Именно. Тя спомена, че Карстен възнамерява да участва утре в първите конни надбягвания. Това ще ти даде отлична възможност да провериш дали наистина се е променил за добро… или не е. Но също така искам да продължиш да наблюдаваш другите благороднически фамилии — Науман, Вайнщайн и Браун… да, знам, че са твои съседи, но не позволявай това да влияе на преценката ти.

— Разбира се, че няма да повлияе, Ваше величество. Те загубиха най-много със смяната на режима.

Фредерик кимна.

— Колкото до самозванката, предполагам, че може би е невинна, че са я подлъгали с приказки за героично спасение на народа.

— Имам предвид тази възможност, но има и друго необичайно обстоятелство. Тя е влязла в двореца въоръжена, като се е надявала да получи веднага аудиенция с вас заради нейната лична история.

— Още една жена убийца ли?

Кристоф знаеше, че някаква чужденка, метреса на краля, преди да се ожени повторно, се е опитала да му пререже гърлото. Понеже е било установено, че тя не е участвала в заговор, се приело като проява на ревност.

Кристоф поклати глава.

— Дълбоко се съмнявам, че е способна на убийство. Много е млада и изключително наивна. Освен това не носеше едно оръжие, а няколко, скрити у нея.

Това е прекалено, затова ги е носела по-скоро в подкрепа на твърдението си, че има човек, който иска да я убие, и се е подготвила да се защити.

— Не се съмнявай, Кристоф. Не обичам да хвърлям жени в затвора, още по-малко да ги екзекутирам. Възползвай се от това да я сплашиш и да изтръгнеш истината от нея.

— Да, Ваше величество, но има още. Тя е англичанка и предрешена е влязла тайно в страната.

— Призна ли си?

— Не, но се досетих, понеже попаднах на нея миналата седмица, когато тръгнах по следите на слуховете за бунтовнически лагер. Двама мъже, две момчета и много хубава карета. За съжаление снегът беше толкова обилен, че няма да позная никого от тях, ако ги срещна отново.

— Сега предполагаш, че тя е била едно от момчетата. Защо?

— Описа инцидента и обвини един от моите хора в кражба на бижутата й същия ден. Вече говорих с мъжа. Отрича, но е нов. Още не му вярвам. Затова изпратих двама души да претърсят семейната му ферма. Днес е много късно да тръгнат, затова ще минат няколко дена, преди да се върнат.

— Усърден както обикновено — отбеляза Фредерик. — В лъжа ли се надяваш да я хванеш?

— Да, но тя описа детска гривна, която била сред бижутата й и която трябвало да докаже нейната история.

Фредерик се умълча за малко.

— В деня, когато се роди, й подарих гривна, изработена специално за нея, но имаше и други. Много дрънкулки й бяха подарени тогава и много изчезнаха след смъртта на Авилена, когато дъщеря ми бе преместена от покоите на кралицата в новото детско крило. Не знам дали гривната не е от онези, които се изгубиха. Но ме тревожи, че врагът ми знае за нея и използва това срещу мен, а този факт е известен само на най-доверените ми съветници. Искам отговори, Кристоф. Използвай, каквито методи ти хрумнат, за да научиш истината, без да нараняваш момичето — изплаши го, дори го прелъсти, ако се наложи. Открий кой го е изпратил и може би най-накрая ще разберем кой е моят враг.

— На всяка цена, Ваше величество.

Кристоф размишляваше по същия начин. Неговият предшественик беше разобличил предишните три самозванки. Те били съвсем млади, едва ли не деца. Едната била доведена от мошеник от едно немско херцогство. Били прогонени от Ливания със заплаха от смъртно наказание, ако някога се върнат. Другата била доведена от алчен ливанинец. Измамата му лъснала бързо и бил затворен, а момичето изпратено в едно манастирско училище. Третата двойка била най-убедителна, но щом се натрупали прекалено много неясноти, те избягали, кралските стражи не открили кой стои зад този опит, макар че подозренията паднали върху Бруслановци.

Преди две години Кристоф разследва четвъртата. Случаят беше почти комичен. Тя твърдеше, че е на шестнайсет, а изглеждаше по-скоро на двайсет. Едва бе започнал да я разпитва и тя избухна в сълзи. Като видя как обезумя от страх, той я остави да си тръгне, но прати след нея хора да я проследят дискретно. Тя веднага се хвана на въдицата.

Отведе ги при една от бавачките, на която било отказано да се грижи за принцесата преди толкова години. Въпреки напредналата си възраст твърдеше, че още кърми своето дете, обаче след няколко въпроса станало ясно, че детето отдавна е умряло и може би това е размътило главата й. След като отвличането на принцесата станало известно, хората я чули да злорадства, че само тя е могла да опази принцесата и че само тя би я отгледала както му е редът. Решила да го докаже, като откраднала дете от града и го отгледала, внушавайки му, че е кралска особа.

Но момиченцето имало тежко детство, старата жена го биела всеки път, щом попитало защо една принцеса живее в такава нищета. Самозванката нямала куража да изиграе докрай ролята си. Тя поне не бе участвала в заговор срещу фамилията Стиндал.

Но това момиче, което се появи днес, беше съвсем различно. Другите бяха или деца, или глупави. Тази не беше нито едното, нито другото. Той вече се опита да я сплаши, но явно недостатъчно, за да изтръгне признание от нея, затова смяташе да продължи в тази посока. Но прелъстяване! След като винаги се е държал недвусмислено с жените! Беше склонен да я отведе в леглото си все пак, при това с кралското разрешение! И ще бъде интересно как ще реагира тя при смяната на тактиката…